№ 145
гр. Костинброд, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Албена Вл. Арсова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Гражданско дело №
20241850100701 по описа за 2024 година
Предявен е за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 45
ЗЗД, вр. чл. 52 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба, подадена от Г. И. Ц.
срещу Б. В. Т., от гр. Костинброд, с която се поискано да се осъди ответника да
и заплати сумата 10000 лева, претендирана като обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, настъпили на 26.07.2024г., около 15.00 часа, на
територията на Ш. М., находящ се на територията на община Костинброд, в
резултат от нанесени удари с юмрук в главата й от ответника, в резултат на
което е била приета по спешност в болница „Пирогов“ за три дни.
В ИМ се сочи, че не са били установени настъпили изменения
въпреки нанесеното комоцио, но е претърпяла болки и страдания. Сочи се, че
все още изпитва страх, че може да остане с трайни последици след
увреждането, включително да доведе до нейната смърт. Излагат се твърдения,
че след изписването на ищцата от болницата, и е било предписано
наблюдение, извършване на контролни ЯМР и 25 болнично лечение.
Претендира разноски.
В срок е подаден ОИМ, с който се оспорват твърденията на ищцата, че
и е нанесен удар с юмрук по главата, това, че е прекарала три дни в болница
1
„Пирогов“, както и това, че и е било предписано болнично лечение за 25 дни.
Отправя се възражение и за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на ищцата, която с действията си/преди депозиране на исковата
молба/, е била провокирала всячески ответника.
Сочи се, че ищцата през 2023 г., въпреки факта, че не е сред
настоятелите на Ш. М. „Свети Архангел Михаил“, какъвто е ответника, е
започнал да се меси в дейността на светата обител. Твърди се, че е започнала
да напада и обижда ответника, като това се е случило и на посочената в ИМ
дата 26.07.24г., когато крещейки и размахвайки с ръце пред ответника, е
създала впечатление у последния, че може да го удари или да го одере по
лицето.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
На осн. чл. 146, ал. 1, т. 3-4 от ГПК, с определението за насрочване на
делото в о.с.з., съдът е обявял за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че
на 26.07.24 г., страните по делото са се намирали около 15, 00 часа на
територията на Ш. М..
По делото е приобщена медицинска документация, от която е видно,
че за времето от 26.07- 30.07.24г., ищцата е била настанена в УМБАЛ
„Пирогов“, като същата е била изписана с подобрено здравословно състояние
на 30.07.24г. При своето настаняване е имала оплаквания от главоболие и
световъртеж, без да е губила съзнание. Същата е била насочена за домашно
лечение, както и препоръчителни контролни прегледи на 10.08.24г. и
27.08.24г., за които няма доказателства да са били извършени. На ищцата е
бил издаден болничен лист за срок от 25 дни, като наред с това е видно, че
през 2023г., и е бил издаден ТЕЛК с 40 % тр.нер., с диагноза „мозъчна
аневризма без руптура“.
Съдът кредитира в цялост показанията на К. А., от които се
установява къде са се намирали страните по делото на въпросната дата, кое
лице е присъствала наред с тях, а именно свид. С. С.ов, както и какво е било
поведението на ответника във въпросния ден. В тази им част показанията се
подкрепят от приобщената по делото ВТЕ, както и от показанията на свид.
С.ов. Съдът намира, че следва да се кредитират и показанията на свидетеля, в
2
частта, с която се излагат твърдения за механизма на причиненото телесно
увреждане/а именно нанасяне на удар в главата на ищцата, с ръка/, така и по
отношение на твърдението неимуществени вреди. Първото обстоятелство се
потвърждава от приобщената по делото ВТЕ/която съдът кредитира в цялост/,
а второто обстоятелство от приобщените по делото преписи от медицински
документи.
Съдът кредитира в едната им част и показанията на свид. С.ов, в която
се излагат твърдения относно това кои лица са присъствали на въпросния ден,
включително и, че е била обърната масата от страна на ответника. В тази им
част същите се потвърждават от показанията на свид. А., ВТЕ, така и от
приобщения по делото запис. В останалата им част, в която се твърди, че е
имало нападение от страна на ищцата спрямо ответника, както и това, че не е
бил нанесен удар от страна на ответника спрямо ищцата, съдът намира, че
изложените твърдения не намират доказателствена опора, напротив същите
категорично се опровергават, поради което не следва да се кредитират.
По делото е приобщена и ВТЕ, която съдът намира, че се явява
достатъчна обоснована, пълна и ясна и следва да се кредитира в цялост. От
заключението на вещото лице, наред с останалите доказателства приобщени
по делото може да с извлече категоричен извод за това какво се е случило
въпросния ден, както и какво е било участието на страните в него.
Други относими и допустими доказателства не са представени по
делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Институтът на непозволеното увреждане е регламентиран от
разпоредбите на чл. 45 – чл. 54 ЗЗД. Основното правило за реализиране на
тази отговорност се съдържа в нормата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД – „Всеки е длъжен
да поправи вредите, които виновно е причинил другиму“. От анализа на
цитираната разпоредба следва, че за ангажиране на деликтната отговорност на
причинителя на вредите, е необходимо ищецът да установи при условията на
пълно и главно доказване наличието на елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане, а именно: твърдяното деяние /действие на
ответника/; че е претърпял твърдените в исковата молба неимуществени вреди
и техния размер, както и причинната връзка между противоправното и
3
виновно поведение на ответника и настъпилите вреди.
Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага, като опровергаването
на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно
доказване.
Съдът намира, че по делото се установи по категоричен начин, че на
въпросната дата 26.07.2024г., около 15.00 часа, на територията на Ш. М.,
находящ се на територията на община Костинброд, ответникът чрез нанасяне
на удар с юмрук, в главата на ищцата, и е причинил неимуществени вреди-
болки и страдания, в резултат на което тя е била приета по спешност в
болница „Пирогов“ за три дни
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 45 ЗЗД се
определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 ЗЗД принцип за
справедливост. Понятието, справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението /т. 2 от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. /.
Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, означава да бъде
определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от
конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства - емоционални,
физически и психически сътресения, които намират не само отражение върху
психиката му, но му създават и социален дискомфорт за определен период от
време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното му състояние и които в своята цялост представляват
конкретните неимуществени вреди. Същевременно обезщетението за
неимуществени вреди има паричен израз, поради което всякога се явява
детерминирано и от икономическа конюнктура в страната.
С оглед предходното, съдът приема, че на първо място следва да бъде
отчетено обстоятелството, че ищцата е имала здравословни проблеми, заради
което същата е бил частично трудоустроена с 40 процента инвалидност, като
поставената и диагноза е била „мозъчна аневризма без руптура“. На следващо
място следва да се отбележи, че за същата макар и да не е била причинена
някаква по- сериозно травматично увреждане, то е било налице опасност от
усложнение на водещата и диагноза, доколкото и е бил нанесен удар именно в
областта на главата.
4
По делото липсват доказателства относно голяма продължителност и
интензитет на негативните изживявания и на периода на възстановяване от
тях. В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че размерът на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди, който би удовлетворил
обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната
обществено-икономически условия на живот, с оглед конкретните
обстоятелства по делото следва да бъде определен на 5 000 лева. В тази връзка
съдът отчете от една страна- опасността от евентуално влошаване на ищцата
при по сериозен удар от страна на ответника, от друга страна, съдът взе
предвид, че през този период ищцата не е имала негативни преживявания,
доколкото липсват доказателства в тази насока.
На последно място следва да се отбележи, че присъждането на
обезщетение само по себе си съдържа морално удовлетворение – признаване,
че действията на ответника са противоправни, и отговорността му за
причинените вреди, като размерът на паричната сума е за репариране на
действително претърпените вреди и не може да служи за обогатяване.
Предвид гореизложеното предявеният иск следва да бъде уважен за
сумата от 5000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането –
26.07.24 г. до окончателното изплащане. В останалата част до пълния
предявен размер от 10000 лева, искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът е ангажирал доказателствата за сторени разноски в общ размер на 905
лева, като съразмерно на уважения иск, то ответникът следва да бъде осъден
да му заплати сумата от 452, 50 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски,
съразмерно на отхвърлената част от иска. По делото е представен списък
съобразно, който се претендира сумата от 1800 лева за адв. възнаграждение.
Съобразно отхвърлената част на претенцията, то ответникът има право на
разноски за сумата от 900 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА Б. В. Т., ЕГН**********, да заплати на Г. И. Ц.,
ЕГН**********, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, сумата от 5000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили
на 26.07.2024г., около 15.00 часа, на територията на Ш. М., находящ се на
територията на община Костинброд, в резултат от нанесени удари с юмрук в
главата й от ответника, в резултат на което е била приета по спешност в
болница „Пирогов“ за три дни, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 26.07.24 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата над уважения размер до пълния предявен размер
от 10000 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Б. В. Т., ЕГН**********,
да заплати на Г. И. Ц., ЕГН**********, сумата от 452, 50 лева,
представляваща направените в производството пред първоинстанционния съд
разноски, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Г. И. Ц., ЕГН**********,
да заплати на Б. В. Т., ЕГН**********, сумата от 900 лева, представляваща
направените в производството пред първоинстанционния съд разноски,
съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________
6