№ 15745
гр. С., 01.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20231110103171 по описа за 2023 година
Предмет на делото са предявените от „(ФИРМА)“ ЕАД, ЕИК *********
срещу А. Г. Р., ЕГН ********** установителни искове за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 3784,45 лв.,
представляваща консумирана и незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот находящ се в гр. С., чл. (АДРЕС), ведно
със законната лихва от 30.06.2022 г. до окончателното изплащане, както и
сумата в размер на 459,62 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2020 г. до 14.06.2022 г., сумата в размер на 42,14 лв., представляваща
главница за услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 30.06.2022 г. до
окончателното изплащане, както и сумата в размер на 8,36 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава за периода от 01.07.2019 г. до
14.06.2022 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.г.р.д. № 35521 по описа на СРС за 2022 г.
Ищцовото дружество обосновава иска си с твърденията, че ответникът
дължи претендираните суми, в качеството си на потребител на топлинна
енергия в процесния имот, до който ищцовото дружество е доставяло
топлинна енергия в процесния период, цената на която не е била заплатена.
В законоустановения срок за отговор такъв е постъпил от ответника , с
който оспорва иска като неоснователен. Възразява да е потребител на
1
топлинна енергия. Прави възражение за давност. Заявява, че е в
съсобственост по наследство с майка си П. Т. Г. и не отговаря на
задълженията за нейната идеална част.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
За основателността на иска по чл. 153 ЗЕ следва да се установи
кумулативното наличие на следните юридически факти: наличието на
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
между страните, количеството на реално доставената от ищеца по договора
топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена. По иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да докаже съществуването и
размера на главния дълг и изпадането на ответниците в забава.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
Видно от Протокол от проведено общо събрание на етажните
собственици от гр. С., ул. „11-ти август” № 2 е взето решение да се сключи
договор с (ФИРМА) и от договор от 14.11.2000 г., се установява, че такъв е
сключен между собствениците на процесната сграда и топлинния
счетоводител за индивидуално отчитане и разпределение на топлинна
енергия.
От установените факти съдът прави извод, че процесният имот е
топлоснабден.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият
2
случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като
страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за
битови нужди.
В посоченото Тълкувателно решение е отразена и принципната
възможност клиенти на топлинна енергия за битови нужди да бъдат правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този
имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на
§ 1, т. 2а ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия
дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това
трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване
по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения
смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
(потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно.
С доклада по чл. 140 ГПК съдът е отделил като безспорни и
3
ненуждаещи се от доказване по делото фактът, че ответникът е съсобственик
на процесния имот с майка си Пенка Гърличкова по наследствено
правоотношение.
От приетата като писмено доказателство по делото данъчна декларация
(л. 190 и сл.) се установява, че процесният имот е деклариран от Г. И. Г. като
имотът е деклариран да е придобит по наследство. От удостоверение за
родствени връзки на Г. И. Г. (л. 200 по делото) е видно, че същият е починал
на 30.10.2012 г. и е оставил като законни наследници съпруга П. Т. Г., дъщеря
И. В. Й. и син А. Г. Р. – ответник по настоящото дело. Съдът стига до извод,
че всеки от наследниците е придобил по 1/3 идеална част от процесния
апартамент.
При съвкупната преценка на признатия факт от ответника, че е
съсобственик на процесния имот и установените факти от писмените
доказателства съдът намира, че може да се достигне еднозначен правен извод,
че А. Р. притежава 1/3 идеална част от топлоснабдения имот през исковия
период и е потребител на топлинна енергия и отговаря за същата до размера
на притежаваните от него идеални части.
Макар по делото да има данни, че П. Т. Г. е починала преди исковия
период, ищецът, който носи доказателствената тежест не е направил
доказателствено искане, с което да установи кои са нейните наследници по
закон, поради което съдът не може да направи еднозначен правен извод, че
ответникът е наследил дела на майка си и е придобил и нейните 1/3 идеални
части преди исковия период.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и
съответно е допуснато изслушването на съдебно - техническа експертиза. Въз
основа на посочените в експертизата материали вещото лице е дало
заключение относно реално потребената топлинна енергия през процесния
период. Посочено е, че технологичните разходи в АС са отчислявани от
доставената в АС ТЕ и са били за сметка на ищеца; че дяловото
разпределение на топлинната енергия е извършено от (ФИРМА) правилно,
съобразно нормативните изисквания на действащата през периода
нормативна уредба; че сумите за ТЕ са начислени в съответствие с
действащата нормативна уредба, както и че са извършени метрологични
4
проверки на топломера, монтиран в АС. Съгласно заключението стойността
на реално доставената ТЕ възлиза на сумата от 3784,39 лв. Доколкото по
делото бе безспорно установено, че ответникът е притежавал 1/3 идеални
части от правото на собственост върху топлоснабдения имот през исковия
период, то искът против него е основателен за 1/3 от 3784,39 лв. или за
1261,46 лв.
При формирания извод за основателност на иска, следва да бъде
разгледано възражението за погасяване на вземането по давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт договор, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им
са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането
на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за
забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 30.06.2022 г., от която
дата установителният иск се счита предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл.
116, б. "б" ЗЗД. В периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок е
спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание
от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от
ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от
14.05.2020 г. /. В случая суми, погасени по давност, не се претендират.
С оглед основателността на главния иск за периода, основателен е и
искът за законна лихва за забава върху тези вземания. Съгласно общите
условия, действащи за периода за който следва да бъде уважен главния иск,
потребителите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните си
задължения за доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, поради което и съгласно чл.84, ал.1, изр.І ЗЗД
с изтичането на този срок настъпва забавата на длъжника и това е началната
дата, от която се дължи лихва за забава. Съдът намира, че искът за мораторна
5
лихва е основателен за сумата в размер на 153,21 лв., до която сума искът
следва да се уважи, а за горницата да се отхвърли.
Относно иска за главница за дялово разпределение съдът намира, че
доколкото от писмените доказателства по делото и съдебно-техническата
експертиза се установява, че такава услуга е извършвана през процесния
период този иск е основателен и следва да бъде уважен за сумата от 14,05 лв.,
съобразно идеалните части притежавани от правото на собственост от
ответника, за горницата да се отхвърли. Относно възражението за погасена
давност съдът намира същото за неоснователно по изложените по-горе
съображения относно главницата за топлинна енергия.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба, поради което акцесорната претенция за лихва се явява неоснователна.
По разноските:
При този изход на правния спор и двете страни имат право на разноски.
Ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 194,91 лв. за
исковото производство и 45,21 лв. за заповедното производство, съобразно
уважената част от исковете. Ищецът дължи на ответника разноски в размер на
553,54 лв. Ответникът дължи на СРС сумата в размер на 400 лв. за допуснати
и изготвени по негово искане СТЕ и ССЕ.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл.
153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, че А. Г. Р., ЕГН ********** дължи на „(ФИРМА)“
ЕАД, ЕИК ********* сумата в размер на 1261,46 лв., представляваща
консумирана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г. в имот находящ се в гр. С., чл. (АДРЕС), ведно със законната
лихва от 30.06.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата в размер
6
на 153,21 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до
14.06.2022 г., сумата в размер на 14,05 лв., представляваща главница за
услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва за забава от 30.06.2022 г. до окончателното
изплащане, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.г.р.д. № 35521 по описа на СРС за 2022 г., като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание . 422 ГПК, вр. чл.
153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, че А. Г. Р., ЕГН ********** дължи на „(ФИРМА)“
ЕАД, ЕИК ********* сумата в размер над 1261,46 лв. до пълния предявен
размер, представляваща консумирана и незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот находящ се в гр. С., чл.
(АДРЕС), ведно със законната лихва от 30.06.2022 г. до окончателното
изплащане, както и сумата в размер над 153,21 лв. до пълния предявен
размер, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до
14.06.2022 г., сумата в размер над 14,05 лв. до пълния предявен размер,
представляваща главница за услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от
30.06.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 8,36
лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 01.07.2019 г. до
14.06.2022 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.г.р.д. № 35521 по описа на СРС за 2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК А. Г. Р., ЕГН **********
да заплати на „(ФИРМА)“ ЕАД, ЕИК ********* сумата в размер на 194,91 лв.
за исковото производство и 45,21 лв. за заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „(ФИРМА)“ ЕАД, ЕИК
********* да заплати на А. Г. Р., ЕГН ********** сумата в размер на 553,54
лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК А. Г. Р., ЕГН ********** да
заплати на Софийски районен съд сумата в размер на 400 лв., представляваща
разноски за СТЕ и ССЕ.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – Техем сървисис ЕООД и Директ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8