РЕШЕНИЕ
№ 316
гр. Пловдив, 23.02.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, XXVIII
състав, в публично съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
При секретаря Р.А. и с участието на
прокурор КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ, като разгледа докладваното от съдия Вълчев адм.
дело № 2697 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство по чл.203 и сл. АПК,
вр. чл.285 ЗИНЗС.
Образувано
е по искова молба от К.С.А., ЕГН **********,***, депозирана чрез адв. Г.М.
срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” /ГДИН/ - София за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди от общо в размер 22 000.00 лева, ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното и изплащане за периода от 21.12.2019 г. до 11.10.2021 г., в
резултат на поставянето му в неблагоприятни условия по смисъла на чл.3 ЗИНЗС за
изтърпяване на МНО „задържане под стража“ в Ареста – Пловдив и наказание „лишаване
от свобода“ в Затвора – Пловдив.
Излагат
се обстоятелствата, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, дължащи се на
неосигуряването му с елементарни битови и хигиенни условия в Ареста – Пловдив, изразили
се в лоши санитарно-битови условия, пренаселеност на килията, наличие на мухъл,
насекоми и гризачи, лошо проветрение и липса на достатъчно естествена светлина.
Сочи също така, че е поставен в унизително положение, тъй като при всяко
свиждане с адвокат е бил принуден да се съблича. Сочат се факти, касаещи Затвора
– Пловдив, свързани с лоши санитарно-битови условия, липса на достатъчно
жилищна площ, липса на вентилация в помещенията, лошо състояние на тоалетните,
липса на преградна стена, чешми или умивалници; лошо състояние на банята; липса
на естествено осветление и чист въздух; лоша изолация на стените, като през
лятото е горещо, а през зимата студено, когато са му отказани допълнителни завивки;
липса на индивидуална и корекционна работа; не му е оказана медицинска помощ
при злополука. В съдебно заседание се представлява от адв.М., който поддържа
изцяло исковата молба и ангажира писмени и гласни доказателства. По същество на
спора не излага допълнителни съображения по основателността и размера на
предявеният иск. Претендират се разноски.
Ответникът
по иска Главна дирекция
“Изпълнение на наказанията” /ГД „ИН“/ - София, чрез процесуалния си
представител юриск. Ч., счита така предявената претенция за неоснователна и
недоказана, като ангажира писмени доказателства. По същество на спора счита, че
предявеният иск е недоказан по основание и размер и моли съда изцяло да го отхвърли.
Не претендира разноски.
Контролиращата
страна, чрез участвалия прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив счита исковата
претенция за неоснователна и недоказана
по размер. Дава заключение, че съдът следва отхвърли същата, а алтернативно, да
бъде уважена в справедлив размер.
Съдът,
като се запозна със становищата на
страните и прецени събраните в настоящото производство доказателства поотделно
и в съвкупност, установи следното от фактическа страна:
От
постъпилата справка рег. № СА 1470/25.10.2021 г. на началник сектор „Арести“
при ОС „ИН“ – Пловдив се установява, че К.С.А. е пребивавал с наложена мярка
„задържане под стража“ за времето от 27.12.2019г. до 19.02.2020г., след което
съгласно справка рег. № 86/02.11.2021г. на началника на Затвора Пловдив от
19.02.2020г. е преместен в Затвора -Пловдив за изтърпяване на наложеното му
наказание „лишаване от свобода“, където е и към настоящия момент. Така се
установява, че през процесният период, касаещ престоя на ищеца в Арест
–Пловдив, липсват нарушения на разпоредбата на чл.3 от ЗИНЗС. От м.юни 2009г. са
изградени о съобразени в разпоредбата на чл.45 ЗИНЗС помещения, като квадратурата на спалните отговаря на
изискванията от минимум 4 кв. м. на задържано лице и те разполагат с постелъчен
материал – възглавници, одеяла и чаршафи. През периода 27.12.2019г. –
19.02.2020г., А. е бил настанен в помещение № 116, с квадратура 18.5кв.м., оборудвана
с четири легла с размери 190/70 см, като две от леглата са разположени едно
върху друго, има маса за хранене с размери 60/60 см. и два броя табуретки с
диаметър 30 см и е съжителствал с още три задържани лица. Разполагал е с
посочения по-горе постелъчен материал, като чаршафите са се сменяли и изпирали
ежеседмично в пералните помещения на ареста, като му е предоставена възможност да
ползва собствено спално бельо. Коридорите и всички общи помещения в ареста се
почистват и дезинфекцират ежедневно, а поддържането на чистота в килиите се
осъществява от задържаните лица. Сочи се, че дезинфекцията на арестните
помещения се осъществява централизирано, ведно с тази на затвора, и същата се
осъществява по график, като при необходимост – и допълнително по заявка от
ареста. Всяко помещение е снабдено със
собствен санитарен възел и мивка с постоянно течаща студена вода, а топла се
подава всеки ден сутрин и вечер в рамките на обема на бойлерите, по един на
етаж в ареста. Санитарното помещение е
от 1.4 кв.м., включено в рамките на килията, а извеждането до банята става по
утвърден график за месеца с периодичност, най-малко два пъти седмично, а при
възникнали нужди от медицинско естество – по съответното предписание. В ареста
е изградена модерна система за дефиренцирано дневно и нощно осветление по
изискуемите стандарти за осветеност. Отоплението и охлаждането през съответните
сезони се осъществява чрез водни климатични колектори, свързани с водогреен
газов котел, а за охлаждането конвекторите са свързани с чилърна инсталация. По
отношение на вентилационната система, от страна на администрацията се твърди,
че същата представлява всмукателна и нагнетателна уредба, при която, чрез
турбини се движи въздуха – отвеждане навън и вкарване на пресен въздух обратно.
Прозорците в ареста са с размери 150/150 см. с отваряемо крило, като
междувременно, всеки ден на задържаните се осигурява време за престой на
открито. По отношение на обстоятелства, свързани с осъществяване на срещи с
адвокат, приложена е разпоредбата на чл.286 ал.3 т.2 от ППЗИНЗС, като при всяко
извеждане в района на Ареста – Пловдив задържаното лице се подлага на
задължителен обиск от лице от същия пол, с оглед предотвратяване на нарушение
или пресичане на извършването на престъпления които посочени прави и задължения
се свеждат до знанието на всяко новоприето лице в Ареста – Пловдив срещу подпис.
Изрично е посочено, че спрямо А. не е правено изключение от това правило.
По
отношение на престоя на ищецът в Затвора Пловдив през периода от 19.02.202г. до
25.02.2020г. се установява от приобщеното Становище от 19.10.2021 г. на ИСДВР, че К.А. е обитавал приемното отделение на
Затвора – Пловдив, което е с площ от 27.04 кв.м. и разполага с два прозореца с
размери 0.49 кв.м./1.20 кв.м. и 1.00 кв.м./1.20 кв.м., в едно със санитарен
възел с площ от 2.66кв.м., разполагащ с един отваряем прозорец с размери 0.34
кв.м./1.20кв.м.. В помещението има постоянно течаща студена вода, осветление с
две осветителни тела, дневна светлина и възможност за вентилация, като за посоченият
период в него са пребивавали между 8 и 10 лица. Отоплението се осъществява от
централно парно отопление, като липсват данни с какви мебели е била оборудвана
стаята. Дезинфекцията се осъществява по начина, по който е на територията на
целия затвор. Сочи се също така, че К.А.
е преминал през информационен модул на „Програма за адаптация на
новопостъпващите“ в деня след постъпването, а в деня на разпределението му е
изготвена оценка на риска от вреди, съгласно методически указания за работа с
лишените от свобода. От докладна записка Рег. № 8225/18.10.2021г. на ИСДВР се
установява, че ищеца е бил настанен за периода от 20.02.2020г. до 16.10.2020г.
в стая № 57 към 5-та затворническа група, която е с площ 27.11 кв.м.,
квадратура на санитарния възел 2.53 кв.м., с капацитет за настаняване на 6
лица, като броят настанени лишени от свобода в него през този период, не е
надвишал този брой. Помещението е оборудвано с два прозореца с размери 0.97
кв.м./1.17 кв.м. и 0.45 кв.м./1.17 кв.м., а прозорецът в санитарното помещение
е с размери 0.35 кв.м./1.17 кв.м. На всички лишени от свобода е осигурен достъп
до течаща топла вода, съгласно графика за разпределение на времето на лишените
от свобода от съответната група, а работещите имат достъп /баня/ всеки работен
ден. Всеки санитарен възел осигурява на лишените от свобода постоянен достъп до
студена течаща вода. Отоплението се осъществява чрез централно-локално парно
отопление, а проветряването на стаите е пожелание на лишените от свобода.
Хигиената в спалните помещения се осъществява също от лишените от свобода, като
за целта получаван съответните прибори, както и могат да ги закупуват от
лавката на затвора или да им бъдат предоставени от близките им, съгласно
списъка на разрешени вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от
свобода могат да получаван, ползват и държат при себе си. От становище от
20.10.2021г. на ИСДВР се констатира, че за периода от 16.10.2020г. до
28.01.2021г. А. е настанен в стая № 27, съставляваща помещение с площ от 39.02
кв.м., санитарен възел с площ 4.36 кв. м. като капацитетът на това помещение е
за настаняване на 9 лица. Помещението разполага с два отваряеми прозореца с
размери 1.20 кв.м./1.20 кв.м. всеки, а санитарният възел с 1бр. отваряем прозорец
с размери 1.20/1.20кв.м.. От справката се установява, че през този период в
помещението са съжителствали от 10 до 14 лица, с което на същите се е
получавала жилищна площ под 4 кв.м. на човек. За периода от 29.01.2021г. до
19.09.2021г. А. е пребивавал в стая № 25, което е помещение с площ 31.32 кв.м.
и площ на санитарния възел 4.49 кв.м., с предвиден капацитет за настаняване на 7
лица. Така през периодите от 10.03.2021г. до 15.03.2021г., от 30.03.2021г. до
18.04.2021г., от 19.04.2021г. до 10.05.2021г.
и 17.05.2021г. до 20.05.2021г. в помещението не е превишаван капацитета му от
настанени 7 лица. През останалият период от престоя на ищеца броят на
обитателите в помещение № 25 е надвишаван капацитета на помещението, като през
различно време лицата са били между 8 и 10 броя. В справката се сочи, че
помещението разполага с два отваряеми прозореца с размери 0.50 кв.м./1.20
кв.м. и 1.20 кв.м./1.20 кв.м., а
санитарният възел – с един отваряем прозорец с размери 0.40 кв.м./1.20 кв.м. По
отношение на останалите условия и начин на организация на живота в тези
помещения, са посочени същите факти и обстоятелства, както в справката на ИСДВР
от 18.10.21г.. През периода 19.09.2021г. - 20.09.2021г. А. е настанен за
лечение във външно лечебно заведение, а от 30.09.2021 г. до 18.10.2021 г. е
настанен в МЦ на Затвора – Пловдив. Бил е назначен на работа в „Обособено
производство“ със заповед на началника на затвора от м.01.2021 г., но по
здравословни причини през м.05.2021г. е спрян. Посочва се, че лишеният от
свобода е бил наказван с лишаване от хранителна пратка за срок от три месеца за
размяна на удари с други лишен от свобода и е наказван със 7 денонощия
изолиране в наказателна килия за конфликт и размяна на удари с други лишен от
свобода. Изявил е желание да бъде включен в групова работа „Овладяване на
гнева“ от 27.05.2021 г. до 25.06.20021 г., но е присъствал 3 пъти, след което
се е отказал. От становище на началник сектор ФЛКР се установява, че през периода
на изтърпяване на наказанието от ищеца, в помещенията, които той е обитавал, е
извършвана дезинсекция на хлебарки, дървеници и гризачи от външна фирма по
сключен договор с ГД „ИН“ – София. В тази връзка са приложени фактури и
протоколи за извършена дезинсекция. Представено е становище на лекар-ординатор
в МЦ „Затвора“ – Пловдив, от което се установява, че К.А. не е потърсил
медицинска помощ след набождане с ръждив пирон, а е потърсил след няколко дни
при настъпили усложнения, като му е оказана такава своевременно.
По
делото са разпитани като свидетели М.Р.Л. и М.Г.М.. Изяснява се от техните
показания, че свидетелите познават ищеца от съвместния си престои в затвора
Пловдив. Така свидетелят Л. също е пребивавал в 27 стая в края на 2020 г. и
началото на 2021 г., като сочи на факти, че представлява помещение от две стаи
с преход около 25-30 кв. м.и един общ санитарен възел. Дава сведения, че винаги
в нея са били настанявани между 12-14 човека, като той нямал нито шкаф, нито
маса къде да се храни. Прави изложение, че вечерно време се спира тока, затова
до тоалетна се ходи трудно. Липсвала топла вода. Зимата било студено, вечерно
време парното спирало, а лятото прекалено топло. Излага фактите, че А. имал
много голяма рана на крака, която не му зараснала доста време, защото не му
били осигурявани необходимите прегледи и лекарства, като това станало след
негови жалби, а после постъпил в болница. Б затворническата баня според
неговите показания работели само 10 душа, а ги пускали по 50 човека
едновременно, поради което ставали кавги и караници. Прозорците имат решетки и
мрежа, отварят се трудно и не са достатъчни за проветрение. Сами си осигурявали
завивките, тъй като, тези които им давали при поискване, са стари и неудобни. Посочва
обстоятелството, че А. писал жалби, при което с него се срещал психолог. Винаги
след среща с адвокат, както и посещение на съда, всички били събличани голи в
една стая, без присъствие на медицинско лице. Мухъл имало постоянно, било много
влажно и пълно с дървеници и хлебарки. Пръскали 2-3 пъти годишно, но ефект не се виждал. Ищецът бил
устроен на работа за около месец, но здравословното му състояние попречило да
продължи. Не бил включван в групова работа. За хигиенизиране на спалното
помещение всеки месец получавали един сапун, половин килограм прах за пране и
200гр. веро, както и лопата и парцал.
От
показанията на свид. М. се установява, че ищецът бил в спално помещение №27 и №25,
които винаги били пренаселени, имало повече хора от допустимия им капацитет.
Спално помещение №25 било предвидено за 5-6 човека, като настанени били 9-10 лица.
В стаята имало двойни вишки, шкафове и маси, които не стигали за всички. В
стаята имало един прозорец, който се отваря. Имало към нея помещение с мивка със
студена течаща вода, не и топла. Тоалетната е с клекало с липсващо казанче, ползвали
маркуч, „порутена и мръсна“. Лишените от свобода трябва да чистят тоалетните.
Всяка сутрин има график и се изпълнява, просто няма препарати. Не им давали
препарати. Затворническата баня била обща, няколко пъти в седмицата, като на 10
душа в помещението влизали едновременно 20-30 човека, като всички се оплаквали
от този дискомфорт. Одеяла давали, но парното било старо и не можело да затопли,
а поради липса на изолация винаги е студено, температурата била най- много 18
градуса вътре. Ако искали завивки, администрацията им предоставяла. Свидетелят
твърди, че А. му бил споделил, че друг лишен от свобода го е ударил с дъска с
пирон в крака и му давали само аналгин. Имал гнойни рани, кракът му бил подут и
почернял. Давали му марли и йодасепт. Искал да го закарат в болница за
по-адекватно лечение. Знае, че не е участвал в групови работи. Не знае дали са
го карали да се съблича гол след среща с адвоката му. Сочи, че в ареста
понякога вкарват трима и е некомфортно. В стаите има дървеници и хлебарки.
Пръскат два пъти в годината. Знае, че К. е извеждан в болница за проблем с
гърлото, а сега знае, че е изведен заради проблем с раната на крака.
При
така установеното от фактическа страна, на основата на анализ на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие следното от правна
страна:
Ищецът
претендира обезщетение за понесени неимуществени вреди в посочени от него периоди
от 21.12.2019 г. до 01.02.2020г., когато е пребивавал в Следствен арест –
Пловдив, и от 01.02.2020г. до 11.10.2021г., когато е пребивавал в Затвора –
Пловдив. Сочи, че търпяните от него вреди са пряка последица от допуснато от
страна на административни органи при Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ нарушение на чл.3 КЗПЧОС и чл.3 ЗИНЗС. Разпоредбата на чл.284 ал.1
от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС. Така, съгласно чл.285
ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл.284 ал.1 се разглежда по реда на глава единадесета
от АПК, а съгласно чл.205 АПК, искът за обезщетение се предявява срещу
юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие
или бездействие са причинени вредите. Ответникът в настоящото производство -
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - гр.София съгласно чл.12 ал.2 от ЗИНЗС
е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото
ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и
пробационните служби, част от структурата, на което са областните служби
„Изпълнение на наказанията“ съгласно чл.12 ал.1 и ал.3 от ЗИНЗС. За вредите,
причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на
администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и
длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице.
При това положение, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за процесния период
има процесуална и материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск.
Съдът
съобрази, че установените в част седма от ЗИНЗС правила, не въвеждат като
предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение,
действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени като
противоправни с административен или съдебен акт. За да бъде приета
основателност на иска за вреди с правно основание чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, следва
кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3
от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на
въведената с разпоредбата на чл.284 ал.5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе
казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл.3 ал.1/, както и
при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна
изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства,
както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват
човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или
малоценност /чл.3 ал.2/. Ефектът от неизпълнението на задълженията от страна на
затворническата администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца
неимуществени вреди, следва да се отчита в съвкупност от преживяното,
независимо че за всяко от бездействията е налице различна законова
регламентация. Според Европейския съд по правата на човека /решение от
10.02.2012 г. по делото на Ш. срещу България/, разделянето на исковата
претенция, като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване
от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му
ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване релевантността на
всеки елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин
представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца,
както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека,
лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е
само по себе си достатъчно сериозно, за да изисква обезщетение, дори в
случаите, когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния
затворник, ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с
Конвенцията, достига прага по чл.3 от Конвенцията. Такова разрешение на въпроса
дава и разпоредбата на чл.284 ал.2 от ЗИНЗС, според която, в случаите по чл.3
ал.2 от с.з., съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на
условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които
имат значение за правилното решаване на спора.
Съгласно
чл.3 ал.1 от ЗИНЗС /в редакцията ДВ, бр.25 от 2009г., в сила от 1.06.2009 г./
осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко
отношение. В ал.2 на същата разпоредба е указано, че за изтезания, жестоко или
нечовешко отношение се смятат: 1./ всяко умишлено действие или бездействие,
което причинява силна физическа болка или страдание, освен регламентираните в
този закон случаи на употреба на сила, помощни средства или оръжие; 2./ умишлено
поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се
в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно
извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на
здравето; 3./ унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на
осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против волята си,
поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност. А съгласно ал.3, за
изтезания, жестоко или нечовешко отношение се смятат действията или
бездействията по ал.2, извършени от длъжностно лице или от всяко друго лице,
подбудено или подпомогнато от длъжностно лице чрез явно или мълчаливо съгласие.
Съгласно
чл.3 ал.1 от ЗИНЗС /в редакцията ДВ, бр.13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г./
осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение. В ал.2 от същата разпоредба е
указано, че за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност.
В
най-общ план, и двете редакции са еманация на установените в практиката на ЕСПЧ
стандарти за защита на жертвите на нечовешко или унизително отношение по
смисъла на чл.3 от ЕКПЧ. В тази връзка, разпоредбите на чл.3 и чл.43 ал.2, ал.4
и ал.5 /предишна ал.4/ от ЗИНЗС са законови гаранции за съществуването на
нормална битова среда в местата за лишаване от свобода. Тези разпоредби са
действали през процесния период, което е основание за преценка във всеки
конкретен случай при предявен иск за обезщетение на това основание доколко тази
законова гаранция е реализирана в конкретната битова среда на конкретното място,
където ищецът изтърпява наказание „лишаване от свобода“.
Все
в тази насока следва да се посочи, че според чл.43 ал.2 от ЗИНЗС, всяко място
за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и
други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за
поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото
достойнство на задържаните лица.
В
чл.43 ал.4 от ЗИНЗС /в сила от 07.02.2017 г./ е установено изискването
минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е
по-малка от 4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на
понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила,
а именно, като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни
елементи – стени и колони. А, за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя
следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват
свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане,
занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и
т.н.
Според
чл.43 ал.5 от ЗИНЗС /предишна ал.4 – ДВ, бр.13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017г./,
количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и
проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът
обзавеждане на спалните помещения, се определят с Правилника за прилагане на
закона, като в чл.20 ал.3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от
свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в
заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел
и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
Относима
към спора е и материалноправната разпоредба на чл.3 от Европейската конвенция
за защита правата на човека и основните свободи, която е ратифицирана от
България през 1992 г. и съгласно чл.5 ал.4 от Конституцията на Република
България е част от вътрешното право на страната и има предимство пред тези
норми на вътрешното законодателство, които и противоречат. Според посочената
разпоредба от Конвенцията, никой не може да бъде подложен на изтезания или
нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Според
Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първия
конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване на
престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955 г. и
утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от
31.07.1957 г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977 г., които нямат задължителна сила, но
спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и
демократичния характер на държавите: “10. Всички помещения, от които се ползват
лица, лишени от свобода, и особено помещенията, в които те спят, трябва да
отговарят на всички санитарни изисквания, като следва да се обръща дължимото
внимание на климатичните условия, особено на кубатурата на тези помещения, на
тяхната минимална площ, осветление, отопление и проветряване. 11. Във всички
помещения, в които живеят и работят лица, лишени от свобода: а) прозорците
трябва да имат достатъчни размери, за да могат тези лица да четат и работят на
дневна светлина, като прозорците трябва да са така конструирани, че да
осигуряват приток на пресен въздух, независимо от наличието или липсата на
вентилационна уредба; б) изкуственото осветление трябва да е достатъчно, за да
могат лицата, лишени от свобода, да четат или работят без опасност за тяхното
зрение. 12. Санитарните възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице,
лишено от свобода, да удовлетворява своите естествени потребности тогава,
когато изпитва нужда, и в условията на чистота и пристойност. 13. Къпалните
помещения и броят на душовете трябва да са достатъчни за това всяко лице,
лишено от свобода, да може и да е задължено да се къпе или да взема душ при
подходяща за съответния климат температура и толкова често, колкото това се
изисква от общата хигиена, като се отчитат сезонът и географският район, тоест
във всеки случай поне един път седмично в районите с умерен климат.“.
По
казуси като процесния е налице и съдебна практика на българските съдилища /Решение
№ 10166 от 11.07.2012 г. на ВАС по адм.д. № 15508/2011 г., Решение № 6667 от
15.05.2013 г. на ВАС по адм.д. № 13664/2012 г., Решение № 104 от 20.02.2009 г.
на ВКС по гр.д. № 5895/2007 г., Решение № 538 от 22.10. 2009 г. на ВКС по гр.д.
№ 1648/2008 г., Решение № 15 от 29.01.2009 г. на ВКС по гр.д. № 4427/2007 г./,
в която се приема, че липсата на достатъчно жилищна площ, постоянен достъп до
санитарен възел, достатъчен приток на слънчева светлина и възможност за
проветряване в местата за лишаване от свобода, е отклонение от подходящата
жизнена среда за осъденото лице, независимо че към релевантните периоди не са
действали нормите от ЗИНЗС, регламентиращи минималната разполагаема жилищна
площ на лишените от свобода и други критерии, на които следва да отговарят
условията в местата за лишаване от свобода.
При
разрешаване на настоящия правен спор следва да се има предвид и съдържанието на
множество решения на Съда по правата на човека по дела, заведени пред този съд
от български граждани срещу България, в които се е твърдяло нарушение на чл.3
от Конвенцията, произтичащо от битовите условия в местата за лишаване от
свобода /решение от 10.06.2006 г. по делото Й. срещу България, решение от
02.02.2006 г. на ЕСПЧ по делото Й. срещу България, решение от 24.05.2007 г. на
ЕСПЧ по делото Н. срещу България, решение от 28.06.2007 г. на ЕСПЧ по делото М.
срещу България, решение от 27.11.2008 г. на ЕСПЧ по делото С.К. срещу България,
решение от 27 януари 2015 г. по шест съединени дела Н. и други срещу България/.
Последното е пилотно решение по своя характер. Това е нов механизъм, уреден в
глава V от правилата на съда, чл.61 от Пилотно решение Pilot Judgment приложим
при наличие на структурни или системни проблеми в държава член на Съвета на
Европа.
Така
например, в пилотното решение от 27 януари 2015 г. за условията в българските
затвори „Н. и други против България“, жалба № 36925/10, Съдът прие, че
провеждането на исково производство по чл.1 от ЗОДОВ от затворници за
обезщетяване за претърпени от тях неимуществени вреди във връзка с лошите условия
в българските затвори, не е ефективно средство за защита, което би поправило
нарушението, заради формалистичния подход на съдилищата при разглеждането на
този тип дела във връзка с преценката на редовност на исковата молба,
указанията до ищеца за посочване на надлежния ответник по исковете, оценката на
доказателствата, в частност – на свидетелски показания; възлагане на
доказателствената тежест върху ищците, в разрез с изискванията на чл.3 от
Конвенцията, относно установяване наличието и размера на претърпените от тях
неимуществени вреди във връзка с лошите условия в затворите. Наред с това, в
посочените съдебни решения се съдържат критерии от значение за преценката дали
условията за изтърпяване на един ограничителен режим могат да достигнат до третиране
в нарушение на чл.3 от Конвенцията.
В
исковата молба претенциите на А. са: -
липса на достатъчна жилищна площ, липса на санитарен възел и постоянно течаща
топла и студена вода, липса на естествена светлина и чист въздух, както и
наличие на дървеници, хлебарки и гризачи, непредоставяне на медицинска помощ.
В
обобщение на всичко изложено, съдът намира за необходимо да отбележи, че искът
следва да бъде разгледан по същество само за периодите, за които се установи,
че лицето е пребивавало на територията на Ареста и Затвора – Пловдив, а именно:
от 27.12.2019 г. до 18.02.2020 г. в Ареста – Пловдив и от 19.02.2020 г. до
19.09.2021 г. Така посоченият период очевидно не съвпада с периодите, посочени
в исковата молба, но горната информация е въз основа на представените официални
документи от администрацията на ГД „ИН“ – София, поради което следва да бъдат
зачетени именно тези периоди, а не както у посочено – от 21.12.2019 г. до
11.10.2021 г. – датата на завеждане на исковата молба.
От
събраните и описани по-горе доказателства се установява, че с изключение на различни
периоди от време, подробно описани в цитираните по-горе справки на ИСДВР при
Затвора – Пловдив и на началника на Ареста - Пловдив, ищецът е пребивавал в помещения, в които
жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените стандарти, възприети
от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4
кв.м. общо 288 дни, всички в
Затвора – Пловдив. Периодите са следните: - 19.02.2020 г. – 25.02.2020 г.,
когато лицето е пребивавало в приемното отделение на затвора – 6 дни; от
16.10.2020 г. до 28.01.2021 г., когато лицето е пребивавало в стая № 27 – 104
дни; и когато А. е пребивавал в стая № 25, периодите са: от 29.01.20212 г. до
09.03.2021 г. – 39 дни, от 16.03.2021 г. до 29.03.2021 г. – 13 дни, от
11.05.2021 г. до 16.05.2021 г. – 5 дни и от 21.05.2021 г. до 19.09.2021 г. –
121 дни. За периода от 19.09.2021г. до 30.09.2021г. ищецът е бил настанен във
външно лечебно заведение, а от 30.09.2021г. до 18.10.2021г. в МЦ на Затвора
-Пловдив, то следва исковата му претенция да бъде уважена за периода до
19.09.2021 г., тъй като реално, само в този период лицето е пребивавало в
помещения, в които не му е предоставена необходимата жилищна площ. Посочените
по-горе обстоятелства, съгласно практиката на Съда по правата на човека,
включително в пилотното решение „Н. и други срещу България“, съставляват
самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на
нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл.3 ЕКЗПЧОС.
Що
се отнася до твърдението на ищеца за липса на постоянно течаща топла и студена вода
обаче, остана недоказано. Няма нарушение и на чл.20 ал.3 от ППЗИНЗС, тъй като
във всички стаи и помещения на Затвора – Пловдив е осигурен достъп до санитарен
възел и течаща вода. Всички помещения, в които е пребивавал А. са разполагали със
санитарен възел и постоянно течаща студена вода, а по отношение наличието на
топла течаща вода, в приложените от ответника становища и справки, се сочи, че
в Затвора – Пловдив на л.св. е осигурен достъп до такава, а съгласно графика за
разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група, освен
това, всеки работещ е имал достъп до тоалет след края на работния ден.
Що
се отнася до изложените в исковата молба обстоятелства за лоша хигиена в
Затвора - Пловдив, от приетите по делото справки и становища се установява, че
хигиената в спалните помещения се осъществява от лицата, настанени в тях, което
се потвърждава и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Според данните,
предоставени от ответника, осигурена е топла вода от котел, който е на
територията на затвора – централно парно отопление. Наред с това се констатира,
че няма данни да е подавана молба от А., в която да изявява воля за получаване
на допълнителен постелен инвентар или изпиране на зачисления му, които да са с
отрицателен отговор. Ето защо е напълно неоснователна претенцията, в частта за
неосигурен санитарен възел и топла течаща вода, като такава му е била
подсигурена. От цитираните по-горе справки се установява, че в затвора
разполагат с постелен инвентар и спално бельо – чаршафи, калъфки, дюшеци,
одеяла и възглавници, достатъчно, за да бъдат обезпечени всички лишени от
свобода. Посочено е, че грижата за чистотата на спалното бельо се полага на
лишените от свобода като в утвърден график от началника на затвора, всеки лишен
от свобода има право да занесе спалното си бельо за изпиране в пералнята на
затвора. При изхабяване на бельото, по преценка на лишения от свобода, последният
има право бельото да бъде заменено, чрез молба до началника на затвора. Неоснователна
е претенцията и в насока липса на чист въздух и условия за раздвижване. От така
събраните материали се установява, че лишеният от свобода разполага с време за
престой на открито. Неоснователно е възражението и в насока липса на достатъчно
дневна светлина и вентилация. Установи се, че помещенията разполага с
достатъчно прозорци с размери, които изключват напълно горните твърдения, а
каза се, относно проветрението на помещенията, последното зависи от самите лишени
от свобода.
Неоснователно
е и твърдението за неоказана медицинска помощ. Видно от становището на д-р Д. –
лекар ординатор при МЦ „Затвора“ – Пловдив, А. сам се е поставил в тази
ситуация, предвид обстоятелството, че не е потърсил веднага след инцидента
медицинска помощ, а едва няколко дни след това, когато вече са настъпили
усложнения. Не се подкрепят с доказателства твърденията на свидетелите в тази
насока –липсват данни да са подавани жалби от А. по повод липсата на лечение
или да я изявил желание да бъде закаран в болница да го лекуват. Не се оспорва
от страна на ищеца, посоченото от ответната страна в представените справки и
становища от затворническата администрация, че с А. са провеждани беседи и
разговори по различни поводи – при планиране на присъдата, за участие в групова
работа, при мотивиране за започване на работа, при извършени дисциплинарни
нарушения и при желание от негова страна. В този смисъл, не се подкрепят с
доказателства и твърденията на А., че с него не се е водила никаква
индивидуална и корекционна работа. Данните сочат, че сам е отказал участие в
групова работа „Овладяване на гнева“, след като е присъствал едва 3 пъти и не е
спазвал правилата в групата. Опроверга
се и твърдението, че на лишения от свобода не му е предложена работа. Със
Заповед № Л-68/12.01.2021 г.е назначен
на работа в „Обособено производство“ и със Заповед № 1196/14.05.2021 г. е спрян
от нея по здравословни причини. Предвид изложеното, съдът намира, че
претенциите на А. в изложените по-горе насоки са неоснователни и недоказани. Горното се подкрепя и от показанията, дадени
от свидетелите Л. и М., които съдът изцяло кредитира като коректни и
безпристрастни, и които потвърждават
изцяло предоставена информация от затворническата администрация по отношение
организация и реда на условията на живот в тази институция.
Неоснователна
е претенцията и по отношение бездействие от страна на затворническата
администрация във връзка с наличието на хлебарки, дървеници и гризачи. Видно,
от приложените по делото материали – протоколи за извършена ДДТ обработка и
фактури, се установява, че за посочения исков период от 27.12.2019 г. до 11.10.2021
г., в Затвора Пловдив е извършвана такава обработка на помещенията. Извършвана
е обработка на помещенията за хлебарки и дървеници, като в протоколите е
посочен препаратът, който е използван, площта, която е обработена и са давани
указания за мерки за защита в обработвания обект. Т.е. затворническата
администрация е взела всички необходими действия за обработка на
затворническите помещения срещу инсекти. Предвид изложеното по-горе, съдът
намира за необходимо да отбележи, че в случая липсва бездействия на органа в
тази насока. Съгласно разпоредбата на чл.256 и чл.257 ал.1 от АПК бездействие
на административния орган е неизвършването на фактически действия, които органа
е длъжен да извърши по силата на закон. Изясни се факта, че администрацията
редовно и ритмично предприема действия за борба с инсекти и гризачи.
Неоснователно
е възражението и по отношение събличане и проверка при всяко свиждане с
адвоката в Ареста – Пловдив. Глава осма,
част VI „Изпълнение на мярката за неотклонение задържане под
стража“ от ППЗИНЗС определя, че разпоредбите на правилника за лишените от
свобода се отнасят и по отношение на задържаните по реда на НПК лица. В чл.286
ал.3 от ППЗИНЗС се указва в кои случаи задължително се извършва обиск на
задържаните лица, като в т.2 на същия текст е посочено, че това следва да бъде
сторено във всички случаи на влизане или излизане от килията или района на
ареста. В този смисъл следва да се посочи, че лишените от свобода, макар и да
нямат право на свободно придвижване, те имат други права и интереси, които
действително следва да бъдат осигурени от държавата, но те в никакъв случай не
могат да бъде в такъв обем, какъвто е за останалите хора. Или иначе казано,
след като е извършил нарушение, което е резултат от личната воля и действия,
довело до ограничаване на личната свобода, лицето е длъжно да понесе цялата
тежест от тези свои действия си, което в случая включва и извършвания обиск при
всяко излизане от район на ареста.
Ето
защо, съдът намира, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите
на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ само по отношение на конкретно
установените факти по делото, а именно, недостатъчната нетна площ за обитаване
от страна на К.А. в продължение на 288 дни, всички в Затвора – Пловдив, които водят
до извода, че липсата на необходимата за живее площ от 4 кв. м. създават
предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените от свобода, както
са и предпоставка за уронване на човешкото им достойнство. Тези неблагоприятни
условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение към лишените
от свобода, водят и до извода за заплаха за здравето им поради липса на достатъчно
жизнено пространство. С оглед доказателствената тежест в процеса, ответникът не
е представил доказателства за осигуряване на приемливи условия на ищеца за
изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ през посочения по-горе период,
в който ищецът е пребивавал в това заведение. Отговорността на държавата за
причинените вреди по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от
тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице. Обективният характер
означава още, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или
длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица
от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали
са причинени виновно от тях. В случаят безспорно се установява, че е налице
незаконосъобразно фактическо бездействие от ответника, защото негови длъжностни
лица, на които е възложено да осъществяват ръководство и контрол върху
дейността по изтърпяване на наложено с присъда наказание, не са изпълнили
задълженията си да осигурят на ищеца в посочения период такива условия на
живот, съобразени с уважение към човешкото му достойнство, а именно – минимална
жилищна площ от 4 кв.м. в спалните помещения, в които е бил настанен,
необходима за спокойното му биологично съществуване. Недостатъчното жизнено
пространство поради пренаселеността в спалните помещения, в което е бил
настанен ищецът, са предизвикали такова ниво на страдание за А., което
надвишава това, присъщо на лишаването от свобода. Според практиката на ЕСПЧ,
начинът на изтърпяване на наказанието не трябва да излага лишения от свобода на
отчаяние или изпитание, които надхвърлят по интензивност неизбежното ниво на
страдание при престой в затвора. В пилотното решение на ЕСПЧ по делото Н. и
други срещу България се сочи, че крайната липса на място в затворническа килия
има голяма тежест при оценката на това дали условията на задържане са в
нарушение на чл.3 от ЕКПЧ. Неблагоприятните ефекти от пренаселеността водят до
нечовешки и унизителни условия на задържане. Ако затворниците имат на
разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ, пренаселеността
трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе, само по себе си, независимо
от други фактори, до нарушение на чл.3 от Конвенцията. В този смисъл са
решенията по делото Н. и др. срещу България, делото Т., делото Ч. срещу
България и други.
При
това положение, правилото на чл.284 ал.5 във връзка с ал.1 от ЗИНЗС налага да
се приеме, че К.С.А. е претърпял посочените по-горе неимуществени вреди,
изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния.
Така, съгласно чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществените вреди се присъжда
от съда по справедливост, като неговият размер зависи от степента и характера
на вредите и от продължителността на периода, през който са били претърпени. С
оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни
последици от ищеца и периода, през който е търпял неприемливите условия при
изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвора – Пловдив, според
настоящия състав, обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се
присъди, е в размер на 2 304.00 (две
хиляди триста четири) лв., при съобразяване на съдебната практика по идентични
дела, които се присъждат заради липсата на достатъчно нетна площ за обитаване
на затворническите помещения, която се констатира в рамките на общо 288 дни,
когато е пребивавал в Затвора – Пловдив. Така определеният размер в най-пълна степен и
съответно на причиненото страдание ще овъзмезди претърпените психически
увреждания от ищеца, и този размер именно, съответства на конкретната преценка,
направена от състава на база установените по делото факти и съобразно
обществения критерий за справедливост. В останалата част, за разликата над 2
304.00 лв. до пълния предявен размер от 22 000 лева, в резултат на поставянето
му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“
в Ареста – Пловдив и в Затвора – Пловдив, искът следва да бъде отхвърлен. Съответно,
спрямо този размер на главния иск /в размер на 2 304.00 лева/, ще следва да
бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено
плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху главницата,
считано от 11.20.2021 г. – датата на предявяване на исковата молба, до
окончателното изплащане на сумата.
При
този изход на спора и предвид претенции от страните за присъждане на разноски
по делото, съдът намира, че такива се следват на жалбоподателя и същите се
констатираха в размер на 134.00 (сто тридесет и четири) лв., представляващи –
10.00 лв. ДТ и 124.00 адвокатско възнаграждение, съобразно разпоредбата на
чл.38 ал.2 от ЗАдв. във връзка с чл.8 ал.1 т.4 от наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от
горното, на осн. чл.172 ал.2 АПК Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на
наказанията“ - София, ул.
”Н. Столетов” № 21, да заплати на К.С.А., ЕГН ********** обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер от 2304.00 (две хиляди триста и четири) лв., ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба –11.10.2021г.
до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция до пълния й размер от 22 000 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на
наказанията“ - София, ул.
”Н. Столетов” № 21, да заплати на К.С.А., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 10.00 (десет) лв.,
представляващи платената държавна такса.
ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на
наказанията“ - София, ул.
”Н. Столетов” № 21, да заплати на адв. Г.М.,***, сумата от 124.00 (сто двадесет
и четири) лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: