Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260143 / 24.9.2020г. 24.09.2020г. Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На четиринадесети септември Година
2020
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Лили Добрева
Като разгледа докладваното от
съдията гр.д. №03818 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени са обективно съединени искове от „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК: ********* и със седалище/адрес на управление: град София 1309, район „Илинден”, ул. ”Кукуш” № 1, срещу А.Г.М., с ЕГН:********** и постоянен и настоящ адрес: ***, с правно основание чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1428,33 лв. , представляваща неплатена главница по Договор № *** от 19.07.2005г. за електронни съобщителни услуги и закупени продукти и Договор № *** от 07.06.2016г. за електронни съобщителни услуги и закупени продукти, сумата 160,69 лв., представляваща законна лихва за забава за периода 15.03.2017г. до 17.12.2018г., ведно със законна лихва върху главницата 1428,33лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед от 27.12.2018г. по ч.г.д.№09159/2018г. по описа на ПРС.
В законоустановения срок ответникът А.Г.М., чрез процесуалния си представител адв.Г., е подал отговор на исковата молба, с който е изразил становище, че производството по делото е допустимо, но е оспорил исковете по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето им като неоснователни. Ответникът оспорва да е получавал вещите- предмет на договора за продажба на изплащане, както и да е потребил услуги, за които са му начислени процесните суми. Ответникът оспорва начисленията във фактурите, като частни документи, като твърди, че счетоводството на ищеца е нередовно водено. Ответникът е направил възражение за нищожност на клаузите за неустойка.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че са предявени обективно съединени искове, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена Заповед от 27.12.2018г. по ч.г.д.№09159/2018г. по описа на ПРС, поради което и съдът намира, че исковете са процесуално допустими и следва да се произнесе по съществото на спора.
По основателността:
Видно от заключението по съдебно- счетоводната експертиза на вещото лице В. П., неоспорено от страните, между страните по делото има сключени два рамкови договора, които са отразени в счетоводството на ищеца: рамков договор № *** (***) / 19.07.2005г. и рамков договор № *** (***) /07.06.2016г.
Към рамков договор № *** (***) /19.07.2005г. е подписано Приложение № 1/06.11.2015г., с тарифен план за телефонен № *** с месечна абонаментна такса 15.00 лв. /12.50 лв. без ДДС/, със срок на услугата 24 месеца до 06.11.2017 г.
Към рамков договор № *** (***) / 19.07.2005г. е подписано Приложение № 1/08.08.2015г., с избрана услуга Двоен микс: мобилен интернет и сателитна телевизия с месечна абонаментна такса 19.99 лв. /16.66 лв. без ДДС/, със срок на услугата 24 месеца до 08.08.2017 г.
Към вторият рамков договор № *** (***) /07.06.2016г. е подписано Приложение № 1/07.06.2016г., с тарифен план за телефонен № ***с месечна абонаментна такса 33.99 лв. /28.32 лв. без ДДС/ със срок на услугата 24 месеца до 07.06.2018г.
Към същите рамкови договори между страните по делото има сключени и два договора за продажба на изплащане на предоставени от ищеца вещи:
Договор за продажба и изплащане от 06.11.2015г. с предмет- Апарат ******м. за изплащане на 23 месечни вноски в размер на 21.00 лв. и първа вноска, платима при предаването на вещта, и
Договор за продажба на изплащане от 07.06.2016г., с предмет- Пакет ***м. за изплащане на 23 месечни вноски в размер на 32.50 лв. всяка, първоначална вноска, платима при подписване на договора.
По делото са приети като доказателства и копия от всички приложения към рамковите договори, в които има изрично позоваване на същите договори, както и копия на договорите за продажба на изплащане. Ответникът не е оспорил авторството но подписите, положени в същите писмени доказателства.
Предвид гореизложеното съдът намира, че между страните по делото са налице валидни облигационни правоотношения по гореизброените договори.
Видно от заключението по съдебно- счетоводната експертиза на вещото лице В. П., неоспорено от страните, счетоводството на “А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД е водено редовно, всеки месец са отразявани издадените на ответника фактури и извършените плащания. В ищцовото дружество има отразено вземане за ползвани мобилни услуги от ответника и закупени на изплащане стоки в размер на 1115.09 лв., по фактури, които са подробно изброени в същото заключение. Всяка фактура се издава за клиентски номер и е придружена от детайлна справка Приложение А на месечното потребление на услугите за мобилен номер за съответния отчетен период и вноска за изплащане на получената стока. Осчетоводеното във фактурите, посочени в договорите и приложенията, подробно отговарят на условията, посочени в договорите и приложенията - конкретни услуги по видове, размери на такси и срокове. Видно от същото заключение процесните фактури и сметки, като суми, дати и падежи отговарят на изложеното в исковата молба и счетоводството на мобилния оператор.
Видно от заключението по съдебно- счетоводната експертиза на вещото лице В. П., неоспорено от страните, към датата на проверката 01.09.2020г. общо дължимата сума от ответника към “А1 България” ЕАД за потребени и незаплатени мобилни услуги и закупени стоки е в размер на 1115.09 лв. Дължимите суми за мобилни услуги и вноски за разсрочено плащане на получените стоки, фактурирани за мобилен номер *** по Договор № ***/19.07.2005г. за периода от 17.02.2017г. до 17.08.2017 г. са в размер на 572.32лв. и дължимите суми за абонаментни такси, мобилни услуги и вноски за разсрочено плащане по Договор ***/07.06.2016г. за периода от 12.05.2017 г. - 13.11.2017г. е в размер на 542.77лв.
Видно от заключението по съдебно- счетоводната експертиза на вещото лице В. П., неоспорено от страните, към датата на проверката 01.09.2020г. дължимата неустойка за едностранно прекратяване на договори за мобилни услуги от “А1 България” ЕАД е в размер на 313.24 лв., за която са издадени и осчетоводени следните сметки:
-сметка № **********/10.08.2017г. - неустойка на стойност 25.00 лв. за тел. номер *** по приложение № 1/06.11.2015г./ 2 оставащи месечни абонаментни такси х 12.50 лв. без ДДС/.
-сметка № *********/10.08.2017г. - неустойка за невърнато устройство за мобилна услуга на стойност 90.00 лв.
-сметка № **********/23.10.2017г. - неустойка за мобилни услуги за тел. номер ***на стойност 198.24 лв. /7 оставащи месечни абонаментни вноски х 28.32лв. без ДДС/.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал валидно вземане към ответника в размер на 1428,33 лв. , представляваща неплатена главница по Договор № *** от 19.07.2005г. за електронни съобщителни услуги и закупени продукти и Договор № *** от 07.06.2016г. за електронни съобщителни услуги и закупени продукти, поради което и главният иск следва да бъде уважен като основателен.
Видно от заключението по съдебно- счетоводната експертиза на вещото лице В. П., неоспорено от страните, за допуснатото неизпълнение в срок на задълженията от ответника, ищецът е начислил обезщетение за забава - законната лихва за периода, считано от датата следваща датата на падежа на плащане на всяка фактура до 17.12.2018г., която е в размер на 160,69лв., поради което и този иск също следва да бъде уважен като основателен.
На основание чл.86 ЗЗД се дължи и законната лихва върху главницата считано от
датата на подаване на заявление за издаване заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на сумата.
Съдът намира за неоснователни следните възражения на
ответника:
1.Възражението на ответника, че не е ползвал
претендираните услуги е неоснователно. Със сключването на процесния договор
ответникът е удостоверил, че е запознат със съдържанието на общите условия,
които са неразделна част от договора. От същите е видно, че потребителят дължи
плащане на месечна абонаментна такса, както и цената всички ползвани услуги,
посочени в ежемесечната фактура. Фактурата се издава до съответното число на
месеца, като неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от
задължението си да я заплати в петнадесетдневен срок от издаване на фактурата.
2.Възражението за недоказан размер на предоставените
услуги е неоснователно. Процесните фактури не са били оспорени от ответника
въпреки възможността, предвидена в чл.26.6 от Общите условия за оспорване на
същите в шестмесечен срок. А видно от заключението
по съдебно- счетоводната експертиза на вещото лице В. П., неоспорено от
страните, счетоводството на “А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД е водено редовно, всеки месец са
отразявани издадените на ответника фактури и извършените плащания.
3.Възражението, че ответникът не е получил процесните
два апарата е неоснователно доколкото в самите договори се съдържа Приложение
№1, което е приемо- предавателен протокол за получаване от ответника на
процесните две устройства, които са кодирани и работят само в мрежата на ищеца.
4.Възражението, че процесните неустойки са начислени в
резултат на нищожни клаузи също е неоснователно. В процесния случай се касае за
типичен договор с продължително изпълнение и фиксиран срок, като е налице
интерес измерим с частта от липсващото договаряне до края на срока. Вредите за
нарушен негативен кредиторов интерес се пораждат след заличаване на
договарянето, при което участниците в него губят както очакваното изпълнение,
така и задължението сами да престират обещано поведение и се изразяват в
неблагоприятни изменения на състоянието на имуществото на договарящите от
момента преди да влязат в договорни отношения. След прекратяването на
договорите операторът си възстановява
възможността да предлага услуги чрез освободения мобилен номер на нови клиенти
такава каквато е съществувала и преди да се обвърже с този потребител. Затова
при отпадане на авансово платима абонаментна услуга, негативните последици на
оператора на мрежата могат да се
изразяват само в пропускането на обвързване с друг клиент при по-изгодни
тарифи в сравнение с тези предлагани на новите клиенти, търсещи услуги след
прекратяването. Съдът намира, че в случая начислените неустойки са
пропорционални на неплатените месечни
такси и невърнато мобилно устройство, чиято стойност не е заплатена.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното производство, така и в исковото производство.
Ищецът е доказал разноски в общ размер на 561,43лв. за държавни такси, възнаграждение на особен представител, експертиза и преводни такси в заповедното и исковото производства, които и следва да му бъдат присъдени с оглед изхода на делото.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове на “A1 България“ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, ул.“Кукуш“ 1, срещу А.Г.М., с ЕГН:********** и постоянен и настоящ адрес: ***, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1428,33лв., представляваща неплатена главница по Договор № *** от 19.07.2005г. за електронни съобщителни услуги и закупени продукти и Договор № *** от 07.06.2016г. за електронни съобщителни услуги и закупени продукти, сумата 160,69 лв., представляваща законна лихва за забава за периода 15.03.2017г. до 17.12.2018г., ведно със законна лихва върху главницата 1428,33лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед от 27.12.2018г. по ч.г.д.№09159/2018г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА А.Г.М., с ЕГН:********** и постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на “A1 България“ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, ул.“Кукуш“ 1, сумата от 561,43лв., представляваща направени разноски за държавни такси, възнаграждение на особен представител, експертиза и преводни такси в заповедното и исковото производства.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№09159/2018г. на ПРС да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен
съдия: