№ 1289
гр. Русе, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. Иванова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20244520101777 по описа за 2024 година
Б. В. Г. заявява, че на 03.07.2023г. сключил със „Солар партнърс“ ЕООД трудов
договор, по силата на който, изпълнявал длъжността „общ работник“, с място на работа –
гр.Русе, при пълно работно време – 8 часа, с основно трудово възнаграждение в размер на
1933.05 лева, платимо до последния работен ден на месеца, следващ месеца, за който се
отнася.
На 12.01.2024г. работодателят му връчил предизвестие и със Заповед №7/15.01.2024г.,
прекратил трудовото правоотношение, като два месеца по-късно му изплатил обезщетение
по чл.220, ал.1 КТ.
Ищецът твърди, че за времето, през което е изпълнявал трудовата функция, сключил
шест граждански договора с ответника, по които изпълнил задълженията си, но последният
не му изплатил договореното възнаграждение.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди „Солар Партнърс“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Кузман Шапкарев“№1,
представлявано от А.Т. сумата 12 476.64 лева – неизплатени трудови възнаграждения за
периода м.юли – м.декември 2023г. и 10 работни дни от м.януари 2024г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 31.08.2023г. до окончателното й изплащане.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът „Солар Партнърс“ ЕООД е депозирал отговор на
исковата молба, в който излага доводи, досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Заявява, че не е подал уведомление по чл.62, ал.3 КТ до НАП и предвид този факт,
счита, че не е възникнало твърдяното от ищцовата страна трудово правоотношение.
Предвид данните, съдържащи се в приложеното към исковата молба извлечение от
1
сметка, твърди, че е изплатил на Б. Г. възнаграждение за процесния период.
Моли съда да отхвърли претенциите като неоснователни.
След преценка на доказателствата по делото, съобразявайки нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, съдът прие за установено от
фактическа страна, следното:
Страните по делото са били обвързани от трудово правоотношение основано на
договор №16/03.07.2023г., по силата на който Б. В. Г. заемал длъжността "общ работник“ в
„Солар Партнърс“ ЕООД с място на работа – гр.Русе, при пълно работно време – 8 часа, с
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1933.05 лева и допълнително
възнаграждение - 0.6 % за всяка година трудов стаж. Договорът е сключен със срок на
изпитване – 6 месеца. В тази връзка съдът съобрази и изложеното в уведомление изх.№72-
00-286/16.08.2024г. по описа на ТД на НАП София.
На 12.01.2024г. работодателят отправил предизвестие и със Заповед №7/15.01.2024г.,
прекратил трудовото правоотношение на основание чл.71, ал.1 КТ.
Приложено е извлечение от банкова сметка.
В о.с.з. процесуалният представител на ищеца пояснява, че въпреки наличието и на
граждански договори, обвързващи страните, ответникът не му е изплати трудовото
възнаграждение, дължимо за процесния период.
С оглед установяване релевантни за спора факти е възложена и приета, неоспорена от
страните съдебно – счетоводна експертиза, чието заключение съдът цени като ясно, пълно и
обективно. След извършена справка в счетоводството на ответното дружество (разчетно –
платежни ведомости, банкови извлечения и движение по сметка), вещото лице е
констатирало, че за спорния период, работодателят е изплатил трудовото възнаграждение на
служителя. Изчислена е лихвата за забава върху възнаграждението за м.юли 2023г. – 23.96
лева.
В о.с.з. експертът пояснява, че на 22.03.2024г. ответникът заплатил на ищеца и
обезщетение за неспазено предизвестие.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум съдът
квалифицира правно предявените, обективно съединени искове по чл.128 КТ и чл.86 от ЗЗД.
Разпоредбата на чл.128 КТ регламентира основното задължение на работодателя – да
заплаща на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение. Нормата на
чл.245 КТ гарантира, при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения от
работника/служителя, ежемесечно изплащане на трудовото възнаграждение в размер на
минималната работна заплата установена за страната, като разликата до пълния размер на
договорената между страните заплата остава изискуема и се изплаща ведно със законната
лихва.
Основателността на иска предполага кумулативно наличие на следните
предпоставки: страните да са били обвързани от трудово правоотношение през съответния
период и работодателят да не е изпълнил законовото си задължение.
Релевираните в хода на производството писмени доказателства обуславят извод, че
2
страните по делото са били обвързани от трудово правоотношение, основано договор
№16/03.07.2023г. прекратено на 15.01.2024г. В тази връзка съдът съобрази приложения към
исковата молба трудов договор и становището на НАП.
От заключението на приетата по делото експертиза е видно, че работодателят е
изплатил дължимото на служителя трудово възнаграждение, както и обезщетение по чл.220
от КТ. Нещо повече, вещото лице е констатирало, че е надплатена сума в размер на 981.81
лева.
Предвид изложеното съдът счита, че претенцията като неоснователна следва да бъде
отхвърлена.
С оглед изхода на спора по главния иск, неоснователен се явява и акцесорния за
заплащане мораторна лихва върху главницата от 12 476.64 лева.
По разноските:
На основание чл.78, ал.3 ГПК в тежест на ищеца са направените от ответника
разноски по делото в размер на 1600 лева – възнаграждение за процесуално
представителство.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. В. Г., ЕГН ********** с адрес: село Х., област Русе,
ул.“Александър Стамболийски“№3 срещу „Солар Партнърс“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Кузман Шапкарев“№1, представлявано от
А.Т. иск за заплащане сумата 12 476.64 лева – неизплатени трудови възнаграждения за
периода м.юли – м.декември 2023г. и 10 работни дни от м.януари 2024г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 31.08.2023г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Б. В. Г., ЕГН ********** да заплати на „Солар Партнърс“ ЕООД, ЕИК
********* разноски по делото в размер на 1600 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3