№ 914
гр. Плевен, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря Галя Р. Николова
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20244430104828 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 414 от ГПК.
Исковата молба е подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” АД
против А. И. Б., ЕГН**********, с предявени искове по чл. 415, ал. 1 от ГПК
за установяване на дължимост на следните суми: 318.49лв. – главница, за
периода от 01.01.2023 - 30.04.2023г.; сумата от 41.26лв.- лихва за забава, за
периода от 02.03.2023г. до 02.04.2024 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 09.04.2024г. до изплащане на вземането, за които суми
е издадена Заповед за изпълнение № 1192/10.04.2024г. по ч.гр.д. 1988/2024г. на
ПлРС. Ищецът твърди, че е подал заявление по чл. 410 от ГПК, по което съдът
е издал заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от
ГПК. Твърди, че на основание чл. 153 от ЗЕ, ответникът е ползвател на
топлинна енергия, като същата не е заплатена. Това обстоятелство според
ищеца, поражда неговия правен интерес от предявяване на настоящия иск, с
който се иска признаване дължимостта на вземането за ползвана и незаплатена
топлоенергия на адрес ***, ***, и лихва върху главницата. Претендира
разноски.
Назначеният особен представител на ответника счита, че искът се явява
1
допустим и основателен на базата на представените по делото писмени
доказателства за договорни отношения между страните и реално получената
услуга.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намери за установено
следното: На 09.04.2024г. „Топлофикация Плевен” АД, в качеството на
заявител, е подал заявление до ПлРС, по което е образувано ч.гр.д. 1988/2024г.
на ПлРС и по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
на осн. чл. 410 от ГПК № 1192/10.04.2024г. С тази заповед ответникът е осъден
да заплати на ищеца, както следва: сумата от 318.49лв. – главница, за периода
от 01.01.2023г. - 30.04.2023г.; сумата от 41.26лв.- лихва за забава, за периода от
02.03.2023г. до 02.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 09.04.2024г. до изплащане на вземането, както и сумата от 25.00лв.
- държавна такса и сумата от 50.00лв. - юрисконсултско възнаграждение. Тази
заповед е била връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, и това е
било основание съдът да укаже на заявителя да предяви установителен иск за
остатъка от вземането си, съгл. чл. 415 от ГПК, което той е направил в
законоустановения срок, подавайки искова молба на 21.08.2024г.
Не е спорно по делото, а и видно от представеният ***, ответникът - А.
И. Б. е собственик на недвижимия имот на адрес ***, като негов собственик,
на 13.11.2019г. ной е учредил договорна ипотека върху този имот, на негово
име е и партидата с ***, по която са приетите по делото извлечения за исковия
период. От извлечението по партида и приложените фактури за исковия
период /от л.9 до л. 12/ е видно, че претендираните главница и лихви не са
заплатени до 02.06.2023г., след която дата вече е било поискано издаване на
заповедта за изпълнение. От справката извлечение по пера на претендираната
от ***, главница, се установява, че през периода от 01.01.2023г. - 30.04.2023г. е
била начислена сума в общ размер на 318.49лв./с ДДС/, която е за отопление с
ИРУ – 143.18 лв.; ТЕ, отдадена от сградна инсталация – 43.07лв.; за Битово
горещо водоснабдяване – 101.64лв., корекция – 15.48лв.; за дялово
разпределение – 15.12лв. Обстоятелството, че имотът е топлофициран се
установява от представените *** между ЕС на адрес ***, и *** за дялово
разпределената ТЕ между потребителите в сградата, както и споразумителни
протоколи от 29.01.2015г. между ищеца и топлинния счетоводител *** за
извършване на разпределението в посочената сграда, и предоставяне на данни
2
на ищеца за фактуриране на изразходваната ТЕ. Представено е приложение
към споразумителния протокол за демонтирани водомери, от който е видно, че
в ЕС няма демонтирани такива.
При така установеното, съдът намира, че следва да признае за
установено, че исковете за главница и лихва са дължими от ответника,
доколкото той е собственик на топлофициран имот, до който ищецът е
доставял ТЕ за периода 01.01.2023г. - 30.04.2023г. Не е било необходимо
сключването на договор между страните и представянето на такова
доказателство по делото, т.к. отношенията между ищеца и физическите лица
се уреждат от Закона за енергетиката /ЗЕ/. Разпоредбата на чл. 153 ал. 1 от ЗЕ
сочи, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. По
делото не е спорно, но и е видно от събраните доказателства, че в сградата –
ЕС, има изградена абонатна станция и топлопреносна мрежа, и поради това
процесния имот се явява топлоснабден по смисъла на ЗЕ, а ответникът - като
физическо лице, собственик на топлоснабден имот - е лице, ползващо ТЕ за
битови нужди в процесното жилище и има качеството на клиент на ТЕ. От
подробната разбивка на елементите на главницата е видно, че имотът се
отоплява с уреди с и без ИРУ, и има потребление на гореща вода ежемесечно.
Тежестта на доказване на плащането на главницата е на ответника, но в случая
по делото не се представиха доказателства тя да е заплатена нито
своевременно, нито след издаване на Заповедта за изпълнение. Поради
горното, съдът намира, че претенцията за главница следва да бъде уважена,
като основателна и доказана.
Съобразявайки чл. 31 ал. 1 от ОУ на ищеца /приложени към заповедното
производство/, съдът установява, че вземането за всяко месечно потребление е
станало изискуемо след изтичането на 30 дневен срок след периода, за който
задължението се отнася, поради което и претенцията за мораторни лихви се
явява основателна и доказана. В случая покана не е необходима, т.к.
задължението е срочно и в ОУ е изрично посочено, че следва да бъде
3
заплатено в 30 дневен срок след изтичане на периода, за който то се отнася.
При този изход на делото, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на
ищеца следва да присъдят разноски за исковото производство, които възлизат
на 425.00лв. /25.00 лв. - заплатена държавна такса, минимума от 100.00 лв.
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда, и 300.00 лв. –
възнаграждение за особен представител/. Съгласно т.12 от ТР № 4/2013г. по
т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди и разноските,
направени от ищеца в заповедното производство, които са в размер на 75.00лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от
ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД, че А. И. Б., ЕГН**********, от ***,
ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” АД с ***, със седалище и адрес на
управление ***, следните суми: 318.49лв. – главница, за периода от 01.01.2023
- 30.04.2023г.; сумата от 41.26лв.- лихва за забава, за периода от 02.03.2023г.
до 02.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
09.04.2024г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение № 1192/10.04.2024г. по ч.гр.д. 1988/2024г. на ПлРС.
ОСЪЖДА А. И. Б., ЕГН**********, от ***, ДА ЗАПЛАТИ на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” АД, ***, със седалище и адрес на управление
***, разноски по гр.д. 4828/2024г. в размер на 425.00 лв. и по ч.гр.д. №
1988/2024г. на ПлРС, в размер на 75.00лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4