Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

18.11.2021

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

27.10

Година

2021

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор Атанасов Айгюл Шефки

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

Георгиева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

122

по описа за

2021

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от адв. Е.П.Б., действаща в качеството си на пълномощник на „Маказа 68“ ЕООД ***, с ЕИК ***, против Решение № 260150/12.07.2021 г., постановено по АНД № 112/2021 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № 09-002511 от 18.12.2020 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кърджали, с което на „Маказа 68“ ЕООД ***, с ЕИК ***, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв., за извършено нарушение на чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 62, ал. 1 от КТ.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Кърджали е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и необосновано.

Оспорва изцяло мотивите на първоинстанционният съд, с които е приел за установено, че случая е налице нарушение на чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 62, ал. 1 от КТ, като неправилни и необосновани, респ. неподкрепени от доказателствата по делото. В тази връзка сочи, че в производството пред районния съд не били представени неоспорими доказателства, които да установяват, че „Маказа 68“ ЕООД *** е извършило процесното административно нарушение, състоящо се от фактическа страна в липсата на сключен трудов договор с Г. Ю. М. преди приемането му на работа. Излага доводи, че от разпита на св.П. З. и св.Г. М. било видно, че на 03.11.2020 г., М. не бил работел в „Маказа 68“ ЕООД, а бил в облигационни правоотношения с „***“ ЕООД. Посоченото дружество извършвало продажба на декоративни бои и Г. М. бил изпратен в пицария „***“ в *** да постави продадената на „Маказа 68“ декоративна мазилка. В подкрепа на този извод бил представеният граждански договор от 29.10.2020 г., сключен между Г. Ю. М. и „***“ ЕООД.

Относно попълнената от лицето декларация при осъществената проверка от служителите на ДИТ твърди, че същата не отразявала обективната истина. Г. М. попълнил саморъчно декларацията, но текстът му бил продиктуван от проверяващия екип. Лицето нямало нищо общо с фирма „***“ ООД и не познавал управителя на „Маказа 68“ ЕООД.

Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 260150/12.07.2021 г., постановено по АНД № 112/2021 г. по описа на Районен съд – Кърджали, след което да постанови съдебен акт, с който да отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител. От пълномощника адв. Е.П. е постъпила молба, с която се поддържа касационната жалба, по изложените в нея съображения.

Ответникът по касация – директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кърджали, не се явява и не изпраща представител. От юрисконсулт Н. К. е постъпило становище по делото, с което оспорва депозираната жалба. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното първоинстанционно решение, като правилно и обосновано. Счита, че районният съд е извършил цялостна преценка на събраните доказателства, от които се установявало извършването на процесното административно нарушение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Релевира възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя възнаграждение за адвокат.

Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали намира касационната жалба за неоснователна и предлага решението на Районен съд - Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Излага съображения, че административното нарушение е безспорно доказано, респ. визираните в жалбата касационни основание не са налице.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон, неправилно тълкуване на фактите и доказателствата по делото, по съществото си се явяват касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд  - Кърджали е потвърдил Наказателно постановление № 09-002511 от 18.12.2020 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кърджали, с което на „Маказа 68“ ЕООД ***, с ЕИК ***, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв., за извършено нарушение на чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 62, ал. 1 от КТ.

Първоинстанционният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, респ. отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. От доказателствата по делото безспорно се установявало, че санкционираният правен субект е осъществил състава на посоченото в акта и постановлението нарушение на чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 62, ал. 1 от КТ, състоящо се в това, че е допуснал до работа Г. Ю. М., без преди това да е сключил писмен трудов договор с лицето. Изложил е съображения, че извършването на административното нарушение  се установява от показанията на свидетелите по АУАН и приетите писмени доказателства. Извършил е преценка на релевантните по делото доказателства, при което е изложил мотиви, кои от тях възприема като обективни и отговарящи на обективната истина и кои не кредитира, излагайки доводи за наличието на изолираност на съответното доказателствено средство и противоречие с останалите доказателства. Предвид това е потвърдил НП и е осъдил дружеството да заплати в полза на ИА „ГИТ“ гр.София разноски по делото в размер на 120 лв., произтичащи от юрисконсултско възнаграждение.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на пълномощника на „Маказа 68“ ЕООД *** са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице. В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение е доказано, районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на обжалваното решение.

Съгласно чл. 414, ал. З от КТ - работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2 се наказва с „глоба" или „имуществена санкция" от 1 500 лв. до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице с „глоба" от 1 000 лв. до 10 000 лв. за всяко отделно нарушение. Видно от текста на чл. 61, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя, преди постъпване на работа. Трудовият договор с сключва в писмена форма – арг. чл. 62, ал. 1 от КТ, а съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.

Правилно и в съответствие със събраните в производството доказателства районният съд е приел за доказано по делото, че на 03.11.2020 г. Г. Ю. М. е престирал работна сила в обект на „Маказа 68“ ЕООД ***, което едноличното дружество, в качеството си на „работодател“, е допуснал до работа лицето, без преди това да сключи писмен трудов договор с него.

Видно от събраните в производството пред Районен съд – Кърджали писмени и гласни доказателства, на посочената в АУАН и НП дата, Г. М. е престирал труд – осъществявал дейност по боядисване на помещения в пицария „***“ в ***, който обект е бил стопанисван от „Маказа 68“ ЕООД. При извършената му проверка от служителите на Д „ИТ“ гр.Кърджали на 03.11.2020 г., е потвърдил в съставената писмена декларация, че няма трудов договор, работи от 10.00 до 14.00 ч., с почивни дни – събота и неделя, при 30 м. почивка на ден, при дневно трудово възнаграждение в размер на *** лв. Лицето е посочило, че осъществява дейност в полза на „***“ ***.

При връчването на призовка за предоставяне на документи в хода на проверката на управителя на „Маказа 68“ ЕООД – С. О., последният е отразил саморъчно на стр. 2, следното: „На *** фирмата, която извършва строително монтажни работи не е ***, а другата ми фирма Маказа 68 ЕООД. Лицето Г. Ю. ми беше изпратено да боядиса една стена 20 кв. м. в пицарията на Маказа 68.“

На контролните органи е представена и Служебна бележка № **/*** г., издадена от „Маказа 68“ ЕООД, удостоверяваща проведе инструктаж по безопасност, здраве, хигиена на труда и противопожарна охрана на Г. Ю. М. на 29.10.2020 г. Служебната бележка е подписана от инструктираното лице и С. О., както и подпечатана с печата на дружеството.

С оглед така наличните доказателства, след като е приел за установено в съдебното производство процесното административно нарушение, а именно, че на релевантната дата между страните е съществувало трудовоправно отношение,  районният съд е постановил обоснован и законосъобразен съдебен акт. Правилно са кредитирани показанията на свидетелите И. С., А. С. и Е. Ю., като логични, последователни, взаимно допълващи се и кореспондиращи със съдържанието на процесния акт за установяване на административно нарушение и останалите писмени доказателства по административната преписка.

Следва да се посочи, че събраните по административната преписка и в производството пред първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, водят до единствения извод, че на 03.11.2020 г. между „Маказа 68“ ЕООД *** и Г. Ю. М. са съществували трудови отношения, които не са били уредени с писмен трудов договор, подписан от двете страни. Именно на посочената дата дружеството в качеството си на работодател е допуснало до работа лицето, без преди това да сключи писмен трудов договор с него. Предоставянето на работна сила се потвърждава изцяло от съдържанието на попълнената декларация по чл. 402 от КТ, писменото изявление на управителя на дружеството във връчената му призовка за предоставяне на доказателства и представената служебна бележка за проведен инструктаж по безопасност, като нито в хода на производството пред административно наказващия орган, нито в хода на проведеното съдебно производство са въведени твърдения или са представени доказателства за сключен между страните граждански договор или трудов такъв. Всичко това взето в съвкупност с осъществяваната от Г. М. дейност към момента на проверката, данните в горепосочените доказателства, съдържанието на процесния АУАН № 09-002511/17.11.2020 г. и показанията на разпитаните в производството пред районния съд свидетели С., С. и Ю., аргументират доказаност на процесното административно нарушение.

Във връзка с изложеното, гореобсъденото писмено изявление на управителя на санкционираното дружество има характера на извънсъдебно признание относно релевантните факти, касаещи юридическото лице, от чието име и за чиято сметка са извършвани СМР в проверения на 03.11.2020 г. обект в гр.Кърджали от служители на ДИТ, както и по отношение на осъществяваната от Г. М. дейност в обекта, което недвусмислено потвърждава извода, че на посочената дата лицето е престирало работна сила в полза на „Маказа 68“ ЕООД.

Показанията на св. П. З., св.Г. М. и представеният граждански договор от 29.10.2020 г., не опровергават горния извод. В тази връзка на първо място следва да се отчете обстоятелството, че свидетелката З. е *** на дружеството, което обосновава заинтересованост от изхода на спора. На следващо място в показанията й от една страна се сочи, че М. действително е работел в процесния обект, а от друга се развиват съображения за наличието на облигационни отношения между Г. Ю. и трето, неучастващо по делото ЮЛ, като същевременно с това се въвеждат твърдения за липса на взаимоотношения на лицето с друго дружество - „***“. Изложеното от свидетелката се отличава със значителна уклончивост и по-скоро  предположения за релевантни по делото факти, както и с вътрешни противоречия.

Последното се отнася и за показанията на св.Г. Ю., който не дава логични обяснения относно действията си по съставяне на процесната декларация при проверката. Твърденията, че името на фирмата, в която е посочил, че работи, му била съобщена от служителите на ДИТ са крайно съмнителни и звучат недостоверно. На следващо място свидетелят не дава отговор на конкретно зададените му въпроси относно описаните от него и релевантни за трудовото правоотношение работно време, почивки и възнаграждение, сочейки, че: „не си спомня, можело да си го е измислил“ и др. подобни. Налице са и значителни вътрешни противоречия в показанията му като например твърдението, че в декларацията отразил, че е работил от два дни, тъй като това време му било необходимо за изпълнението на мазилката, а на следващо място сочи, че работил в процесния обект около 2-3 седмици.

Правилни са изводите на първоинстанционният съд, че представеният граждански договор от 29.10.2020 г. не съдържа съществени елементи като цена за положения труд и място на изпълнението. В тази връзка е очевидно, че посоченият договор е съставен за нуждите на производството с цел да оправдае присъствието на лицето на проверявания обект. Освен, че същият не съдържа съществени елементи на облигационното отношение между страните, то възложител по същият е дружеството „***“ ЕООД с посочен търговски адрес в ***, което дружество очевидно няма никакво отношение към съществувалите към 03.11.2020 г. отношения между Г. М. и „Маказа 68“ ЕООД.

За така осъщественото административно нарушение е наложено наказание на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, която санкционната норма е относима към извършеното нарушение, тъй като предвижда наказание „глоба" или „имуществена санкция" от 1 500 лв. до 15 000 лв. за работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на КТ „Маказа 68“ ЕООД *** има качествата на работодател по смисъла на цитираната разпоредба и като такъв се явява субект на нарушението по чл. 414, ал. 3 от КТ, като в случая е наложен минималният размер на имуществена санкция, предвиден в посочената норма.

С оглед горното и доколкото АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като процесният акт е съставен в присъствието на управителя на санкционираното дружество и надлежно връчен на представителя на ЮЛ, съдът намира, че не са налице допуснати нарушения на императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, извършеното нарушение е установено по несъмнен начин и след като е стигнал до същия извод районният съд е постановил законосъобразен и обоснован акт.

В случая категорично не са налице предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Осъщественото административно деяние е формално, на просто извършване, като за съставомерността му не е необходимо възникването на вредни последици. Нарушението е с типичната за този вид обществена опасност, респ. не се отличава изключително ниска обществена опасност в сравнение с тази на други нарушения от същия вид.

По изложените съображения и изводи, настоящият касационен състав намира депозираната касационна жалба от пълномощника на „Маказа 68“ ЕООД ***, за неоснователна, поради което и обжалваното решение на Районен съд - Кърджали, като законосъобразно, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и с оглед надлежно заявеното в представената писмена защита искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и релевантната редакция на нормата на чл. 63 от ЗАНН/ДВ, бр. 94/2019 г./, то на основание чл. 63, ал. 5 във вр. ал. 2, във вр. с ал. 1, пр. II  от ЗАНН във вр. чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъдено „Маказа 68“ ЕООД ***, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63, ал. 1, предл. ІІ от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260150/12.07.2021 г., постановено по НАД № 112/2021 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

ОСЪЖДА „Маказа 68“ ЕООД ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от С. А. О., да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София, ***, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

 

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                  

                                                                                       

                                                                                        2.