№ 452
гр. Кюстендил, 21.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно частно гражданско
дело № 20221500500293 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.
Делото е образувано по постъпила въззивна частна жалба с вх. № 260473/02.03.2021
г. от Д. КР. П., В. Й. П. и В. Й. П., тримата със съдебен адрес: гр. Дупница, ул. „Батак“ №
15, действащи чрез процесуалния им представител по пълномощие адв. Й.Б., насочена
срещу Определение № 260024 от 18.02.2022 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. №
1905/2018 г. по описа на същия съд.
С обжалвания първоинстанционен акт РС – Дупница е допълнил решение №
208/28.03.2019 г., постановено по гр.д. № 1905/2018 г. по описа на ДнРС в частта за
разноските, като е осъдил тримата ответници в първоинстанционното производство
/понастоящем частни жалбоподатели/ да заплатят на М. Г. П. сторените от нея разноски по
гр. д. № 1905/2018 г. по описа на ДнРС в размер на 550 лева – за заплатено възнаграждение
на упълномощения й адвокат 500 лева и внесена д.т. 50 лева.
Първоинстанционният съдебен акт се обжалва с доводи за неговата неправилност, в
смисъл на незаконосъобразност, като постановен в противоречие с материалния и
процесуални закони и необоснованост. Частните жалбоподатели считат, че районният съд
неправилно е уважил в цялост искането на ищеца за присъждане на разноски, като е
пренебрегнал направеното от ответната страна възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение и не е съобразил цената на иска, фактическата и
правна сложност на делото и закона. Твърди се, че определението на ДнРС е постановено в
нарушение на т. 1 от ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. , в което се посочвало че разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат само, когато страната в действителност е
заплатила възнаграждението и когато плащането е извършено в брой в договора за правна
помощ, вписването следва да има характер на разписка, съдържаща основанието за плащане
1
– адвокатско възнаграждение и основанията, на които са предявявани исковете, което в
случая липсвало, както и не било представено доказателство за плащане в брой на сумата.
Жалбоподателите считат, че определението на ДнРС е постановено в нарушение на чл. 248,
чл. 280, ал. 1 т. 1 от ГПК и постановление № 1/13.07.1953 г. , като се твърди, че в
атакуваното определение липсват мотиви, опровергаващи доводите на ответниците във
връзка с направените от тях възражения пред първата инстанция. Допълват, че молбата на
ищцата за изменение на решението е в частта за разноските е просрочена.
Иска се отмяна на обжалваното определение и отхвърляне на молбата на ищцата,
алтернативно намаляване на присъдените от ДнРС разноски до размер 300 лв.
Депозиран е писмен отговор от насрещната страна М. Г. П. чрез адв. М.Ч.,
преупълномощена от пълномощника адв. Катя Димитрова, в който се изразява становище за
неоснователност на депозираната частна жалба и се иска оставянето й без уважение.
КнОС след като прецени становищата на страните и след преценка на обжалвания
съдебен акт, приема за установено от фактическа страна следното:
С Решение № 208/28.03.2019 г., постановено по гр. д. № 1905/2018 г. на ДнРС е
уважен предявения от ищцата М. Г. П. против ответниците Д. КР. П., В. Й. П. и В. Й. П.
установителен иск и е отхвърлен като неоснователен предявения от ответниците срещу
ищцата насрещен установителен иск. С решението съдът не се е произнасял относно
сторени от страните разноски в първоинстанционното производство. Видно от приложеното
по делото съобщение, препис от решението е връчен на 08.04.2019 г., от който момент
започва да тече срокът за въззивно обжалване.
С молба вх. № 5789/22.04.2019 г. подадена от адв. Катя Димитрова , в качеството й
на процесуален представител по пълномощие на ищцата е направено искане за допълване на
решението в частта за разноските, като бъдат присъдени направените от ищцата разноски,
предвид надлежно заявеното искане за това с исковата молба, отговора по насрещния иск и
последното о.с.з.
Искане за присъждане на разноски е направено от ищцата, чрез процесуалния й
представител по пълномощие адв. Катя Димитрова в последното о.с.з. на 28.02.2019 г.
Видно от материалите по делото ищцата е сторила разноски за заплащане на
дължимата д.т. в размер на 50 лева по сметка на ДнРС, за което е представено платежно
нареждане на л. 1 от делото, като постъпването на сумата е удостоверено с подпис на гл.
счетоводител, видно от щемпела на и.м. от 21.09.2018 г.
Представен е и договор за правна защита и съдействие / на л. 18 от делото/, в раздел
$$$ от който е договорено възнаграждение в размер на 500 лева, за което е посочено, че е
изплатено напълно и в брой.
От ответниците не постъпил отговор по реда и в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК.
С определение от 18.02.2022 г., постановено по гр. д. № 1905/2018 г. на ДнРС е
допълнено горепосоченото решение в частта за разноските, като ответниците са осъдени да
2
заплатят на ищцата сумата от 550 лева, представляваща сторени по делото разноски, от
които сумата от 50 лева заплатена д. т. и сумата от 500 лева адвокатско възнаграждение.
Доколкото в подадената частна жалба се е съдържало възражение за прекомерност
на присъденото адвокатско възнаграждение, с определение № 305/18.05.2022 г., постановено
по в. ч. гр.д. № 187/2022 г. на КнОС производството пред въззивната инстанция е
прекратено и делото върнато за произнасяне на ДнРС по искането по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
С определение от 02.06.2022 г., постановено по гр. д. № 1905/2018 г. на ДнРС
искането за изменение на горепосоченото решение в частта за разноските е оставено без
разглеждане като недопустимо. Преписи от определението с указание за възможността
същото да бъде обжалвано пред КнОС са връчени надлежно на страните, като видно от
приложеното по делото съобщение изпратено до ответниците, последното е получено от адв.
Б. на 06.06.2022 г. От страна на ответниците определението не е обжалвано и е влязло в
сила.
Предвид установеното от фактическа страна, от правна страна настоящата
инстанция приема следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна, в
законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Първоинстанционният съд е бил надлежно сезиран по реда на чл. 248 от ГПК с
искане за допълване на постановеното от него съдебно решение в частта за разноските.
Искането е допустимо като направено от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК
– в случая в срока за въззивно обжалване.
Правилен е и изводът на първоинстанционния съд за основателност на искането.
същото, както бе посочено и по-горе е заявено надлежно – своевременно и от надлежна
страна. С постановеното решение, съдът не сее произнесъл по това искане, предвид което е
налице хипотезата относно искане по чл. 248 от ГПК за допълване на решението.
Ищцата има право да й бъде присъдена сума равняваща се на сторените от нея
действително разноски, дължими от ответниците на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Предвид
изцяло уважения, предявен от ищцата иск и отхвърления предявен срещу нея насрещен иск,
същата има право на всички сторени в първоинстанционното производство разноски.
Както бе посочено и по-горе установено е, че същата е сторила разноски в общ
размер на 550 лева Установено е внасянето на д. т. по сметка на ДнРС, а в представения
договор за правна защита и съдействие изрично е посочено, че договореното
възнаграждение е заплатено изцяло в брой и съгласно цитираното в частната жалба
тълкувателно решение това е доказателство за сторени от страната разноски за адвокатско
възнаграждение.
Така и не става ясно какви други доказателства за доказване на сторени разноски
се има предвид в чатната жалба, която макар и обстоятелствена не съдържа никакви
конкретни оплаквания касаещи обжалвания съдебен акт.
3
Доколкото възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение се прави за
първи път в чатната жалба, настоящата инстанция не дължи произнасяне по него. Същото е
оставено без разглеждане с определение от ДнРС, което въпреки предоставената им
възможност не е обжалвано от страните и е влязло в сила.
Предвид изложеното обжалваното определение, с което на основание чл. 248 от
ГПК е допълнено решението в частта за разноските е правилно и следва да бъде потвърдено.
Воден от горното ,КнОС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260024 от 18.02.2022 г., постановено от РС –
Дупница по гр.д. № 1905/2018 г. по описа на същия съд.
Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4