РЕШЕНИЕ
№ 259
гр. Перник, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ
Членове:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно
гражданско дело № 20251700500367 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. на ПРС № 7471/28.03.2025 г., подадена от К. Л. Н.
от ***, с ЕГН:********** чрез адвокат Б. В. от АК-Перник срещу решение № 93/06.02.2025
г., постановено по гр. дело № 236/2024 г. по описа на Районен съд – Перник (с допусната
поправка на очевидна фактическа грешка с решение по същото дело № 417/30.04.2025 г.) в
частта му, с която жалбоподателката е осъдена на основание чл. 48, ал. 7 ЗУЕС да заплати на
М. В. Н. ***, с ЕГН:********** сума в размер на 549.71 лева, представляваща необходимите
разноски за поддържане на общите части от сградата - ремонт на покрив на сграда в ЕС, ***,
осъществен в периода между 04.10.2022 г. и 17.10.2022 г., съразмерна на притежаваните от
К. Л. Н. 4,655% идеални части от общите части на сградата, ведно със законна лихвата върху
сумата, от датата на завеждане на исковата молба (15.01.2024 г.) до окончателното
изплащане на сумата както и жалбоподателката е осъдена на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да
заплати на М. В. Н. сума в размер на 535.92 лева - разноски в настоящото производство,
съобразно изхода от спора.
Жалбоподателката счита решението в обжалваната му част за неправилно и
незаконосъобразно, поради което моли окръжния съд да го отмени и постанови ново, с което
отхвърли исковите претенции. Претендира присъждане на разноски и за двете съдебни
1
инстанции. Прави изрично възражение за прекомерност на претендираните, респ.
присъдените на ищцовата страна разноски, както пред първа, така и в настоящата съдебна
инстанция. Заявява, че поддържа изцяло изложеното в отговора на исковата молба,
становищата й, пледоарията и съобразно представените и събрани в хода на делото писмени
и гласни доказателства и изслушаната СТЕ, от които щяла да се ползва.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК М. В. Н. чрез адвокат А. М. от САК е подал отговор, с
който оспорва въззивната жалба като неоснователна, поради което моли окръжния съд да
потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане
на разноски.
В съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателката чрез адвокат В. поддържа
въззивната си жалба като по изложените в нея съображения моли окръжния съд да отмени
решението в обжалваната му част и отхвърли исковите претенции. Претендира присъждане
на разноски и прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.
Въззиваемият М. Н. чрез адвокат М. поддържа отговора си, с който оспорва въззивната
жалба и моли окръжния съд за потвърди обжалваното решение като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на разноски.
Окръжен съд – Перник, в настоящият си съдебен състав, след като се запозна с
доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално
допустима – подадена е в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от
процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество я намира за неоснователна поради
следните съображения:
Производството пред Районен съд – Перник е образувано по искова молба вх. №
1060/16.01.2024 г., подадена от М. В. Н. срещу К. Л. Н., с която са предявени искове, както
следва:
1) Главен иск с правно основание чл. 48, ал. 7 вр. ал. 6 ЗУЕС ответницата да бъде
осъдена да заплати на ищеца сума в размер на 769.30 лева, съответстваща на неговите
идеални части от общите части на сградата от общо заплатената от него сума в размер на
16 625.40 лева за извършения ремонт на покрива на сградата, находяща се в ***, ведно с
лихвата върху тях, от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата и
2) Евентуален иск с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД – ответницата да бъде осъдена
да заплати на ищеца сумата от 769.30 лв., представляваща необходими разноски за сградата
– етажна собственост, с които тя се е обогатила от предприети от ищеца работи без
пълномощие по договор за изпълнение на строително ремонтни работи по покрива на
сградата;
като се претендира и законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане
на исковата молба (15.01.2024 г.) до окончателното издължаване.
В исковата молба се твърди, че ищецът бил собственик на апартамент № ***, находящ
2
се в ***, на трети етаж, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена
площ от 91,90 кв.м. с балкон на 4,53 кв.м., с обем на апартамента 419,84 куб.м., заедно с
избено помещение, с полезна площ от 20 кв.м., заедно с 5,436% идеални части от общите
части на сградата, при граници на апартамента: изток-ап.*** на Й.А.К., запад- коридор и
стълбище, север- двор и юг- двор и при граници на избеното помещение: изток-мазе № ***
на Й.А.К., запад-коридор и общо помещение, север-улица и юг-мазе № *** на В.М..
От своя страна, ответницата била собственик на апартамент № ***, находящ се в ***,
на трети етаж, вход „***“, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, със
застроена площ от 80,14 кв.м , заедно с избено помещение, с полезна площ от 19,60 кв.м. и
4,655% идеални части от общите части на сградата, при граници на апартамента: от изток-
улица, от запад-двор, от север - апартамент №*** и стълбище, от юг-двор, и на избеното
помещение - от изток- мазе № *** и коридор, от запад- двор, от север стълбище и от юг-
двор.
Покривът на сградата етажна собственост години наред течал и като собственик на
имот, находящ се на третия - последен етаж, ищецът правил в годините частичен ремонт.
Поради силно компрометиране на покривната конструкция- пропадане на места, изгнили
конструктивни елементи в резултат на възрастова амортизация, се наложило извършването
на спешен и необходим цялостен ремонт на покрива. В тази връзка свикал общо събрание на
входа – на 10.09.2022 г., но ответницата не се явила за вземане на решение на етажната
собственост за неотложен ремонт на покрива.
Тъй като ползвал апартамента като жилище, ищецът решил да извърши ремонт на
покрива, като общите разходи за това възлизали на 16 625.40 лева (материали, транспорт и
труд). За извършването на ремонта сключил договор за строителство с „Максстрой 93“
ЕООД на 04.10.2022 г., като преди сключването на договора направил проучване и приел и
други оферти за извършването на строително монтажни работи.
Ищецът твърди, че СМР се изразяват в: 1. Разкриването на покрив -160 кв.м, 1600 лв.
труд, без ДДС; 2. Подмяна на изгнили греди- 12 броя, с размери 16x16 см. и единична цена
на греда 69,50 лв. като материал на обща стойност 834 лв. без ДДС и единична цена за труд -
25 лева на греда - при обща цена за труд - 300 лева, без ДДС; 3. Подмяна на изгнили дъски -
20% от квадратурата- 32 дъски с единична цена на дъска -27,50 лв. или обща цена на
материали 880 лв., без ДДС, с единична цена за труд-20 лв.на греда и обща цена на труд 640
лева без ДДС; 4. Доставка и монтаж на улуци - овални - 12 броя, с единична цена 13,20 лв.,
обща цена за материали - 158,40 лв. без ДДС, с единична цена за труд -10 лева на улук, или
обща цена за труд-120 лева без ДДС; 5. Доставка и монтаж на ъгъл за улук - 2 броя, с
единична цена-10,50 лв., на обща стойност- 12 лева, без ДДС и цена за труд-12лв. на ъгъл
или обща цена за труд- 24 лева, без ДДС; 6. Доставка и монтаж на пародифузна мембрана
Т1ТАМ-130-160 кв.м. при единична цена - 1,80 лв. на квадратен метър или обща цена 288 лв.
лева, без ДДС и единична цена за труд - 4 лв. на квадратен метър или обща цена за труд - 640
лв. без ДДС; 7. Доставка и монтаж на летвена скара, първа скара 2x3 см., втора скара - 3x4
см, 600 кв.м., с единична цена - 1,80 лв. на квадратен метър, на обща цена 1080 лв., без ДДС
3
и единична цена за труд на квадратен метър - 5,50 лв. или обща цена за труд - 3 300 лева, без
ДДС; 8. Доставка, качване и нареждане на нови керемиди модел “Младост“- 2000 бройки, на
единична цена -1,80 лв. на обща цена 3600 лв. без ДДС и единична цена за труд -1,00 или
обща цена за труд - 2000 лв.без ДДС; 9. Доставка, качване и нареждане на нови капаци
модел “Младост“ - 90 бройки, с единична цена на капак- 4,50 лв или обща стойност за
материали- 405 лв. без ДДС и за труд - 1,50 лв. на капак или обща стойност за труд - 135 лв.
без ДДС; 10. Изхвърляне и извозване на стари керемиди, дъски, улуци и др. строителни
остатъчни материали от ремонта - труд- 600 лв., без ДДС. Обща цена без ДДС за материали -
7 268,40 лв. Обща цена без ДДС за труд - 9359,00 лв. Обща цена за труд и материали -
16625,40 лв.
Счита, че извършените ремонтни дейности на общия покрив на сградата били
необходим ремонт по смисъла на закона, тъй като били във връзка със запазване целостта и
функционалното предназначение на сградата. Ответницата като етажен собственик била
длъжна да участва в поемането на разходите за този ремонт, съответно на дела в общите
части на сградата, като за предприемането на необходимия ремонт не се изисквало
задължително предварително решение на общото събрание на етажната собственост.
Съобразно квотата на общите части за ответницата стойността на дължимата сума възлизала
на 769.30 лв.
Ищецът твърди, че след извършване на ремонта отправил писмена покана до
ответницата като изложил становището си за спешност на извършения ремонт и я поканил
съобразно нейните идеални части да му заплати припадащата му се част възлизаща на 769.30
лв., като ответницата лично получила поканата. Във връзка с тази покана до ответника и до
другите съсобственици било проведено общо събрание на етажните собственици на
16.06.2023 г. като ответницата категорично отказала да заплати припадащата й се част,
съответстваща на нейните идеални части от общите части на сградата.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете като недопустими и неоснователни, поради което моли съда да ги
отхвърли.
Оспорва да е извършван ремонт по начина и в обема, посочен в исковата молба, както
и ищецът да е заплащал суми за ремонт. Признава, че е собственик на апартамент в сградата
етажна собственост, в която е извършен ремонта, но твърди, че живее в друг вход - А,
поради което не следвало да заплаща за ремонтни дейности, извършени по покрива във вход
Г, тъй като това не били общи части от този вход.
Оспорва спазването на реда за свикване, провеждане и вземане на решения от общо
събрание на етажната собственост, да е уведомявана за провеждането на такова. Оспорва
протокола от 10.09.2022 г., като неизготвен по надлежен ред, не била спазена процедурата
по ЗУЕС, отделните страниците били изготвени по различно време и касаели различни
събрания и дневен ред. Лицата, които присъствали не били се подписали под решенията, а
единствено да удостоверят присъствието си. На никой от съсобствениците не били
представяни оферти за обсъждане, а и самите те били съставени от ищеца за целите на
4
процеса, тъй като не били подписани от лицата, за които се сочи, че изхождат.
Счита, че искът следвало да е насочен срещу етажната собственост на бл. 28, а не
срещу нея лично.
Оспорва ищецът да е бил упълномощаван да сключва договор за частичен ремонт на
покрива на вх. Г.; да се извършвани действията, изброени от ищеца и описани в приложение
1 от договора, както и те да са на посочената цена; описаните от ищеца материали да са
реално закупени и вложени в ремонта на покрива, тъй като момента на сключване на
договора за изработка, предхождал самата изработка и не било възможно да се предвиди
количеството материали, които следва да бъдат подменени – липсвал и протокол, който да
установява евентуални вреди по покрива, които подлежат на отстраняване и така да се
изготви цена.
Оспорва дружеството, подписало договора за изработка и на което бил възложен
ремонта, да го е извършил, като твърди, че представляващият това дружество бил близък
приятел на ищеца; ищецът да е заплатил реално суми в общ размер на 16 625.40 лева, а и
съгласно приетите по делото доказателства, те били платени на лицето Л. В. П., която не
била в договорни отношения с ищеца и/или етажната собственост, поради което и не били
осчетоводени от сочения изпълнител; твърдението, че се касаело за неотложен ремонт; да са
изчислени правилно квотите в общите части, като нейната не била със стойност, посочена от
ищеца.
Пернишкият окръжен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК намира
обжалваното решение за валидно и допустимо, а относно правилността му, настоящият
съдебен състав извърши преценка в рамките на наведените с въззивната жалба доводи, при
което намира следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно между страните, а и от приложените по делото 2 бр. нотариални актове се
установява, че ищецът е собственик на апартамент № ***, находящ се в ***, на трети етаж, а
ответницата – на апартамент №***, находящ се в ***, на трети етаж, които жилища се
намират в отделни входове, съответно „***“ (на ищеца) и „*** (на ответницата).
Необосновано е възражението на ответницата относно обема на притежаваните от нея
идеални части от общите части на сградата, тъй като видно от приложения към исковата
молба нотариален акт, който не е оспорен, те са 4,655 %, както се твърди в исковата молба.
На 04.10.2022 г., между ищеца като възложител и „Максстрой 93“ ООД,
представлявано от Л. В. М., като изпълнител е сключен договор за строителство с предмет
ремонт на покрив на вход ***, ***. Общата дължима стойност по договора е 16 625.40 лева
съгласно приложение № 1. Страните уговорили, че плащанията се извършват в брой или по
банкова сметка, без да е конкретизирана такава, а приемането на работа се извършва по
образец на приемно-предавателен протокол, какъвто е подписан на 17.10.2022 г. и приложен
по делото, както е приложена и количествено-стойностната сметка към договора.
С платежни нареждания от 04.10.2022 г., 14.10.2022 г. и 17.10.2022 г., ищецът е
заплатил на Л. В. М. 6 650.16 лв. и два пъти по 4 987.62 лв., или общо 16 625.40 лв. като във
5
всяко едно от трите платежни е посочено основание - ремонт покрив ***.
По делото е представен протокол от проведено общо събрание на етажната собственост
на процесния жилищен блок на 16.06.2023 г., видно от който е обсъждан въпроса за
заплащане на разноските, направени от ищеца във връзка с ремонта на покрива на сградата
етажна собственост, но отбелязване за взети решения няма. Болшинството от присъстващите
са гласували да не заплащат на ищеца за извършения от него ремонт. В протокола, който не е
оспорен, ответницата се е подписала като извънсъдебно е признала неизгоден за нея факт –
че е собственик на 4.655 % от общите части на сградата, полагайки подписа си в протокола.
Представени са и платежни нареждания в полза на ищеца, за които се твърди, че са от
други собственици в етажната собственост, оспорени от ответницата като съставени за
целите на процеса.
По делото са събрани и гласни доказателства – като свидетели са разпитани Я.С., В.А.,
П.Д. и Е.И..
Свидетелят С. (*** г., без родства и дела със страните) твърди, че се познава с ищеца от
дълги години. Знае за собствения му апартамент, в който многократно е ходил. През есента
на 2022 г. лично е възприел теч в една от стаите, която е с излаз към улицата. Забелязал е
влага като по стените и тавана имало влажни петна. С ищеца се качили на тавана и видели,
че покрива е стар, че са разместени и дори липсващи керемиди до степен да наблюдават
пряко небето. Установили са, че е прокапало около капандурата и по покрива имало следи от
вода. Не може да определи точното местоположение на капандурата и комина спрямо
помещенията в апартамента на ищеца, но е убеден, че те са над него.
Свидетелят А. (***г., без родства и дела със страните) твърди, че живее в процесната
сградата, на покрива на която е правен ремонт през 2012 г. През 2022 г. върху покрива е
паднало дърво, което счупило част от керемидите, но това било в края на покрива, над
коридора на ищеца. При падането си дървото не било засегнало комина, но около него
липсвали керемиди. Възприел покрива след ремонта, като той бил извършен, но не били
вложени съответните материали, посочени от ищеца. Били сменени и улуците (без
водостоците), но и сега имало теч от улуците. Старите керемиди били изхвърлени, като с
заменени с нови. Също е възприел липсващи керемиди около капандурата, но не установил
теч когато се е качвал на покрива. Пояснява, че разстоянието между комина и капандурата е
около три метра, имал пряка видимост към тази част от покрива от своя апартамент и
нарушената цялост в покрива бил в този участък преди ремонта.
Свидетелят П.Д. (*** г., без родства и дела със страните) живее в сградата и е съпруг на
домоуправителя. Също свидетелства за падането на дърво, което нарушило целостта на
покрива от към вход ***, вкл. на улуците. Заявява, че засегнатият участък е около 5 кв.м. и
не попада над апартамента на ищеца. Капандурата и комина били по-навътре и не били
засегнати от дървото. Бащата на ищеца правил три ремонта на покрива в периода от 2012 г.
до 2022 г. Виждал е снимки, правени от ищеца, от които се установявало липса на
двайсетина керемиди и капаците били разместени, което приема за нормално и в резултат на
6
вятъра. Твърди, че пред съпругата му домоуправител не е споменавал за теч, а само, че иска
да ремонтира покрива. След ремонта се е качвал на покрива, като е видял, че всички
керемиди (около 300) и улуци са сменени, а летвите под тях са старите, като на места са
подсилени. Знае, че е свиквано общо събрание на етажната собственост през м. септември
2022 г., за да представи ищеца предложенията за ремонт на останалите собственици, но
решение не било взето.
Свидетелката И. (*** г., живееща с ищеца на съпружески начала) твърди, че един от
паричните преводи за ремонта на покрива е направен от нея, но за сметка на ищеца, който
впоследствие е възстановил сумата. Също е възприела теча в апартамента, като сочи, че в
коридора и кухнята имало мухъл, а в спалнята и детската имало следи от голям теч.
По делото е приета от съда и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза,
изготвена от вещото лице инж. Р.Н.
Съгласно заключението, на общия покрив над вх. „***“ на сградата - *** е извършен
ремонт, в който са вложени по-голямата част от материалите, описани в количествено-
стойностната сметка към договора за строителство и в приемно-предавателния протокол от
17.10.2022 г. Вместо предвидените в КСС и потвърдените в ППП 12 бр. греди 16 х 16 см са
поставени 4 бр. греди 6 х 8 см. Вместо подмяна на 32 кв.м дъски са подменени 11 кв.м
дъски. Вместо 90 бр. нови капаци са поставени 72 бр. Останалите материали описани в КСС
и ППП са вложени в описаните количества.
От представените снимки на състоянието на покрива преди ремонта е бил
наложителен ремонт в участък около капандурата на покрива с площ от около 9 кв.м,
изразяващ се в подмяна на дъски и поставяне на керемиди, също така и подмяна на 22 бр.
липсващи или счупени капаци, както и единични счупени керемиди.
Стойността на извършените строително ремонтни дейности на общия покрив над вх.
„***“ на сградата - бл. ***, *** е както следва: Разкриване на покрив - 1920,00 лв.; Подмяна
на изгнили греди - 127,20 лв.; Подмяна на изгнили дъски - 165,00 лв.; Доставка и монтаж на
улуци - 678,24 лв.; Доставка и монтаж на ъгъл за улук - 19,68 лв.; Доставка и монтаж на
мембрана - 470,40 лв.; Доставка и монтаж на капандура - 204,00 лв.; Доставка и монтаж на
летвена скара -745,20 лв.; Доставка и нареждане на керемиди „Младост" - 6720,00 лв.;
Доставка и нареждане на капаци „Младост" - 259,20 лв.; Изхвърляне на строителни
отпадъци - 500,00 лв. Обща стойност на СМР - 11 808,92 лв.
Стойност на извършените строително ремонтни дейности на общия покрив над вх.
„***“ на сградата в участъка около капандурата на покрива с площ от около 9 кв.м за който е
бил наложителен ремонт са както следва: Подмяна на изгнили дъсчена обшивка - 135,00 лв.;
Доставка и монтаж на мембрана - 26,46 лв.; Доставка и монтаж на летвена скара - 42,12 лв.;
Доставка и нареждане на керемиди - 378,00 лв.; Доставка и нареждане на капаци - 79,20 лв.
Обща стойност на СМР - 660,78 лв.
С оглед на така установените факти и обстоятелства, настоящият съдебен състав
намира за основателен и доказан така предявения иск с правно основание чл. 48, ал. 7 вр. ал.
7
6 ЗУЕС.
Достигайки до същия извод, първоинстанционният съд е изложил правилни и
законосъобразни мотиви, съответстващи на събраните по делото доказателства и
установените чрез тях факти и обстоятелства, поради което напълно се споделят от
настоящия съдебен състав, който поради това и на основание чл. 272 ГПК препраща изцяло
към тях, а с оглед възраженията по въззивната жалба отбелязва и следното:
Жалбоподателят прави оплаквания за недоказаност на претенцията на ищеца – ищецът
доказал само две от задължителните предпоставки за уважаване на иска: че той и
ответницата били собственици в етажната собственост, но не било доказано плащането на
претендираната сума (16 625.40 лв.) и необходимостта от целия ремонт. Вещото лице
установило, че реално необходимият ремонт бил само за участък около капандурата на
покрива и възлизал на 660.78 лв. Ищецът не оспорил тази сума, нито доказал, че разликата
до 16 625.40 лв. била необходим ремонт. Жалбоподателят оспорва представените от ищеца
разписки и документи за плащане от други съсобственици, тъй като те били без подписи,
нямали доказателствена стойност и не установявали, че плащанията касаят именно този
ремонт. Ищецът е извършил ремонта без знанието и съгласието на останалите собственици,
в нарушение на ЗУЕС, при което променил подпокривната конструкция без строително
разрешение, което представлявало незаконен строеж. Жалбоподателят счита, че
първоинстанционният съд неправилно приел, че чл. 48, ал. 6 ЗУЕС изисквал необходим
ремонт, докато експертизата го класифицирала като наложителен/неотложен ремонт и че
част от собствениците били одобрили ремонта чрез конклудентни действия (заплащане на
суми), тъй като тези действия не били доказани и не били посочени конкретно от съда.
Посочва, че имало множество съдебни дела по идентични казуси и практиката следвало да
бъде уеднаквена, тъй като ищецът сам не знаел какви СМР и суми претендира.
Въззивният съд намира тези оплаквания за неоснователни.
По силата на чл. 48, ал. 6 ЗУЕС (редакцията към 2022 г.) всеки собственик може да
извърши със собствени средства, материали и/или труд необходим ремонт на общи части на
сградата без решение на общото събрание. Разходите за извършване на ремонта, направени
от собственик за негова сметка, с решение на общото събрание се възстановяват или се
прихващат от дължимите от него вноски по чл. 50 след представяне на документи,
удостоверяващи плащанията, а ал. 7 дава право на този собственик - ако разходите, не бъдат
възстановени по реда на ал. 6, той има право да предяви иск срещу останалите собственици.
Тези разпоредби на ЗУЕС регламентират правото на отделен етажен собственик да
претендира разходите за извършен от него без решение на ОС за необходим ремонт на общи
части на сградата. Задължението на етажните собственици да възстановят припадащата им
се част от средствата за ремонт на общите части произтича от разпоредбата на чл. 41 ЗС,
съгласно който всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участва
в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им и в полезните
разноски, за извършване на които е взето решение от общото събрание. Когато се касае за
необходим ремонт на общи части на сграда в режим на етажна собственост, той може да се
8
извърши и без решение на общото събрание на етажната собственост. В този смисъл е и
трайно установената практика на ВКС (определение № 50134 от 19.06.2023 г. по гр. д. №
3981/2022 г.; решение № 160 от 5.12.2019 г. по гр. д. № 948/2019 г., I г.о.; решение № 238 от
19.08.2013 г. по гр. д. № 1012/2012 г., IV г. о.; решение № 85 от 24.06.2014 г. по гр. д. №
1157/2014 г., II г. о. и решение № 228 от 13.12.2016 г. по гр. д. № 5571/2015 г., III г.о.).
В случая, ищецът при условията на пълно и главно доказвано е установил наличието
на предпоставките за уважаване на иска – че е собственик на самостоятелен обект на сграда
в режим на етажна собственост (апартамент № ***, находящ се в ***, на трети етаж), че
ответницата също е собственик на самостоятелен обект в същата сграда (апартамент № ***),
че ищецът е извършил за собствена сметка необходим ремонт на обща част на сграда
(покрив), че му е отказано възстановяване на разходите от страна на етажната собственост,
както и е установил размера на вложените в необходимия ремонт средства, съответно
размера на припадащата се част на ответницата.
Както бе отбелязано, необосновано ответницата възразява относно обема на
притежаваните от нея идеални части от общите части на сградата, тъй като видно от
приложения към исковата молба нотариален акт, който не е оспорен, те са 4,655 %, както се
твърди в исковата молба, което се потвърждава и от представения по делото протокол (също
неоспорен от ответницата) от проведено общо събрание на етажната собственост на
процесния жилищен блок на 16.06.2023 г., видно от който ответницата го е подписала, с
което извънсъдебно е признала неизгоден за нея факт – че е собственик именно на 4.655 %
от общите части на сградата.
Относно възражението, че нямало необходимост от целия ремонт, следва да се
отбележи, че съгласно легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 8 от ДР на ЗУЕС, „необходим
ремонт“ е дейност за привеждане на сградата, на общи части, инсталации или части от тях в
съответствие с нормативните изисквания за техническа пригодност на сградата и
инсталациите, включително и покривите, с оглед отстраняване на създадени пречки или
неудобства за нормалното използване на сградата и самостоятелните обекти в нея. С § 1, т. 9
от ПЗР на ЗУЕС законодателят дава легална дефиниция и на „неотложен ремонт“, а именно:
дейност за предотвратяване разрушаването на сградата, на нейни конструктивни елементи,
общи части, инсталации или части от тях, както и за отстраняване на значителни повреди и
деформации, водещи до опасност за живота и здравето на собствениците, ползвателите,
обитателите и други лица, до нанасяне на увреждане на околната среда и на близкостоящи
сгради.
В случая, от събраните по делото доказателства се установява, че така извършеният от
ищеца ремонт на покрива е най-малкото „необходим ремонт“, каквото е изискването на чл.
48, ал. 6 ЗУЕС. Несъмнено е че направените от ищеца разходи за ремонта представляват
необходими разноски за запазване на вещта, без който сградата съществено би се повредила
– покривът представлява основен елемент от конструкцията на сградата (обща част
съобразно разпоредбата на чл. 38 ЗС), като при наличието на течове в него пропусканата
вода е увреждала намиращите се под него пространства и е създавала пречки за нормалното
9
използване на сградата и на отделните обекти в нея, разположени непосредствено под
покривното пространство. Така, от показанията на свидетелите – безпротиворечиво, се
установява, че на покрива е имало липсващи керемиди около капандурата; налице бил и
проблем между капандурата и комина; както и била нарушена целостта на покрива в
резултат на паднало дърво.
Във връзка с възражението на жалбоподателя, че необходимият ремонт бил само за
участък около капандурата на покрива, следва да се отбележи, както и правилно е отбелязал
първоинстанционния съд, че от технологична гледна точка, всяка една скатна част от
покрива на сграда представлява конструктивна цялост, при което за надлежното (качествено
и трайно) отремонтиране е необходимо цялостно разкриване на покривната конструкция,
установяване на пораженията, тяхното отстраняване чрез замяна на компрометираните
материали. Вярно е, че свидетелите на ответника са твърдели, че компрометираните
участъци са три и с малка квадратура, но това възприятие касае единствено видимо
нарушената цялост а покрива (липсващ керемиди и счупени от дървото улуци), без да са
налице възприятия и конкретни данни относно необходимостта от подмяна на
подкеремидната конструкция, каквато може да се установи единствено при разкриването на
покрива. Обстоятелството, че ответницата живее в друг вход, покривът над която част не
тече, не я освобождава от задължението да заплати необходимия ремонт съобразно
идеалната част от собствените й общи части. Покривът е един за цялата сграда в режим на
етажна собственост, ответницата е член на тази етажна собственост и като такъв е законово
обвързана да заплати необходимите разноски за поддържане на общите части от сградата.
Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя, че ищецът не бил извършил
съответните плащания за извършване на ремонта. Без правно значение е от кого изхожда
едно от плащанията по договора за ремонт на покрива. Във всяко едно платежно е посочено
основанието - договор за ремонт на покрив на кв. „***“, бл. *** като вътрешните
взаимоотношения между действително наредилото сумата лице и задълженото по договора
за СМР на покрив от 04.10.2022 г. (ищеца) са извън предмета на делото. А освен това, в
показанията св. Е.И. изрично заяви, че преводът на сумата е извършен от нея, но за сметка
на ищеца. В случая от значение е какви СМР е извършил ищеца, представляващи
„необходим ремонт“ на покрива и най-вече какви разходи е направил за това. Тези
обстоятелства се установяват от събраните по делото доказателства – свидетелски показания
и заключението на вещото лице, при което е ирелевантно дали, в какъв размер и на кого
ищецът е заплатил за тях, след като по делото се установи извършването на съответните
СМР и тяхната стойност (вложени материали и труд).
Неоснователни са и оплакванията на жалбоподателя, че ищецът извършил ремонта без
знанието и съгласието на останалите собственици, в нарушение на ЗУЕС, при което
променил подпокривната конструкция без строително разрешение, което представлявало
незаконен строеж.
Разпоредбата на чл. 48, ал. 7 вр. ал. 6 ЗУЕС предоставя правото на собственик в етажна
собственост, извършил със свои собствени средства необходим ремонт да претендира от
10
останалите собственици да му възстановят направените разходи и без за извършването на
ремонта да е налице решение на общото събрание. Именно поради необходимостта от
извършване на ремонт, законът позволява на собственик да го извърши и без за това да има
съгласие на останалите собственици в етажната собственост, каквато е и настоящата
хипотеза.
Относно това дали се касае за незаконен строеж, следва да се има предвид, че съгласно
константната практика на ВКС ((решения: № 228/13.12.2016 г. по гр. д. № 5571/2015 г., 3 г.о.;
№ 85/24.06.2014 г. по гр. д. № 1157/2014 г., 3 г.о.; № 308/30.10.2012 г. по гр. д. № 271/2012 г.
на ВКС, 1 г.о.; № 315/25.10.2012 г. по гр. д. № 1189/2011 г., 1 г.о.,; № 432/19.06.2009 г. по гр.
д. № 6086/2007 г., 2 г.о. и др.), незаконните строежи подлежат на премахване тогава, когато
има предписание на техническите органи – заповед по чл. 225 или чл. 225а ЗУТ за
премахването им. При липса на такава заповед не би могло да се приеме, че строежът
подлежи на премахване и за същия се дължи обезщетение като за подобрение. Следва да се
посочи, че в случая се твърди, че незаконността на строежа се изразява в липсата на
строителни книжа – строително разрешение, но не и във фактическото несъответствие на
построеното със строителните правила и норми. Напротив – от приетото по делото
заключение се установява, че е извършен цялостен ремонт на покрива на сградата, над вх. Г,
с направа на нова конструкция и ново покритие, което е отстранило всички пречки и
дефекти за използването му, в случай че такива са съществували, при което след ремонта
покривът на сградата е напълно пригоден за нормалното му използване. Поради това и не са
налице основания за освобождаване на ответницата от отговорност за заплащане на
извършените разходи.
Гореизложените съображения налагат извод, че в случая за ищеца са създадени пречки
за нормалното използване на собствения му апартамент в резултат на теча от покрива,
поради което при липса на надлежно взето решение на общото събрание на етажната
собственост, същият правомерно е извършил ремонт за собствена сметка и с право е
насочил претенцията си към отделните собственици, след като сумата не му е възстановена
от етажната собственост.
Относно размера на иска, следва да бъде съобразено заключението на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза, съгласно което цялостният ремонт е на стойност 11 808.92
лева, поради което ответницата отговаря до размер от 549.71 лева (4,655% идеални части от
общите части на сградата), в който размер искът като доказан следва да бъде уважен,
съответно отхвърлен до пълния предявен размер от 769.30 лева.
Поради уважаването на главния иск не следва да се разглежда предявеният в условията
на евентуалност иск.
По така изложените съображения и при съвпадане изводите на двете съдебни
инстанции, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, решението в обжалваната му част следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 273 ГПК
11
жалбоподателката К. Л. Н. следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемия М. В. Н.
сумата от 400 лв., представляваща направени разноски във вззивното производство –
заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Перник
РЕШИ:
Потвърждава решение № 93/06.02.2025 г., постановено по гр. дело № 236/2024 г. по
описа на Районен съд – Перник (с допусната поправка на очевидна фактическа грешка с
решение по същото дело № 417/30.04.2025 г.) в обжалваната му част (с която К. Л. Н. от
***, с ЕГН:********** е осъдена на основание чл. 48, ал. 7 ЗУЕС да заплати на М. В. Н. ***,
с ЕГН:********** сума в размер на 549.71 лева, представляваща необходимите разноски за
поддържане на общите части от сградата - ремонт на покрив на сграда в ЕС, ***,
осъществен в периода между 04.10.2022 г. и 17.10.2022 г., съразмерна на притежаваните от
К. Л. Н. 4,655% идеални части от общите части на сградата, ведно със законна лихвата върху
сумата, от датата на завеждане на исковата молба (15.01.2024 г.) до окончателното
изплащане на сумата както и ищцата е осъдена на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на
ответника сума в размер на 535.92 лева - разноски в настоящото производство, съобразно
изхода от спора).
Осъжда К. Л. Н. от ***, с ЕГН:********** да заплати на М. В. Н. ***, с
ЕГН:********** сумата от 400 лв. (четиристотин лева), представляваща направени
разноски във вззивното производство – заплатено адвокатско възнаграждение.
Настоящото решение не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12