Р          Е         Ш       Е        Н         И         Е

 

град София, 20.02.2020 година

 

                         В    И  М  Е  Т  О    Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на тридесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                             Мл.с-я: РОСИ МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Цветелина Пецева разгледа докладваното от мл. съдия МИХАЙЛОВА въз.гр.дело № 4872 по описа за 2019 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

 

 

            Производството е по реда на чл.240 от ГПК.

      Образувано е по подадена от ответника Р.Й. Р.молба /наименована въззивна жалба/ за отмяна на неприсъствено решение, постановено по реда на чл. 239 от ГПК на 23.10,2018 г. по гр. д. № 51145/2016 г. по описа на СРС, Г. О., 66 състав, с което е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че Р.Й. Рохтер, ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на Е.А.П., ЕГН ********** и адрес: гр. ***** на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 6000 щатски долара, представляващи размера на невърнат заем по Договор за заем от 12.03.2013 г., ведно със законната лихва за периода от 11.04.2016 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 500 лева, представляваща размера на невърнат заем по Договор за заем от 12.03.2013 г., ведно със законната лихва за периода от 11.04.2016 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 54.95 лева – мораторна лихва върху главницата от 500 лева за периода от 13.03.2015 г. до 10.04.2016 г., сумата в размер на 659.30 щатски долара – мораторна лихва върху главницата от 6000 щатски долара за периода от 13.03.2015 г. до 10.04.2016 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 13.04.2016 г. по гр. д. № 19676/2016 г., по описа на СРС, 66 състав, както и е осъдил Р.Й. Р.да заплати на Е.А.П. сумата в размер на 1 341 лева – разноски в исковото производство и сумата в размер на 1 041 лева – разноски в заповедното производство.

               Ответникът по молбата – Е.А.П., чрез пълномощника си адв. П., депозира писмена молба, в която изразява становище за недопустимост и неоснователност на молбата. Претендира присъждане на разноски по делото.

            Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намира за установено следното:

           Молбата е депозирана в преклузивния едномесечен срок по чл.240, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

           Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

           Съгласно  разпоредбата на чл.240, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от връчването на неприсъствено решение страната, срещу която то е постановено, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е била лишена от възможност да участва в делото поради: 1/ ненадлежно връчване на препис от исковата молба или призовките за съдебното заседание, 2/ невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства, 3/ невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.

            В настоящия случай, като основание да поиска от въззивния съд отмяна на постановено неприсъствено решение, молителката сочи разпоредбата на чл.240, ал.1, т.1 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.240, ал.1, т.1 от ГПК, ако страната срещу която е постановено неприсъствено решение е била лишена от  възможност да участва в делото, поради  ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна. В случая, с оглед наведените доводи в молбата за отмяна, молителката се позовава и на двете основания. 

Видно от данните по делото, съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че преписът от исковата молба и приложенията към нея, както и призовката за проведеното на 13.06.2018 год., първо съдебно заседание по делото не са редовно връчени на ответницата в исковото производство и молителка в настоящото. От приложените по делото призовки и съдържащите се в тях удостоверявания се установява, че същите са върнати в цялост, като с разпореждане от 23.05.2017 г. съдът е разпоредил да се връчи на ответницата препис от разпореждането за насрочване на делото, ведно с препис от исковата молба и приложенията към нея, като е указал на връчителя, в случай, че ответникът не бъде открит, да залепи уведомление при спазване на изискванията на чл. 47 от ГПК. Видно от приложеното по делото /л. 22/ съобщение, уведомление е залепено не на адреса на ответницата по делото - ж.к. „*****, а на адреса на ищцата по делото– ж.к. „*****. Призовка за първото по делото заседание не е надлежно връчена на ответницата по делото.                                                Върху приложено по делото уведомление, от което се установява, че е било залепено на адреса на ищцата по делото, е обективирано разпореждане на първоинстанционния съдия, че прилага съобщението по делото на осн. чл. 41, ал. 2 от ГПК. Първоинстанционният съд е приел, че ответницата е била редовно призована чрез прилагане на законната фикция, уредена в разпоредбата на чл. 41, ал. 2 ГПК, която предписва, че при неизпълнение от страната на задължението за уведомяване на съда за новия и адрес при отсъствие повече от 1 месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж и е връчено съобщение, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за връчени. За да бъдат приложени процесуалните последици на тази законна фикция, следва, от една страна на ответницата да са били указани последиците при неизпълнение на задължението за уведомяване на съда при напускане на адреса – на който веднъж и е било връчено съобщението (арг. чл. 41, ал. 2, изр. 2 ГПК – в този смисъл и Решение № 83 от 12.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1609/2010 г., 3-то г. о., ГК), а от друга, тези указания е следвало да бъдат връчени на страната на адрес, който самата тя е посочила по делото, респ. на адреса, на който веднъж и е било връчено съобщението. Цитираната разпоредба е неприложима, тъй като не са налице изискуемите от закона предпоставки. Не се установява връчване на съобщение по делото до ответницата – връчване на препис от исковата молба с приложенията, поради което не са и били указани последиците от неизпълнение на процесуалното задължение за уведомяване на съда при напускане на адреса, на който веднъж редовно са и били връчени съдебни книжа по делото. В настоящия случай ответницата по делото не е съобщила по делото адрес за връчване на призовки и съобщения, не е налице адрес, на който веднъж да и е било връчено надлежно съобщение и поради това не е била предупредена за последиците, визирани в текста на цитираната разпоредба.

Налице е ненадлежно връчване на преписа от исковата молба, както и на призовките за първото заседание. Ето защо, в действията на първоинстанционния съд е налице нарушение на правилата на призоваване, което нарушение е ограничило правата на ответницата в производството да депозира отговор в срок и да участва в процеса. Следователно по делото е реализирано основанието за отмяна по чл.240, ал.1, т.1 ГПК, което е лишило молителката от възможността да участва в производството по делото и да защити правата си. С оглед на това въззивният съд намира, че не са били налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК и районният съд неправилно е постановил неприсъствено решение.

            На следващо място, съдът намира, че в разпоредбата на чл.239, ал.4 от ГПК изрично е посочено, че неприсъствените решения не подлежат на обжалване. Това означава, че те влизат в сила от датата на постановяването им. За защита срещу неправилните неприсъствени решения процесуалният закон е предвидил специален ред - чрез искане за отмяна по чл.240, ал.1 от ГПК или чрез иск по чл.240, ал.2 от ГПК. Независимо от това, че производството по отмяна на неприсъствено решение по чл.240, ал.1 от ГПК се развива пред същия въззивен съд, пред който би подлежало на обжалване първоинстанционното решение, ако бе постановено по общия ред, характерът на дейността и правомощията на въззивния съд при отмяна по чл.240, ал.1 от ГПК и при въззивно обжалване съществено се различават. Тази разлика произтича от обстоятелството, че в производството по отмяна въззивният съд осъществява контрол за законосъобразност на влязло в сила решение. По правило отмяната на влезли в сила съдебни актове е допустима само на основания, изрично и изчерпателно посочени в процесуалния закон. Когато констатира, че тези основания са налице, въззивният съд отменя неприсъственото решение и връща делото за произнасяне на присъствено решение. Ако едно решение е постановено като неприсъствено при липса на предвидените в закона предпоставки – чл.238 и чл.239 от ГПК, то си остава неприсъствено. За характера на решението не може да се съди по това дали са били налице процесуалните предпоставки за постановяването му, а от неговото съдържание. След като в решението е посочено, че е постановено при условията на чл.238 и чл.239 от ГПК, въззивният съд е обвързан от тази негова характеристика. Порочно или не, това решение е влязло в сила от момента на постановяването му и настъпването на тази правна последица не зависи от преценката на въззивния съд. Производство по отмяна на неприсъствено решение е контролно-отменително, а не въззивно, поради което въззивният съд се произнася с решение само по основателността на молбата, тоест дали е налице наведеното основание за отмяна на неприсъствено решение, а не разглежда правния спор по същество като въззивна инстанция. По така изложените съображения настоящият състав не следва да обсъжда наведените доводи в молбата за отмяна на неприсъствено решение, свързани с основателността на съдебния акт по същество, а едниствено следва да отмени решението поради установеното реализиране на основанието за отмяна по чл. 240, ал. 1, т. 1 от ГПК, а именно, че ответницата по делото е била лишена от възможност да участва в делото поради ненадлежно връчване на преписа от исковата молба и призовките за съдебното заседание.

С оглед на така приетите за установени обстоятелства молбата с правно основание чл. 240, ал. 1, т. 1 от ГПК е основателна, поради което оспореното неприсъствено решение трябва да бъде отменено, а делото върнато на СРС за разглеждане на повдигнатия материалноправен спор – от друг съдебен състав.

            По разноските в настоящото производство:

            При този изход на правния спор на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът по молбата – Е.А.П., следва да заплати на молителката съдебни разноски в размер на сумата от 120.50 лв., представляваща заплатената държавна такса за разглеждане на молбата по чл. 240, ал. 1 ГПК.

           Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В състав,

 

 

                                               Р     Е     Ш     И    :

 

ОТМЕНЯ неприсъствено решение, постановено по реда на чл. 239 от ГПК на 23.10,2018 г. по гр. дело № 51145/2016 г. по описа на СРС, Г. О., 66 състав.

ВРЪЩА делото на  СРС за разглеждането му от друг съдебен състав.

           ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Е.А.П., ЕГН **********, с адрес: гр. ***** да заплати на Р.Й. Р., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 120,50 лв. - направени разноски в настоящото производство.

 

            РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                             

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            

                                  

                                                                              

                                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                   

 

                                                                                                          

                                                                                                             2.