Р Е Ш Е Н И Е
№1534/20.3.2020г.
Гр.Варна,20.03.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ
И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание, проведено на двадесет и първи февруари през през две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА
ЖЕКОВА
при участието на секретаря
ХРИСТИНА ХРИСТОВА сложи за разглеждане гр. дело № 13 444 по описа за 2019 година, докладвано от съдията М. Жекова, за да се произнесе
взе предвид следното :
Производството е образувано по
предявен отрицателен установителен иск
от Т.Т.Т., ЕГН **********,*** А.Х. *** – ПАРТЕР против ответното „Е. - П.
П.“ АД.
Ищецът
основава искова си молба на следните твърдени факти и обстоятелства: Т. Т. твърди, че обитава общинско
жилище, находящо се в *. За този обект била открива партида при ответника на
името на ищеца и по тази причина ищецът се явявал потребител на ел.енергия,
битов клиент по см. на § 1 т.2 а от ДР на ЗЕ. За описаните обекти на
потребление с доставчик „Е. -П. П.“ АД. Ищецът твърди, че редовно погасявал
дължимите суми за ел. енергия, но в началото на м. август 2019 г. при проверка
на интернет страницата на ответното дружество видял, че има за плащане сума от
4 744,05 лева за ел.енергия за периода от 24.07.2017 г. до 23.07.2018 г. по
електромер, отчитащ потребяваната ел.енергия в апартамента. На 22.8.2019 г.
ищецът получил и фактура № **********/1.8.2019 г. за същата сума, като срокът
за плащане определен във фактурата бил 12.08.2019 г.Ищецът заявява, че не дължи
сумата на ответника като счита, че му била начислена неправомерно. Ведно със
фактурата ищецът сочи, че получил писмо от „Е. П.” и второ писмо от 1.8.2019
г., с което бил уведомен, че сметката му за ел.енергия е коригирана съгласно
приложена справка за корекция при неизмерване, неправилно и или неточно
измерване на ел.енергия. В резултат на преизчислените количества ел.енергия за
кл. номер *, абонатен номер * била издадена оспорваната фактура. Също така било
приложено и СТАНОВИЩЕ за начисление на ел.енергия от „ЕРП С.“ АД относно
Констативен протокол № 1759/24.7.2019 г. и извършена техническа проверка, въз
основа на която следвало да се начисли допълнително общо количество ел.енергия
в размер на 25 936 кВТч на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ,
при което било установено точното количество ел.енергия. Цитирания протокол
оспорва в исковата си молба ищецът, че не му е предоставян, че не бил запознат
със същия, че не е подписвал протокола предвид на което счита, че е лишен от
възможността да знае какво е съдържанието му, както и не знаел дали бил
подменян електромер/софтуер/средство за измерване.
Оспорени са от ищеца напълно и изцяло
КП и фактурата, като се сочи, че към датата на сезиране на съда ищецът няма
допълнителна информация относно тази начислена огромна сума, но е категоричен,
че същата е неоснователно начислена и че не е потребявана реално от Т..
Отделно от горното ищецът отново сочи,
че не е наясно как и защо е определена исковата сума и че на 22.8.2019 г. е
подал жалба против фактурата на ел.адрес на ответника. При тези твърдения ищецът отправя искането до съда:Да бъде
постановено решение, с което, на основание чл. 124 от ГПК, да бъде прието за установено по отношение на
ответника, че Т.Т.Т., ЕГН ********** НЕ
ДЪЛЖИ на ответника сума в размер на 4 844,05 лева – служебно
начислена сума от ответното дружество „Е. - П. П.“ АД по фактура № **********/01.08.2019
г. за периода от 24.07.2017 г. до 23.07.2018 г. по електромер отчитащ
потребявана от ищеца в дома му ел.енергия с адрес: в *, с кл.№ * и аб.№*.
В
подкрепа на твърденията
си ищецът е направил доказателствени
искания.
В
срока по чл. 131 от ГПК по
делото е постъпил отговор от ответника чрез адв.В. М. от САК, с който намира предявеният иск като допустим, но
неоснователен.
Според ответното дружество налице било
правно основание за възникване на оспорваното материално право – предмет на ОУИ
– вземането на Е. П. ПРОДАЖБИ АД към ищцеца за потребена ел.енергия на стойност
4 844,05лева, конкретизирано по размер с фактура № **********/01.08.2019
г. Процесната сума, възразява ответното
АД представлявала цена на реално доставена и потребена от абоната ел.енергия в
размер на 25 936 кВТч и се дължала от ищеца на основание чл.50 ПИКЕЕ, вр.
чл. 79 , ал.1 , вр. чл. 200, ал. 1, предл.1-во ЗЗД. Становището на ответното
дружество по обстоятелствата на които се основава иска е следното: Не се оспорва, че между ответното
дружество и ищеца съществува валидно договорно правоотношение, по силата на
което ищеца е потребител на електроенергия. Потвърдено е обстоятелството, че е
била извършена проверка на изправността на електромера на посочения в исковата
молба адрес, за което е бил съставен Констативен протокол.Наведени са в отговора на искова молба следните възражения против иска
и обстоятелствата на които се основават:В
раздел І и II от отговора на искова молба ответникът твърди, че ОУ
на „Е. - П. М.“ АД и „Е. - П. П.“ АД са годен източник на облигационни
отношения задължения между ищеца и двете енергийни дружества на осн. чл.20 а ЗЗД, като обвързващото действие на ОУ било равнозначно на закон и последица от
следните факти: 1. Общите условия били съставени, а след това и одобрени по
надлежния ред от ДКЕВР съгласно чл. 21, ал. 1, т. 4 от ЗЕ, чл. 89, ал. 1, вр. с
чл. 94, ал. 3 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката (Приета
с ПМС № 124 от 10.06.2004г.)., издадени на основание чл. 98а от ЗЕ.2. Същите
били публикувани, съгласно изискването на чл.98а, ал.З от ЗЕ в един централен и
в един местен всекидневник, както и на интернет страницата на ответното
дружество. 3. Липсвало допълнително писмено споразумение между страните по реда
на чл. 98а, ал.5 от ЗЕ и чл. 93, ал.3 от Наредбата за лицензиране на дейностите
в енергетиката, резултат от изразено несъгласие на потребителя с Общите условия
чрез внесено при оператора на електроразпределителната мрежа заявление с
предложение за други специални условия в 30-дневен срок от влизането им в сила.
4. Приетите и одобрени по съответния ред Общи условия били задължителни за
ползвателя на основание чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ, без да бъде необходимо изричното
му писмено съгласие.Твърди се отново, че
за ответното дружество съществувало основание за възникване на вземането му за
потребена ел.енергия а именно: 1. Страните по спора били страни по
облигационно правоотношение по договор за пренос на ел.енергия през
електроразпределителните мрежи на Е.С. АД/ЕРП С. АД. Ответното дружество
изпълнявало поетите по договора задължения добросъвестно и точно в
количествено, качествено и времево отношение, а именно – осигурявало
непрекъснато необходимото количество ел.енергия в обект, находящ се в *, с кл.
№ * и аб. № *. На 23.07.2018. била
извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на ищеца от
служители на „ЕРП С.“ АД в присъствието на двама
свидетели. Дружеството нямало задължение предварително да известява
потребителите за проверките, т.к. подобно предизвестяване щяло да обезсмисли
усилията по предотвратяване на неправомерните въздействия върху измервателните
системи и СТИ. Сочи се още, че
дружество „ЕРП С.“ АД е дружество с основен предмет на дейност експлоатация и
управление на ЕРМ, чрез която извършвало пренос и разпределение на ел.енергия
на обособена територия, при наличие на валидна лицензия затова Л – 138-07/
13.08.2004 г., издадена от ДКЕВР и същото това дружество било оператор и
разпределителната мрежа по см. на § 1 т. 34б, б. „ а” от ДР на ЗЕ и собственик
на СТИ и съгласно чл.116 , ал. 6 ЗЕ имало право да извършва технически проверки
на СТИ, като изпълнявало и това дружество добросъвестно договорните си
задължения съгласно изискванията на чл. 63 ЗЗД. За извършената проверка бил
съставен Констативен протокол № */23.7.2018 г.като при проверката
били извършени замервания с еталонен калибриран уред и било установено,че в
регистър 1.8.3 имало показания в размер на 25936 кВТч; в регистър
1.8.1 били отчетени 005128 кВТч, в регистър 1.8.2 010951 кВТч а в
скрития регистър 1.8.3 25936 кВТч, като потребената ел.енергия в регистър
1.8.3 не била визуализирана на дисплея и съответно не била отчетена и заплатена
от абоната. Процесният електромер, релевира още ответникът, бил демонтиран,
подменен с нов, запечатан в плик, пломбиран с пломба № * и предоставен за метрологична
експертиза в БИМ. КП, твърди ответната страна отразявал действителното
фактическо положение, подписан бил от двама свидетели, които не били служители
на електроразпределителното дружество и извършената проверка на СТИ с фабричен
номер *, притежавала съответната юридическа стойност. Безспорно за
ответната страна било, че в имота на ищеца била консумирана ел.енергия която не
била заплатена и ако абонатът бил потребил ел.енергия в количество различно от
отчетеното, то той дължал заплащането му по силата на договорната връзка.
Експертизата
била извършена в БИМ МИУ РО - Варна, за което бил съставен Констативен
протокол № */* г. Ответната
страна е вписала констатациите на БИМ а именно: „При софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на
електромера, която за типа електромер */* трябва да се състои от две тарифи T1
и Т2. Действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализираната
тарифа: ТЗ-025936.1 kWh“КП, сочи
ответникът, се ползвал с материална доказателствена сила съгласно чл. 179, ал.
1 ГПК. На 29.7.2019 г. дружество „ЕРП С.” АД съставило Становище за начисляване
на ел.енергия и конкретизирало размера на оспореното вземане. Установено било
точното количество неотчетена ел.енергия, след протичане на регистър 1.8.3. а
именно 25 936 кВТч. Съгласно
чл. 50 ПИКЕЕ, конкретизира ответникът, операторът на съответната мрежа
можел да коригира количествата ел.енергия като разлика между отчетеното
количеството ел.енергия и преминалите количества ел.енергия при установяване на
несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и
въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно
изчисляване на използваните количества ел.енергия за период не по-дълъг от 1
година. Именно този тип вмешателство, заключава ответната страна имал за цел
част от консумираната ел.енергия да бъде отклонявана в регистър, който не се
визуализирал на електромера и поради това при ежемесечно отчитане това отклонение
нямало как да се установи. На
1.8.2019 г. „Е. - П. П.“ АД издало
фактура № **********/01.08.2019г., с която била определена цената на реално консумираната ел.енергия в
размер на 4 844,05 лв.С писма от „ЕРП С.“ АД и от „Е. -П. П.“ АД от
31.7.2019 г. и 1.8.2019 г. се твърди, че бил уведомен абоната за
проверката като били съставен КП и
издадена фактура.В заключение ответникът сочи, че исковата сума се дължала на
основание чл. 50 ПИКЕЕ, вр. с чл. 200, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.В условията на
евентуалност ответното дружество твърди, че исковата сума се дължи на осн. чл.
183 ЗЗД като се позовава на Решение № 150/26.6.2019 г. постановено по гр.дело №
4160/2018 г. на Трето г.о., ГК на ВКС. С оглед изложеното по-горе
ответникът желае съдът да остави без уважение исковата молба и отхвърли иска и
като неоснователен и като недоказан, както и да присъди в полза на ответното
дружество сторените по делото съдебно деловодни разноски.В подкрепа на
изложеното по–горе ответникът е направил доказателствени искания. Още с
отговора на искова молба е заявено и възражение с правно осн. чл. 78, ал. 5 ГПК
/в условията на евентуалност/.
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 21.02.2020 год.- ищецът представляван от адв. Х. *** желае
съдът да уважи иска ведно с присъждане
на сторените по делото съдебно –деловодни разноски ,както и да бъде предоставен
срок за писмени бележки.
В същото съдебно заседание
ответното дружество,представлявано от адв. Л. желае ВРС да отхвърли иска и като
неоснователен и като недоказан по съображенията изложени в отговора на искова
молба ,както и да бъдат присъдени съдебно деловодни разноски в полза на
ответното дружество.
Процесуалните
представители и на двете страни по спора са представили списъци по чл. 80 ГПК,
с оглед присъждане на сторените разноски ,като в хода на спора по същество и
след запознаване със списъците по чл. 80 ГПК , и двете страни са направили възражение с правно основание чл.
78, ал.5 ГПК .
Съобразявайки становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения,съдът
приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От приобщените по делото писмени доказателства а именно : представените с отговора
на исковата молба заверени копия на следните писмени
доказателства: Констативен протокол № */* г.; Констативен
протокол № */* г. от метрологична експертиза на електромер на Българския
институт по метрология; становище от
29.07.2019 г. за начисление на електрическа енергия относно Констативен
протокол № */* г., абонатен № *, клиентски № * и извършена техническа проверка;
фактура № **********/01.08.2019 г.; писмо
изх.№ 54270_КП*_1/31.07.2019 г. от „Е.С.” АД; писмо изх. № 54270_КП*_2/01.08.2019 г. от „Е. - П. П.” АД; известие за доставяне от дата
22.08.2019 г.; справка за потреблението
през последните 12/24/36 м към дата 18.09.2019 г. за клиент с клиентски № *; извлечение за фактури и плащания за
период към дата 17.09.2019 г. за клиент с клиентски № *- се установяват и доказват твърденията и на
двете страни затова,че ищецът има
качеството потребител на ел.енергия, която енергия е потребявана на адрес в
гр.Варна – (адреса вписан и в петитума на иска с посочения абонатен и клиентски
номера).
Фактът,че ищецът и ответното дружество се намират в договорна
връзка с предмет доставка на ел.енергия не е и спорен , поради което и с
доклада по делото е бил отделен за безспорен съгласно чл.146, ал.1 т.4 , т.5 ГПК. С
доклада по делото е обявено за безспорно
и ненуждаещо се от доказване между страните, че адреса на потребление на ел.енергия е
била извършена проверка на СТИ, че проверката е била обективирана в КП, при
която проверка ищецът и абонат /както и упълномощено от него лице/ не е
присъствало и че ответникът е издал първичен счетоводен документ за исковата
сума, която сума не е платена.
При така изложеното по-горе се налага
извода, че спорът между страните е дали
ищецът дължи на ответника исковата сума за която ответникът е издал спрямо
ищеца първичен счетоводен документ –данъчна фактура.
За да бъде даден отговор на този
въпрос а и за цялостното изясняване на фактическата страна по спора по делото е
допусната,изготвена и приобщена по надлежния ред съдебна електротехническа експертиза .
От заключението на вещото лице инж.Н.В.
по допуснатата СЕТЕ / л. 58 -61 / се установяват и изясняват следните правно
релевантни факти и обстоятелства :
На 23.07.2018 г. е била извършена
проверка на средството за търговско измерване /СТИ /- електромер с фабричен
номер * – тип „* с ток 5/60 А .Проверката няма спор, че е била проведена на
адреса на потребление на ел.енергия,
като резултатите са били обективирани в Констативен протокол № * на „ЕРП
С.” АД.
Видно от КП на „ЕРП С.” АД /л.23,24/ - проверката е била извършена без
участието на абоната или на упълномощен от
него представител, но с участието на двама свидетели / съседи на абоната-
съгласно вписването в КП /. В КП, в раздел Втори служителите на
електроразпределителното дружество са вписали следните показания на електромера
по отделните тарифи : 1.8.1 - 005 128; 1.8.2. 010 951; 1.8.3- 025 936
и 1.8.4 - 000000 кВТч, както и че СТИ е демонтиран, запечатан с пломба № * и
предаден за експертиза.
Установява се от
заключението на вещото лице, че по същество и вещото лице се е позовало на
приобщените по делото писмени доказателства,описани подробно по-горе.Въз основа
на КП от проверката на СТИ и на КП от метрологична експертиза на СТИ , в.л.
инж.В. стига до извода, че съществуват данни за неправомерно вмешателство в
софтуера на процесния СТИ, доказано от независимото изследване на БИМ, както и
че натрупаното количество ел.енергия в регистър 1.8.3 е възможно да бъде отразено там само в следствие на човешка намеса.Констатациите
на вещото лице в СТЕ, релевантни към правилното разрешаване на спора по
същество са,че ел.енергията от общо 25 936 кВТч е била отчетена от СТИ, че
са били налице предпоставките на чл.50 ПИКЕЕ и математическите изчисления на
стойността на служебно определеното с фактурата количество ел.енергия са верни
при среден технологичен разход .От
разпита на вещото лице Н.В., проведен в открито съдебно заседание, обаче се доизясняват
и други основни моменти а именно : На поставени въпроси от адв.Л.,в.л.Н.В.
отговоря,че ако действително
електромерът е с нулеви показания по видимите си, изписващи се на екрана
регистри 1.8.1 и 1.8.2, това означава, че уредът е нов, неупотребяван и
най-важното - не е бил включван към електрическа мрежа и след като към него е
нямало подаване на напрежение, то няма как в паметта му да бъдат записани и
отразени каквито и да било показания, следователно можем да считаме и от
техническа гледна точка е така, че и по регистър 1.8.3 – скрития регистър,
електромерът също би бил с нулеви показания.На поставени от адв.Х. въпроси вещото
лице отговаря, че електромерите се поръчват от завода-производител и с
поръчката се казва какъв да бъде електромерът ,с два регистъра - за битови
абонати, а с три когато има и промишлен абонат и по третата тарифа – по
регистър 1.8.3, се отчитат показания по върховата енергия.Електромерът в
процесния случай обяснява вещото лице, че е такъв тип - * – българско
производство от завода във В. Т. и този електромер не е смартов и не е включен
в системата за дистанционен отчет, която система само дава с точност деня, часа
и минутата на започването на отчитането в скрития регистър.При тези данни
вещото лице заявява, че не може да се каже дали енергията е била дневна или
нощна, защото регистърът е един, той не диференцира енергията по нощна и по
дневна, а просто я натрупва в паметта си.Нерегламентираният достъп до
електромера, пояснява още инж.В., че се осъществява от разстояние, без да се
докосва електромерът, без да се разпломбира, без да се отваря, дори може да не
се отвори и таблото, това става с компютър, снабден с подходящия софтуер и с
четяща глава, която се насочва към инфрачервения порт на електромера. Това не
може да го направи всеки,твърди вещото лице, защото се изискват някакви
познания, като за вещото лице е ясно , че не е по силите на всеки човек да го
направи това нещо. Служителите на „Е.-П.” принципно биха могли да извършат
такава манипулация, „ако искат”, не отрича вещото лице ,но от многото му
запитвания и срещи със служителите, в т.ч и директори, началници отдели в „Е.С.”,
те всички казвали, че „Е.С.” разполагало само със софтуер, който може да
прочита, но не може той да задава някакви показания.
По тяхна поръчка и параметри (на „Е.С.”) се изработвали електромерите.
Електромерът заключава в.л.,чене е смарт, не е включен в системата за
дистанционен отчет и поради тази причина не е известен началният момент на отчитане в скрития регистър.
Извън допуснатата СТЕ
останалите писмени доказателства не са пряко релеванти към спора, т.к. касая
уведомяването на абоната за проведената проверка ,коригирането на сметката за
потребление и данни за потребелението и
плащане на ел.енергия .
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ :
Предявеният от ищеца отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК е процесуално допустим,
тъй като с него ищецът Т.Т. от цели да установи със СПН несъществуването в
полза на ответното дружество – „ Е. - П. П. „ АД на претендираното от
последното вземане в размер на 4 844,05 лева.При предявеният отрицателния
установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК в тежест на ответника бе
да установи при условията на пълно и главно доказване основанието, от което
правото е възникнало, както и неговия размер, а в тежест на ищеца бе да наведе
и установи правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото
на ответника.Ответната страна следваше да установи при условията на пълно и
главно доказване, че в качеството си доставчик на електроенергия е доставила
определеното количество електроенергия, така както е посочено в процесната
фактура, че това количество не е платено от абоната потребител на ел.енергия и
ищец по делото , поради което и в съответствие със одобрените и приети Общи
условия, ПИКЕЕ и ЗЕ сумата е дължима от ищеца.
Факт е по делото, че страните
се намират в договорна връзка както и че ищецът Т.Т. е потребител на ел.енергия а
ответното дружество му доставя ел.енергия на адреса на потребление
представляващ недвижими имот находящ се в * . Изяснено е по делото въз основа на
писмените доказателства и заключението по допуснатата СТЕ (която съдът
кредитира напълно и като обективна и като компетентно проведена), че
електромерът обслужващ адреса на потребление на ел.енергия е бил обект на
проверка извършена на дата 23.07.2018г.- видно от л. 23,24 от делото /.Не е
спорно по делото, че на посочената дата 23.07.2018 г. служители на трето
неучастващо в спора лице –„Е.С.” АД / ЕРП С. АД –дружество с предходно
наименование „Е. - П. М.” АД / са извършили проверката на обекта на потребление
на ел.енергия, като са констатирали, че в СТИ с фабричен номер * е било открито
наличие на преминала ел.енергия по невизуализирания на дисплея / така наречен скрит
регистър/ Т 3 – 1.8.3 . От отразеното в КП се е видно, че същото това СТИ е
било демонтирано за експертиза а на негово място монтиран нов изправен електромер.
Както бе посочено и по-горе, страните не спорят, че КП за проверката на
електромера е бил съставен от служители на третото неучастващо в спора
юридическо лице ,без присъствието на абоната. Установява се безспорно по делото,
че СТИ, което е обслужвало адреса на потребление на ел.енергия, е било
демонтирано на датата на проверката и предадено по надлежния ред за метрологична
експертиза, изготвена от БИМ ГД „МИУ” - РО В., резултатите от която експертиза
са обективирани в протокола на БИМ от метрологична експертиза № * от * г./
л.25,26 от делото/. Във основа на така извършената проверка на СТИ, констатациите
в КП на ЕРП С. АД и Експертизата на БИМ от
страна на ЕРП С. АД е било изготвено Становище за определяне на
количеството ел.енергия което абонатът-потребител е следвало да заплати след
разчитане на данните в регистър 1.8.3.
и на абоната- потребител /ищеца Т./ е била издадена от ответника фактурата от
дата 1.8.2019 г. за сумата от 4 844,05
с начислен ДДС.Тази сума е била определена за периода от една година назад във времето, считано
от датата на проверката на СТИ – от 24.7.2017
– 23.7.2018г., представляваща стойност на сбора от определените служебно 25 936
киловатчаси ел.енергия за доплащане на
основание чл. 50 ПИКЕЕ .
Безспорно според
настоящият състав е установено неправомерно софтуерно въздействие върху СТИ,
обслужващо обекта на потребление на ел.енергия довело до незаплащане на потребена,
но неотчетена ел.енергия, чието количество е констатирано при разчитане на данните
в регистър 1.8.3. от проверявания
СТИ.Спорът е дали е спазена цялата процедура по ПИКЕЕ от „Е. -П. П.” АД за да
се приеме,че именно количеството посочено в издадената от ответника фактура и
то за периода от точно максималния – една година назад е било реално доставено от ответника на
потребителя на ел.енергия и каква е доказателствената сила на констативния
протокол .
От съвкупния анализ на
събраните в хода на настоящото производство доказателства съдът извежда извода,
че ответникът по делото не установи и доказа, че точно количеството ел.енергия, предмет на исковата претенция е било
доставено на ищеца Т. за релевирания
период.Установяването на това обстоятелство бе необходимо, защото ел.
енергията е движима вещ, в тази връзка и нейната продажба се подчинява на
общите правила на договора за продажба и в частност на договора за търговска
продажба, доколкото ответникът е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ. В тази връзка купувачът дължи заплащане на продажната
цена винаги за реално предоставена стока.Настоящият състав сравнявайки писмените
доказателства по делото представената фактура, заключението на вещото лице В.,
намира, че по делото не е установено от ответното дружество наличието на всички
материално правни предпоставки за дължимост на исковата сума.На първо място от
самия Констативен протокол се вижда, че същият не носи подписа на потребителя,
поради което съдът намира,че този частен документ не обвързва ищеца с констатациите на служителите на „ЕРП С.
” АД .На следващо място видно и от материалите по делото,включително и от СТЕ
, заключението по която съдът възприема изцяло и намира и за обективно и
компетентно дадено, се извежда извода, че исковата сума е била
определена съгласно действалите към
датата на проверката ПИКЕЕ и в частност нормата на чл. 50 ПИКЕЕ. В
тази връзка съдът не може да не съобрази факта,че приетите ПИКЕЕ са били атакувани пред ВАС за което са образувани и
приключили две отделни административни дела.Релевантно към казуса се
явява и постановеното Решение № 12897 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9462/2014 г., IV о.,
докладчик председателят Нина Докторова.Със същото Решение ВАС ОТМЕНЯ чл. 48, чл. 49, чл. 50 и 51 от Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, приети с т. 3 от Протоколно
решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране, обнародвани в "Държавен вестник" бр. 98 от 12.11.2013 г.
С Решение № 1500/06.02.2017 год. на ВАС, петчленен състав с Председател
Галина Христова и членове Таня Куцарова, Светлана Борисова, Пламен Петрунов и
Румяна Лилова,постановено по административно дело № 2385/2016 г. е било обезсилено
Решение № 12897 от 01.12.2015 г., постановено по адм. д. № 9462 по описа за
Или при действието на
нормите на чл. 48-51 ПИКЕЕ към датата на проверката на СТИ – 23.7.2018 г.следва
да се даде отговор на релевантния въпрос : Въз основа на разпоредбата на чл.50
ПИКЕЕ ответникът на годно правно основание ли претендира заплащането на
исковата сума от ищеца Т. ? Този отговор следва бъде даден в конкретното производство въз
основа на всички събрани по делото доказателства, както и при правилна преценка
на действащата към дата 23.07.2018 г.
материална база и не на последно място в съответствие и с постановените актове
на ВАС а и на практиката на ВКС по реда на чл.290 ГПК . Според настоящият
състав в конкретния спор, относимо към правните изводи задължителното за
настоящата инстанция Решение № 104/1.08.2016 г. на ВКС, ТК, І-во т.о.,с
председател съдията Елеонора Чаначева, постановено по търговско дело
№1671/2015 г. по реда на чл.290 ГПК. Цитираното Решение съдържа подробен
сравнителен анализ на действалата преди и след приемането на ПИКЕЕ нормативна
уредба даваща право на ответното дружество да извършва едностранни
корекции на сметки на потребена ел.енергия като са отделени две хипотези
в които това би могло да се извърши:„ констатирано обективно
неизмерване,неправилно или неточно измерване и на субективно въздействие
върху измервателната система. Конкретно по въпроса по който е постановен
съдебният акт по реда на чл.290 ГПК ВКС приема, че „последицата
от липсата на изпълнено изискване на чл.48 ал.2 от ПИКЕЕ за присъствие на
проверката по чл.43 и чл.44 от ПИКЕЕ на орган на полицията, при съставен
констативен протокол,макар и отговарящ на останалите изисквания на чл.47 от
ПИКЕЕ, е липса на надлежно възникнало за оператора на електроразпределителната
мрежа право да извършва корекция на сметката за електроенергия на
потребител,респ. – на право на крайния снабдител да претендира суми,начислени
на потребителя въз основа на тази корекция.”.Или в обобщение, след като по
делото е установено и изяснено,че се касае за софтуерна манипулация
върху СТИ,то според настоящия състав КП на първо място не обвързва потребителя – ищец с
констатациите обективирани в протокола,поради това че КП е частен документ.Отделно
от горното при установено по делото неправомерно
вмешателство в софтуера на процесния електромер, възниква и въпроса натрупаното
количество ел.енергия в регистър 1.8.3., чрез софтуерно претарифиране
кога и от кого е извършено (при ясната цел на тази намеса а и при
положение, че същата не може да бъде извършена по друг начин освен чрез
използване на инфрачервен порт и лаптоп.) Ако е установено и доказано,че именно
потребителят ( било то пряко или не) е манипулирал електромера, то тогава би
било оправдано ангажирането на отговорността на същия за заплащане на исковата
сума, но в случая това не е така.Както бе посочено и по-горе съществуват две
отделни хипотези за извършване по действалите към момента на проверката правила
за измерване на количествата ел.енергия, при които ответникът е могъл да
коригира едностранно количеството потребена ел.енергия. В първата хипотеза
не се търси намеса на потребителя на ел.енергия и или вина а се касае за обективната
му договорна отговорност, на която ответникът може да се позове, но във
втория случай правно релевантни са тези обстоятелства, предполагащи намеса на
субективен фактор, при която се променя схемата на свързване,водещо до
неотчитане или неправилно отчитане на потребената електроенергия.
Въпросът, на който следва
да се даде правилен отговор е : След като с влязлото в сила на ВАС окончателно
решение са отменени ПИКЕЕ (без разпоредбите на чл. 47-51 ПИКЕЕ)
може ли ответникът да коригира сметката за потребление на абоната, в кои точно
хипотези и как се определя количеството ел.енергия? В конкретния случай съдът
счита,че след като самият констативен протокол не е подписан от потребителя, то
и потестативното право на ответника да претендира от потребителя –ищеца Т.Т. исковата
сума не е надлежно възникнало.
Макар и по делото да е
установено и доказано,че е извършена софтуерна манипулация на СТИ видно и от
заключението на вещото лице В., количеството ел.енергия,правилно математически
остойностено при средни технологични разходи, е можело да бъде доставено до
абоната както за максималния 1 годишен период, така за по-кратък. Т.е. при
хипотеза, при която и от самата съдебно- техническа експертиза, се извеждат
извода затова, че е вероятно и възможно претендираната ел.енергия да може да е
била доставена до абоната, се налага изводът,че не е доказано,че точно начисленото
количество ел.енергия и то в максималния период от една година назад, считано
от датата на проверката на СТИ е било достигнало
и потребено от абоната.
Ето защо, съдът намира
предявения иск и за основателен и за доказан поради което го уважава в пълнота.
Отделен е въпросът, че преди датата на проверката на СТИ е било постановено
друго Решение на ВАС, също релевантно към идентични казуси.Постановеното от ВАС ,невлязлото Решение № 2315 / 21.02.2018 г. на Четвърто Отделение по адм.дело № 3879/2017 г., с председател Аделина
Ковачева, членове –Кремена Хараланова и Бисерка Цанева касае в частност и
нормата на която ответникът се е позовал при начисляване на ел.енергията,
претендирана за плащане от ищцата а именно – чл. 50 ПИКЕЕ. Цитираният
съдебен акт е публикуван в интернет страницата на ВАС и от него се установява,
че са отменени разпоредбите на чл.48, чл.49, чл.50 и
чл.51 от Правила за измерване на количеството електрическа енергия, обн. ДВ,
бр.98 от 12.11.2013 г, приети с т.3 от Протоколно решение на Държавната комисия
за енергийно и водно регулиране от закрито заседание, проведено на 14.10.2013
г. и обективирано в протокол № 147 от същата дата.
Или действащите към
момента останали разпоредби от ПИКЕЕ са отменени, поради което и съдът
намира,че единствено и само може да се изведе извод, че в практиката си към
момента ВАС застъпва първоначалното становище обективирано в Решение № №
12897 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9462/2014 г., IV о., докладчик
председателят Нина Докторова .
Действащите към момента
нови ПИКЕЕ са публикувани на интернет
страницата на ответника,но не касаят настоящия спор.По същия начин неотносими
са към спора са предходните ОУ на двете енергийни дружества действали преди
приемане на ПИКЕЕ ,за които няма спор, че не дават право на ответника да коригира едностранно
сметката на абонатите поради недействителност на отделни клаузи, на които в
идентични случаи се е позовавало ответното дружество .В този смисъл е налице
трайна практика по реда на чл.290 ГПК.
В обобщение, съдът намира,
че искът на ищеца е и основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло. Крайният
си правен извод съдът мотивира с факта, че по делото макар и да са ангажирани доказателство
затова, че проверката на процесния електромер е била извършена при условията на
чл.50 ПИКЕЕ, при недоказаност на началния момент, от който е било започнало
така нареченото претерифиране на СТИ и точното количество ел.енергия което да е
доставено и потребено от абоната и насочено към скрития регистър Т 3, след като
ответното дружество не е извършило пълно и главно доказване се налага извода,че
ищецът не следва да плаща цена на ел.енергия на ответника, която цена принципно
би се дължала за точно определено,реално доставено и потребено количество
ел.енергия и за определен период от време .
Приемайки предявения
отрицателен установителен иск за допустим, основателен и доказан, съдът на осн.
чл. 78, ал.1 ГПК присъжда в полза на ищеца реално сторените разноски по делото
за които са ангажирани доказателства.Видно от приобщения по делото на лист 62–ри ищецът е посочил че претендира
заплащане на адвокатски хонорар в размер на 650 лева за което е приложил и
договор за правна защита.Видно от л. 11 и 12 ищецът е пратил държавна такса от
193,76 лева а приложения на л. 63-ти договор за правна защита и съдействие
серия Б № 355630 имащ характера на разписка отразява плащане в брой на хонорар
от 650 лева. Тези два разхода съдът следва да присъди в полза на ищеца,като
правна последица от изхода на спора и предвид факта,че разноските по делото са
били поискани още при завеждане на иска.
По отношение на
адвокатския хонорар обаче съдът дължи произнасяне дали е прекомерен .Вярно е че
ответникът претендира от своя страна хонорар от
1 356 лв. , като намира хонорара платен от ищеца за прекомерен,
което не следва да бъде коментирано ,т.к. сравнението на цифрите е достатъчно
да се изведе извод кой хонорар е по-висок. Съгласно чл.7, ал.2 , т.2 от Наредба
1/2004 г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения в случаите в
които материалния интерес е от 1000 лв. до 5000 лв. минималното адвокатско
възнаграждение е равно на 300 лева плюс 7 % за горницата над хиляда лева.При
цена на иска от 4 844,05 лв. съдът пресмята минимума на адвокатско
възнаграждение като сбора от 300 лв. + 269,08 лв. = 569,08 лева – без ДДС . ДДС
върху тази сума е точно 113,82 лева.Сборът от 596,08 лв. +113,82 лева е равен
на 709,90 лв. Или от тези елементарни пресмятания ВРС стига до извода,че минимумът
на адвокатско възнаграждение в настоящото производство е 569,08 лв.без ДДС
и 709,90 лева с дължимия данък добавена
стойност.Разликата от 650 лева до 569,08 лв. е точно 81 лева.Съдът при тази
разлика намира,че платения в брой адвокатски хонорар не е прекомерен, т.к. дори
и да се счете с 81 лева надхвърля минимума,за съда не е налице задължение а
право да редуцира по чл. 78, ал.5 ГПК
договорено и изплатено адвокатско възнаграждение.Точно обратното е становището
на съда, но по отношение на хонорара платен в полза на процесуалния
представител на ответника – сумата от 1 356 лв.Ето защо съдът присъжда в
полза на ищеца съдебно делеводни разноски в пълен размер за платена д.т. от
193,76 лв. и за заплатен адв.хонорар от 650 лева – или общо 843,76 лева (осемстотин четиридесет и три лева и седемдесет и шест стотинки ).
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
ищеца Т.Т.Т., ЕГН ********** ,с адрес *** и ответното дружество „Е. - П. П.“ АД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***
представлявано от П. С. С., Я. М. Д. и Г. К., че ищецът Т.Т.Т., ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на ответника Е.
- П. П.“ АД, с ЕИК * СУМА в
размер на 4 844,05 лева (четири хиляди осемстотин четиридесет и
четири лева и пет стотинки )
– служебно начислена сума от ответното дружество „Е. - П. П.“ АД по фактура №
**********/01.08.2019 г. за периода от 24.07.2017 г. до 23.07.2018 г. по
електромер отчитащ потребявана от ищеца в дома му ел.енергия с адрес: в *, с
кл.№ * и аб.№*, на
основание чл. 124,ал.1 ГПК .
ОСЪЖДА „Е. - П. П.” АД, с ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на Т.Т.Т.,
ЕГН ********** ,с адрес
*** СУМАТА от общо 843,76 лева (осемстотин четиридесет и три лева и
седемдесет и шест стотинки )- сторените от ищеца съдебно - деловодни разноски, пред настоящата
инстанция, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в ДВУСЕДМИЧЕН срок пред
Варненски окръжен съд от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните, чрез
процесуалните им представители.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :