РЕШЕНИЕ
№ 863
гр. гр. Хасково, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Стелла Св. Моллова
при участието на секретаря Теодора Кр. Георгиева
като разгледа докладваното от Стелла Св. Моллова Гражданско дело №
20255640100661 по описа за 2025 година
Образувано е по искова молба от К. И. С., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: гр. ***, срещу ЕГ „Проф. д-р Асен Златаров“ – Хасково, ЕИК
*********, с адрес гр.Хасково, ул. „Тимок“ № 97, с която се иска осъждането
на ответника да заплати на ищцата сумата от 1603,10 лева, представляваща
дължима и неизплатена част от трудово възнаграждение на ищцата за периода
от 01.01.2023г. до 27.07.2023г. вкл., сумата в размер на 337,81 лева,
представляваща законна лихва върху неизплатената част от трудовото
възнаграждение на ищцата, за периода от 01.09.2023г. до датата на завеждане
на исковата претенция - 12.03.2025г., ведно със законната лихва върху сумата
от 1603,10 лева, считано от 12.03.2025г. до окончателното й изплащане.
Направено е искане за присъждане на сторените в настоящото производство
съдебни разноски.
В исковата молба е изложено, че ищцата работела по трудов договор при
ответника за периода от 2009 г. до 27.07.2023 г. на длъжността „психолог“.
Трудовото й правоотношение било прекратено считано от 28.07.2023г. със
Заповед № РД-15-274/26.07.2023г. За периода 01.01.2023г. до прекратяване на
трудовото правоотношение между страните бил уговорен размер на трудовото
1
възнаграждение на ищцата от 1578 лева месечно, който размер й бил
изплатен. Посочва се, че на 10.08.2023г. бил подписан Анекс № Д01-192 към
Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно
образование № Д 01-269 от 06.12.2022 г., съгласно чл.27, ал.1, т.2 от който
минималната основна работна заплата на педагогическите специалисти и в
частност на длъжността „Психолог“, считано от 01.01.2023г. бил определен на
1709 лева. Според ал.2 на същия текст, средствата били предвидени в Закона
за държавния бюджет. В ал.3 т.2 от посочения Анекс било предвидено, че
индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти,
които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите
минимални работни заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не по-
малко от 15%. Ищцата посочва, че е била редовен член на Синдиката на
българските учители към КНСБ за процесния период, а и след това, съгласно
чл.8, ал.4 от Устава на СБУ. Предвид разпоредбата на чл.57, ал.1 от КТ и
положените подписи в Анекса от страна на МОН, представителните
организации на работодателите и СБУ към КНСБ, тя поддържа, че така
предвиденото увеличение на възнаграждението с 15% от 01.01.2023 г. е
следвало да бъде приложено и спрямо нея. В тази връзка, тя подала заявление
до ответника за преизчисляване и изплащане на трудовите й възнаграждения
от 01.01.2023г. с 15% увеличение, но това не било сторено. Посочва, че
основната работна заплата, която следвало да й бъде начислена с 15%
увеличението е в размер на 1 814,70 лева. Към нея следвало да се добави и 31
% допълнително трудово възнаграждение за професионален опит и стаж,
възлизащо на 562,56 лева и допълнително 45,37 лева от фонд СБКО, който е в
размер на 2,5% върху основната заплата, като по този начин БТВ възлизало в
размер на 2 422,63 лева на месец. Така разликата между изплащаното й
трудово възнаграждение и това, което следвало да й се изплаща с
увеличението от 15%, ведно с допълнителните трудови възнаграждения за
професионален опит и стаж и СБКО, се равнявала на 316,30 лева на месец, за
периода 01.01.2023г. до 27.07.2023г. Въз основа на нея се формирал размерът
на исковата претенция за периода 01.01.2023 година - 27.07.2023 година за
брутно трудово възнаграждение в размер на 2 200,00 лева, или - 1574,00 лева
дължимо и неизплатено нетно трудово възнаграждение. Допълнително се
отбелязва от ищцата, че на 01.09.2023 година в ДВ бр.75 са публикувани
изменения в Наредба №4 от 2017 година за нормиране и заплащане на труда,
2
според които минималните размери на основните месечни работни заплати на
педагогическите специалисти - старши учител стават в размер на 1709 лева,
като съгласно § 3 от същата, изменението влиза в сила от 01.01.2023 г. С оглед
на това, според ищцата, от тази дата договорената в трудовия й договор
основна работна заплата в размер на 1578 лева влизала в противоречие с
повелителните разпоредби на Наредба №4 и следвало да бъде обявена за
недействителна, а вместо нея да се приложи определения с изменението
размер от 1709 лева. При тази хипотеза разликата в начисленото й и дължимо
БТВ за процесния период възлизало в размер на около 950,00 лв., но дори и
тази разлика не й била изплатена. Посочва се още от ищцата, че съгласно
чл.245, ал.2 от КТ, разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение
оставала изискуема и се изплащала допълнително заедно със законната лихва
и тъй като работните заплати при работодателя й се изплащали до края на
месеца, за който се отнасят, то същата имала основание да претендира и лихва
върху претендираната и неизплатена част от трудово възнаграждение в размер
на 331,00 лв., за периода от 01.09.2023 г. до момента на завеждане на
настоящата искова молба.
Ответникът в срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е депозирал отговор на
исковата молба чрез процесуален представител, който оспорва исковете по
основание и размер. Признава, че ищцата е била в трудово правоотношение с
ответника, което е било прекратено считано от 28.07.2023г. със Заповед № РД-
15-274/ 26.07.2023г. Не оспорва, че на 10.08.2023г. е подписан Анекс № Д 01-
192/10.08.2023г. към КТД за системата на предучилищното и училищното
образование № Д 01 -269 от 06.12.2022 г., с който е изменен чл. 27 от договора,
като е предвидено минималната работна заплата за длъжността „старши
учител“ да бъде в размер на 1 763 лева, считано от 01.03.2023 г. Посочва, че
според чл. 27, ал. 2 осигурените средства от държавния бюджет на Република
България за 2023 г. в размер на 524 млн. лева се изразходват единствено и
само за увеличение, считано от 01.01.2023 г., на индивидуалните работни
заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование
педагогически специалисти и непедагогически персонал и съответните
разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя. Не оспорва,
че съгласно чл. 27, ал. 3, т. 1 се гарантират минималните основни работни
заплати на педагогическите специалисти по ал. 1, които отговарят на
изискванията за заемане на съответната длъжност, а по силата на чл. 27, ал. 3,
3
т. 2 индивидуалните основни работни заплати на педагогическите
специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между
старите и новите минимални работни заплати или са по-високи от тях, се
увеличават с не по-малко от 15 %. Оспорва обаче, че предвидено изменение е
било приложимо спрямо ищцата. Поддържа, че същото касаело единствено и
само заетите в системата на предучилищното и училищното образование
специалисти и непедагогическия персонал към дата 10.08.2023 г., а ищцата не
попадала в кръга на заетите в образованието педагогически специалисти към
този момент, тъй като трудовото й правоотношение било прекратено считано
от 28.07.2023 г. и същата вече не се явявала „заето лице“. Сочи, че според
разпоредбата на чл.54 ал.1 от КТ, подписаният КТД влизал в сила от деня на
сключването му, доколкото в него не е уговорено друго. В случая, не се
касаело за уговаряне на „друго“ относно момента на влизане в сила на
изменението на чл.27 от КТД, а за началния момент на увеличение на
заплатите на лицата, притежаващи качеството на работници и служители към
момента на сключването му, каквото качество обаче ищцата вече не
притежавала с оглед прекратеното й считано от 28.07.2023г. трудово
правоотношение. По тези съображения се иска исковете да бъдат отхвърлени
като неоснователни, както и да бъдат присъдени на ответника направените по
делото разноски.
Съдът като взе предвид събраните по делото писмени доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:.
Предявени са искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ и чл. 245, ал.
2 от КТ вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По делото не е спорно обстоятелството, че ищцата е работила при
ответника по трудов договор от 2009 г. до 27.07.2023 г. на длъжност
„психолог“, като трудовото й правоотношение е прекратено считано от
28.07.2023 г. със Заповед № РД-15-274/26.07.2023 г., което се подкрепя и от
приетите писмени доказателства. Не е спорно и че с Анекс № Д01-
192/10.08.2023 г. към Колективен трудов договор за системата на
предучилищното и училищното образование 01-269 от 06.12.2022 г. е прието
увеличение на основните работни заплати на учителите, считано от 01.01.2023
г.
Спорен по делото е въпросът намира ли приложение процесният анекс
4
по отношение на ищцата, доколкото същият е подписан на 10.08.2023 г., а К.
И. С. е с прекратено трудово правоотношение преди тази дата, считано от
27.07.2023 г. /Заповед № РД-15-274/26.07.2023 г. л. 6/, анексът предвижда
увеличение на трудовите възнаграждение считано от 01.01.2023 г.
С приетото изменение на КТД с Анекс № Д 01-192/10.08.2023 г. към
Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното
образование № 01-269 от 06.12.2022 г. се предвижда нов размер на основните
възнаграждения, който се прилага считано от 01.01.2023 г., за работните
заплати на заетите в системата на образованието. Новият размер на трудовите
възнаграждения е определен както със Закона за държавния бюджет за 2023 г.,
обнародван в ДВ на 01.08.2023 г., така и с Анекса към КТД, сключен на
10.08.2023 г., считано от 01.01.2023 г., което означава, че както на закона, така
и на подзаконовите нормативни актове, свързани с преуреждането на
заварените и уреждане на бъдещите трудови правоотношения в системата на
образованието, относно размера на работните заплати е придадено обратно
действие.
При тълкуване разпоредбите на КТД и сключения към него на
10.08.2023 г. Анекс, следва да се вземе предвид и Наредбата за изменение и
допълнение на Наредба № 4/2017 г. за нормиране и заплащане на труда,
издадена от министъра на образованието и науката, обн. в ДВ бр. 75 от
01.09.2023 г., в сила от 01.09.2023 г., в § 3 на която е предвидено, че § 2 влиза в
сила, считано от 01.01.2023 г. Именно в § 2 се предвиждат новите увеличени
минимални размери на основните месечни работни заплати на
педагогическите специалисти. Следователно както в Анекса, така и в
описаната наредба, в съответствие с чл. 14 ЗНА с изрична разпоредба е
предвидено обратното действие на разпоредбите, предвиждащи увеличението
на минималните размери на основните месечни заплати на педагогическите
специалисти.
В този смисъл и след като страните по колективния трудов договор
изрично са се договорили, че увеличението на минималните заплати следва да
се прилага, считано от 01.01.2023 г., то това е моментът, към който следва да
се определи кръгът на субектите, за които се прилагат предвидените
увеличения. От това следва, че посочените разпоредби се прилагат по
отношение на лицата, които към момента, към който нормите влизат в сила и
5
имат правно действие - 01.01.2023 г., са отговаряли на изискванията на закона
- да са страни и да са полагали труд по трудово правоотношение, и да са
обхванати от действието на КТД по силата на членственото си
правоотношение.
В тази хипотеза попада и ищцата, която към 01.01.2023 г. е работела по
трудово правоотношение в системата на образованието, като е заемала
длъжността „психолог“ при ответника ЕГ „Проф. д-р Асен Златаров“ –
Хасково и е била член на Синдиката на българските учители към КНСБ, като
независимо от пенсионирането си, считано от 28.07.2023 г. е продължила
членуването си в професионалната организация на българските учители,
както и към датата на приемане на Закона за държавния бюджет за 2023 г.,
така и към датата на подписване на Анекс № Д 01- 192/10.08.2023 г. към
Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното
образование № 01-269 от 06.12.2022 г.
С придадената обратна сила на закона и подзаконовите нормативни
актове се предвиждат по-благоприятни последици за адресатите на
посочените по-горе разпоредби, което изцяло е съобразено с изискванията на
чл. 14 от Закона за нормативните актове, съгласно която разпоредба обратна
сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична
разпоредба.
Ищцата, която е полагала труд през периода от 01.01.2023 г. до
27.07.2023 г. има право да получи предвиденото в Закона за държавния
бюджет за 2023 г., Наредбата и КТД увеличение на заплатата, тъй като
съгласно чл. 128, т. 2 КТ трудово възнаграждение се дължи и заплаща за
реално положен труд, какъвто ищцата е полагала за посочения по-горе период.
Съответно за посочения период, тя е престирала същата работна сила, каквото
са престирали и всички лица, заемащи същата длъжност, но чиито трудови
правоотношения не са били прекратени преди сключването на Анекса.
Прилагането на различни критерии при оценяването на труда им, които се
базират единствено на това, дали същите са имали трудово правоотношение
към един бъдещ за увеличението период се явява явно несправедлив и
очевидно не това е целеното с посоченото увеличение, доколкото на
разпоредбите предвиждащи новите минимални размери на основните месечни
работни заплати на педагогическите специалисти е придадено обратно
6
действие. Този извод следва и от съдържанието на чл. 27, ал. 3, т. 2 от КТД
съобразно изменението му с Анекса от 10.08.2023 г., в която разпоредба е
предвидено, че от значение при определяне размера на индивидуалната
работна заплата на всеки конкретен служител след прилагане на увеличението
е реално получаваното от служителя възнаграждение към момента на
увеличението, а моментът на увеличението и съгласно изрично посоченото в
чл. 27, ал. 1 е от 01.01.2023 г. В този смисъл е и нормата на § 3 от Наредбата за
изменение и допълнение на Наредба № 4/2017 г. за нормиране и заплащане на
труда, издадена от министъра на образованието и науката обн. в ДВ бр. 75 от
01.09.2023 г., в сила от 01.09.2023 г. съгласно която наредбата влиза в сила от
деня на обнародването й в Държавен вестник, с изключение но §2, който влиза
в сила от 01.01.2023 г. С Анекса от 10.08.2023 г. изрично е определен
моментът, считано от 01.01.2023 г., от която дата следва да бъдат увеличени
минималните размери на основните месечни работни заплати на
педагогическите специалисти, от което следва и изводът, че преуреждането
със задна дата е само по отношение размера основното трудово
възнаграждение на заетите в системата на образованието.
При увеличението на минималната основна месечна заплата на
педагогическите специалисти с Анекса е предвидено основното
възнаграждение за длъжността „психолог“ да бъде в размер на 1709 лв.,
считано от 01.01.2023 г. За периода от 01.01.2023 г. до 27.07.2023 г. ищцата е
заемала длъжността „психолог“ при ответника ЕГ „Проф. д-р Асен Златаров“
– Хасково с основно трудово месечно възнаграждение в размер на 1578 лева.
При това положение и с оглед обратната сила на изменението на чл. 27, ал. 1
от КТД с Анекса за този период К. И. С. е работила при възнаграждение под
задължително предвидените минимални размери. Това би било недопустимо,
поради което и доколкото с разпоредбите на КТД и на Анекса от 10.08.2023 г.
към КТД изрично не е предвидено изключване на лицата, чиито трудови
правоотношения са прекратени към датата на подписване му - 10.08.2023 г. и
нейното основно трудово възнаграждение следва да бъде коригирано съгласно
чл. 27, ал. 3, т. 2 от Колективен трудов договор за системата на
предучилищното и училищното образование № 01-269 от 06.12.2022 г.,
изменен с Анекс № Д 01-192/10.08.2023 г. към КТД.
Относно размера му, съдът кредитира заключението по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което разликата за доплащане между
7
полученото от ищцата брутно трудово възнаграждение за периода от
01.01.2023 г. до 27.07.2023 г. и увеличението с 15 %, съгласно Анекс № Д01
192/10.08.2023г. към колективния трудов договор за системата на
предучилищното и училищното образование, е в нетен размер 1603,10 лева.
Ето защо, главеният иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ следва да бъде
уважен в пълния му предявен размер от 1603,10 лева, ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 12.03.2025 г.
За уважаване на предявения акцесорен иск следва да се установи освен
наличието на главен дълг, съобразно изложените по-горе изводи, така и
изпадането на работодателя в забава. В процесния случай ищцата претендира
обезщетение за забава за периода от 01.09.2023 г. до 12.03.2025 г. - датата на
депозиране на исковата молба в съда върху неизплатеното увеличение на
трудовото й възнаграждение, извършено с КТД от 10.08.2023г., считано от
01.01.2023 г. Разпоредбата на чл. 245 КТ предвижда, че при добросъвестно
изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се
гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от
брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна
заплата за страната, като разликата до пълния размер на трудовото
възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със
законната лихва. На основание чл.270, ал.2 от КТ трудовото възнаграждение
се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е
уговорено друго. Въз основа на изложеното съдът приема, че към 01.09.2023 г.
ответникът е изпаднал в забава по отношение на задължението си да изплати
на ищцата дължимото увеличение на работната заплата за периода от
01.01.2023 г. до 27.07.2023 г. Размерът на дължимото обезщетение за забава
върху главницата от 1603,10 лева за периода от 01.09.2023 г. до 12.03.2024 г.
възлиза на 337,81 лева, съгласно заключението на назначената по делото
съдебно-счетовдна експертиза. Поради това предявеният акцесорен иск
следва да бъде уважен в пълния му претендиран размер след допуснатото
изменение.
Предвид забраната на чл.243, ал.2, пр.2 от ГПК не следва да бъде
допускано предварително изпълнение на невлязлото в сила решение,
доколкото ответното училище е държавно учреждение.
При този изход на спора разноски се следват на основание чл. 78, ал. 1 от
8
ГПК на ищеца, като такива следва да бъдат присъдени в размер на 500 лева за
адвокатско възнаграждение съобразно представения договор за правна помощ
и съдействие. По сметка на РС-Хасково ответникът следва да бъде осъден да
заплати сумата от 350 лева за възнаграждение за вещо лице и сумата от 119,60
лева за държавна такса, или общо – 469,60 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Езикова гимназия „Проф.д-р Асен Златаров" – гр.Хасково,
общ.Хасково, ул. „Тимок“ № 97, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на К. И. С.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ***, сумата от 1603,10 лева,
представляваща дължими и незаплатени части от трудови възнаграждения на
ищцата за периода 01.01.2023 г. до 27.07.2023 г. вкл., ведно със законната
лихва върху нея, считано от датата на завеждане на исковата молба -
12.03.2025 г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 337,81
лева, представляваща лихва за забава по чл.245, ал.2 КТ вр.чл.86 ЗЗД за
периода от 01.09.2023 г. до 12.03.2025 г.
ОСЪЖДА Езикова гимназия „Проф.д-р Асен Златаров" – гр.Хасково,
общ.Хасково, ул. „Тимок“ № 97, ЕИК *********, да заплати на К. И. С., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
сумата от 500 лева – сторени разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Езикова гимназия „Проф.д-р Асен Златаров" – гр.Хасково,
общ.Хасково, ул. „Тимок“ № 97, ЕИК *********, да заплати по сметка на
Районен съд -Хасково разноски в общ размер на 469,60 лева.
Посочената на основание чл.127, ал.4 от ГПК банкова сметка, по която
да се преведат присъдените суми на ищцата е: IBAN: ***, BIC: ***,
„Обединена българска банка“ АД.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-
Хасково в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ Не се чете!
9
Вярно с оригинала!
Секретар: Т.Г.
10