Решение по гр. дело №7512/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 октомври 2025 г.
Съдия: Деница Николаева Урумова
Дело: 20251110107512
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 февруари 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 18498
гр. София, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20251110107512 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от Д. Г. Т., ЕГН **********, с адрес /адрес/, чрез адв. С., за
признаване за установено по отношение на ответника „С.В.“ АД, „ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление /адрес/, представлявано от В.Т., че не дължи следните суми:
сумата от 1838,87 лв., представляваща неизплатена сума за потребена вода за периода
29.11.2007г. до 21.03.2014г., ведно със законната лихва от 23.05.2014 г. до изплащане на
вземането, сумата от 779,74 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 29.12.2007г. до 01.03.2014г. и сумата от 374,02 лв., представляваща разноски по
гр.д.№ 27767/2014 г. по описа на СРС, по което на 07.11.2014г. е издаден изпълнителен лист
за посочените суми.
Претендират се и направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че въз основа на издаден в полза на ответника изпълнителен лист
гр.д.№ 27767/2014 г. по описа на СРС, е образувано изп. дело №215/2015г. по описа на С.Х.,
като последното валидно изпълнително действие е извършено на 20.03.2017г. Поддържа, че
не дължи така посочените суми, тъй като същите са погасени по давност.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, с който оспорва иска.
Излага подробни съображения, че с действията си е прекъснал течащата погасителна
давност за вземанията си, присъдени по гр.д.№ 27767/2014 г. по описа на СРС, като такава
не е изтекла в полза на ищцата. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищеца се представлява от процесуален представител, който
поддържа исковата молба и моли съда да уважи иска. По делото е постъпила писмена
защита.
Ответника, редовно призован, не изпраща представител.
По делото са събрани писмени доказателства.
1
От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:
От представения по делото изпълнителен лист от 07.11.2014 г., издаден по ч.гр.д.№
27767/2014 г. по описа на СРС, 47 състав, въз основа на Заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 02.06.2014г., е видно, че в полза на ответното дружество са присъдени вземания от
Д. Г. Т., за сумата 1838,87 лв., представляваща неизплатена сума за потребена вода за
периода 29.11.2007г. до 21.03.2014г., ведно със законната лихва от 23.05.2014 г. до изплащане
на вземането, сумата от 779,74 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 29.12.2007г. до 01.03.2014г. и сумата от 374,02 лв.- разноски.
Видно от молба вх. №5648/30.01.2015г. на ЧСИ С.Х., въз основа на изпълнителен
лист от 07.11.2014 г., издаден по ч. гр.д. №27767/2014 г. по описа на СРС, е образувано
изпълнително дело № 215/2015г. по описа на описа на С.Х., рег. №*** от КЧСИ. По изп. дело
са изпратени 11 бр. запорни съобщения, последното от 18.02.2015г. като във връзка с
подадена на 17.02.2015г. молба от длъжника, е изпратено до „Ю.Б.“ АД съобщение за
вдигане на запор. На 23.06.2015г. длъжника е заплатил апо сметка на ЧСИ 50 лв. С молба от
28.02.2017г. до ЧСИ, ответника е поискал налагане на запори и възбрани. С постановление
от 31.08.2023г., влязло в сила на 16.11.2023г., изпълнителното дело е прекратено
Съгласно молба вх. №38677/15.04.2024г., въз основа на изпълнителен лист от
07.11.2014 г., издаден по ч. гр.д. №27767/2014 г. по описа на СРС, е образувано
изпълнително дело № 1627/2024г. по описа на описа на С.Х..
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.439 ГПК. Със същия се цели установяване
недължимостта на вземането, предмет на започнало принудително изпълнение, поради
факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. В случая ищеца се позовава на настъпила погасителна
давност.
По отношение на характера на вземанията за ВиК услуги и периодът от време, с
течението на който те се погасяват при бездействие от страна на водопреносното дружество,
ВКС прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г., че става въпрос за периодични плащания, за
които се прилага разпоредбата на чл.111, б. „в” ЗЗД.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че непосредствено след
издаването на изпълнителния лист ответникът е образувал и изпълнително дело
№215/2015г., като последното изпълнително действие, което е предприето по образуваното
изп.дело, е извършеното от длъжника плащане на сумата от 50 лв. на 23.06.2015г. С оглед на
това, следва да се приеме, че след прекъсването на давността с извършеното плащане, е
започнала да тече нова давност, която както се посочи по-горе е 3-годишна, и която е изтекла
на 23.06.2018г. Т.е. към датата на подаване на исковата молба, вземането на ответника е
погасено по давност.
По отношение вида на действията на кредитора, с които се прекъсва давността съдът
следва да се съобрази с приетото в мотивите на ТР № 2/2013 г. на ОСГТКВКС /т.10 от
същото/, където е прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ. По отношение
действията на съдебния изпълнител с които се прекъсва давността, се приема, че такова е
всяко изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/, а
именно: насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването
на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на
опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
ВКС приема, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучване на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето
на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
2
При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона, давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с
предприемането на действието. Прекъсването е едно - с предприемането на действието, но
се счита настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла (в този см.
Решение № 132/08.01.2024 г. на СГС по в.г.д.№ 12398/2022г., Решение № 896/15.02.2024 г. на
СГС по в.г.д.№ 10622/2022г.). По делото не са ангажирани доказателства, че по подадената
от взискателя молба от 28.02.2017г. до ЧСИ за налагане на запори и възбрани, са били
предприети такива действия за принудително изпълнение от ЧСИ. С оглед на това, съдът
счита, че давността е прекъсната на 23.06.2015г., с извършеното частично доброволно
плащане, след която дата е започнала да тече нова давност, която е изтекла на 23.06.2018г.
По делото не се представиха други доказателства за прекъсване или спиране на
давността. С оглед на това предявения иск се явява основателен и като такъв следва да бъде
уважен изцяло.
По разноските:
Предвид изхода на спора, само ищеца има право на разноски, каквото искане е
направил и пълномощникът му, като е представил списък на разноските. Съдът констатира,
че вписаните в списъка разноски са реално извършени, като в адвокатското пълномощно на
адв.Стефанов е посочено, че договореното възнаграждение е изплатено в брой.
Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото
същото е изчислено под предвидения минимум съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед на това и
съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на 719,71 лв., от които 119,71 лв. за дължима
държавна такса и 600 лв. за адвокатско възнаграждение. Следва да бъде оставено без
уважение искането за присъждане юрисконсулстко възнаграждение на ищеца.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „С.В.“ АД, „ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление /адрес/, че Д. Г. Т., ЕГН **********, с адрес /адрес/, не му
дължи присъдените с изпълнителен лист от 07.11.2014г., издаден по гр.д.№ 27767/2014 г. по
описа на СРС суми, както следва: сумата от 1838,87 лв., представляваща неизплатена сума
за потребена вода за периода 29.11.2007г. до 21.03.2014г., ведно със законната лихва от
23.05.2014 г. до изплащане на вземането, сумата от 779,74 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за периода от 29.12.2007г. до 01.03.2014г. и сумата от 374,02 лв.,
представляваща разноски по гр.д.№ 27767/2014 г. по описа на СРС, поради изтекла
погасителна давност.
ОСЪЖДА С.В.“ АД, „ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/адрес/, да заплати на Д. Г. Т., ЕГН **********, с адрес /адрес/, сумата от 719,71 лева
(седемстотин и деветнадесет лева и 71 стотинки), представляваща направени по делото
разноски, от които сумата от 119,71 лв. за държавна такса, а сумата от 600 лв. за адвокатско
възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника „С.В.“ АД, да бъде осъден ищеца
Д. Г. Т., да му заплати направените по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4