№ 34
гр. С., 14.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на четиринадесети юли през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:П.Б.Й
при участието на секретаря Б.Р.Ц
като разгледа докладваното от П.Б.Й Административно наказателно дело №
20244150200253 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взема предвид:
Жалба срещу Наказателно постановление ** от 02.10.2024 г. на
Началник група в ОД МВР В.Т., РУ МВР гр. С..
Жалбоподателят Р. Н. А. обжалва наказателното постановление
** от 02.10.2024 г. на Началник група в ОД МВР В.Т., РУ МВР гр. С., с което
му е наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за шест месеца за нарушение на чл. 140
ал. 1 от ЗДвП. Оспорва констатациите, отразени в АУАН, тъй като не
отговаряли на истината. Твърди, че посочените в НП основания за издаването
му били изведени от неправомерно съставен АУАН, поради коeте моли съда да
го отмени изцяло. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител адв. И. поддържа жалбата. В хода по същество взема становище,
че НП страда от пороци. Сочи, че не била изследвана фактическата
обстановка, че автомобилът не е успял да стигне на собствен ход до КАТ Т., за
да бъде извършена пререгистрацията. Посочва, че съобразно наредбата за реда
на техническите прегледи и регистрацията на автомобили, при регистрация на
автомобил, който идва от друга област се изисква самият автомобил да бъде
1
представен за инспекция пред съответните технически органи в КАТ.
Извършвало се сверка на номера, на рама, двигател и едва тогава се
извършвала пререгистрацията на автомобила. Установило се по делото, че
автомобилът е бил в автосервиз около 2 месеца, предвид сложния ремонт,
който му бил извършен. Твърди, че жалбоподателят не е знаел, че било
извършено служебно прекратяване на регистрацията, като нямал и от къде да
разбере за това прекратяване, тъй като за него не било известно по никакъв
начин. Знаел, че автомобилът е редовно регистриран, тъй като притежавал
регистрационни талони, притежавал табели с номера, притежавал сключена
гражданска отговорност и винетка, и нямало пречка за него този автомобил да
се движи по републиканската пътна мрежа и пътищата за обществено
ползване. Счита, че наказателното постановление е постановено при непълно
изследване на фактическата обстановка, което обуславяло
незаконосъобразността и неправилността му, поради което моли съда да го
отмени.
Наказващият орган – Началник група в ОДМВР В.Т., РУ – С.,
редовно призован не се представлява и не взема становище по нея.
След като се запозна с представените по делото доказателства,
разпита актосъставителя и свидетелите, съдът намери за установена следната
фактическа обстановка:
С Наказателно постановление № ** от 02.10.2024 г. на Началник
група в ОД МВР В.Т., РУ МВР гр. С., издадено на основание чл. 36 ал. 2 от
ЗАНН във връзка с постановление на ТО С. към РП В.Т. с рег. № **/2024г. , на
жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 175
ал. 3 пр. 1 от ЗДвП -глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца, и на основание Наредба Iз-2539 от 17.12.2012г.
на МВР са му отнети общо 10 точки, за това, че на 25.07.2024г. в 12,25 часа
на Първокласен път I-3, при км. 34+000 в посока към гр. Б., управлява лек
автомобил марка ** с рег.№ ** СВ, собственост на Т.К.Л., гр. Л., видно от
свидетелството за регистрация част II, и с предстоящ собственик Р. Н. А. гр.
П., съгласно сключен договор за покупко – продажба на МПС от 1989 от
22.05.2025г. , като автомобилът от 18:31ч. на 24.07.2024г. е със служебно
2
прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал.15 от ЗДвП, респективно
моторното превозно средство не е регистрирано по надлежния ред, с което
нарушил чл. 140 ал. 1 от ЗДвП, като управлява МПС, което не е регистрирано
по надлежния ред. Описано е, че Р. Н. А. е правоспособен водач на МПС и
като такъв е длъжен и следва да изпълнява разпоредбите на ЗДвП и в частност
разпоредбите вменяващи му задълженията да управлява МПС-та, които са
регистрирани по надлежния ред. Описано е също, че жалбоподателят като
равноправен гражданин на Р.България, следвало да познава законите в
страната, в частност разпоредбите на НК и ЗДвП и да му е известно, че
тяхното неспазване носи наказателна отговорност, включително и за МПС,
което не е регистрирано по надлежния ред. Наказващия орган, въз основа на
дадената преценка от прокурора от ТО – С. при РП- В.Търново и след
съобразяване на критериите, визирани в чл. 27, ал.2 от ЗАНН и извършване на
необходимите законови действия – да проведе разследване на обстоятелствата
съгласно чл. 52, ал.4 от ЗДвП, е посочил че допуснатото нарушение е по чл.
140, ал., пр.1 от ЗДвП. Прието е, че не са налице основания за прилагане на
чл. 28 от ЗАНН и извършеното нарушение не е маловажен случай.
Наказателното постановление е връчено на 16.10.2024 г. , видно от разписката.
Приложен по делото е АУАН GA № ** /25.07.2024г., съставен
от М. К.– мл.автоконтрольор при РУ МВР С. против Р. Н. А., за това, че на
25.07.2024г. в 12,25 часа на Първокласен път I-3, при км. 34+000 в посока към
гр. Б., управлява лек автомобил марка ** с рег.№ ** СВ, собственост на Т.К.Л.
от гр. Л., като автомобилът е със служебно прекратена регистрация по реда на
чл. 143, ал.15 от ЗДвП от 18:30 ч. на 24.07.2024г., установено след направена
справка в ИИС- Справки на МВР от ОДЧ. Посочено е също, че водачът А.
представил договор за покупко-продажба на МПС от 22.05.2024г., като
купувач и Таси Любинов и Камелия Каменова, като продавачи, действащи
чрез пълномощника Сашо И.. Описано е в акта, че водача е бил сам в
автомобила. Посочена като нарушена е разпоредбата на чл. 140 ал. 1 пр. 1 от
ЗДвП – управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. На акта е
поставена резолюция на основание чл. 33 ал. 2 от ЗАНН че се прекратява
административно-наказателното производство, поради образувано бързо
производство по чл. 345 ал. 2 НК. Приложена по делото е и мотивирана
резолюция № 24-0352-М 000042 от 26.07.2024г. на Началник РУ С., с което е
прекратено административно-наказателното производство по АУАН серия GA
3
№ ** от 25.07.2024г. против Р. Н. А., тъй като е образувано БП **/2024г. по
чл. 345 ал. 2 от НК.
С приложеното Постановление за прекратяване на досъдебно
производство от 02.08.2024г. на прокурор от РП В.Търново, ТО С., било
прекратено наказателното производство – БП № **/2024г. на РУ МВР
С./преписка № **/2024г. на РП В.Търново/, образувано и водено за извършено
престъпление по чл. 345 ал. 2 от НК. Постановено е, след влизане в сила,
копие от постановлението и материалите по делото да се изпратят по
компетентност на МВР С., за преценка образуване на административно-
наказателна преписка и налагане на административно наказание за извършено
административно нарушение по ЗДвП. В мотивите на същото е прието, че
деянието е несъставомерно от субективна страна.
От разпита на актосъставителя М. К. – мл.автоконтрольор в РУ
на МВР се установи, че на въпросния ден се намирали на главен път I-3 и
спрели автомобила за проверка. При направена справка в системата в техния
таблет излязло, че не съществува такъв автомобил. Последвала втора справка
с оперативния дежурен, който им казал, че автомобилът бил с прекратена
регистрация заради неспазен срок за пререгистрация в двумесечен срок,
заради което съставили акта. Същият свидетел допълни, че им бил представен
документ за собственост на автомобила, а след предявяване на акта, заяви, че
им бил представен договор за покупко-продажба на превозното средство.
Автомобилът все още се водил на стария собственик Л., като имало договор,
сключен между стария собственик и жалбоподателя. От направената справка в
служебния таблет и от справка от оперативния дежурен установили, че не е
променена регистрацията на автомобила. Актосъставителят К. посочва, че
всички констатации, които тогава са направили били отразени в акта.
Автомобилът имал регистрационни табели, както и регистрационният талон,
като табелите отговаряли на това, което пишело в регистрационния талон.
Св. П. заяви, че е свидетел на съставения през лятото на 2024 г.
акт, както и на установяване на нарушението. Потвърди, че въпросният ден
били с актосъставителя К. на работа, като маршрутът на обслужване бил
първокласен път 1-3 и околните села. Около обяд, били на км. 34, близо до
кръстовището за село Овча могила и село Ч.. Той спрял за проверка по образец
със стоп-палка въпросният автомобил, управляван от жалбоподателя на когото
4
поискали документите за проверка. Същият представил свидетелство за
управление, талон за регистрация. От извършената справка установили, че
няма данни за този автомобил - така излизало в таблета. Направили повторна
справка с дежурния в Районното и установили, че автомобилът е с прекратена
регистрация по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Жалбоподателят бил закупил
автомобила и в двумесечния срок след изповядване на сделката пред нотариус
не е отишъл за смяна на талоните за регистрация. Св. П. заяви, че при тях
излизало, че автомобилът е с прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 15
ЗДвП. Жалбоподателят представил договора, с който закупил автомобила и
това следвало да бъде описано в акта от неговия колега. Св. П. потвърди, че
автомобилът имал регистрационни табели и те отговаряли на вписаното в
регистрационния талон.
Разпитан по делото бяха и свидетелите Р.А.Х и СЕ. А.С, посочени
от жалбоподателя.
Св. Р.А.Х изнесе, че познава жалбоподателя, защото той оставил
колата за ремонт в техен сервиз, но много дълго време чакали да доставят
частта, която била нужна за ремонта. Св. Х. не помнел датата, на която
жалбоподателят оставил колата, но си спомня, че колата била Пасат и
собственост на жалбоподателя по документи, имала и регистрационни номера,
но не си спомня дали са били български или чужди. Сервизът му се намирал в
гр. В.Т.. Частта, която била нужна за колата чакали повече от месец да я
доставят. Жалбоподателят идвал няколко пъти да проверява какво става. Но
без тази част не можели да поправят колата. На свидетеля му се наложило да
отсъства от работа и като се върнал колата вече я нямало и не знаел с точност
какво е станало. От жалбоподателят узнал, че някакъв договор е изтекъл, тъй
като много време, колата стояла при тях и за това имало заведено дело.
Св.СЕ. А.С заяви, че се сеща за случилото се с автомобила на Р.
на 25.07.2024 г. Жалбоподателят му звъннал да му помогне, като го закара до
В.Т., защото колата му била в ремонт. Казал му също, че доста време била там
- към месец, месец и нещо. Помолил го да го закара, тъй като била готова, за
да я вземе и да се върнат заедно до П.. Отишли, взели колата от В.Т., минали
през П. – Л., защото другият път бил по-натоварен. Св. С. карал след
жалбоподателя, като на една отбивка, го спрели за проверка полицаите.
Жалбоподателят спрял заради проверката при полицаите, а св. С. продължили
5
и спрял на първата отбивка, вдясно, за да го изчака. След 10 минути
жалбоподателят му звъннал и му казал, че са му смъкнали номерата и той се
върнал при него. Разпитали там хората къде е най близкият КАТ, и се оказало
че е в П.. Отишли до П., изкарали транзитни номера, върнали сложили ги на
колата и се прибрали до П.. Св. С. си спомня, че към края на месец май,
жалбоподателят му звъннал за да отидат до КАТ Т., за да пререгистрира
колата. Отишли на място в КАТ, но от там служителката на гишето им казала,
че само с документи не ставало, трябвало и колата да бъде там в КАТ Т., за да
я пререгистрират. И тогава той взел документите пак и се върнали в П.. Като
го спрели полицаите, той носел документи, които били в колата и с тези
документи после извадили транзитни номера. Св.С. незнаел, че автомобилът
бил с прекратена регистрация. Този свидетел изнесе, че жалбоподателят му
казал, че купил автомобил, но не си спомня на коя дата, но автомобила бил с
монтанска регистрация.
Жалбоподателят даде обяснения, според които купил колата от Б.,
тя се развалила, когато бил на 1 км до В.Т., обадил се на пътна помощ и я
закарал там. Предварително му казали, че колата доста ще стои в автосервиза,
тъй като ставало въпрос за подкачващи помпи, масла. Жалбоподателят заяви,
че незнаел, че колата била с прекратена регистрация, тя имала номера, 1054,
монтанска регистрация. Веднага след закупуването , колата се развалила и я
оставил за ремонт в сервиза месец и половина, два. Когато го спрели
полицаите били тръгнали с неговия приятел за КАТ Т., за да я прехвърля. До
тогава колата била в сервиз, за ремонт във В.Т., тъй като нещо й станало.
Видно от справката за нарушител/водач, жалбоподателят е
правоспособен водач на МПС от 2005 година и по отношение на него има
влезли в сила четири наказателни постановления, последното от 2021 година,
за нарушения по ЗДвП, глобите по като по две от тях глобите са платени.
Компетентността на административно-наказващия орган за издаване на
НП се установи с приложената Заповед № **/02.12.2021г. на Министъра на
вътрешните работи.
Жалбата е процесуално допустима. Жалбата е подадена от
надлежно лице (посочено в атакуваното НП като нарушител), в установения
от закона 14-дневен срок от връчване на НП и до надлежния съд по
местоизвършване на твърдяното нарушение. По същество е
6
неоснователна.
При служебната проверка на издаденото наказателно постановление
съдът не намира да са допуснати съществени процесуални нарушения, които
да нарушават правото на защита на административнонаказаното лице.
Наказателното постановление съдържа всички необходими за неговата
редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 57 ЗАНН. В
издаденото въз основа на постановлението на прокурора наказателно
постановление, са отразени датата, мястото и часа на извършването на
нарушението. Нарушението е описано подробно, посочена е конкретната
законова разпоредба, която е нарушена и санкционната норма, въз основа на
които е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя.
Нарушението по чл. 140 ал. 1 от ЗДвП съдът намира за безспорно
доказано, тъй като от разпита на актосъставителя К. и св. П. се установява, че
управлявания от жалбоподателя автомобил ** с рег.№ ** СВ е бил с
прекратена по реда на чл. 143, ал.15 от ЗДвП регистрация, тъй като
собственика, в двумесечен срок от придобиването на автомобила не е
изпълнил задължението си да регистрира превозното средство, поради което е
възприето от наказващия орган, че моторното превозно средство не е
регистрирано по надлежния ред, което нарушение не се оспорва и от
жалбоподателя. Показанията на двамата свидетели полицейски служители
кореспондират изцяло с възприетата в НП фактически обстоятелства. Съдът
намира, че това нарушение е доказано по безспорен начин. Съгласно нормата
на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани
и са с табели с регистрационен номер, поставени на определите за това места.
Жалбоподателят не спори, че действително не е предприел действия за
пререгистрация на автомобила, но като основание посочва ремонта на
автомобила и невъзможността му да го закара на ход до КАТ. Излага също, че
не бил уведомен за прекратената регистрация. Тези възражение за липса на
субективна страна на деянието и за уведомяването от компетентните органи,
съдът намира за неоснователни. Ирелевантно за съствомерността на
посоченото административно нарушение и за наличието на предвидените в
закона предпоставки за ангажиране отговорността на жалбоподателя е
обстоятелството, че органът по регистрация на МПС не е предприел действия
по уведомяването на собственика на въпросното МПС за процедурата по
служебно прекратяване регистрацията на автомобила. Собственикът на лекия
автомобил е знаел, че автомобилът следва да бъде с валидна и действаща
регистрация, което се доказва и от показанията на св. С., който посочи, че
жалбоподателят е посетил КАТ Т., за да го пререгистрира, но не е успял, тъй
7
като следвало да отиде с автомобила, а не само с документите. Макар,
свидетелските показания на св. Р.А.Х и св.СЕ. А.С и обясненията на
жалбоподателя, че лекия автомобил е бил в сервиз, на ремонт през
продължителен период от закупуването до полицейската проверка на
25.07.2025г., които период не можа да се установи конкретно, да сочат, че
деянието не е умишлено, то същото се явява осъществено при форма на вина
непредпазливост, проявена като небрежност, тъй като деецът не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл
да ги предвиди като правоспособен водач и собственик на моторното превозно
средство. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се
наказват само в изрично предвидените случаи /такова изключение не е
предвидено за нарушението по чл. 140 от ЗДвП/. Ето защо, правилно е
реализирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
извършеното нарушение. В случая е неприложимо постановеното
Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023г. на ВАС по тълкувателно
дело 3/2022г., тъй като в случая водачът на автомобила е и собственик на
МПС. Следва да се посочи, че жалбоподателят като собственик на МПС е
съзнавал задължението си да пререгистрира превозното средство в срок от два
месеца от сключване на договора за придобиване на собствеността и е
съзнавал и, че ако не стори това, на основание чл. 143 ал. 15 от ЗДвП служебно
ще бъде прекратена регистрацията на автомобила. Следователно
неуведомяването на собственика на автомобила – жалбоподателят за
последвалото служебно прекратяване регистрацията на автомобила,
вследствие неизпълнение на задължението му за пререгистрация на
автомобила на негово име, не изключва административно-наказателната му
отговорност за нарушението, за което е санкциониран с атакуваното
наказателно постановление. В настоящия случай незнанието на факта, че
управляваният от жалбоподателя автомобил е със служебно прекратена
регистрация, се дължи на проявена от него непредпазливост под формата на
небрежност. Същият, като приобретател на МПС, е бил длъжен да знае
предвидените в ЗДвП последиците при бездействие да се регистрира новият
собственик. Безспорно административното нарушение е съставомерно и от
обективна, и от субективна страна и правилно, обосновано и
законосъобразно наказващият орган е ангажирал отговорността на
жалбоподателя за извършеното административно нарушение.
Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал извършеното
нарушение, правилно е приложил материалния закон, като е посочена и
правилната санкционна норма.
При определяне на наказанието за така извършеното
административно нарушение на жалбоподателя е наложено наказание при
стриктно съблюдаване на изискванията за индивидуализация на наказанието-
8
съобразно тежестта на извършеното нарушение, обществената опасност на
деянието и дееца, наличието на смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства,личността на дееца и такова в минимално предвидения в
закона размер. Налице е императивната разпоредба на чл. 189з от ЗДвП, която
съдържа забрана за приложение на чл. 28 от ЗАНН и чл. 58г от ЗАНН за
нарушения по Закона за движение по пътищата, следователно не следва да се
извършва преценка дали случая следва да бъде определен като маловажен.
Това налага наказателното постановление да бъде потвърдено, тъй като
наложеното наказание се явява справедливо и отговарящо в пълна степен на
обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи
отговорността обстоятелства.
С оглед на това атакуваното наказателно постановление се явява
законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
Съгласно чл. 6 ал. 1 т. 5 от Наредба № Iз-2539 от 27 декември
2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните
точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането
им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които
се отнемат, за управление на МПС, което не е регистрирано / чл. 175 ал. 3
ЗДвП/ на водачите на МПС се отнемат 10 контролни точки. Следователно
правилно за извършеното нарушение по чл. 140 ал. 1 от ЗДвП, за което е
наложено административното наказание на основание чл. 175 ал. 3 от ЗДвП
са отнети на нарушителя и 10 контролни точки и наказателното
постановление следва да бъде потвърдено и в тази част.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление ** от 02.10.2024 г. на
Началник група в ОД МВР В.Т., РУ МВР гр. С., издадено на основание чл. 36
ал. 2 от ЗАНН във връзка с постановление на ТО С. към РП В.Т. с рег. №
**/02.08.2024г. за прекратяване на бързо производство по досъдебно
производство № **/2024г. по описа на РУ С., с което на Р. Н. А. с ЕГН
********** от гр. П., ул. „**“ № 47 е наложено административно наказание на
основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП -глоба в размер на 200 лева и лишаване
9
от право да управлява МПС за 6 месеца, и на основание Наредба Iз-2539 от
17.12.2012г. на МВР са му отнети общо 10 точки, за това, че на 25.07.2024г. в
12,25 часа на Първокласен път I-3, при км. 34+000 в посока към гр. Б.,
управлява лек автомобил марка ** с рег.№ ** СВ, собственост на Т.К.Л. от гр.
Л., и с предстоящ собственик Р. Н. А. гр. П., съгласно сключен договор за
покупко – продажба на МПС от 1989 от 22.05.2025г. , като автомобилът от
18:31ч. на 24.07.2024г. е със служебно прекратена регистрация по реда на чл.
143, ал.15 от ЗДвП, респективно моторното превозно средство не е
регистрирано по надлежния ред, като допуснал следното нарушение:
управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с което виновно
нарушил чл. 140 ал. 1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от
получаване на съобщението пред Административен съд гр. В.Т..
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
10