Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 11.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на тринадесети май
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело №1676 по описа за 2019г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.45 ЗЗД.
Производството
по делото е образувано по подадена
искова молба от С.2. ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Д.Б.И.-***против Ч.М.В., ЕГН**********,***, в която се
твърди, че с влязла в законна сила присъда по НОХД №922/2018г. по описа на
Районен съд-Плевен ответника в настоящото производство- Ч.М.В. е признат за
виновен в това, че на 23.04.2017г. в гр. Плевен /ресторант „***“ противозаконно
е унищожил чужди движими вещи - 4 броя стола на обща стойност 128,00 лв. 1бр.
дъска за меню на стойност 15,00 лв., 1бр. оливерник на стойност 6,00 лв. 5 бр.
стъклени чаши за безалкохолно 250 мл. на обща стойност 3,00 лв., 5 бр. стъклени
чаши за ракия 100 мл. на обща стойност 7,50 лв.4 бр. стъклени кани за вино 1000
мл. на обща стойност 16 лв., 4 бр. порцеланови чинии /кв.30см/ на обща стойност
8 лв., 2 бр. червено вино „Златен Рожен“ 750 мл. на обща стойност 24,00 лв.,
1бр. бяло вино „Златен Рожен“ 750 мл. на стойност 12,00 лв., 1бр. червено вино
„Златен Рожен“ 375 мл. на стойност 6,00 лв., 1 бр. бяло вино „Златен Рожен“ 375
мл. на стойност 6,00 лв., ляво странично огледало за лек автомобил ***на
стойност 70,00 лв. и 0,5 кв.м. окачен таван на стойност 40,00 лв., всички вещи
на обща стойност 341,50лв., собственост на „С.2. ЕООД, ЕИК ***. Твърди, че
предвид влязлата в законна сила присъда, с която ответника е признат за виновен
в извършване на описаното престъпление, същия дължи обезвреда. Излага
съображения, че влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд по
въпросите относно това дали е извършено деяние, неговата противоправност и
виновността на дееца /чл. 300 ГПК, чл. 413, ал. 2 НПК/. Твърди, че от
наказателното дело от общ характер се установява, че в наказателното
производството не е разгледан граждански иск за обезщетяване на причинените от
деянието имуществени вреди, като до приключване на делото, ответника не е
доказал да е платил сума на ищеца, равняваща се на установената имотна вреда,
вследствие на горепосоченото престъпление. Твърди, че пострадал в настоящото
производство е ищцовото дружество, за което безспорно това качество е
установено в приключилия наказателен процес. Признатите от наказателния съд
вреди следва да бъдат приемани за установени. На ищцовото дружество е причинена
имотна вреда в размер на сумата от общо 341,50 лева, която е включена в
доказаните от престъпното деяние суми. Твърди, че всички елементи от фактическия
състав на чл. 45 ЗЗД са налице. Твърди, че за възникване на деликтната
отговорност важи презумпцията за вина - чл. 45, ал. 2 ЗЗД, която не само, че не
се оборва от данните по делото, но и безспорно се установява от наказателния
съд. Моли, ответника Ч.М.В., ЕГН **********,*** да бъде осъден да заплати на „С.2.”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Д.Б.И.
сума в размер на 341,50лева /триста четиридесет и един лева и 50ст./,
представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат от престъпление,
извършено на 23.04.2017г„ за което е постановена влязла в законна сила присъда
№ 163/15.10.2018г. по НОХД №922/2018г. по описа на Районен съд-Плевен.
Претендира направените деловодни
разноски.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по делото, в който взема
становище за допустимост и основателност на предявения иск. Признава иска на
основание чл. чл.237 ГПК. Твърди, че
сумата, предмет на исковата претенция е заплатена изцяло на ищцовото
дружество. С оглед изложеното, счита че
са налице предпоставките на чл.78, ал.2 от ГПК, поради което моли, да бъдат оставени в тежест на ищеца
направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение,
доколкото към датата на изпратената на ответника покана за доброволно
изпълнение не бил налице влязъл в законна сила съдебен акт на Окръжен съд - Плевен.
В условията на евентуалност, моли да бъде намален претендирания размер на
адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.5 от ГПК, с оглед неговата
прекомерност.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите
на страните, намира за установено следното:
Не е спорно между страните и се установява от Присъда № 163/15.10.2018г., постановена по НОХД № 922/2018г. на РС-Плевен, потвърдена с Решение № 17/24.01.2019г. по ВНОХД № 1166/2018г. на ОС-Плевен, че подсъдимия Ч.М.В. със снета по-горе самоличност е признат за ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ НА 23.04.2017година гр. Плевен /ресторант „***“ противозаконно унищожил чужди движими вещи – 4 броя стола на обща стойност 128,00 лв.,1бр. дъска за меню на стойност 15,00 лв., 1бр. оливерник на стойност 6,00 лв. 5 бр. стъклени чаши за безалкохолно 250 мл. на обща стойност 3,00 лв., 5 бр. стъклени чаши за ракия 100 мл. на обща стойност 7,50 лв.4 бр. стъклени кани за вино 1000 мл. на обща стойност 16 лв., 4 бр. порцеланови чинии /кв.30см/ на обща стойност 8 лв., 2 бр. червено вино „Златен Рожен“ 750 мл. на обща стойност 24,00 лв., 1бр. бяло вино „Златен Рожен“ 750 мл. на стойност 12,00 лв., 1бр. червено вино „Златен Рожен“ 375 мл. на стойност 6,00 лв., 1 бр. бяло вино „Златен Рожен“ 375 мл. на стойност 6,00 лв., ляво странично огледало за лек автомобил ***на стойност 70,00 лв. и 0,5 кв.м. окачен таван на стойност 40,00 лв., всички вещи на обща стойност 341,50лв.,собственост на „С.2.“ ЕООД, гр. Плевен, поради което и на основание чл. 216, ал. І, във вр. с чл. 55 ал. 1 т. 2б.”б” от НК го ОСЪЖДА на наказание «ПРОБАЦИЯ» при кумулативното налагане на следните пробационни мерки: - по чл. 42а, ал. 2 т. 1 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ЕДНА ГОДИНА, при явяване и подписване при пробационен служител или определено от него длъжностно лице ДВА пъти седмично. - по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА.
Не е спорно между страните, признава се от ищеца и се установява от пощенски паричен превод от 22.04.2019г./л.9 от делото/, че Ч.М.В. е заплатил на С.2. ЕООД сумата от 341,50 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
Съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. На обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В т.см. е тълкуването на закона, дадено в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС.
Съгласно чл.300 ГПК и чл.413, ал.3 вр. ал.2 НПК влязлата в сила присъда на наказателния съд, включително и одобреното от наказателния съд споразумение, което се ползва със същите последици / чл.383, ал.1 от НПК/, са задължителни за гражданския съд по въпросите извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
С оглед посочената разпоредба съдът приема, че деликтът в настоящото производство е установен с обективните си характеристики, включително и от гледна точка на вида и естеството на увреждането като установена е и вината на ответника като тези въпроси не подлежат на пререшаване.
Доказано е наличието на всички кумулативно изискуеми се елементи от визирания в ЗЗД сложен фактически състав за ангажиране отговорността на ответника за причинено непозволено увреждане на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД обезщетението се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането (имуществени и неимуществени). Обезщетението при деликтна отговорност е парично.
В настоящото производство предмет на доказване са настъпилите от деликта имуществени вреди. Видно е, че размера на претърпените имуществени вреди е установен с влязлата в сила присъда- в размер на 341,50 лв., който размер не е спорен между страните.
Ответника
не оспорва дължимостта на предявената претенция, но прави правопогасяващо
възражение, че е заплатил претендираната сума. Този факт се признава от
ответника и се установява от пощенски паричен превод от 22.04.2019г./л.9 от
делото/, че Ч.М.В. е заплатил на С.2. ЕООД сумата от 341,50 лв.Поради
изложеното следва предявения иск да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане в
хода на процеса.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца, направените
от него разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение в
размер на 360,00 лв. Ответника се е противопоставил на направеното искане за
присъждане на разноски, тъй като към датата на получаване на поканата за
доброволно изпълнение не бил налице влязъл в сила съдебен акт на ОС-Плевен. При
непозволено увреждане длъжника се смята в забава и без покана ( чл. 84ал.
ІІІ от ГПК). Щом задължението е
безсрочно ,кредитора може да иска изпълнението му веднага ( чл. 69 ал.І от ЗЗД).
От изложеното е видно, че не необходимо задължението да е установено с влязал в
сила съдебен акт- в случая присъда, достатъчно е то да е възникнало. Не е нужна
и покана, а същото е изискуемо от датата на деликта. Предвид изложеното възражениеята
на ответника са неоснователни и следва да бъде осъден да плати на ищеца сумата
от 360 лв. за адвокатско възнаграждение. Въпреки, че в списъка по чл.80 ГПК се
претендират 50 лв. ДТ такава по делото не е дължима и не е заплатена от ищеца
по делото.
Следва ответника да бъде осъден да заплати ДТ в
размер на 50 лв. по сметка на РС-Плевен.
По изложените
съображения съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.2.
ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д.Б.И.-***против
Ч.М.В., ЕГН**********,*** иск с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата 341,50 лева, представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди, в резултат от престъпление по чл. 216, ал. І,
във вр. с чл. 55 ал. 1 т. 2б.”б” от НК съгласно Присъда № 163/15.10.2018г.,
постановена по НОХД № 922/2018г. на РС-Плевен, потвърдена с Решение №
17/24.01.2019г. по ВНОХД № 1166/2018г. на ОС-Плевен, като погасен чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 ГПК Ч.М.В., ЕГН**********,*** ДА ПЛАТИ на С.2. ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Д.Б.И.-управител, сумата
от 360,00 лв. направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
Ч.М.В., ЕГН**********,*** ДА
ПЛАТИ по сметка на РС-Плевен сумата
от 50,00 лв. държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: