№ 385
гр. С., 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:П. Т. С.
при участието на секретаря С. ЕМ .Д
като разгледа докладваното от П. Т. С. Гражданско дело № 20211110145525
по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал.1, предл.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от „Ф-МА“ АД
против В. СТ. ИВ., ЕГН: **********, за установяване съществуването право на
вземания на ищеца от ответника за сумата от 2 100,62 лв., представляваща стойност на
потребена вода от длъжника за имота му на адрес гр.С., ул.“****“ № ЕТ., клиентски
№****, за периода от 4.03.2013г. до 09.01.2021 г., ведно със законна лихва от
07.05.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 14.04.2013г. до
09.01.2021 г. в размер на 623,52 лв. , за които суми е издадена Заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от по ч.гр.д. № 25527/2021г. по описа на СРС, 25 състав.
Ответникът В. СТ. ИВ. е депозирала отговор в срока по чл.131 ГПК, с който
оспорва претенциите. Оспорва се ответникът да е в договорни отношения с ищеца,
доколкото твърди, че не е нито собственик, нито вещен ползвател на процесния имот.
Противопоставя се и възражение за изтекла погасителна давност. Претендират
разноски.
В отговора са изложени твърдения, че част от сумата, предмет на претенцията
вече е била предявена по ч.гр.д.№609/2020г. по описа на СРС, 79 с-в, заповедта по
което е била обезсилена поради непредявяване на претенциите по исков ред. При
служебна проверка в деловодна система на съда се установява, че Определението, с
което е обезсилена заповед по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№609/2020г. по описа на
СРС, 79 с-в е влязло в сила. Следователно към датата на подаване на настоящата
искова молба няма друго висящо дело с предмет процесните искове, като няма и краен
1
съдебен акт, който да се ползва със сила на присъдено нещо по отношение на
настоящите претенции.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и доводите на страните съобразно изискванията на чл. 235 от ГПК, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Към делото е приложено ч.гр.дело № 25527/2021г. по описа на СРС, 25 състав,
от което се установява, че същото било образувано по заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК на „Ф-МА“ АД /ищец по делото/ срещу В. СТ. ИВ.
/ответник по делото/. На 27.05.2021год. в полза на „Ф-МА“ АД била издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. В срока по чл.414, ал.2 от
ГПК длъжникът депозирал възражение срещу заповедта, поради което съдът указал на
заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като
довнесе дължимата държавна такса. Искова молба е подадена в срок, поради което
предявените искове се явяват допустими.
С оглед твърденията на страните в тежест на ищеца е да докаже, че през
процесния период между страните е съществувало валидно облигационно отношение,
по договор за доставка на В и К услуги, по силата на което е доставил на ответника
определено количество вода, както и обема на реално доставените на ответника В и К
услуги в размер на процесната стойност.
Съгласно чл. 8, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи получаването на услугите В и К се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
(собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от
оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. Като с оглед
приетия ред за сключване на индивидуални договори, в срок след публикуване на
общите условия, само при изрично позоваване от потребителя и приетото определение
за „нов потребител“ става ясно, че е достатъчно имотът на потребителя да е
присъединен към водоснабдителната мрежа, за да се приеме, че по отношение на
водоснабдяването на последния, с неговия собственик или ползвател е на лице валидно
сключено облигационно отношение по повод доставката на вода до имота. Съгласно
чл.2, ал.1 и ал.3 от Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от
„Ф-МА“ АД, потребители на В и К услуги са юридически или физически лица -
собственици, ползватели и притежатели на вещно право на строеж на имоти, за които
се предоставят В и К услуги и юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажна собственост, както и наемател на имот, за който се
предоставят В и К услуги - за времето на наемното правоотношение, при условие, че
собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота лично декларира
2
съгласие пред В и К оператора или бъде представена декларация с нотариална заверка
на подписа му, това лице (наемател) да бъде потребител на В и К услуги за определен
срок.
От страна на В. СТ. ИВ. изрично се оспорва наличието на облигационно
правоотношение за периода от 4.03.2013г. до 09.01.2021 г. При наличие на това
оспорване, ищецът следваше при условията на пълно и главно доказване да установи
конкретното качество на ответника – на собственик, ползвател или наемател на имот,
находящ се в гр.С., ул.“****“ № ЕТ., което да го прави потребител на Ви К услуги,
съгласно ОУ.
От „Ф-МА“ АД, въпреки изричните указания, не се представят доказателства за
качеството на ответника на собственик на процесния имот. От ищеца е представен
единствено Информационен лист (Приложение №2 към документите за откриване на
партида), в който е записано, че се подава от В. СТ. ИВ. , в качеството на собственик
на имот на адрес гр.С., ул.“****“ № ЕТ. с документ за собственост Нотариален акт
№41, том IV, дело 637/1959г. В документа не е посочена дата на деклариране, поради
което не може да се направи преценка дали се отнася за процесния период. От В. СТ.
ИВ. е представен по реда на чл.190 ГПК копие от Нотариален акт №41, том IV, дело
637/1959г., от който обаче се установява, че касае за придаване на части от съседни
поземлени имоти по регулация към празно дворно място на наследниците на Иван
Янев Петров. Не са представени никакви доказателства, които да свързват ответницата
с имота, посочен в НА, а и такива, които да свързват имота по НА с водоснабден имот
на адрес: гр.С., ул.“****“ № ЕТ.. Останалите, представени към исковата молба
документи, не са изготвени от ответницата и не могат да се ползват като обвързващи я
изявления. Тук следва да се посочи, че дори да беше уважено доказателственото искане
на ищеца за изискване на данни за данъчното деклариране на процесния имот, то това
отново не би било равнозначно на представяне на удостоверителни документи за
правото на собственост и не би удостоверило наличие на право на собственост или
ограничено вещно право в патримониума на В. СТ. ИВ..
При липса на доказателства, че В. СТ. ИВ. се явява потребител на В и К услуги в
имот, присъединен към водоснабдителната мрежа, предявените искове следва да се
отхвърлят.
С оглед отхвърляне на исковете В. СТ. ИВ. не дължи заплащане и на разноски по
ч.гр.д.№ 25527/2021г. по описа на СРС, 25 състав.
От ответника, който има право на разноски при този изход на делото, е поискано
присъждане на такива за адвокатско възнаграждение в размер на 450лв. От ищеца е
направено възражение с правно основание чл.78, ал.5 ГПК, което следва да се разгледа.
Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималния размер на адвокатско възнаграждение при
3
материален интерес от 2724,14лв. е в размер на 420,69лв. /при интерес от 1000 до 5000
лв. - 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв./. делото не се характеризира с правна и
фактическа сложност, поради което и възнаграждението следва да се присъди в
минималния размер.
Така мотивиран Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал.1, предл.1 ЗЗД
и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени от "Ф-МА" АД, гр. С., ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. С., ж.к.”***” ул.”Б С.” №, СГР. против В. СТ. ИВ., ЕГН:
**********, с адрес: гр.С., ул.“****“ № ЕТ. за признаване за установено, че В. СТ. ИВ.
дължи на "Ф-МА" АД сумата от 2 100,62 лв., представляваща стойност на потребена
вода от длъжника за имота му на адрес гр.С., ул.“****“ № ЕТ., клиентски №****, за
периода от 4.03.2013г. до 09.01.2021 г., ведно със законна лихва от 07.05.2021г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 14.04.2013г. до 09.01.2021 г. в
размер на 623,52 лв. , за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от по ч.гр.д. № 25527/2021г. по описа на СРС, 25 състав.
ОСЪЖДА "Ф-МА" АД, гр. С., ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., ж.к.”***” ул.”Б С.” №, СГР. да заплати на В. СТ. ИВ., ЕГН:
**********, с адрес: гр.С., ул.“****“ № ЕТ., на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски по
делото за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 420,69лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4