РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. Велики Преслав, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, IV СЪСТАВ, НО, в публично
заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Милена В. Хазарян
при участието на секретаря Женя С. Проданова
като разгледа докладваното от Милена В. Хазарян Административно
наказателно дело № 20253610200099 по описа за 2025 година
Производството е образувано по жалба на С. А. М., с ЕГН **********, против
Наказателно постановление №25-0323-000108 от 13.03.2025г., издадено от Началник
Група към ОД на МВР-Шумен , РУ Велики Преслав, с което за нарушение на чл.25,
ал.2 от ЗДвП, на осн.чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 20,00 лв.
С жалбата се сочи, че издаденото НП следва да бъде отменено като неправилно
и незаконосъобразно, издадено в нарушение на съдопроизводствените правила, поради
което и се моли същото да бъде отменено изцяло.
В съдебно заседание, въззивникът се представлява от надлежно упълномощен
процесуален представител, който поддържа жалбата, като моли НП да бъде отменено
изцяло на посочените в жалбата аргументи, които допълва с това, че деянието е
несъставомерно и недоказано. Обръща се внимание, че въз основа на извършения
оглед на ВД, се установява, че часът на извършване не кореспондира с този описан в
АУАН и НП.
Въззиваемата страна, чрез своя представител оспорва изцяло подадената жалба.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 11.02.2025 г., в гр. Велики Преслав, около 11:00 часа С. М., управлявайки
товарен автомобил „Рено Експрес“, с рег.№ H 5480КВ, собственост на ОП „Велики
Преслав“, при извършване на маневра, завиване надясно, при навлизане на паркинг
към жилищна кооперация, се блъска в ограда, с което става причина за ПТП, с
материални щети.
На същия ден, св. С. и св. Ч. са били изпратени на мястото, където е
осъществено ПТП-то, като и двамата са възприели, че по автомобила има щета. Св. С.
изготвил АУАН на жалбоподателя за нарушение на чл.25, ал.2 от ЗДвП, с вписан
1
свидетел колегата му - св.Ч.. АУАН бил предявен и връчен на въззивника лично от
него на 13.02.2025г.
Предвид посоченото, било издадено и обжалваното пред настоящия съд НП,
издалият го орган на което, възприел посочената в съставения акт фактическа
обстановка, като приложил с оглед установеното, правна квалификация досежно
същото по чл.25, ал.2 от ЗДвП за това, че управлявайки товарен автомобил „Рено
Експрес“, с рег.№ H 5480КВ, собственост на ОП „Велики Преслав“, при извършване на
маневра, завиване надясно, при навлизане на паркинг към жилищна кооперация, се
блъска в ограда, с което става причина за ПТП, с материални щети, съответно на осн
чл.179 от ЗДвП, наложил за извършеното нарушение по чл.25, ал.2 от ЗДвП „Глоба“ в
размер на 200 лева.
Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа на
анализа на доказателствата - писмени и гласни, събрани в хода на настоящото
производство, вкл. и приобщени в хода на съдебното следствие, снимковия материал и
от извършеното процесуално следствено действия – оглед на ВД. Свидетелските
показания депозирани от разпитаните свидетели - полицейските служители св.С. и св.
Ч. са еднопосочни, взаимно допълващи се и в кореспондираща връзка помежду си,
като колерират и с писмените доказателствени средства, като поради липса на
предпоставки за тяхната критика съдът възприема с доверие и кредитира както
показанията на разпитаните свидетели, считайки ги обективни и достоверни, така и
писмените доказателствени източници. В унисон със същите са и показанията на св. К.
и св.Л., за които съдът също не съзира основания да поставя под съмнение, тяхната
достоверност.
Така депозираната пред настоящия съд жалба е подадена в законоустановения
срок. Същата изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество,
жалбата се явява неоснователна, като съображенията за това на настоящата инстанция
са следните:
В случая спор по фактите няма. Основните спорни въпроси релевирани по
настоящото дело от страна на процесуалния представител на въззивника, са свързани
със законосъобразността на издаденото НП и неправилното приложение на
материалния закон от АНО.
Съдът намира, че в случая Актът за установяване на административно
нарушение, респ. наказателното постановление са съставени от компетентни органи
като са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Спазена е процедурата по съставянето и
връчването им и не са допуснати сочените от защитника на жалбоподателя нарушения,
касателно несъответствие между посочените в АУАН и НП нарушения, доколкото и
двете такива са абсолютно идентично вписани, като АНО при налагане на съответното
за извършването му наказание на жалбоподателя, е определил и посочил санкционните
разпоредби относими към тях.
Относно нарушението по чл. 25, ал.2 ЗДвП :
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал.2 ЗДвП, при извършване на маневра, която е
свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да
пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато такава маневра
трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни
ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в
дясната пътна лента.
В конкретния случай, не е установено по делото, че соченото нарушение е
извършено по описания в разпоредбата начин, поради което посочената като нарушена
норма се явява неприложима.
Въпреки това съдът намира, че в случая има извършено нарушение, поради
следното:
2
Контролният орган текстово е описал в АУАН и НП, че водачът управлявайки
товарен автомобил „Рено Експрес“, с рег.№ H 5480КВ, собственост на ОП „Велики
Преслав“, при извършване на маневра, завиване надясно, при навлизане на паркинг
към жилищна кооперация, се блъска в ограда, с което става причина за ПТП, с
материални щети, което задължение на водача на МПС, участник в ПТП е визирано, в
разпоредбата на чл. 185 от ЗДВП, вр. чл.5, ал.1, т.1 от ЗДВП, предвид причиняването
единствено на имуществени в случая вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал.1 от ЗДВП, всеки участник в движението по
пътищата: с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението,
не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява
имуществени вреди.
В хода на производството, въз основа на събраните по делото доказателства се
установи, че на посочените в НП място и дата е настъпило пътно-транспортно
произшествие по смисъла на в § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, съгласно която
"пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на
пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на
пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети“.
Съгласно § 6, т. 27 от ДР на ЗДвП "участник в пътнотранспортно произшествие"
е всеки, който е пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за
настъпването му“.
Предвид установеното по делото, съдът намира, че жалбоподателят е участник
в ПТП, при което са настъпили само имуществени вреди - повреждане на част от
автомобила, който е управлявал и който е чужда собственост, действие, доказано и въз
основа на показанията на собственика на МПС-то, като в тази връзка, доводите на
процесуалния представител на жалбоподателя, че щетите не били установени, не се
подкрепят от събрания и проверен доказателствен материал, а именно разпита на
свидетелите, извършени оглед на ВД, писмените доказателства.
Доказателствата са еднопосочни, както относно начина, мястото и времето на
настъпване на събитието, така и на характера на настъпилите вреди, механизма на
реализиране на вредата и превозното средство, при управлението на което същите са
причинени.
От субективна страна предвид формалния характер на нарушението (липсата на
съставомерен резултат) деянието може да бъде извършено само при пряк умисъл,
какъвто в случая е налице. Водачът М. е съзнавал участието си в произшествието, но
въпреки това не е предприел никакви действия за уведомяване на съответните лица,
или действията насочени към поправяне на вредите, които са настъпили.
С оглед на изложеното, съдът намира, че въззивникът е осъществил от
обективна и субективна страна и нарушение на чл. 5, ал.1 от ЗДвП, доколкото в
качеството му на водач е причинил материална щета на управлявания от него лек
автомобил, чужда собственост.
Относно нарушението по чл.5, ал. 1, т. 1 ЗДвП :
Посоченият за нарушен текст на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, задължава всеки
участник в движението по пътищата с поведението си да не създава опасности и
пречки за движението, да не да поставя в опасност живота и здравето на хората и да не
причинява имуществени вреди. От изложената фактическа обстановка безспорно се
установи, че жалбоподателят М. от обективна страна е нарушил посочената забрана,
като с поведението си, управлявайки товарен автомобил „Рено Експрес“, с рег.№ H
5480КВ, собственост на ОП „Велики Преслав“, при извършване на маневра, завиване
надясно, при навлизане на паркинг към жилищна кооперация, се блъска в ограда, с
което става причина за ПТП, с материални щети. В случая, независимо, че на
3
инкриминираното място и време не са установени други участници в движението и са
причинени единствено материални щети, доколкото и посоченото е осъществено по
посочения начин при който с чужд автомобил жалбоподателят е причинил материална
щета.
От субективна страна нарушението е извършено умишлено от жалбоподателя, с
оглед установените по делото факти и обстоятелства.
Съдът не кредитира въведеното от защитата възражение, свързано с неточното
и неясно описание в обстоятелствената част на НП на осъщественото от подзащитния
му поведение, което съобразно описаните в същото факти, следва ад бъде подведено
по правилната правна квалификация като нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, като
счита, че същото съдържа в необходимия си обем конкретиката на извършеното от
жалбоподателя посочено деяние. В действителност, в описателната част на НП е
посочено, че чрез своето поведение, жалбоподателя е причинил материални щети на
чужд лек автомобил, с което от обективна и субективна страна е осъществил състава
на нарушение по см. на чл.5 от ЗДВП. Доколкото всички други посочени съставомерни
елементи са налице, несъответствието между посочена първоначална квалификация,
настоящия състав не намира за съществено такова, водещо до пълна невъзможност
лицето да разбере какво нарушение е извършило и коя относима норма от действащото
законодателство, следва да бъде приложена и не е бил лишен от възможността да
организира своята защита и да подаде възражения както срещу съставения АУА Н, а в
последствие - жалба срещу НП.
Във връзка с направеното възражение от страна на защитата, свързано с
неопределяне размера на причинените имуществени вреди, следва да се посочи, че
същият е ирелевантен за съставомерността на извършеното нарушение, като в този
смисъл и не е нужно неговото установяване. Несъстоятелен е и довода, касаещ
неустановеността на точния час за извършване на нарушението, въз основа на
извършения оглед на ВД, като доколкото от прегледа на записите се установи, че
началния час на извършването на действията, с които е осъществен състава на
нарушението, касаят 7 минути преди 11:00, но доколкото в АУАН се сочи час на
извършване на деянието около 11:00, то се установява, че АНО не е извършил
нарушение на задължителните реквизити, които актовете, следва да съдържат, като не
може да се възприеме и, че правото на защита на жалбоподателя в тази връзка е било
нарушено. Посочи се, че същия е разполагал с целия обем възможности за защита на
своите права и интереси. Описанието на извършването на нарушението и неговия час,
са коректно посочени и са позволили на същия да разбере за какво нарушение е била
ангажирана отговорността му.
В хода на производството, въз основа на събраните по делото доказателства се
установи, че на посочените в НП място и дата е настъпило пътно-транспортно
произшествие по смисъла на в § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, съгласно която
"пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на
пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на
пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети“.
Съгласно § 6, т. 27 от ДР на ЗДвП "участник в пътнотранспортно произшествие"
е всеки, който е пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за
настъпването му“.
Предвид установеното по делото, съдът намира, че жалбоподателят е участник
в ПТП, при което са настъпили само имуществени вреди – материална щета на лекия
автомобил, управляван от жалбоподателя.
Доказателствата са еднопосочни, както относно начина, мястото и времето на
настъпване на събитието, така и на характера на настъпилите вреди, механизма на
реализиране на вредата и превозното средство, при управлението на което същите са
причинени.
4
От субективна страна предвид формалния характер на нарушението (липсата на
съставомерен резултат) деянието може да бъде извършено само при пряк умисъл,
какъвто в случая е налице. Водачът М. е съзнавал участието си в произшествието, но
въпреки това не е положил дължимата грижа и действия.
С оглед на изложеното, съдът намира, че въззивникът е осъществил от
обективна и субективна страна и нарушение на чл. 5, ал.1от ЗДвП, доколкото в
качеството му на водач за същия е възникнало задължение да не причинява
имуществени вреди.
В случая е налице явно несъответствие между описаното деяние и приложения
от АНО материален закон, но съдът с оглед изложените съображения, при липса на
изменение на съставомерните описани факти в наказателното постановление намира,
съобразявайки и Тълкувателно решение № 8 по тълкувателно дело № 1/2020 г. на
Общото събрание на съдиите от I и II колегия на ВАС от 16.09.2021 г., че в случая
следва да се преквалифицира описаното в НП изпълнително деяние на основание чл.
337, ал. 1, т. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН и да се постанови съдебен акт по фактически
извършеното нарушение, доколкото тази възможност е предвидена, когато се налага
приложение на закон за по-леко, същото или еднакво наказуемо нарушение, и като с е
преквалифицира извършеното нарушение, съдът да измени НП в тази му част.
Следователно, предвид и обстоятелството, че е приложена санкционна норма на
чл. 25, ал.2 ЗДвП, наказателното постановление следва да бъде изменено в тази част,
като се приложи закон за по-леко наказуемо нарушение, а именно разпоредбата на чл.
5, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
В приложената от АНО санкционната разпоредба на чл. 179, ал.2, вр. чл.1, т. 5
ЗДвП е предвидено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за водач,
който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие.
Разпоредбата на чл.185, вр. чл.5, ал.1, т.1 от ЗДВП, предвижда административно
наказание „Глоба“ в размер на 50, 00лева.
В случая и съдът не счита, че нарушението осъществено от страна на
въззивника, попада в хипотезата на чл. 28 от ЗАНН. Същото, както и обстоятелствата
по осъществяването му, разкрива степен на обществена опасност, типична за общия
случай на нарушения на посочените разпоредби, отчетена от законодателя при
въздигане на деянията в нарушения.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс , като с оглед изхода на
делото такива следва да бъдат присъдени на въззиваемата страна. Съгласно чл. 37, ал.
1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение
на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е приключило в две съдебни
заседания без участието на проц.представител на същата, съотв. същото не
представлява фактическа и правна сложност намира, че на страната следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, предвиден в
нормата на чл. 27е от Наредбата, а именно за сумата от 130/сто и тридесет/ лева.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 7, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0323-000108/13.03.2025 г., издадено
от Началник група в ОДМВР Шумен, РУ – Велики Преслав, с което на С. А. М., ЕГН
**********, от гр. ***, ул.“***“ №.* , вх.“*“, на основание чл. 179, ал. 2, вр. с чл. 179,
5
ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева
за нарушение на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението от
нарушение на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП в нарушение на чл. 5, ал. 1, т.1 от ЗДвП и
основанието за налагане на административно наказание от чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179,
ал. 1, т. 5 от ЗДвП на чл. 185 от ЗДвП, и НАМАЛЯВА наложеното наказание "глоба" от
200 лева на 50 лева.
ОСЪЖДА С. А. М., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР Шумен,
сумата от 130,00 /сто и тридесет лева/, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд
– Шумен, по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
6