Решение по дело №1207/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Т. Х. Х. с [ЕГН], с адрес [населено място], [жк] [адрес] против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0769-000351 издадена на 12.06.2025 г. от полицейски инспектор към ОД на МВР [населено място], сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Прави искане да се отмени заповедта, като незаконосъобразна и да се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът - Полицейски инспектор, сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР [населено място] - В. Н. С., редовно уведомен, прави искане жалбата да бъде отхвърлена.

Административен съд - Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е основателна.

Акт за установяване на административно нарушение серия GA № ********* от 11.06.2025 г. (л.9 по делото) е съставен от младши автоконтрольор към ОД на МВР [населено място], сектор „Пътна полиция“ [населено място], за това, че на 11.06.2025 г., в 14:48 ч. в [населено място], по [улица]пред [адрес] на [жк] в посока от [улица]към [улица], Т. Х. е установена да управлява лек автомобил Ауди А5 с рег.№ [рег. номер], като отказва да бъде изпробвана за употреба на наркотични вещества и техни аналози с техническо средство Drugtest 5000 № ARRC-0081.

На водача е издаден и връчен талон за медицинско изследване № 0153186 (л.10 от делото), като няма спор, че тя е дала биологична проба за медицинско изследване.

Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0769-000351 издадена на 12.06.2025 г. издадена от полицейски инспектор към ОД на МВР [населено място], сектор „Пътна полиция“ (л.8 от делото), на Т. Х. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Заповедта е връчена на 16.06.2025 г. и е обжалвана с жалба вх.№ 769000-17014 от 24.06.2025 г., подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК.

В хода на съдебното производство по делото е постъпил протокол за химикотоксилогично изследване за установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози (л.39 от делото), в който като заключение е посочено, че от извършените изследвания на предоставените биологични проби, взети от Т. Х., не се доказва присъствието на наркотични/упойващи вещества.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Съгласно чл.142, ал.1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, а съгласно ал.2, установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания.

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП (редакция ДВ бр.108/18.12.2018 г.), принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 4, т.5 б.”а” и т.6 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 251з-5636/10.10.2023 г. (л.24 от делото) на директора на ОД на МВР [населено място], на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.43, ал.4, вр. чл.43, ал.3, т.1 от ЗМВР, са делегирани правомощия на изрично посочени длъжностни лица, включително и на полицейски инспектори в сектор „Пътна полиция”, да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, поради което процесната заповед се явява издадена от компетентен орган, в рамките на неговата правомощия.

При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Тя е издадена въз основа на акт за установяване на административно нарушение, съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му. Актът е връчен на жалбоподателя и същия е подписан от него без възражения.

Съгласно разпоредбата на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са определящи. При наличието на предвидените в закона материалноправни предпоставки, административния орган няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание, тоест той действа при условията на обвързана компетентност.

Видно от изложеното, за да бъде наложена ПАМ е необходимо да бъде установено по надлежен ред управление на МПС и че водачът отказва да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване.

В съставения на Т. Х. АУАН № 4223970/11.06.2025 г., изрично е отразено, че на посочените дата, час и място, тя е управлявала МПС с рег.№ [рег. номер], за което обстоятелство не е налице спор по делото.

В случая не се установява наличието на втората от посочените предпоставки предвидени в нормата на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, а именно, че жалбоподателя е отказал да бъде проверен за употреба на наркотични вещества или техни аналози и по двата предвидени от законодателя начини.

Б. Х. е отказала да бъде тествана с техническо средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози, за което и е съставен АУАН, като този отказ е отразен и в издадения талон за изследване бл.№ 0153186.

Съгласно чл.3а, т.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, когато лицето откаже проверка с техническо средство или тест, установяването на употребата на наркотични вещества или техните аналози се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване.

За да се приеме, че едно лице е отказало установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози, чрез медицинско изследване е необходимо да е налице изричан отказ от негова страна или лицето да не се яви в определения му срок, в болничното заведение посочено в талона.

От събраните в хода на производството доказателства не се установява жалбоподателката да е отказала да извърши изследването предвидено в цитираната норма на чл.3а от Наредба № 1/19.07.2017 г., чрез предоставянето на биологична проба. Такъв отказ не е оформен в издадения талон за изследване, съгласно който Т. Х. е следвало да се яви в Спешен медицински център в УМБАЛ Бургас, в срок до 45 минути от връчването му. Талон с № 0153186 е връчен на 11.06.2025 г. в 15,40 ч., като данните от административната преписка сочат, че Х. се е явила в медицинското заведение и е дала кръвна проба за химичен анализ.

Видно от докладна записка рег.№ 769р-9839/13.06.2025 г. (л.19 от делото) вземането на кръв за химичен анализ от лицето е станало в присъствието на контролни длъжностни лица от ОД на МВР, сектор „Пътна полиция“. Съставен е и приемо-предавателен протокол от 12.06.2025 г. (л.21 от делото) който също сочи, че кръвна проба от Х. е взета, надлежно опакована и запечатана и изпратена за токсико-химична експертна справка от вещи лица до Военно-медицинска академия [населено място], съгласно писмо рег. № 769000-15794/12.06.2025 г. (л.17 от делото). Съответно, съгласно протокол за химикотоксикологично изследване за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози рег.№ И-7931/18.08.2025 г. от извършените изследвания на предоставените биологични проби, взети от лицето Т. Х., не е доказано присъствие на наркотични/упойващи вещества.

С оглед на изложеното и доколкото по делото са налице доказателства, че Т. Х. се е явила в УМБАЛ - Бургас, в определения срок и е дала биологични проби на които са извършени лабораторно изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози от медицински специалист, то не са налице предвидените в нормата на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП материалноправни предпоставки за налагане на процесната ПАМ. Ето защо и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, обжалваната заповед следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.

При този изход на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер на 510,00 лева, от които 10,00 лева държавна такса за образуване на съдебното производство и 500,00 лева платено адвокатско възнаграждение.

На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП, настоящото решение не подлежи на обжалване.

Мотивиран от изложеното, Административен съд – Бургас

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка № № 25-0769-000351 издадена на 12.06.2025 г. от полицейски инспектор към ОД на МВР [населено място], сектор „Пътна полиция“.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи [населено място] да заплати в полза на Т. Х. Х. с [ЕГН], с адрес [населено място], [жк] [адрес], направените по делото разноски в размер на 510,00 лева (петстотин и десет лева).

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.