Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 09.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е
въззивен състав, в закрито съдебно заседание на девети август две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ВАНИНА МЛАДЕНОВА
като разгледа
докладваното от съдия Иванка Иванова гр. дело № 13070 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.247 ГПК.
Образувано е по молба
на жалбоподателите И. Л.Т. и Р.Л.Г. – Й. за отстраняване на очевидна фактическа
грешка в решение № 261080 от 24.03.2022 г., постановено по гр. д. № 13070/2020
г. по описа на СГС, ГО, ІІ Е въззивен състав. Твърдят, че съдът е приел, че не
следва да се присъжда на ответника по жалбата юрисконсултско възнаграждение, а
са осъдени да заплатят сумата от 219, 68 лв. – разноски за въззивното
производство. Молят съда да отстрани допуснатата грешка в посоченото съдебно
решение.
В срока по чл.247, ал.2 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна „Т.С.“ ЕАД.
Съдът, след като се
запозна с материалите по делото, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Нормата на чл. 247,
ал.1 ГПК предоставя възможност на съда
да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. По смисъла на
горната разпоредба очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между
действително формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в
писмения текст на решението.
В случая с
постановеното на 24.03.2022 г. съдебно решение съдът е формирал извод, че в
тежест на жалбоподателите не следва да се възлагат разноски за юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 вр. с ал.3 ГПК. Също така съдът е
счел, че сторените по делото разноски от
ответника по жалбата (възнаграждение за
вещо лице), следва да му се присъдят по съразмерност – сумата от 219, 68 лв. В
съответствие с така формираната воля на съда е и постановения последен диспозитив
на съдебното решение – жалбоподателките са осъдени да заплатят, на основание
чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 219, 68 лв., но не са осъдени да заплатят
претендираното от ответника по жалбата юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл.78, ал.8 вр. с ал.3 ГПК. Ето защо се налага изводът, че в
решението от 24.03.2022 г. съдът не е допуснал очевидна фактическа грешка, като
последният диспозитив на същото изцяло кореспондира с формираната воля на съда
относно дължимите от жалбоподателите разноски по съразмерност.
По изложените
съображения следва да се приеме, че молбата на жалбоподателите се явява
неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
Воден от гореизложеното
и на основание чл.247, ал.1 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
молба вх. № 282273 от
20.04.2022 г., депозирана от Р.Л.Г. - Й., ЕГН ********** и И.Л.Т., ЕГН ********** и двете с адрес ***,
партер - адв. К. С., за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в
последния диспозитив на решение № 261080/24.03.2022 г., като неоснователна.
Решението не подлежи на
обжалване, на основание чл.247, ал.4 ГПК вр. с чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.