№ 732
гр. Пазарджик, 27.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Петрана Ив. Динева
Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20255200500806 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Жалбоподателят М. А. М. се явява лично, редовно призован и с адв. В.
Д., надлежно упълномощен да го представлява.
Ответникът Община Велинград, редовно уведомени не изпращат
законен представител. За тях се явява адв. Г. с пълномощно по делото.
Ответникът „Български Пощи“ ЕАД - редовно уведомени, не изпращат
законен представител. За тях се явява юрк. К. М., с пълномощно по делото.
Не се явява представител на ответника Държавата – представлявана от
Министъра на регионалното развитие и благоустройството, редовно
призовани. От представляващия министър на МРРБ е постъпило писмено
становище.
Не се явява представител за ответника „Виваком България“ ЕАД,
редовно призовани.
Ответникът Държавата – представлявана от Министъра на финансите,
редовно призовани, не се представлява.
Ответникът С. М. С., редовно призован, не се явява. За него се явява адв.
К., надлежно упълномощена да го представлява. Представя Договор за правна
защита и съдействие за настоящата инстанция.
Ответникът Ф. А. С., редовно призована, не се явява.
1
Ответникът Х. А. М., редовно призована, не се явява.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Адв. Г.: Да се даде ход на делото.
Юрк. М.: Да се даде ход на делото.
Адв. К.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване ход на делото,
поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С решение на Велинградски районен съд рег.№212 от 09.07.2025г.
постановено по гр.д.020245210100602 по описа на същия съд за 2024г. Е
ОТХВЪРЛЕН предявения иск от ищците М. А. М. с ЕГН **********, с адрес:
с. С. П., ул. „Н.“ № 6, Ф. А. С. с ЕГН **********, с адрес: с. С. П., у. „А.“ №
21 и Х. А. М. с ЕГН **********, с адрес: с. А., ул. „М.“ № 3, срещу Община
Велинград, с ЕИК *********, гр. Велинград, бул. „Хан Аспарух“ № 35,
представлявана от кмета д-р Костадин Коев, Държавата, представлявана от
Министъра на регионалното развитие и благоустройството, гр. София, ул. „Св.
Св. Кирил и Методий“ № 17-19, „Виваком България“ ЕАД с ЕИК *********,
„Български пощи“ ЕАД с ЕИК ********* и С. М. С. с ЕГН **********, с
адрес: с. С. П., ул. „П. В.“ № 36, с който искат да се признае за установено, че
ищците са собственици на основание давностно владение върху ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ, с планоснимачен № 52 (петдесет и втори), с площ от 89 кв. м.
/осемдесет и девет/, за който е отреден УПИ I - 50,51,52 - частна общинска
собственост (парцел първи отреден за имоти петдесети, петдесет и първи и
петдесет и втори), отреден за магазини, в квартал 11 (единадесети), по плана
на с. С. П., Община Велинград, област Пазарджик, с площ от 1290кв.метра, с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗС.
СЪС СЪЩОТО РЕШЕНИЕ СА ОСЪДЕНИ М. А. М. с ЕГН
**********, с адрес: с. С. П., ул. „Н.“ № 6, Ф. А. С. с ЕГН **********, с адрес:
с. С. П., у. „А.“ № 21 и Х. А. М. с ЕГН **********, с адрес: с. А., ул. „М.“ № 3,
да заплатят на Община Велинград, с ЕИК *********, гр. Велинград, бул.
„Хан Аспарух“ № 35, представлявана от кмета д-р Костадин Коев сумата от
2
200 /двеста/ лв., разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪДЕНИ СА М. А. М. с ЕГН **********, с адрес: с. С. П., ул. „Н.“ №
6, Ф. А. С. с ЕГН **********, с адрес: с. С. П., у. „А.“ № 21 и Х. А. М. с ЕГН
**********, с адрес: с. А., ул. „М.“ № 3, да заплатят на Министерството на
регионалното развитие и благоустройството, гр. София, ул. „Св. Св. Кирил и
Методий“ № 17-19 сумата от 200 /двеста/ лв., разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪДЕНИ СА М. А. М. с ЕГН **********, с адрес: с. С. П., ул. „Н.“ №
6, Ф. А. С. с ЕГН **********, с адрес: с. С. П., у. „А.“ № 21 и Х. А. М. с ЕГН
**********, с адрес: с. А., ул. „М.“ № 3, да платят на „Виваком България“
ЕАД с ЕИК *********, със седА.ще и адрес на управление гр. София, р-н
„М.“, бул. Цариградско шосе № 115и сумата от 300 /триста/ лв., разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪДЕНИ СА М. А. М. с ЕГН **********, с адрес: с. С. П., ул. „Н.“ №
6, Ф. А. С. с ЕГН **********, с адрес: с. С. П., у. „А.“ № 21 и Х. А. М. с ЕГН
**********, с адрес: с. А., ул. „М.“ № 3, да ЕАД с ЕИК *********, със
седА.ще и адрес да заплатят на „Български пощи“ управление: гр. София,
р-н „Студентски“, ул. Акад. Стефан Младенов № 1, бл. 31 сумата от 300
/триста/ лв., разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪДЕНИ СА М. А. М. с ЕГН **********, с адрес: с. С. П., ул. „Н.“ №
6, Ф. А. С. с ЕГН **********, с адрес: с. С. П., у. „А.“ № 21 и Х. А. М. с ЕГН
**********, с адрес: с. А., ул. „М.“ № 3, да заплатят на С. М. С. с ЕГН
**********, с адрес: с. С. П., ул. П. В. № 36 сумата от 1500 /хиляда и
петстотин/ лв., разноски за възнаграждение за един адвокат, както и сумата от
200 /двеста/ лева платени за възнаграждение на вещо лице.
Решението се обжалва в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от единия от
ищците в производството пред първата инстанция М. А. М., с ЕГН-
6609.113504 от с.С. П., обл.Пазарджик, ул.“Н.„ № 6 с въззивна жалба с вх.
№5402 от 30.07.2025г. подадена чрез пълномощника си адв. В. Д. от АК-
Пазарджик с доводи за порочност като неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Твърди се, че при постановяване на обжалваното решение
Районен съд - Велинград не е взел предвид всички събрани в
производството доказателства и не ги е анА.зирал подробно, поради което е
постановил неправилно решение, което не се основава на доказателствата по
3
делото; игнорирал е част от събраните в хода на производството гласни
доказателства, а именно свидетелските показания на водените от ищците
свидетели, тъй като съдът дори не се е мотивирал защо не е кредитирал
свидетелските показания на тези свидетели, които са непротиворечиви,
дадени са от лица, които не се намират в близко родство с ищеца М. А. М.,
което правело дадените от тях показания достоверни, дадени от лица
незаинтересовани от изхода на делото, при което изходът на спора би бил
различен. Във въззивната жалба се посочва установената според
жалбоподателя фактическа обстановка след анА.з на писмените и гласни
доказателства и експертно заключение, и заключава, че от представените към
исковата молба писмени доказателства и от събраните в производството по
делото гласни доказателства се установявало, че процесният имот
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с пл.№ 52, с площ от 108 кв.м., за който е отреден УПИ I-
50,51,52 - частна общинска собственост, отреден за магазини, в квартал 11, по
плана на с. С. П., Община Велинград, област Пазарджик, с площ от 1290
кв.метра, при съседи на имота: от север - имот с пл .№ 50, от изток - имот с пл.
№50, от юг - улица и от запад имот с пл.№50, е собственост на ищците по
силата на наследство от техният общ наследодател М. А. М., починал на
10.09.2000г.. който е бил собственик на имота на основание Нотариален акт за
собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка - давностно
владение №246, том II, дело № 453 от 05.07.1969 год.; Че от заключението на
приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установявало, че по
обезсиления първи кадастрален и регулационен план на с.Лютово/сега с.С.
П./,одобрен със Заповед №662/17.10.1961г. на ОНС - Пазарджик, процесния
имот пл.№232, в кв.11 с площ от 108 кв.м. е бил записан в разписния лист на
М. А.ев М. на основание Нотариален акт № 246/1969r. и в дворното място е
била изградена едноетажна сграда от 50 кв.м. Вещото лице установило, че
плана е създал регулационни отношения, като част от процесния имот с
площ от 50 кв.метра е попадала в улица, а останалата част от 58 кв.м. е
попадала в парцел I - за съвет и поща в кв.11; че по сега действащият
кадастрален и регулационен план на с.С. П., одобрен със Заповед
№1198/24.11.1989г. на ИК на ОбНС гр.Велинград процесния имот е зА.чен и
не съществува, част от площта му от 58 кв.метра попада в имот с пл.50 в
кв.11, целият с площ от 1320 кв.м. записан в разписният лист за общинска
собственост на основание Акт №248/14.11.2011г. За този имот бил отреден
4
УПИ I - магазини в кв.11 и в крайната си южна част е застроен с едноетажна
масивна сграда/метален павилион/, със застроена площ от 75 кв.м. и
пристройка от запад със застроена площ от 14 кв.м., обозначена с пл.№52,
Като сградата е записана първоначално за държавна собственост на БТК АД
на основание АДС №3574/2000г. и в последствие на Български пощи ЕАД на
основание Нотар.акт №44/2017г. и на С. М. С. на основание Нотариален акт
№914З/2017г.
Вещото лице установило, че имота посочен в Нотариален акт
№246/1969г. е идентичен с този посочен в Акт за общинска собственост
№248/2001 на община Велинград, въз основа на който е издадено Решение
№62/2022г. на Общински съвет - Велинград, само с площ от 58кв.метра от
терена, за който е отреден УПИ I - магазини в кв.11 с площ от 1290 кв.м.
Вещото лице установило, че процесния имот посочен в Нотариален акт
№246/1969r. е идентичен с този посочен в Нотариален акт за покупко-
продажба №143, том I, рег.№229З, нотар.дело №142 от 29.05 2017г. на
нотариус Симеон Даскалов, Нотариален акт за покупко-продажба №147, том
II, per.№4675, дело №328 от 30.09.2019г. на нотариус М. Рангелова,
Нотариален акт за собственост върху недвижим имот /констативен/ №59, том
I, рег. № 709, нот.дело №57 от 17.03.2009 год. и Нотариален акт за собственост
върху недвижим имот, съставен въз основа на писмени доказателства № 44,
том III, рег. №5272, нот.дело №430 от 21.12.2017 год., само с площ от 58
кв.метра от терена за който е отреден УПИ I - магазини в кв.11, с площ от 1290
кв.м. Имот пл.ГЧ22З2, в кв.11, с площ от 108 кв.м., ведно с изградената
едноетажна сграда от 50 кв.м. е идентичен само с площ от 58 кв.м. от терена
за който е отреден УПИ I - магазини в кв.11, с площ от 1290 кв.м. и върху
която площ попада едноетажна масивна сграда/метален павилион/ със
застроена площ от 75 кв.м. и пристройка от запад със застроена площ от 14
кв.м., обозначена с пл.№52 . Допълва, че от разпитаните по делото свидетели
безспорно се доказало, че процесния имот - дворно -място от 108 кв.метра и
застроената върху него плевня на 50 кв.метра са били собственост на
наследодателят на ищците дядото на жалбоподателя М. А.ев М., който през
1969 година се е снабдил с Нотариален акт за собственост на недвижим имот
по обстоятелствена проверка - давностно владение №246, том II, дело №453 от
05.07.1969 год. Акцентира, че от 1969 година до около 1987 година имота се е
владеел и ползвал от общият наследодател на ищците техният дядо М. А.ев
5
М.. И че всички разпитани по делото свидетели са дА. непротиворечиви
показания, които установяват, че дядото на ищците е ползвал и владеел
процесния имот от 1969 година до момента, в който плевнята е била съборена
- около 1987 година и на нейно място е построен метален павилион- поща на
с.С. П.. Подробно в жалбата се анА.зират и коментират свидетелските
показания на свидетелите М. А. С.; А. М., свидетеля на ответника С. С. - А. М.
Шукри, свидетеля на ответника С. С. - М. И. М.. Поддържа се, че ответниците
по делото „Български пощи” ЕАД и „БТК” АД не са представили
доказателства, които да доказват, че притежават строителни книжа и
документи, Договор за отстъпен право на строеж или разрешение за строеж за
построяването на металният павилион изграден върху имота на
ищците.Коментира се, че в проведеното първоинстанционно производство
никой от ответниците, в това число и Община Велинград, не са представили
доказателства, които да доказват, че е проведена процедура по отчуждаване за
процесния недвижим имот и не са се събрА. по делото данни за нА.чието на
отчуждителна преписка по отношение на процесния имот. Позовава се
жалбоподателят на представеното с исковата молба Писмо № 215-71#1 от
25.10.202 2г. от Държавна агенция „Архиви”, Дирекция „Регионален държавен
архив” Пловдив, Отдел „Държавен архив” Пазарджик от което се
установявало, че относно отчуждителна преписка за имот описан в
Нотариален акт №246 от 05.07.1969г. в Държавен архив - Пазарджик, не се
съхраняват отчуждителни преписки. А тези документи остават на съхранение
в архива на съответната община или кметство. Като във фонда на приетите на
съхранение документи на Селски общински народен съвет - с.С. П.,
Пазарджишко (фонд 771) не са предадени и не се съхраняват протоколи и
решение от заседания на ИК на СОНС за периода 1979-1981 г. Заключава, че в
конкретния случай, около 1987 година, без процесния имот да бъде
отчужден по законовия ред по някой от благоустройствените закони, при
последвалата национА.зация при комунистически режим в Република
България, плевнята е била съборена. През същия период, след като плевнята е
съборена, върху около 89 кв. м. от дворното място били излети бетонови
основи, върху които била построена от държавата напълно незаконно и без
учредено право на строеж, метална постройка, която започнала да се
ползва за поща в с.С. П..Твърди още, че ответниците не са представили по
делото доказателства с които да доказват, че общият наследодател на ищците -
6
техният дядо М. М. или неговите наследници - ищците в настоящето
производство, са загубвА. владението върху процесния поземлен имот като
владението им не е било смущавано и е било явно в качеството на
собственици. Допълва, че до 2022 год. нито държавата, нито Община
Велинград, са установявА. владение върху процесния недвижим имот, нито са
предявявА. собственически права. Смята, че двата акта за държавна
собственост, а именно АДС № 3574 от 10.02.2000 год. на областния управител
на област Пазарджик, АДС № 3470 от 27.06.2000 год. на областния управител
на област Пазарджик и акта са общинска собственост - Акт за общинска
собственост №248 от 14.11.2001 год. на Община Велинград, са нищожни,
защото не са издадени съгласно законоустановената процедура за отчуждаване
на частен имот в полза на държавата. Допълва, че По направеното
възражение за нищожност от ищците в исковата молба Районен съд -
Велинград не се е произнесъл в мотивите на обжалваното решение и че
процесния недвижим имот никога не е отнеман фактически нито от общия
наследодател на ищците, нито от наследниците му, нито преди снабдяването
му с Нотариален акт по обстоятелствена проверка през 1969 год., нито след
това, както и че съгласно Удостоверение № 240/06.04.202Зг. на Община
Велинград се установявало, че за процесния имот няма данни за
отчуждителни преписки в Кметство с.С. П. и в Отдел „ТСУ” при Община
Велинград, а от Писмо № 915-71#1 от 25.10.2022г. от Държавен архив -
Пазарджик, се установява, че не се съхраняват отчуждителни преписки и тези
документи остават на съхранение в архива на съответната община или
кметство. Заключава, че в случая е нА.це незаконосъобразно отчуждаване на
частния имот на ищците, в нарушение на чл. 1 от Протокол №1 към
Европейската конвенция по правата на човека, предвиждащо, че,Всяко
физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своята
собственост. И Никой не може да бъде лишен от своята собственост освен в
интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите
принципи на международното право. Като посочените Преходни разпоредби
не накърняват по никакъв начин правото на Държавите да въвеждат такива
закони, каквито счетат за необходими за осъществяването на контрол върху
ползването на собствеността в съответствие с общия интерес или за
осигуряване на плащането на данъци или други постъпления или глоби“. Тези
постановки били записани и в Конституцията на Република България, където в
7
чл. 17, ал. 5 се посочва, че Принудително отчуждаване на собственост за
Държавни и общински нужди може да става само въз основа на закон при
условие, че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след
предварително и равностойно обезщетение.
Заключава, че в случая държавата се е обогатила неоснователно със
стойността на процесния поземлен имот, ведно с построената в него сграда, за
сметка на наследниците на М. А.ев М. (с предишни имена М. А. М.), с ЕГН
**********, б.ж на с. С. П., тъй като нито е провела отчуждително
мероприятие, нито ги е обезщетила предварително и равностойно. Освен това
смята, че актовете за държавна, съответно за общинска собственост, са
официални документи, съставени от длъжностни лица по определен ред и
форма, с които единствено се установява възникването, изменението и
погасяването на държавната, съответно на общинската собственост, като
освен описание на имота и неговото местонахождение, в акта следвало да се
посочат и фактическото и правното основание, по силата на което имотът е
станал държавна (общинска) собственост, защото актовете за държавна
(общинска) собственост, нямат правопораждащо действие, а само констатират
придобитото по някой от предвидените в чл. 77 от ЗС способи за право на
собственост.
Счита, че доколкото общия наследодател на ищците е придобил
процесния имот на вА.дно оригинерно правно основание, то издадените
актове за общинска, респ. държавна собственост са нищожни, тъй като
доказателствената сила на трите акта е оборена. Заключава, че от събраните по
делото гласни доказателства, се е установило, че изградена стара сграда-
плевня, собственост на наследодателят на ищците М. А.ев М. е премахната
около 1987 година от държавата и върху собственият му имот от 108 кв.м. е
построена незаконна сграда метален павилион - поща на „Български Пощи” и
на „БТК". Отново се позовава на констатациите на вещото лице, че по сега
действащият кадастрален регулационен план на с.С. П. част от площта на
процесния имот от 58 кв.метра попада в имот с пл.№50 в кв.11, целият с площ
от 1320 кв.м. и е записан в разписният лист на основание Акт №248 от
14.11.2011г. като общинска собственост на Община Велинград. И че по сега
действащият кадастрален и регулационен план на с.С. П. само 58 кв.м. от
процесния имот попадат в терена на новообразуван имот. Имот пл. №52 с
площ 108 кв. метра, бившият имот е зА.чен към обезсиления план от 1961
8
година и само тогава е съществувал имот №232 от 108 кв.м, записан като двор
на М. А.ев М., като следващият план от 1989 г. го обезсилва и имотът е зА.чен
и не съществува и не е отразен в кадастралните планове.
Счита, че ищците са установили, че по силата на Нотариален акт за
собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка - давностно
владение № 246, том 11, дело № 2453 от 05.07.1969 год. и настъпилото
наследствено правоприемство са собственици на процесния имот в качеството
им на наследници на М. А.ев М.. Като жалбоподателят поддържа, че следва да
се уважи частично исковата претенция на ищците спрямо ответниците и
въззивната инстанция Окръжен съд - Пазарджик да постанови съдебно
решение, с което да признае, че ищците са собственици на 58 кв.метра
/голата собственост/ от имот с пл.№50 в кв.11, целият с площ от 1320 кв.м.,
който към настоящият момент е записан в разписният лист за общинска
собственост на основание Акт №248/14.11.2011г. на Община Велинград, върху
които 58 кв.метра към настоящият момент е разположен металният павилион
собственост на ответника С. М. С.. Считам, че ответникът Община Велинград
след приемане на Решение №62/24.02.2022r. на Общински съвет - Велинград.
за одобряване на частично изменение на плана за регулация и застрояване и
обособяване на отделен имот за ответника С. М. С. с ЕГН **********, се
подготвя да се разпореди и с процесния недвижим имот в полза на ответника
С. М. С. с постоянен адрес: с. С. П., ул. „П. В.” №36, който се явява собственик
на незаконно построената, върху част от процесното дворно място СГРАДА, с
обща застроена площ от 89 кв.метра, на основание Нотариален акт за покупко-
продажба №143, том 1, per.№2293, нотар.дело №142 от 29.05.2015г. на
нотариус Симеон Даскалов и Нотариален акт за покупко-продажба №147, том
II, рег.№24675, дело №328 от 30.09.2019г. на нотариус М. Рангелова.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от насрещните по спора страни.
В отговора си с вх.№6168 от 10.09.2025г. подаден от Община Велинград
чрез пълномощника си адв. П. Г. от АК-Пазарджик се поддържа, че въззивната
жалба е процесуално допустима, но неоснователна и недоказана, с оглед на
което се моли да се потвърди в обжалваната част съдебния акт на Районен съд
- гр. Велинград като правилен, законосъобразен и съобразен с фактическата и
правна обстановка по случая и се остави без уважение искането за неговата
9
отмяна с присъждане на разноските направени от общината. Като
неоснователни се квА.фицират твърденията на въззивника, че безспорно в
първоинстанционното производство се е доказала собствеността на ищците.
Акцентира, че общото твърдение на ответниците по делото е, че имота на
дядото на ищците М. А.ев М. е отчужден през 1961 г. и за него последователно
са издадени Актове за държавна и общинска собственост. Като по-късно,
имотът е продаден на С. М. С. от „БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА
КОМПАНИЯ“ EAД и от „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД; че към 1961 г. в
Разписният лист на кметство С. П., процесния имот е заведен на името на
дядото на ищците, като в последната графа от Разписния лист се вижда, че
същия имот е отчужден и дядото се е съгласил с това обстоятелство, видно от
собственоръчно положения подпис. По делото се установило, че процесният
имот е държавна собственост от 35 години, а след това и общинска
собственост; Че към 1969г.-издаването на Нотариален акт по обстоятелствена
проверка № 9246, том II, дело № 9453 от 05.07.1969 г. на Ранчо Йосифов
Бардарски, Велинградски Народен съдия, имота е бил държавна
собственост. Позовава се на чл. 80 от ЗС съгласно който имот държавна
собственост не може да се придобие по силата на давностно владение.
Допълва, че от събраните по делото доказателства и разпити на свидетели не
се установило по безспорен начин, че ищците или техния наследодател са
владели имота повече от 10 години. И че никой от наследниците на
предполагаемия собственик - наследодател не е владял имота явно и
необезпокоявано, за което свидетелствало и приетото без възражения
заключение на вещото лице, с категоричния си отговор, че процесния имот е
отчужден през 1961 г. и мероприятието, за което е отчужден е реА.зирано.
Допълва, че пак според вещото лице се установило, че част от имот е попаднал
в улица още по регулационния плац на селото от 1961г. Моли да се потвърди
обжалваното решение №212 от 09.07.2025г., постановено по гр. дело
602/2024г. - по описа на Районен съд - Велинград, както и на Общината да
бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение.
В писмения си отговор с вх.№6230 от 15.09.2025г. подаден от Български
пощи ЕАД чрез главен юрисконсулт в РУЮЦР на Български пощи Пловдив се
поддържат доводи за неоснователност за жалбата и се моли да се потвърди
обжалваното решение като постановено в съответствие с материалния и
10
процесуалния закон след събрани и обсъдени всички посочени и представени
от страните доказателства; че Вътрешното убеждение, което съдът е
формирал, почива на конкретно посочени в решението аргументи. Твърди се,
че по обезсиленият първи кадастрален и регулационен план на с.Лютово / сега
с. С. П. /, одобрен със Заповед № 662/17.10.1961 г . на ОНС Пазарджик, имот
пл.№ 232 в кв.1 1 с площ от 108 м.кв. е бил записан в разписният лист към
плана за двор на М. А.ев М. с основание НА 246/1969г. като в дворното място
е била изградена едноетажна сграда от 50 кв.м. и отразена в плана, като
държавна собственост. Допълва, че в последната графа на разписният лист
срещу записването за собственост е отразено, че имота е отчужден. Посочва
се още, че По сега действащият кадастрален и регулационен план на с. С. П.,
одобрен със Заповед № 1198/24.11.1989г . на ИК на ОбНС гр. Велинград,
имота, описан в т . I е зА.чен и несъществува. Като Част от площта му от 58
м.кв. попада в имот с пл. №50 в кв . 11, целият с площ от 1320м .кв . и записан
в разписният лист за общинска собственост с основание Акт
№248/14.11.2001г . Като за имота е отреден УПИ -l- магазини в кв. 11 и в
крайната си южна част е застроен с едноетажна масивна сграда/ метален
павилион/ със застроена площ от 75,00 кв.м. и пристройка от запад със
застроена площ от 14 кв.м., обозначена с пл.№52, като сградата е записана
първоначално за държавна собственост на БТК АД с основание АДС
№3574/2000г . и в последствие на Български пощи ЕАД с основание НА 44/
2017г. и на С. М. С.. Поддържа, че Имота посочен в НА 246/1969 г. е
идентичен с този посочен в НА 143/2017г ., НА 147/2019 г.;НА 59/2009г . и НА
44/2017г само с площ от 58 м .кв . от терена за който е отреден УПИ-1-
магазин с площ от 1290м.кв. в кв.11 по плана на с. С. П.. Акцентира се, че
Вещото лице е категоричен. че имота, посочен в нот. акт 246/1969 г. е
идентичен с този посочен в АОС № 248/2001 г. на Община Велинград, въз
основа на което е издадено Решение № 62/2022 г. на Община Велинград, само
с площ от 58 кв. м. от терена, за който е отреден УПИ I - магазини с площ от
1290 кв. м., ведно с изградените в него тоалетна, магазин с площ от 140 кв. м. в
имот с пл. № 51 от кв. 11. Допълва, че Имотът, посочен в нот. акт № 246/1969
г. е идентичен с този в НА 143/2017 г., НА 147/2019 г. и НА 59/2009 г. и НА
44/2017 г., само с площ от 58 кв. м. от терена, за който е отреден У ПИ I -
магазин с площ от 1290 кв. м., в кв. I I по плана на с. С. П. и върху която площ
попада едноетажна масивна сграда /метален павилион/ със застроена площ от
11
75 кв. м. и пристройка от запад със застроена площ от 14,00 кв. м.- обозначена
с пл. №52.
Страната се позовава и на копие на разписния лист от 1961 г., с положен
подпис от собственика на имота, че същият е отчужден в полза на държавата,
като се заключава, че от 1961г. имотът вече е държавна собственост. При
условията на евентуалност въззиваемата страна предявява, ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА
ПРИДОБИВАНЕ ПО ДАВНОСТ - по чл. 55, по чл. 79, ал. 1 и 2 от ЗС във вр. с
чл. 85 от ЗС на правото на строеж върху поземлен имот, находящ се в
границите на УПИ 1-за магазини, кв.1 1, съставляващ имот пл. № 52 с площ
на този имот от 89 кв.м., което право е реА.зирано със застрояването на
сграда, с предназначение - за поща и техническа сграда, състояща се от
основна едноетажна страда с плот от 75 кв.м. и едноетажна пристройка към
нея с площ от 14 кв.м. Като Правото на строеж, което се претендира е
придобито по давност върху 44/89 ид.ч. от имот, съгласно нотариален акт за
собственост № 44, том III рег. № 5272, дело № 430/21.12.2017 г. на нотариус с
рег. № 650, приложен като доказателство по делото. Поддържа се, че
владението върху сградата следва да се приема и за владение на правото на
строеж върху поземления имот, в който тя е изградена. И че дори и да не е
извършено отчуждаване на имота или учредяване на право на строеж за
сградата от неговия собственик (за какъвто ищците не са се доказА.). то с
изпълнение на следните факти: установена фактическа власт върху
поземления имот. продължила над 10 г., изграждане на сграда върху него,
която е владяна като собствена в продължение на над 10 г. от Български пощи
ЕАД при явно, несмущавано и непрекъснато владение и липса на предприети
действия, от страна на ищците в защита на техните твърдени права върху този
имот, следва да се счита, че правото на строеж е придобито по давност. Счита,
че частта от сградата, собственост на Български пощи ЕАД е владяна от
дружеството от момента на придобиването й до момента на продажбата й,
като владението е било явно, без да е нарушавано или прекъсвано, безспорно
и като собственик, което се доказа с писмените и гласни доказателства,
събрани по делото. Допълва, че както ищците по делото, така и техния
праводател преди това са били свидетели на това владение на въззиваемата
страна и не са го оспорили.
Твърди, че с изграждането на сградата върху имота е установена
фактическа власт в частта, заета от застрояването, а именно 89 кв.м. След
12
изграждане на сградата е установено и със свидетелски показания в открито
съд. заседание, владение върху нея и прилежащото й право на строеж, като
владението на Български пощи ЕАД е упражнявано открито, несъмнено и
необезпокоявано, минимум в периода от 31.121991 г. до 30.09.2019 г.
Смята, че застрояването е израз на явно упражняване на установената
фактическа власт върху този имот и последвалото владение върху него, което
е видно за всяко трето лице, в т.ч. и собственика му; че давностното владение
се потвърждава и от събраните гласни доказателства по делото като Св. С., А.
М., А. С., Ш. и М. М. установяват, че действително А. М. М. и М. М. са
използвА. плевнята, но това е било единствено в периода преди тя да бъде
съборена и преди да се построи пощата върху това място; че Св. М. М.
установява, че на мястото на съборената плевня сега има път, което се
подкрепя и от приетото по делото заключение на вещото лице. А Свидетелят
Н. К. многогодишен служител в „Български пощи” ЕАД и познаваща добре
сградата, установявала, че едното помещение се е ползвало за поща на селото,
а двор нямало там. Имало една незначителна площ до тротоар; че поземленият
имот не е ограден. А свидетелят Нанов установявал, че другото помещение от
павилиона се е ползвало от „БТК” от много години, като достъп в него са имА.
само оторизирани лица. Заключава, че Свидетелските показания са логични,
последователни, в пълно съответствие помежду им, а също и със събраните по
делото писмени доказателства. Предвид гореизложеното въззиваемата страна
счита, че първоинстанционният съдът е възприел в пълнота фактическата
обстановка по делото, преценил правилно събраните доказателства и в
резултат е постановил правилно и обосновано решение, което моли да се
потвърди. Претендира присъждане в полза на „Български пощи” ЕАД на
направените разноски и юрисконсултско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
Няма постъпили писмени отговори от останА.те страни в производството.
Страните не сочат нови доказателства по реда на чл. 266, ал. 1 от ГПК
пред въззивната инстанция.
Адв. Д.: Поддържам изцяло въззивната жалба и изложените в нея
подробни съображения. Оспорвам писмените отговори на ответните страни.
Няма да соча доказателства. Нямам доказателствени искания пред въззивната
инстанция. Представям списък на разноските.
13
Адв. Г.: Оспорвам така подадената въззивна жалба. Поддържам
отговора на въззивната жалба, който сме подА.. Нямам доказателствени
искания. Няма да соча доказателства. Считам, че делото е изяснено.
Представям списък на разноските.
Юрк. М.: Оспорвам въззивната жалба, поддържам подадения отговор от
„Български пощи“ ЕАД. Няма да соча нови доказателства. Представям списък
на разноските.
Адв. К.: Оспорвам възззивната жалба. Не съм подала отговор. Моля да
ми бъдат присъдени разноски за втората инстанция, за първата са ми
присъдени. Нямам доказателствени искания.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Адв. Д.: Уважаеми окръжни съдии, моля да уважите въззивната жалба и
да отмените като неправилно и незаконосъобразно обжалваното решение на
Районен съд Велинград по подробните съображения, изложени във въззивната
жалба, като присъдите на доверителя ми направените разноски пред първата и
настоящата въззивна инстанция.
Адв. Г.: Уважаеми окръжни съдии, моля да постановите решение, с
което да потвърдите първоинстанционното решение по гр. дело № 602/2024 г.
на Районен съд Велинград. Считам, че доведените от ищеца свидетели по ясен
и категоричен начин не доказаха, че той е владял имота в продължение на 10
години. Техните изказвания пред първата инстанция бяха колебливи и нямаха
точност и яснота за кой имот става въпрос – дА. за същия имот, в който към
онзи момент е имало така изразена плевня, е този имот, в момента, който се
използва от Български пощи, впоследствие продаден на С.. Възразявам по така
направеното адвокатско възнаграждение от ищеца. Считам, че е необосновано
високо за първата инстанция и за втората също.
Юрк. М.: Уважаеми окръжни съдии, моля да постановите съдебен акт,
с който да отхвърлите подадената въззивна жалба като неоснователна и да
потвърдите решението на Районен съд Велинград като правилно и
законосъобразно. Подробни доводи сме изложили в подадения отговор. Моля
да ни присъдите съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение,
14
съгласно представения списък. Правя възражение на адвокатското
възнаграждение на ищеца. Моля да бъде намалено до минималния размер.
Адв. К.: Уважаеми окръжни съдии, аз се присъединявам към колегите.
Моля да оставите въззивната жалба без уважение. Същата е неоснователна и
със съдебния си акт потвърдите първоинстанционното решение като
правилно, обосновано и законосъобразно. Неоснователни са доводите във
въззивната жалба за съществени процесуалния нарушения на
първоинстанционния съд, изразяващи се в това, че не е направен анА.з на
всички събрани по делото доказателства. Напротив, анА.зът е прецизен, пълен
и точен. Всяко едно доказателство е обсъдено поотделно и в тяхната
съвкупност, каквото задължение вменява на съда разпоредбата на чл. 135 от
ГПК, т.е. не са нА.це процесуални нарушения и оттам съдът е достигнал до
правилни и обосновани изводи за неоснователност на подадения положителен
установителен иск, поради липсата на давностно владение у ищците, които да
са владели явно, необезпокоявано и липсата на елементите на
добросъвестното давностно владение, както на обективния, така и на
субективния елемент, поради което моля да потвърдите първоинстанционното
решение като правилно, обосновано и законосъобразно. Моля да присъдите на
доверителя ми сторените разноски за втората инстанция, за първата са ни
присъдени. За втората инстанция – изразяващи се в адвокатското
възнаграждение по приложеното адвокатско пълномощно и договор за правна
защита. Възразявам също така срещу адвокатското възнаграждение на
колегата. Излезнаха вече 7000 лв. адвокатско възнаграждение за първа и втора
инстанция. Извинете ме, ние не сме в Щатите.
Съдът счете делото за изяснено от правна страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законния едномесечен срок до
26.12.2025 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:12
часа.
Председател: _______________________
15
Секретар: _______________________
16