Решение по КНАХД №1162/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на С. Г. Г., [ЕГН], със съдебен адрес в [населено място], [улица], вх.1, ет.1, ап.2, чрез адвокат П. К., БАК против решение № 346/15.05.2025 г., постановено по АНД № 829/2025 г. по описа на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 24-3388-000540/23.12.2024 г. на началник сектор в ОД на МВР – Бургас, П. Р. управление, с което на касатора за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от същия закон е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 1 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Касаторът оспорва съдебното решение, като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и като необосновано. Счита, че в случая е следвало да бъде приложена Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, тъй като при проверката било установено 0, 84 промила алкохол в издишания въздух, но не била отчетена допустимата грешка, поради което не било определено правилно и законосъобразно наказание. Твърди, че е следвало да бъде приспадното възможното техническо отклонение в резултата. Съгласно чл. 781 от Наредбата максимално допустимата грешка – при последващ метрологичен контрол, била плюс/минус 8%, т. е. в случая – 0, 07728 промила, и така доказаната концентрация била не 0, 84 промила, а 0, 77 промила. При отчитане на грешката следвало да се приложи санкционната норма по чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и да се наложи по-леко наказание. Иска отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление. Претендира разноски.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация, редовно призован, не се явява, не се представлява и не взема становище по касационната жалба.

Прокурор от Окръжна прокуратура - Бургас счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.

Съдът, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд – Бургас е потвърдил НП № 24-3388-000540/23.12.2024 г. на началник сектор в ОД на МВР – Бургас, Пето РУ, с което на С. Г. Г., за нарушение на чл.5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от същия закон е наложено наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. За да постанови решението, съдът приел за установена, следната фактическа обстановка: на 04.12.2024 г. в [населено място], по [улица]с посока на движение кръгово кръстовище с [улица], С. Г. управлява товарен автомобил [Марка], модел „И 20“ с рег. № А 92 00 РМ, собственост на фирма „Трезина“ ООД, с [ЕИК], с концентрат на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, като водача е изпробван с техническо средство А. Д. 7510 с фабричен № ARDN 0068, което е отчело на 04.12.2024 г. в 01:59 часа 0.84 промила в издишания от водача въздух. На водача е издаден талон за медицинско изследване с номер 0153449 и 7 броя холограмни стикери с номер [рег. номер].

Обсъдени са част от възраженията на жалбоподателя, които са изложени и в настоящата касационна жалба. Възприети са изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, като е извършен и разпит на свидетели относно обстоятелствата при извършената проверка и обосновано въззивната инстанция не е приела за основателни възраженията на жалбоподателя. С оглед възражението за количеството съдържание на алкохол в кръвта РС Бургас счита, че правната [жк], дадена от контролния орган, е правилна. Въззивната инстанция счита, че няма спор, че жалбоподателят е употребил алкохол, както не съществува спор и относно факта, че не се е явил в определеното време в най-близкото лечебно заведение, а така е приел показанията на техническото средство. При така извършената служебна проверка районният съд не е констатирал нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, които да са допуснати в хода на административнонаказателното производство, поради което потвърдил наказателното постановление.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Решението е валидно и допустимо и правилно.

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Както АУАН, така и НП, съдържат всички необходими реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Датата и мястото на нарушението са посочени, както и е посочено в какво се изразява нарушението, нарушените разпоредби и обстоятелствата по извършването му.

Административнонаказателната отговорност на касатора С. Г. е ангажирана на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, съгласно която разпоредба, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв. В настоящия случай, в производството пред районния съд безспорно е установено, че Г. е управлявал посочения в НП автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда, а именно с отчетени 0.84 промила чрез техническо средство А. Д. 7510 с фабричен № ARDN 0068.

Касатора не спори по фактите. Основното му възражение е неправилното прилагане на санкционната норма на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, поради неотчитане на максимално допустимата грешка при последващ метрологичен контрол -плюс/минус 8%, съобразно разпоредбата на чл.781 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, което би довело да налагане на по-леко наказание.

Настоящият състав счита, че не са налице предпоставки за приспадане на определена стойност от показанията на техническото средство след извършения тест с техническо средство, поради възможност за отчитане на допустима грешка.

Нормата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози предвижда, че при извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство, както е в случая. По делото не е спорно, че техническо средство, с което е бил изпробван водача е от одобрен тип и е преминало метрологична проверка. В съответствие с чл. 3, ал. 2 от Наредба № 1/19.07.2017 г. на касатора е бил издаден талон за медицинско изследване, но водачът не е дал кръвна проба за изследване.

Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. При тази нормативна регламентация ангажирането на отговорността по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на водача Г., управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта и който не е дал кръв за медицинско изследване, е следвало да се извърши именно въз основа на резултата от направения му тест с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен № ARPM 0068.

По аргумент от чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., административнонаказващият орган няма задължение да прилага максимално допустимата грешка при отчитането, съгласно чл. 774 от отменената Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (отм. в сила от 06.12.2024 г.) или съгласно Приложение № 30 към чл. 442 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, приета с ПМС № 417 от 29.11.2024 г., обн., ДВ, бр. 103 от 6.12.2024 г., в сила от 6.12.2024 г. Нито при извършената от контролните органи проверка, нито в хода на административнонаказателното производство, водачът на МПС е оспорил отчетения с техническото средство резултат за концентрация на алкохол в кръвта и при изричната правна регламентация по чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., обосновано и в съответствие със закона съдът е приел, че отчетеният при проверката резултат от 0.84 промила на хиляда е меродавен.

Решението на РС Бурас, с което е потвърдено процесното НП е валидно, допустимо и правилно. Като такова, същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - Бургас

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 346/15.05.2025 г., постановено по АНД № 829/2025 г. по описа на Районен съд Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.