Решение по дело №1219/2018 на Районен съд - Велико Търново

  Р Е Ш Е Н И Е 

                        №          от 29.05.2019г., гр. ***

 

        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на тридесети април две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в състав:

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: В. Балджиев

 

при секретаря Стефка Илиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №1219/2018г., по описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е във фазата по извършване на съдебната делба.

С решение по гражданско дело №1219/2018г., по описа на Великотърновския районен съд, е допуснато извършването на съдебна делба между П.Х.П., Й.П.П. и Х.Х.П. на недвижим имот,. ***, , при права от 2/6 идеални части за ищеца въз основа на договор за дарение от 19.12.1997г., 2/6 идеални части за ответника Й.П.П. в качеството на наследник по закон на П. Й. П. и 2/6 идеални части за ответниците Й.П.П. и Х.Х.П. в режим на съпружеска имуществена общност, въз основа на договор за продажба от 19.12.1997г. В първото заседание след допускане на делбата ищецът е предявил по реда на чл. 346 от ГПК спрямо ответниците претенции по сметки за сумата от 500 лв. за извършени подобрения в процесния имот през 2015г., изразяващи се в припокриване на покрив, поставяне на капаци, външна изолация и прозорец на ползваната като хамбар стопанска постройка, както и за сумата от 1362 лв., представляваща стойност на получени добиви земеделска продукция от имота за периода от 04.01.2013г. до 04.01.2019г. Ответниците са признали реалното извършване на подобренията на стопанската постройка, оспорили са тяхната стойност и са изтъкнали, че са направени без тяхно съгласие. По отношение на претенцията по чл. 30, ал. 3 от ЗС заемат становище, че е неоснователна тъй като не са реализирали доходи от добивите от дворното място в имота, което е ползвано и от ищеца. Ответниците също са предявили по реда на чл. 346 от ГПК спрямо ищеца претенция по сметки за сумата от 2140 лв. за извършени подобрения в процесния имот за периода от 1972г. до 1986г., изразяващи се в ремонт на покрива на къщата, поставяне на улуци на стопанските постройки, изграждане на остъклено входно предверие, бетонна пътека, септична яма, водопроводна инсталация с водомер и водомерна шахта и поставяне на метален електрически стълб в дворното място. Ищецът е оспорили реалното извършване на подобренията, че са направени без негово съгласие и че претенцията за заплащането им е погасена по давност. 

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

След смъртта на ***, ответникът Й.П.П. със знанието на * си Х.П.П. продължил да се грижи за * си *, която живеела в допуснатия до делба имот и за да подобри условията в него започнал да извършва ремонтни дейности. От съвкупния анализ на събраните по делото гласни доказателства и от заключението на допуснатата съдебно - техническа експертиза се установява, че през периода от 1972г. до 1986г. той е извършил ремонт на покрива на къщата, изразяващ се в подмяна на дървената конструкция и поставяне на цигли и улуци, поставил е улуци на стопанските постройки, направил е остъклено входно предверие, бетонна пътека, септична яма и водопроводна инсталация с водомер и водомерна шахта и е поставил метален електрически стълб в дворното място. След придобиване на дял от имота с договора за дарение от 19.12.1997г., на ищеца е предоставена за обработка една част от дворното място, а друга част се обработвала от ответниците като по делото липсват доказателства за реализираните от тях добиви от земеделска продукция. Между страните не се оспорва, че през 2015г. ищецът извършил подобрения в намиращия се в имота хамбар, изразяващи се в припокриване на покрива, поставяне на капаци, външна изолация и прозорец, а от събраните гласни доказателства се установява, че това е станало без съгласие на ответниците. От заключението на назначената съдебно - техническа експертиза се установява, че допуснатият до делба имот е неподеляем съобразно правата на съделителите. Пазарната му стойност е определена на 28930 лв., стойността на извършените ищеца подобрения – на 320 лв., а тази на извършените от ответниците подобрения – на 1940 лв. Вещото лице е посочило, че подобренията са довели до увеличаване цената на имота с 1920 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Допуснатият до делба недвижим имот е неподеляем като искането на всяка от страните за поставянето му в дял е неоснователно. В случая разпоредбата на чл. 349, ал. 2 от ГПК е неприложима тъй като съсобствеността е възникнала от наследяване по отношение на ответника Й.П.П. за 2/6 идеални части и от правни сделки по отношение на ищеца и на двамата ответниците за останалите 4/6 идеални части. В същия смисъл е и т. 8 от Тълкувателно решение №1/2004г. на ОСГК на ВКС. При това положение единственият способ за извършване на делбата е този по чл. 348 от ГПК чрез изнасяне на имота на публична продан, като получената сума следва да бъде разпределена между страните по делото съобразно техните дялове от правото на собственост.

Ищецът реално е извършил твърдените от него подобрения в съсобствения имот, което е довело до увеличаване на стойността му. Тъй като подобренията са осъществени без съгласието на ответниците отношенията между страните във връзка със заплащането им следва да бъдат уредени по правилата за водене на чужда работа без пълномощие, а не по реда на чл. 30, ал. 3 от ЗС. Тъй като работата е предприета и в интерес на ищеца, на основание чл. 61, ал. 1 от ЗЗД ответниците следва да отговарят само до размера на обогатяването си, което е 4/6 от стойността на подобренията за 320 лв. С оглед гореизложеното претенцията по сметки на ищеца следва да бъде уважена за сумата от 213,33 лв. и отхвърлена за разликата до 500 лв.

От доказателствата по делото не се установи каква земеделска продукция са произвели ответниците от общата вещ за процесния период и то при положение, че дворното място се е ползвало и от ищеца. Само на това основание се достига до извода за неоснователност на претенцията по чл. 30, ал. 3 от ЗС за заплащане на сумата от 1362 лв. от страна на ответниците след като са ползвали вещта съобразно правата си по чл. 31, ал. 1 от ЗС, но не са извлекли полза от нея.  

Ответникът Й.П.П. е извършил твърдените от него подобрения в имота през периода от 1972г. до 1986г., когато ищецът не е бил съсобственик. Към този момент съсобственици наред с него са били * му Х.П.П. и * му *. Подобренията са извършени с тяхно знание и на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС те са били задължени да участват в заплащането им съразмерно с частта си. При това положение ищецът като последващ приобретател не се е обогатил от подобренията за сметка на чичо си, поради което не следва да отговаря и за заплащането им съобразно дела си от съсобствеността. С оглед гореизложеното претенцията за заплащането на сумата от 2140 лв. за извършени подобрения в процесния имот, изразяващи се в ремонт на покрива на къщата, поставяне на улуци на стопанските постройки, изграждане на остъклено входно предверие, бетонна пътека, септична яма, водопроводна инсталация с водомер и водомерна шахта и поставяне на метален електрически стълб в дворното място, се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. При това положение, съдът не следва да разглежда възражението на ищеца за погасяване по давност на претенцията като следва да бъде посочено, че давностният срок започва да тече от момента на предявяване на иска за делба само за претенции по чл. 12, ал. 2 от ЗН, а във всички останали случай – от момента на извършване на подобренията.

При този изход на делото, на основание чл. 355, изр. 1 от ГПК, всяка от страните следва да бъде осъдена да заплати държавна такса върху стойността на дела си, както следва: П.Х.П. следва да заплати 385,73 лв., Й.П.П. следва да заплати 578,60 лв., а Х.Х.П. следва да заплати 192,86 лв.

На основание чл. 355, изр. 2 от ГПК, П.Х.П. следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 50 лв. върху отхвърлената част на претенцията си по сметки. На основание чл. 355, изр. 2 от ГПК, Й.П.П. и Х.Х.П. следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса в размер на 50 лв. върху уважената част на претенцията по сметки на ищеца както и държавна такса в размер на 85,60 лв. за отхвърлената си претенция по сметки.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

 

 

 Р Е Ш И:

 

 

На основание чл. 348 от ГПК, изнася на публична продан недвижим имот, *********, като получената от проданта сума се разпредели между съделителите, както следва: 2/6 /две шести/ части за П.Х.П. с ЕГН: ********** *, 3/6 /три шести/ части за Й.П.П. с ЕГН: ********** *и 1/6 /една шеста/ част за Х.Х.П. с ЕГН: ********** *.

Осъжда Й.П.П. с ЕГН: ********** *** и Х.Х.П. с ЕГН: ********** ***, на основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 346 от ГПК да заплатят на П.Х.П. с ЕГН: ********** ***, сумата от 213,33 лв. /двеста и тринадесет лева и тридесет и три стотинки/, представляваща стойност на извършени подобрения през 2015г. в недвижим имот, ******, изразяващи се в припокриване на покрив, поставяне на капаци, външна изолация и прозорец на ползваната като хамбар стопанска постройка, като отхвърля иска за разликата от 213,33 лв. до 500 лв.

Отхвърля като неоснователен предявения от П.Х.П. с ЕГН: ********** ***, срещу Й.П.П. с ЕГН: ********** *** и Х.Х.П. с ЕГН: ********** ***, иск по чл. 30, ал. 3 от ЗС, вр. чл. 346 от ГПК относно заплащане на сумата от 1362 лв. /хиляда триста шестдесет и два лева/, представляваща стойност на получени добиви земеделска продукция за периода от 04.01.2013г. до 04.01.2019г. от недвижим имот, *****.

Отхвърля като неоснователен предявения от Й.П.П. с ЕГН: ********** *** и Х.Х.П. с ЕГН: ********** ***, иск по чл. 30, ал. 3 от ЗС, вр. чл. 346 от ГПК относно заплащане на сумата от 2140 лв. /две хиляди сто и четиридесет лева/, представляваща стойност на извършени подобрения за периода от 1972г. до 1986г. в недвижим имот, ********, изразяващи се в ремонт на покрива на къщата, поставяне на улуци на стопанските постройки, изграждане на остъклено входно предверие, бетонна пътека, септична яма,  водопроводна инсталация с водомер и водомерна шахта и поставяне на метален електрически стълб в дворното място.

Осъжда П.Х.П. с ЕГН: ********** ***, да заплати в полза на Великотърновския районен съд, сумата от 435,73 лв. /четиристотин тридесет и пет лева и седемдесет и три стотинки/, представляваща сбор от държавните такси върху стойността на дела му и за претенцията по сметки, както и 5 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Осъжда Й.П.П. с ЕГН: ********** ***, да заплати в полза на Великотърновския районен съд, сумата от 646,40 лв. /шестстотин четиридесет и шест лева и четиридесет стотинки/, представляваща сбор от държавните такси върху стойността на дела му и за претенциите по сметки, както и 5 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Осъжда Х.Х.П. с ЕГН: ********** ***, да заплати в полза на Великотърновския районен съд, сумата от 260,66 лв. /двеста и шестдесет лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща сбор от държавните такси върху стойността на дела й и за претенциите по сметки, както и 5 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

 

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: