РЕШЕНИЕ
№ 149
гр. М., 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на седемнадесети ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана Кузманова
Членове:О. Софрониев
Костадин Живков
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
в присъствието на прокурора О. Ив. Д.
като разгледа докладваното от О. Софрониев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20251600600302 по описа за 2025 година
С присъда на РС М. от 01.07.2025г по НОХД № 1378/2024г, подсъд. С. С. Л. от гр. С.,
живуща в с. Л., обл. М. е
призната за виновна в това, че на 24.12.2022г в гр. М., обл. М., ул. „Д.“, № ** в съучастие с
И. Д. В., като подбудител, умишлено запалила чуждо движимо имущество със значителна
стойност - лек автомобил марка „ХХХ“, модел ,,***“, собственост на Т. А. А. от гр.М., на
стойност към момента на извършване на деянието 29580лв, поради което и на основание чл.
330, ал.1, вр. с чл. 20, ал. 3, вр. с чл. 54, ал. 1 и ал.2 от НК я е осъдил на една година и шест
месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 от НК отлага изпълнението на
наказанието за изпитателен срок от три години считано от влизане в сила на присъдата.
На основание чл.59, ал.2 от НК съдът е приспаднал спрямо подсъд. С. С. Л. времето
през което е била задържана на основание чл.64, ал.2 от НПК с постановление от
26.06.2024г на РП М., считано на 26.06.2024г.
Със същата присъда съдът е признал за виновен и подсъд. И. Д. В. от с. Л., обл. М. в
това, че на 24.12.2022г в гр. М. на ул. „Д.“ № ** в съучастие със С. С. Л., като извършител,
умишлено запалил чуждо движимо имущество със значителна стойност - лек автомобил
марка „ХХХ“ модел ,,***“, собственост на Т. А. А. от гр.М., на стойност към момента на
извършване на деянието 29580.00лв, поради което и на основание чл.330, ал.1,вр. с чл.20,
ал.2 вр. с чл.54, ал.1 и ал.2 от НК го е осъдил на една година и шест месеца лишаване от
1
свобода, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на наказанието за
изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата.
На основание чл.25, ал.4 вр. с ал.1 вр. с чл.23, ал.1 от НК съдът е определил спрямо
подсъд. И. Д. В. по присъда (по смисъла на чл.383, ал.1 НПК) по НОХД № 223/2025г по
описа на МРС, присъда по НОХД № 505/25г по описа на МРС и по настоящата присъда по
НОХД № 1378/24г по описа на МРС, общо най–тежко наказание в размер на една година и
шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил
изпълнението на общото най – тежко наказание за изпитателен срок от три години, считано
от влизане в сила на настоящата присъда.
На основание чл.25, ал.3 от НК съдът е приспаднал спрямо подсъд. И. Д. В.,
изтърпяната част от наказанието пробация по НОХД № 505/25г по описа на МРС.
Със същата присъда съдът е осъдил подсъдимите С. С. Л. и И. Д. В. да заплатят
солидарно на гражданския ищец и частен обвинител Т. А. А. сумата 373.86лв обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от
24.12.2022г до окончателното й заплащане и разноски в размер на 1000лв, представляващи
адвокатско възнаграждение за упълномощен повереник.
Със същана присъда подсъдимите С. С. Л. и И. Д. В. са осъдени да заплатят на
основание чл.189, ал.3, изр. последно от НПК по сметка на ОДМВР – М. сумата 163.40лв,
всеки един от тях, разноски по делото, по 25лв държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск, по 80лв изплатени възнаграждения на вещи лица и по 5 лв държавна такса
при служебно издаване на всеки един изпълнителен лист.
Недоволна от така постановената присъда е останала подсъд. С. С. Л., която я
обжалва чрез защитниците си адв. И. С. и адв. Ц. С. изцяло и в срок. В жалбите се твърди,
че присъдата е постановена при липса на преки доказателстванезаконосъобразна е и е
необоснована, като фактическите положения приети за установени, не се подкрепят от
събраните по делото доказателства. Поддържат се и наличие на съществени процесуални
нарушения. Моли настоящата инстанция да постанови нова присъда с която признае
подсъдимата за невиновна и да отхвърли предявения граждански иск.
Недоволен от постановената присъда е останал и подсъд. И. Д. В., който я обжалва
чрез защитника си адв. Б. Ц., изцяло и в срок. В жалбата също се твърди, че присъдата е
постановена при липса на преки доказателства, незаконосъобразна е и е необоснована, като
фактическите положения приети за установени, не се подкрепят от събраните по делото
доказателства. Поддържат се и наличие на съществени процесуални нарушения. Моли
настоящата инстанция да постанови нова присъда с която признае подсъдимия за невиновен
и да отхвърли предявения граждански иск.
Недоволна от присъдата е останала и РП М., която я протестира също в срок само по
отношение на наложените наказания, като в протеста се поддържа, че същите са явно
несправедливи, като несъответни на тежестта на деянието извършено от двамата подсъдими.
Иска се изменение на присъдата, като се постанови ефективно изтърпяване на наложеното
2
наказание и по отношение на двамата подсъдими.
Окръжен съд М. е провел разпоредително заседание на 17.09.2025г. и е преценил, че
не следва да се допуска разпит на подсъдимите, както и събиране на нови гласни
доказателства.
В открито съдебно заседание прокурора поддържа протеста на РП М., счита жалбите
за неоснователни, а постановената присъда за правилна и законосъобразна, поради което
моли да бъде потвърдена.
Жалбоподателката С. С. Л. се явява лично и с адв. И. С. и адв. С., поддържа жалбата
си и моли присъдата да бъде отменена и бъде призната за невиновна по предявеното й
обвинение или делото да бъде върнато за ново разглеждане.
Жалбоподателят И. Д. В. се явява лично и с адв. Б. Ц., също поддържа жалбата си и
моли присъдата да бъде отменена и бъде признат за невиновен по предявеното му
обвинение или делото да бъде върнато за ново разглеждане.
Гражданският ищец и частен обвинител Т. А. се явява лично и с адв. Ж. К., оспорва
жалбите на подсъдимите като неоснователни, поддържа протеста на прокуратурата и
твърди, че присъдата се явава правилна и законосъобразна, поради което моли да бъде
потвърдена.
Окръжен съд М., след като прецени основателността на постъпилата жалба,
законосъобразността, обосноваността на атакувания съдебен акт, събрания по делото
доказателствен материал, становището на страните, както и извършената служебна
проверка, намира за установено следното:
Жалбите са основателни. Фактическата обстановка не е изяснена подробно от РС М..
По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред във възможния обем и пълнота
доказателства, имащи съществено значение за правилното му решаване. Доказателственият
материал по делото, събран в хода на досъдебното производство, проверен по време на
съдебно следствие, не е анализиран от първоинстанционния съд, задълбочено, поотделно и в
своята съвкупност, така, че да изясни по несъмнен начин всички обстоятелства от
съществено значение за правилното решаване на делото по същество. Налице са и допуснати
нарушения с характер на съществени процесуални такива.
На първо място в обвителният акт е визирано на три места, вкл. диспозитива, че
деянието е извършено на 24.12.2022г малко след полунощ, на л. 3 обаче на ОА /абз. 3/ се
сочи дата 15.12.2022г когато подсъдимата Л. била отишла в дома на подсъд. И. В. и
поискала да запали колата на бивш неин приятел. Тази дата е приета и от съда и е
възпроизведена в мотивите му - „преди около две години, един ден след рождения ден на
подсъд. И. Д. В., който е на 14.12. в тях дошла подсъд. С. Л., която живее на другата улицата
от къщата в с. Л., където живее И.. Познават се със С. от малки, от деца. С. попитала И. дали
ще направи нещо за нея, да запали колата на нейния бивш приятел“.
Но обвинението е, че деянието е извършено на 24.12., а не на 16-ти и тази очевидна
фактическа грешка в обвинителния акт е следвало да бъде отстранена по реда на чл. 248а
3
НПК. Като не е сторил това и е пренесъл грешката и в мотивите си съдът е създал неяснота
кога приема да е извършено деянието, което пък от своя страна рефлектира върху правото на
защита на подсъдимите. Времето на извършване на престъпно деяние е съществен елемент
на обвинението и следва да е посочено точно, ясно и недвусмислено.
На следващо място първоинстанционният съд съвсем подробно е изложил
съдържанието на всички свидетелски показания. Частично е обсъдил и събраните по делото
писмени доказателства, в това число назначените експертизи както пожаротехническа, така
и оценителна. Това обаче не изпълва задължението на първоинстанционния съд да изложи
мотивирана фактическа обстановка. На практика не е налице приета за установена от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, която да може да бъде проверена от
въззивната инстанция. Имаме приети за достоверни и преписани свидетелски показания, но
каква е била волята на първоинстанционния съд относно установената според него
фактическа обстановка, не е налице.
Правилно и законосъобразно съдът е възприел и ползвал обясненията на подсъд. И.
В., дадени по реда на чл. 222 от НПК, подсъдимият, към онзи момент обвиняем се е явил
лично пред съда и е потвърдил показанията си дадени като свидетел и твърдението, че
обяснение изобщо не е давал, не е основателно. Възприемайки тези обяснения, съдът е
следвало обаче да ги подложи на анализ и да мотивира защо ги възприема изцяло и как те
кореспондират с останалите събрани по делото доказателства – преки и косвени. Няма спор,
че е възможна осъдителна присъда и само въз основа на косвени доказателства. Само че
когато има такава хипотеза на косвени доказателства, връзката между всяко едно от тях
трябва да е пряка и непосредствена и те трябва да следват едно след друго, както и
несъмнено да бъдат посочени, изброени и анализирани, за да се наложи в крайна сметка
един единствено възможен извод.
На следващо място в диспозитива на присъдата, респективно диспозитива на
обвинителния акт, които са идентични, е визирано – „подсъд. С. С. Л. от гр. С., живуща в с.
Л., обл. М. е призната за виновна в това, че на 24.12.2022г в гр. М., обл. М., ул. „Д.“, № ** в
съучастие с И. Д. В., като ПОДБУДИТЕЛ, УМИШЛЕНО ЗАПАЛИЛА чуждо движимо
имущество със значителна стойност - лек автомобил марка „ХХХ“, модел ,,***“, собственост
на Т. А. А. от гр.М.“. Ролята на подбудителя в престъпление извършено в съучастие не е по
фактическото осъществяване на деянието, а съгласно чл 20. ал. 3 от НК подбудител е този,
който умишлено е склонил другиго да извърши престъплението. От обективна страна се
осъществява въздействие от едно лице спрямо друго, за да вземе последното решение за
извършване на конкретното престъпление, като това въздействие може да се изрази по
различни начини. В конкретния случай подсъд. С. С. Л. е призната за виновна като
извършител в качеството си на подбудител, което е недопустима правна конструкция.
Както вече бе посочено, доказателствата по делото не са анализирани поотделно и в
съвкупност, съдът се е задоволил да изброи свидетелите и техните показания без да ги
анализира и без да посочи на кои косвени доказателства базира изводите си и как е стигнал
до извода, че в съвкупност, всички те несъмнено сочат подсъдимите за извършители на
4
деянието в съучастие.
Предвид гореизложеното съдът намира, че е налице съществено процесуално
нарушение свързано с изготвяне на мотивите, което препятства проверката на волята на съда
и начина по който е стигнал до правните и фактическите си изводи, поради което и
присъдата следва да бъде отменена изцяло, а делото върнато за ново разглеждане от друг
състав на същия съд.
Предвид изложеното по-горе е безпредметно обсъждането на протеста на РП М. и
доводите съдържащи се в него.
Воден от гореизложените мотиви и на основание чл. 334, т.1 НПК, окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА изцяло присъда от 01.07.2025г по НОХД № 1378/2024г по описа на РС
М. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на РС М. от друг състав от разпоредително
заседание.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5