М О
Т И В И
Към
присъда по НОХД № 318/2020 г. по описа на КРС
Районна
прокуратура - Карлово е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Б.А.П., ЕГН **********
*** за това, че:
На
***., в с.И., обл. П.чрез употреба на сила е извършил действия с цел да
удовлетвори полово желание без
съвкупление по отношение на лице, навършило ***-годишна възраст – И.П.П. с ЕГН**********-
престъпление по чл.150, ал.1 от НК.
Производството
по делото е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие по Глава ХХVІІ
от НПК, при условията на чл.371, т.2 от НПК, като съдът е обявил, че при
постановяване на присъдата си ще се ползва от самопризнанието на подсъдимия П.,
без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В
съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението със
същата правна квалификация на деянието. Заема становище, че събраните по делото
доказателства по несъмнен и категоричен начин установяват описаната в
обвинителния акт фактическа обстановка и водят до извод, че именно подсъдимият
е автор на възведеното спрямо него обвинение. По отношение на реализиране на
наказателната отговорност предлага подсъдимият да бъде признат за виновен в
извършване на инкриминираното деяние, като му бъде наложено наказание при условията на чл.58а от НК, а именно „лишаване от
свобода” за срок от една година и четири месеца при първоначален „строг“ режим
на изтърпяване, като се приспадне
времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража.
Пледира
направените по делото разноски да бъдат възложени на подсъдимия.
Подсъдимият
П. в съдебно заседание признава вината си и съжалява за стореното. Декларира,
че желае делото да приключи чрез провеждане на предварително изслушване по реда
на Глава ХХVІІ от НПК, при условията на чл.371, т.2 от НПК, както и, че не
оспорва фактическата обстановка, посочена в обвинителния акт и се съгласи да не
се събират доказателства за изложените в обвинителния акт факти. В хода на
съдебните прения изцяло поддържа защитника си.
Служебният
защитник на подсъдимия - адв. Б.Б. се солидаризира с прокурора относно вида на
наказанието, но моли то да е под минималния размер предвиден за престъплението.
По делото няма конституирани като страни
частен обвинител и граждански ищец.
Съдът,
въз основа за събраните и приложени по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Подсъдимият
Б.А.П. с ЕГН ********** е ****, осъждан, като по НОХД 526/2015 г. по описа на РС Карлово и НОХД 5391/2016 г. по описа на РС Пловдив ефективно е търпял наказания
лишаване от свобода при „строг“ режим, съответно в размер на 1 година и 4
месеца по първото и в размер на 1 година и 2 месеца по второто НОХД, като е
освободен от затвора по изтърпяване на 23.07.2018г.
Подс.
Б.П. ***, заедно с баща си св.А.Г., леля му /сестра
на баща му/ - св.И.П.П. и св.М.Л., приятелка на баща му, като всяко от тези
лица обитавало самостоятелна стая в къщата.
На
***., около 23.30 часа, на подс. П. почувствал полово желание и решил да го
удовлетвори чрез пострадалата И.П.П.. За
това отишъл пред вратата на стаята й, и я помолил да отвори вратата, защото
била заключена отвътре с райбер /изкривен пирон/, под предтекст, че иска
запалка за цигарата си. Св. И.П. отворила вратата и подсъдимия влязъл в стаята.
Той бил облечен само по бельо – по боксерки. Още с влизане в стаята подсъдимия
свалил боксерките, показвайки половия си орган и казал на св.П. – „лельо
направи ми една чекия“, като с отправянето на тези думи посегнал с ръце да вдигне
горните й дрехи така, че да разкрие гърдите й. Св.П. се стъписала, понеже не очаквала
подобно поведение от племенника си и се дръпнала назад, като категорично отказала
да извърши исканото от нея действие с половия орган на П. и му казала да се
маха от стаята й. Подсъдимия не се съобразил с нейното желание, а напротив,
започнал да мастурбира пред нея, масажирайки половия си орган и извършвайки
разнопосочни движения с ръка, така че се възбудил. В това състояние на половия
си орган, подсъдимия хванал ръката на св.П. и започнал да я дърпа към члена си
за да го хване. Св.П. се дърпала и отказвала да хване члена му, за това
обвиняемият употребил физическа сила и за да сломи съпротивата й, извил с
едната си ръка нейната ръка зад гърба й и така успял да вижда и опипва гърдите й
с ръка, вдигайки блузата й нагоре и пускайки периодично ръката си от нейната. С
другата си ръка също периодично опипал гърдите й и продължил да мастурбира и се
опитал да еякулира върху тялото й, в областта на гърдите, които бил разголил,
но не успял да, защото св.П. се развикала, призовала брат си – св.А.. П. да дойде
и да види какво прави синът му. Св.А.. П.,
бил в съседната стая чувал думите на сина си и реакцията на сестра му, за това
се обадил на оператор в НС 112 и съобщил, че подс.П. изнасилва св.П.. При така
създалата се обстановка, подс.П. не постигнал целта си да еякулира, а избягал
навън от къщата, защото разбрал, че вече е сигнализирана полицията за
действията му. Отишъл до дома на св.С.., като поискал да влезе вътре в къщата,
но св.Стойчев не го допуснал вътре.
Подс.П.
се върнал пред дома си, когато там вече били пристигнали полицейските служители
- св.Х.. и П.. и снемали данни за
случилото се от роднините на обвиняемия. Той се опитал да създаде впечатление,
че сега се прибира в дома си и да въздейства върху роднините си със заплаха да
внимават какво говорят. След което се опитал да избяга, но с бързи и адекватни
действия полицейските служители го задържали.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че обвиняемият Б.А.П. е
осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на
престъплението по чл.150, ал.1 от НК, тъй като на ***., в с.И., обл. П.чрез употреба на сила е
извършил действия с цел да удовлетвори
полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило ***годишна
възраст – И.П.П. с ЕГН**********.
По
гореописания начин подсъдимият е осъществил от обективна страна двата акта на
изпълнителното деяние „блудство”, визирани в първото предложение от състава на чл.150, ал.1 от НК. На първо място
е налице действие от негова страна, насочено към физически контакт със св.
И.П., което по своето естество може да възбуди
или удовлетвори полово желание, но без съвкупление. В конкретния случай
проявната му форма била насочена към въздействие върху ерогенни зони – половия
му органи и гърдите на св.П.. На второ място
блудството е било извършено посредством употреба на сила. Под употреба
на сила следва да се разбира физическо въздействие върху пострадалата,
накърняване на телесната й неприкосновеност, без непременно то да се е изразило
в причиняване на средна или тежка телесна повреда. В конкретния случай
подсъдимият е употребил сила, чрез хващане на ръката на пострадалата, извивайки
я зад гърба й и по този начин лишавайки я от възможност за съпротива и защита. От
субективна страна подсъдимият е съзнавал, че използва физическа сила и принуда,
както и, че тя е средство, метод, начин за сломяване съпротивата
на пострадалата.
За
съставомерността на деянието по чл. 150 от НК е необходимо да е налице действие
от страна на дееца, с което той има за цел да възбуди или удовлетвори полово
желание без съвкупление. За осъществяването му следва да е използвана сила.
От
субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал, че извършеното действие е от естество да възбуди и
удовлетвори полово желание без съвкупление, както и, че употребява сила спрямо
пострадалото лице. Съзнавал е, че пострадалата не е съгласна да участва в
блудствените действия. Т.е. за да признае
подсъдимия за виновен в извършването на описаното по-горе престъпление, съдът прие,
че той е извършил деянието си при пряк умисъл, тъй като е съзнавал неговия
общественоопасен характер, предвиждал е общественоопасните му последици и е
искал настъпването им. На този извод недвусмислено навеждат механизмът и
начинът на извършване на престъплението и обстоятелствата, при които то е било
извършено, както и самопризнанията на подсъдимия по реда на чл.371, т.2 от НПК,
тъй като последните обхващат всички факти, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт – както по отношение на обективните признаци, така и по
отношение на субективните признаци на извършеното деяние.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от самопризнанията на подсъдимия по реда на
чл.371, т.2 от НПК и кореспондиращите с тях писмени и гласни доказателства,
събрани в хода на досъдебното производство - показанията на свидетелите И.П.П.,
М.Г.Л.„, П.И.С., А.И.Х.и А. П.П., протокол за оглед на местопроизшествие, справка
и аудиофайл от НЦ 112, определение от 27.02.2020 год. по ч.н.д. № 139/2020 год.
на РС Карлово, справка за съдимост на подсъдимия, характеристична справка за подсъдимия,
като в тази насока следва изрично да се отбележи, че събраните и изброени
по-горе доказателства кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради
което и не се налага същите да бъдат обсъждани поотделно.
Показанията
на цитираните свидетели, съдът намира за обективни, логични, последователни,
вътрешно непротиворечиви, незаинтересовани, в съответствие помежду си и с
писмените доказателства по делото, подкрепящи направеното от подсъдимия
самопризнание. Противоречие относно релевантните факти от предмета на доказване
в събраните гласни доказателства – свидетелски показания, не се наблюдава, като
всеки от разпитаните свидетели описва застъпените в настоящите мотиви фактически
обстоятелства по делото, в зависимост от това на каква част от протеклите се
събития е станал непосредствен очевидец.
Поради
изложеното съдът намира, че са налице всички елементи от обективната и
субективната страна на състава на престъплението по чл. 150, ал.1 от НК.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на
подс. П. за извършеното от него деяние, съдът
взе предвид предишните му осъждания, обществената опасност на деянието и дееца,
както и, че предвиденото наказание за престъплението по чл.150, ал.1 от НК е
лишаване от свобода от две до осем години. За да индивидуализира наказанието,
което следва да наложи на подсъдимия, съдът отчете степента на обществена
опасност на деянието извършено от него и обществената му опасност като личност.
Деянието по чл.150, ал.1 от НК се явява „тежко” по смисъла на чл.93 т.7 от НК
умишлено престъпление, с висока степен на обществена опасност. Що се отнася до
личността на подсъдимия, съдът намира същия за личност с лоши характеристични
данни. Осъждан е 3 пъти за различни престъпления. От друга страна обаче следва
да се отчетат като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства като
направеното самопризнание, дадените обяснения в досъдебното и съдебното
производство с което е съдействал за разкриване на обективната истина по
делото, съжалението и разкаянието. Отчитайки горните обстоятелства, съдът
намира, че наказанието на подсъдимия следва да се определи при условията на
чл.54, ал.1 от НК, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и в
предвид изложените по-горе смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,
съдът намира, че на подсъдимия следва да се наложи наказание лишаване от
свобода в минималния размер предвиден за това престъпление.
Воден
от гореизложеното съдът определи за подсъдимия Б.П. и наложи наказание при
превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, а именно „лишаване от
свобода“ за срок от 2 /две/ години, което с оглед разпоредбите на чл.372, ал.2
от НПК, във вр. с чл.58а, ал.1 от НК
следва да бъде намалено с една трета и съгласно чл.54 от НК на подсъдимия
следва да се определи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и 4 /четири/
месеца, като предвид съдебното му минало се постанови ефективното му изтърпяване
в затворническо заведение при първоначален „строг“ режим, съобразно чл.57,
ал.1, т.2, буква Б от ЗИНЗС.
С
така определеното по вид и размер наказание, съдът намира, че ще се осъществят
индивидуалната и генерална превенции на наказанието, визирани в чл.36 от НК и
преди всичко ще се въздейства поправително, превъзпитателно и предупредително
върху подсъдимия, за да спазва в бъдеще установения в държавата правов ред.
На
осн. чл.59 ал.1 от НК при изтърпяване на така наложеното наказание съдът приспадна
времето през което подсъдимия Б.А.П., ЕГН ********** е бил задържан по
настоящото производство по ЗМВР за срок от 24 часа на 26.02.2020г. със Заповед
№ ***., с постановление на наблюдаващия прокурор от 26.02.2020г. и е бил с мярка
за неотклонение „Задържане под стража”, взета на 27.02.2020г. с Протокол №43 от
27.02.2020г. по ЧНД №139/2020г., в сила от 03.03.2020г., на РС Карлово като
един ден задържане под стража се зачита за един ден лишаване от свобода.
Предвид
установената вина на подсъдимия в извършване на престъплението, в което е
обвинен, на осн. чл.189, ал.3 от НПК в тежест на същия следва да бъдат оставени
направените по делото разноски, като П. следва да заплати по сметка на ОД на
МВР- П.. сумата от 439,20 лева за направени
по делото разноски в досъдебното производство.
Мотивиран
от гореизложеното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
К.Б.