№ 4030
гр. София, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20231110144162 по описа за 2023 година
Предявен е иск от В. И. М. чрез адв. В. О. /л. 84/ по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 498, ал. 3 от
КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД за сумата от 534,60 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди, настъпили при влошаване на здравословното състояние/ексцес/ на пострадалия В. И.
М. от ПТП от 22.08.2016г., настъпило вследствие виновно, противоправно поведение на
водач на автомобил „Киа Карнивал“ с рег. № СВ 7543 ВК, чиято гражданска отговорност е
била застрахована от ответника по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на
извънсъдебната претенция – 25.09.2020 г., до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се съдебните разноски.
По иска по чл. 432, ал. 1 КЗ ищецът твърди, че в срока на застрахователното
покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите”, сключен между делинквента и ответника е настъпило събитие - ПТП,
в причинна връзка с което са му причинени вреди. Твърди, че е изпълнил задължението си за
отправяне на извънсъдебна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, като
плащане не е постъпило, от което произтича и правният му интерес за предявяване на
настоящия иск. Посочва, че на 22.08.2016 г., около 16:05 ч., в гр. София, по ул. „Мара
Бунева“, с посока на движение от ул. „Одеса“ към ул. „Съзнание“, Мирослав Христов
Лашковски управлявал лек автомобил „Киа Карнивал“ с рег. № СВ 7543 ВК, а по същото
време, по ул. „Мара Бунева“, с посока на движение от ул. „Съзнание“ към ул. „Одеса“,
ищецът В. И. М. управлявал мотоциклет. В района на кръстовището с ул. „Железопътна“,
при извършване на маневра „завой наляво“, водачът на л.а. „Киа Карнивал“, Мирослав
Христов Лашковски не пропуснал насрещно движещия се мотоциклет, управляван от
ищеца, вследствие на което, станал причина за настъпване на ПТП, като на ищеца били
причинени следните телесни увреждания: счупване на тялото на дясната бедрена кост;
пунктиформена рана на дясното бедро; закрито счупване на дясната колянна капачка;
закрито счупване на дясната петна кост; възпаление на дясната петна кост; остеомелит на
дясна петна кост; травма на нервните коренчета на поясния отдел на гръбначния стълб;
периферно-стволова увреда на двигателни влакна на N. Peroneus dex. и на сетивни влакна на
n.Suralis dex. След настъпилото ПТП, ищецът бил откаран в болница и приет в шокова зала с
1
оплаквания от силни болки в областта на дясното коляно и глезенната става, с видима
деформация в областта на дясното бедро, пунктиформена рана по предната повърхност на
дясното бедро, деформация в областта на дясно ходило. След проведените образни
изследвания – рентгенографии и КТ, било взето решение за провеждане на оперативно
лечение на ищеца, като били извършени две операции – на 31.08.2016 г. – открито
наместване на фрактура, с вътрешна фиксация, фемур и на 03.09.2016 г. – открито
наместване на фрактура, с вътрешна фиксация, патела. Ищецът бил дехоспитализиран на
09.09.2016 г., с назначено медикаментозно лечение, ежедневен рехабилитационен режим,
назначена контролна рентгенография след 40 дни и две дати за сваляне на конците от
извършените две операции. След вертикализиране на тялото на ищеца, последният изпитвал
силни болки в областта на кръста, придружени с изтръпване в двата долни крайника, с оглед
на което, при проведен на 21.09.2016 г. преглед, на ищеца била поставена диагноза „травма
на нервните коренчета на лумбосакралния отдел на гръбначния стълб“. На 08.01.2017 г.,
ищецът отново постъпил за лечение в болнично заведение, поради появило се усложнение
на оперираната пета – рана с гноен секрет на дясната пета, предизвикваща силни болки.
След извършена рентгенография на дясно ходило, било установена „променена костна
структура на тарзалните и петна кости - остеит“, била назначена антибиотична терапия, след
което е извършена нова операция, при която част от петата на ищеца била отстранена.
Поради продължаващи болки при движение в дясна коленна става и десен глезен и
затруднена походка, ищецът бил прегледан на 25.07.2017 г., като му била назначена
медикаментозна терапия. На 29.05.2017 г., било извършено ЕМГ изследване, от
заключението на което, се установило, че на ищеца е причинена периферно-стволова увреда
на двигателни влакна на N. Peroneus dex. и на сетивни влакна на N. Suralis dex. Поради
ограничен, болезнен оток по предно-латералната повърхност на ниво средно дясно бедро,
оток и болков синдром в дясна коленна става с невъзможност за движение и хипостатичен
оток в областта на дясното ходило, на 13.02.2018 г., ищецът потърсил лекарска помощ и след
извършени изследвания бил насочен за продължаване на лечението към Клиника по гнойно-
септична хирургия, където бил хоспитализиран на 14.02.2018 г. за провеждане на операция.
На 15.02.2018 г. била извършена нова оперативна интервенция – остеитис феморис декстри.
Ищецът бил дехоспитализиран на 20.02.2018 г. с препоръки за ХДР и свободен двигателен
режим. На 24.04.2018 г., ищецът отново бил приет в лечебно заведение, поради наличие на
гнойно-кървениста секреция и оточност на бедро и коляно. След извършено образно
изследване – рентгенография, било взето решение за извършване на нова операция, която
била проведена на 26.04.2018 г., като ищецът бил дехоспитализиран на 02.05.2021 г. с
препоръки за ХДР и свободен двигателен режим. На 26.06.2018 г., ищецът бил приет в
клиника по травматология за продължаване на лечението. Отстранени били дисталните и
проксимални винта, както и бедреният пирон. На 02.07.2018 г., ищецът бил изписан с
препоръки да спазва следстационарен режим и да провежда рехабилитационна програма в
оздравителния период. Въпреки проведеното лечение, здравословното състояние на ищеца
не се подобрило, като се наложила последваща хоспитализация на 30.08.2018 г., за
извършване на оперативна интервенция – фасциотомия, лаваж, дренаж.
На 16.05.2020 г., здравословното състояние на ищеца се влошило внезапно, като
усетил силна болка и оток в областта на дясно коляно и инфекция след метална
остеосинтеза на бедрена кост, поради което постъпил в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където
бил настанен за оперативно лечение поради животозастрашаващи инфекции на меките и
костни тъкани. Било локализирано подуване и оток в областта на десен крайник,
инфекциозен гноит и възпалителна реакция на дясна колянна става. След проведени
консултативни прегледи с лекари – специалисти, била поставена диагноза „последици от
счупване на бедро-дясно; локализирано подуване, уплътнение или слаб оток в областта на
долния крайник – дясно; инфекция и възпалителна реакция, дължащи се на вътрешно
фиксиращо устройство /с всякаква локализация/ - дясно“. Поради настъпилото усложнение
2
било взето решение за провеждане на оперативно лечение, извършено двуетапно – на
18.05.2020 г. и на 21.05.2020 г. Ищецът бил дехоспитализиран, с назначена аналгетична,
инфузионна, антибиотична и антикоагулантна терапия, с препоръки за спазване на
следстационарен режим и провеждане на рехабилитационна програма, както и
продължаване на антикоагулантната терапия след изписване за срок от шест седмици. Видно
от епикриза И.З № 13714/2020 г., ищецът продължавал да изпитва болки с различен
интензитет в областта на десен долен крайник, съпроводени с оток и подуване. Поддържа,
че травматичните увреждания на ищеца били сложни по вид, трудни за лечение и изискващи
продължителен период за лечение и възстановяване. Предвид изложеното, при ищеца
възникнало непредвидено и неочаквано усложнение в здравословното му състояние, което
се явявало ексцес на вредите от процесното ПТП. Сочи, че с решение № 449/11.04.2023 г. по
в.гр.д. № 3322/2022 г. по описа на 8 състав, Апелативен съд – гр. София, било прието между
страните, че появилите се усложнения в състоянието на ищеца били следствие на
причинените му травматични увреждания от процесното ПТП и същите представлявали
ексцес. Във връзка с лечението на настъпилите усложнения, ищецът реализирал разходи
както следва: на 15.05.2020 г. – 310 лв. за извършено МРТ изследване на дясно коляно; на
27.05.2020 г. – 209,60 лв. за закупуване на лекарствени медикаменти, с оглед провеждане на
предписаната антикоагулантна терапия след изписване от болнично заведение; на 03.06.2020
г. – 15 лв. за закупуване на малка превръзка, поставена върху раната след свалянето на
конците. Счита, че е налице пряка причинно-следствена връзка между настъпилите
усложнения /инфекция и възпалителна реакция/ и причинените по време на ПТП телесни
увреждания, които усложнения се явявали ексцес на състоянието на ищеца. С решение №
20/11.02.2020 г. по описа на ВКС, било установено между страните, че процесното ПТП е
настъпило по вина на водача, управлявал застрахования при ответника автомобил, както и
че била налице причинно-следствена връзка между ПТП-то и травматичните увреждания на
ищеца. С молба с вх. № 3155/05.02.2021 г., ответникът бил уведомен за възникналото
усложнение в здравословното състояние на ищеца, а с молба с вх. №12177/25.09.2020 г.,
ответникът бил сезиран за изплащане на обезщетение на ищеца относно извършените
разходи за лечение във връзка с настъпилите усложнения, но плащане не постъпило.
В законоустановения срок, ответникът ЗК „Лев Инс“ АД, чрез пълномощника си юрк.
Красимир Младенов/л. 116/, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявения иск по основание и размер, като сочи също, че искът е недопустим поради липса
на предпоставките, регламентирани в чл. 380, ал. 1, вр. чл. 432, вр. чл. 498, ал. 3, вр. 496 КЗ,
тъй като ищецът не предявил претенцията си извънсъдебно преди сезиране на съда.
Въвежда възражение за настъпила погасителна давност. Прави искане за спиране на
производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, поради наличието на висящо дело
между същите страни относно претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие на
ексцес. Сочи, че с решение № 20/11.02.2020 г. по т.д. № 247/2019 г. по описа на ВКС
окончателно е приет процент на съпричиняване от страна на ищеца в размер на 30%.
Посочва, че с влязлото в сила решение № 20/11.02.2020 г.по т.д. № 247/2019 г. по описа на
ВКС, е отчетен развитият възпалителен процес – остеомиелит, че същият не е овладян към
момента на постановяване на решението и най-вероятно ще остане пожизнен, т.е.
влошаването на ищеца в периода 16.05.2020 г. – 26.05.2020 г. не съставлява последица от
развития възпалителен процес. Позовава се на събрани в това производство доказателства.
Оспорва наличието на причинна връзка между ПТП-то и твърдените усложнения, както и
факта на извършване на разходите. Оспорва претенцията за лихва. Моли за отхвърляне на
иска и присъждане на разноски. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност по реда чл. 235 от ГПК, намира за установено
следното:
По допустимостта на иска:
3
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
Съгласно чл. 380, ал. 1 КЗ лицето, което желае да получи застрахователно
обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция.
Видно от Молба вх. № 12177/25.09.2020г./л.80/ ищецът е предявил претенцията си за
заплащане на сумата от 534,60 лв. за имуществени вреди извънсъдебно пред застрахователя.
По тези съображения съдът счита, че уреденото лице е предявило претенцията си
извънсъдебно, следователно искът му е допустим.
Иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл. 498, ал. 3 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило
тъждествена по обем с отговорността на деликвента. В случая за да се ангажира
отговорността на застрахователя по по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 498, ал. 3 от КЗ, вр. чл. 45 от
ЗЗД е необходимо да се докаже, че е настъпило твърдяното влошаване на здравословното
състояние на пострадалия от ПТП от 22.08.2016г., след веднъж присъдено обезщетение за
непозволено увреждане, при което влошаването не е било предвидено и съобразено,
причинно-следствена връзка между влошаването на здравословното състояние и
непозволеното увреждане, както и видът и размерът на настъпилите в следствие на
влошаването имуществени вреди.
Не се спори между страните, че с влязло в сила Решение № 20/11.02.2020 г. по т.д. №
247/2019 г. по описа на ВКС е прието, че В. И. М., водач на мотоциклет е пострадал от ПТП,
настъпило на 22.08.2016г. в гр. София, на ул. „Мара Бунева“ на кръстовището с ул.
„Железопътна“ по вина на водач на л.а. „Киа Карнивал“ с рег. № СВ 7543 ВК, застрахован
при ответното дружество, вследствие на което на ищеца били причинени телесни
увреждания. Бил е приет процент на съпричиняване от 20 на сто.
Не се спори също, че с влязло в сила Решение № 430/01.07.2024 г. по гр.д. №
3264/2023 г. по описа на ВКС е прието, че е настъпило влошаване на здравословното
състояние на пострадалия В. И. М. – настъпилото усложнение и проведено във връзка с него
оперативно лечение, извършено двуетапно – на 18.05.2020 г. и на 21.05.2020 г., което
влошаване е във връзка с ПТП от 22.08.2016г., след веднъж присъдено обезщетение за
непозволено увреждане с Решение № 20/11.02.2020 г. по т.д. № 247/2019 г. по описа на ВКС.
Било е прието, че при установяване на ексцес съдът следва да съобрази определения с
предходното решение процент на съпричиняване, в случая от 20 на сто.
Ето защо настоящият съдебен състав се счита обвързан на осн. чл. 299 ГПК относно
всички елементи на състава на деликта, настъпил на 22.08.2016г., установени окончателно с
Решение № 20/11.02.2020 г. по т.д. № 247/2019 г. по описа на ВКС, включително и приетият
процент на съпричиняване от 20 %.
Ето защо също настоящият съдебен състав се счита обвързан на осн. чл. 299 ГПК
относно наличието на ексцес, установен окончателно с Решение № 430/01.07.2024 г. по гр.д.
№ 3264/2023 г. по описа на ВКС, доколкото същото се отнася до процесното влошаване на
здравословното състояние, като единствено по горепосоченото дело са били претендирани
неимуществени вреди. С това решение и предхождащите го, е прието, че влошаването на
състоянието на ищеца не е било отчетено при определяне на обезщетението при
постановяване на решението по първоначалното дело. Съдът се счита обвързан и с горното,
ето защо счита възражението на ответника в тази насока за неоснователно.
4
С оглед горното по настоящото дело подлежат на доказване единствено видът и
размерът на настъпилите във връзка с влошаването на здравословното състояние на
пострадалия имуществени вреди.
Видно от Фактура № 92 от 15.05.2020г. и фискален бон към нея/л.59/ е, че на ищеца е
бил направен МРТ на коляно в Медико-диагностична лаборатория по образна диагностика
„Н.И. ПИРОГОВ“ ЕООД на стойност 310 лв.
Видно от Фискален бон, продажба № 253264 от 27.05.2020г. /л.60/ е, че ищецът е
закупил лекарствени продукти от „ЕН БИ ФАРМА“ ООД на обща стойност от 290,60 лв.
Видно от Фактура № ********** от 03.06.2020г. и фискален бон към нея/л.61/ е, че от
ищеца е била закупена малка превръзка до 10 кв. см. в МБАЛСМ „Н.И. ПИРОГОВ“ ЕАД за
сумата от 15,00 лв.
Общата стойност на закупените от В. И. М. лекарствени продукти и предоставени
медицински услуги е 534,60 лв.
Заключението на вещото лице по допуснатата СМЕ, което не е било оспорено от
сраните, е, че горепосочените разходи са били направени във връзка с проведеното лечение
на получените усложнения. Ето защо съдът намира фактическият състав за осъществен.
С оглед гореизложеното и мотивите на Решение № 430/01.07.2024 г. по гр.д. №
3264/2023 г. по описа на ВКС съдът се счита обвързан и следва да намали размера на
обезщетението с приет процент на съпричиняване от 20 %. Процентът на съпричиняване е
20%, а не 30%, каквито доводи навежда представителя на ответника. Процентът на
съпричиняване е бил коригиран от ВКС с Решение № 20/11.02.2020 г. по т.д. № 247/2019 г.,
което е окончателно.
По тези съображения съдът намира, че исковата претенция следва да се уважи за
сумата от 427,68 лв., представляваща 80% от понесените от ищеца във връзка с ексцеса
имуществени вреди.
Наведеното възражение за изтекла погасителна давност, съдът намира за
неоснователно по следните съображения:
Съгласно чл. 378, ал. 4 КЗ в случаите на ексцес, който пряко произтича от
застрахователни събития по застраховките по ал. 2, давността е 5-годишна от датата на
настъпването или узнаването за ексцеса.
Застраховките по чл. 378, ал. 2 КЗ са по застрахователния договор по застраховки
"Живот", "Злополука", "Заболяване" и по преки искове по застраховки "Гражданска
отговорност" по т. 10 – 13, раздел II, буква "А" от приложение № 1 във връзка със
застрахователното обезщетение или сума се погасяват с 5-годишна давност, считано от
датата на настъпване на застрахователното събитие.
Съгласно т. 10 раздел II, буква "А" от приложение № 1 това е Гражданска
отговорност, свързана с притежаването и използването на моторно превозно средство: Всяка
отговорност за вреди, възникваща при използването на сухопътни моторни превозни
средства и Гражданска отговорност на превозвача с моторни превозни средства по суша,
каквото е процесното.
Тоест, давността по претенция за ексцес е 5 годишна, като започва да тече от датата
на настъпването или узнаването за ексцеса. Правопораждащият факт за настъпилите от
ексцеса имуществени вреди не е продължаващия възпалителен процес, а реализирането на
разходи във връзка с наложилото се от него оперативно лечение. Както се посочи по-горе
това са датите на издадените фискални бонове, съответно - 15.05.2020г., 27.05.2020г. и
03.06.2020г.
5
Също така съгласно чл. 378, ал. 9 КЗ давността по вземането на увреденото лице по
пряк иск срещу застрахователя, както и на застрахования и ползващото се лице спира да
тече от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя до датата на получаването
на произнасянето на застрахователя по чл. 108, ал. 1, съответно до изтичане на максималния
срок за произнасяне по чл. 108, ал. 2, 3 или 5, която от двете дати е по-ранна.
С оглед горното, дори без да се съобразява спирането на давността, е видно, че до
датата на предявяване на иска на 07.08.2023г. не е изтекла 5 годишната погасителна давност.
Ето защо възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно.
По претенцията за законна лихва от дата 25.09.2020г., съдът намира следното:
Съгласно чл. 409 КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху
дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл. 405 КЗ, освен в
случаите на чл. 380, ал. 3 КЗ.
Според чл. 405 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да е по-
дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 – 3 или 5 КЗ.
Съгласно чл. 108, ал. 1 КЗ Застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията
по застраховки по раздел I от приложение № 1 или по т. 1 – 3, 8 – 10 и 13 – 18, раздел II,
буква "А" от приложение № 1, които не са застраховки на големи рискове, в срок до 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, като: 1. определи и
изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или 2. мотивирано откаже
плащането.
Както се посочи по-горе претенцията е била предявена с Молба вх. №
12177/25.09.2020г./л.80/, като няма данни за произнасяне на застрахователя по същата. Ето
защо и с оглед посочена нормативна уредба лихва се дължи след изтичане на срока от 15
работни дни след депозиране на молбата от 25.09.2020г. или от 17.10.2020г. Това е така, тъй
като на осн. чл. 84, ал. 3 ЗЗД законна лихва в общия случай се дължи от датата на деликта.
Претенцията за лихва от тази дата не представлява самостоятелен иск.
Относно разноските по производството:
Предявен размер: 534,60 лв. Уважена част: 427,68 лв. Отхвърлена част: 106,92 лв.
Разноски на ищеца: ДТ – 50 лв., депозит СМЕ -450 лв. или общо 500лв.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съответно на уважената част от исковете на ищеца
следва да се присъдят разноски в размер от 400 лв.
На основание чл.38 ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата, ответникът следва да заплати
на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение в размер определен
съгласно чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, и именно: 400 лв. Присъденото възнаграждение съответно на уважената
част от исковете следва да бъде 320 лв.
Разноски на ответника: юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
определено от съда по чл. 25, ал. 1 НЗПП.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК съответно на отхвърлената част от исковете на
ответника следва да се присъдят разноски в размер от 30 лв.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. ”С.ско шосе“ № 67А, да заплати на В. И. М. с ЕГН: **********,
с адрес: с. Чепинци, ул. „Градинарска“ №17, както следва:
-на основание чл.432 ал.1, вр. чл. 498, ал. 3 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД сумата 427,68
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили при влошаване на
здравословното състояние/ексцес/ на пострадалия В. И. М. от ПТП от 22.08.2016г.,
настъпило вследствие виновно, противоправно поведение на водач на автомобил „Киа
Карнивал“ с рег. № СВ 7543 ВК, чиято гражданска отговорност е била застрахована от
ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със
законната лихва върху главницата считано от 17.10.2020г. до окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 427,68 лв. до пълния предявен размер от 534,60 лв.,
като неоснователен;
-на основание чл.78, ал. 1 от ГПК сумата 400 лв., представляваща разноски по
делото.
ОСЪЖДА „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. ”С.ско шосе“ № 67А, на основание чл.38 ал. 2 от ЗА да заплати
на адв. В. В. О. – САК, с ЕГН: **********, БУЛСТАТ: ********** и със служебен адрес: гр.
София, ул. „Цар Самуил“ № 38, ап. 2, в размер на 320 лв.
ОСЪЖДА В. И. М. с ЕГН: **********, с адрес: с. Чепинци, ул. „Градинарска“ №17,
да заплати на „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. ”С.ско шосе“ № 67А, на основание чл.78, ал. 3 от ГПК сумата 30 лв.,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7