Р Е Ш Е Н И Е № 176
гр.Пловдив,
11.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 2840/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Електроразпределение
ЮГ” ЕАД гр.Пловдив срещу решение № 1132/22.03.2019г. по гр.д. № 18355/2018г. на
Пловдивски районен съд, ІІ граждански състав. С обжалваното решение е признато
за установено спрямо „Електроразпределение
ЮГ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов №37, че ищецът „Теник Инвест“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
Бегония № 2 не дължи на ответника сумата от 2970,62 лв., представляваща начислена
сума по фактура № **********/31.10.2018г., вследствие на установено неизмерване, непълно или
неточно измерване на количеството електрическа енергия за електромер № ********* за периода
01.06.2018 г. - 30.08.2018 г., намиращ се в имот на адрес гр. П., ул. ***.
Решението се обжалва изцяло.
Жалбоподателят „Теник Инвест“ ЕООД обжалва решението като необосновано и неправилно.
Твърди се, че неправилно районният съд не е взел предвид, че в случая корекцията
се извършва на основание чл.51 ал. 2, изр. 2 от ПИКЕЕ, касаеща клиенти,
закупуващи ел. енергия по свободно договорени цени от доставчик, различен от
крайния снабдител, или от последна инстанция. Също така се сочи, че ЕВН ЕР като
оператор на разпределителна мрежа не е сключвал рамков договор с търговеца,
доставящ ел. енергия на ищеца, с който да се уреждат финансовите
взаимоотношения между ЕВН ЕР, търговеца и ищеца по предоставените от ЕВН ЕР
мрежови услуги, поради което е приложима горната разпоредба на ПИКЕЕ. Сочи се,
че неправилно се приема, че било необходимо да се публикуват нови Общи условия на
търговеца.Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска.
Претендират се разноски по делото. Прави се възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар.
Подаден е в срок отговор на
въззивната жалба от въззиваемото „Теник инвест“ ЕООД, с който се иска потвърждаване на
обжалваното решение. Претендират се разноски по делото.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти
граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите
на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния
срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е
недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна
материалноправна норма.
Релевантните за казуса безспорно
установените факти пред първата инстация са следните. Страните по делото са в
облигационни отношения от 08.11.2016г., когато е сключен договор за достъп и
пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа при Общи условия между
„ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД
гр.Пловдив и „Теник инвест“ ЕООД Пловдив. По силата чл.2 ал.1 от договора клиентът
заплаща на ЕВН ЕР дължимите суми за използваните услуги по утвърдените от КЕВР
цени. По чл.2 ал.2 от Договора е предоставена възможност за сключване на
договор за комбинирани услуги по смисъла на ПТЕЕ, ако доставчика на ел. енергия
е сключил рамков договор с ЕВН ЕР по смисъла на ПТЕЕ. Такъв договор по това
дело не се твърди и не се представя. На 30.08.2018г. служители на „Електроразпределение Юг“ ЕАД са извършили
проверка на електромера, отчитащ доставената електрическа енергия в обекта на
ищеца, находящ се в гр. П., ул. ***, за които действия е съставен констативен
протокол №386538/30.08.2018г. Констативния протокол е подписан от св.К. К.,
служител на трудов договор в ищцовото дружество. Издадена е фактура № **********/31.10.2018г. от жалбоподателя за сумата от 2970,62 лв., представляваща начислена сума вследствие на
установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството
електрическа енергия за електромер № 01210749 за периода 01.06.2018г. - 30.08.2018г. От заключението на
приетата по делото съдебно-техническа експертиза, извършена се установява, че
при извършената техническа проверка на електромер с фабричен № ********* от
служители на ЕР ЮГ ЕВН група е констатирано „тъмен дисплей, липсват показания“.
Отразено е в констативния протокол, че
електромерът не измерва консумираната ел. енергия. Според експерта неотчетеното
количество електроенергия е правилно изчислено по справката за коригиране на
сметката на електроенергия. и общото количество електрическа енергия за доначисляване
възлиза на 2970,63 лева с ДДС. След справка в ЕР ЮГ ЕАД експертът посочва, че
началният момент на неизмерване е 01.06.2018г., към която дата електромерът е
изгаснал.
За да уважи иска РС Пловдив е
приел, че едностранната корекция на неточно измерената ел. Енергия не е надлежно упражнена по две причини. Първо
не е изпълнено изискването на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ крайният снабдител да приеме в общите си условия ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка.
Второ не е спазено и изискването на чл. 47 ал.4
от ПИКЕЕ.
Въззиваемото дружество да получи констативния протокол преди извършване на корекцията.
И двата довода на РС Пловдив, за
да уважи иска са неправилни.
По първия въпрос за уведомяването
на клиента според въззивният съд е
твърде формалистично да не се приеме наличен такъв ред, защото той е приет с
общи условия приети през 2008 година, а не с общи условия приети след
17.07.2012г. Не е важно кога са приети общите условия, а дали потребителят е
бил уведомен за извършената му корекция на сметката. А това в случая е
безспорен факт, които дори не се нуждае от доказване, защото самия ищец с
исковата си молба твърди, че е бил информиран за корекцията на сметката с процесната
фактура и констативния протокол за проверката. Тоест изобщо не се оспорва
получаването на уведомлението за корекцията в сметката преди завеждането на
настоящия иск. В тази насока въззивният съд споделя виждането на ВКС отразено в
Решение № 118/18.09.2017г. по т.д. №961/2016г. на ІІ т.о., че чл.24 от Общите
условия на доставчикът /ЕНЕРГО- ПРО продажби“ АД/ е предвидил ред за
уведомяване на потребителя за извършената корекция. Като текста на чл.24 от ОУ
на ЕНЕРГО-ПРО продажби“ АД е абсолютно същия като този на чл.28 от ОУ на „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД. Уведомяването е
едностранно волеизявление /волеизявление на субект на правото насочено към
пораждане на определени правни последици/. И за него по силата на чл.44 от ЗЗД съответно приложение намират
правилата на договорите в случаите, в които законът допуска те да пораждат,
изменят или прекратяват права и задължения. Ето защо при съответното
приложение на чл.14 ал.1 от ЗЗД следва да се приеме, че уведомлението се смята
успешно получено в момента, в който то достигне /се получи/ от своя адресат. А в казуса по този въпрос за успешно полученото
уведомление от клиента за корекцията на сметката няма изобщо правен спор.
Ако се очаква /което е логичната основа за
критиката към Общите условия на дружеството/ електроразпределителното дружество
да изпрати съобщение до клиента и да не
фактурира тази сума в своето счетоводство, а да очаква клиента или да се
съгласи с тази сума или да я оспори и след това да започнат преговори между
страните докато стигнат до съгласие колко се дължи или изобщо дължи ли се
такова плащане, то това е начало на преговори и плащането вече ще се дължи на
база постигната договорка между страните. Това обаче не е необходимо защото
законът /чл.98а ал.6 от ЗЕ/ както вече се посочи дава право на крайния
снабдител с ел. енергия едностранно да извършва корекция на
сметката на клиента, като го уведомява за този вече осъществен от него
правен акт /фактурирана е дължимата сума в счетоводството/ и да очаква
плащане на тази сума. Ако клиента смята, че тази сума не се дължи, той може да
се защити с иск по съществото на дължимостта на корекцията, а именно има ли или
не неизмерена, неправилно измерена ел. енергия по определени причини. Следва да
се има предвид и решение № 124/18.06.2019г. по гр.д. №2991/2018г. на ВКС, ІІІ
г.о., което приема, че дори да е налично подобно нарушение, а то според съда не
е налично, то не може да служи като основание да се отрече дължимостта на
сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред.
По отношение на второто основание, че не е спазено и изискването на чл.47 ал.4
от ПИКЕЕ,
защото въззиваемото дружество следва да се отбележи следното. Чл.47 от ПИКЕЕ е отменен с решение на
ВАС №1500 от 2017г., обнародвано в ДВ бр.15 от 2017г. и към датата на съставяне
на процесния протокол през 2018г. тази правна норма не се прилага, защото е
вече отменена и няма нужда изобщо да се обсъжда от съда.
По настоящото дело безспорно са доказани фактите,
че страните по делото в процесния период от време са се намирали в облигационна
връзка по договор за доставка и продажба на електрическа енергия по общите
условия на жалбоподателя „Електроразпределение Юг“ ЕАД. Относно посочения в
исковата молба обект – П., ул.*** е заведена партида с клиентски номер *** за
ИТН *** на потребител „Теник инвест“ ЕООД. От констативен протокол за проверка
на средства за търговско измерване се установява, че при извършена проверка на
състоянието на измервателното устройство на посочения обект е установено че
електромера е угаснал и нищо не отчита. Началния период на неотчитането е определен
от СТЕ на 01.06.2018г. Периода за корекция на
сметката 01.06.2018г. – 31.08.2018г. е 90 дни и напълно съответства на
чл.48 ал.1 от ПИКЕЕ за определяне на периода за корекция на сметката, а именно
не повече от 90 дни от датата на констатиране на неправилното измерване до
датата на монтажа на СТИ или на предходната проверка. Правното основание за
такова процедиране е чл.51 ал.2 пр.2 от ПИКЕЕ, защото липсва сключен комбиниран
договор, между оператора на мрежата, търговеца и клиента закупуващ ел. Енергия
по свободно договорени цени от доставчик.
При тези факти предявения установителен иск по
чл.124 ал.1 от ГПК на въззиваемия „Теник инвест“ ЕООД се явява неоснователен. Това
е така, защото в казуса е установен точно периода в който СТИ /електромер/ е бил
повреден и е установено точно какво количество енергия не е заплатено от
клиента. По делото има приета и неоспорена от страните СТЕ, в която е видно
точно кога е началния момент на неизмерване на електрическата енергия, какво е
количеството ел. енергия и каква е неговата стойност. Спазени са изискванията
на ПИКЕЕ /чл.48 ал.1/. Само на тази база се дължи плащане от потребителя на ел.
енергия, при пълна доказаност на периода и количеството й от приетата СТЕ. В
тази насока са и определение №41/3.02.2014г. на ВКС по т.д. №1714/2013г. на ІІ
т.о. на ВКС, решение №118/18.09.17г.
по т.д.№ 961/16г. на IІ т.о.,
решение №115/20.09.17г.
по т.д.№1156/16г. на I т.о. решение №
380/30.10.2015г. по в.т.д. №1174/2015г. на ОС Стара Загора, решение №
94/02.03.2016г. по т.д. №269/2015г. на ОС Пловдив, решение № 261/01.08.2016г.
по в.т.д. №363/2016г. на АС Пловдив, определение №410/21.06.2017г. на ВКС по
т.д. №2576/2016г. на ІІ т.о. на ВКС. Ето защо и начислената в резултат на
извършената корекция стойност на количеството електрическа енергия за посочения
период, в коригирания, съобразно приетото по делото и неоспорено заключението
на вещото лице размер, е дължимо в претендирания размер от 2970,62 лева. от
жалбоподателя. Ето защо обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени
изцяло, като се отхвърли предявения установителен иск.
Предвид изхода на делото право на разноски се
поражда в полза на страната взела участие в него, съразмерно на уважената,
респективно отхвърлената част от предявената претенция. В полза на жалбоподателя
следва да се присъдят разноски на основание чл.78
ал.8 от ГПК. Такива по делото се
доказаха реално направени в първата инстанция 150 лв. за експертиза /л.31 и
л.65/ и и 150 лева за юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл.25
ал.1 Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ
и чл.78 ал.8 от ГПК. Разноски пред въззивния съд са 59,41 лв. за държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение пак в размер на
150 лв. Общо дължими разноски от въззиваемия в полза на жалбоподателя са 509,41
лева. Мотивиран така съдът.
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение № 1132/22.03.2019г. по гр.д. №
18355/2018г. на Пловдивски районен съд, ІІ граждански състав, като
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения
установителен иск по чл.124 от ГПК от „Теник Инвест“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.
Бегония №2 срещу „Електроразпределение ЮГ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
Христо Г. Данов №37, че ищецът не дължи на ответника сумата от 2970,62 лв.,
представляваща начислена сума по фактура № **********/31.10.2018 г., вследствие на установено неизмерване, непълно или
неточно измерване на количеството електрическа енергия за електромер № ********* за периода
01.06.2018 г. - 30.08.2018 г., намиращ се в имот на адрес гр. П., ул. ***.
ОСЪЖДА „Теник
Инвест“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
ул. Бегония №2 да заплати на „Електроразпределение ЮГ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
Христо Г. Данов №37, сумата от 509,41 лева
за разноски по делото пред
двете съдебни инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.