№ 19060
гр. София, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110107025 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.124 и сл ГПК.
Образувано е по искова молба вх.№ 35737/09.02.2023 г. на Б. П. Ж., ЕГН **********,
гр. София, ж.к. Надежда 2 част, бл. 214, вх. А, ет. 2, ап. 6, с актуален съдебен адрес: гр.
София, бул. Ал. Стамболийски № 125-2, ет. 5, офис 5.3, чрез адвокат ., срещу „.“ ЕООД,
с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ №28,
ет. 2, ап. 40-46, представлявано от ., и уфсйф ид предявени кумулативно обективно
съединени искове с правно основание: установителен по чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 26
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК вр. и осъдителен по чл. 55, ал. 1 предл. първо ЗЗД, предявен като
частичен в размер на 50 лева (петдесет лв.) за платени при изначална липса на основание
суми по договор за поръчителство в пълен размер на 700 лв. Искът е увеличен до размера от
238.92 лв. по искане на ищеца по реда на чл. 214 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 30.08.2019 г. ищецът е сключил договор за
паричен заем № . с „.“ АД в размер на 1250.00 лв., при определена седмична вноска и без
посочен лихвен процент. Сочи се, че в чл. 4 от твърдения договор било уговорено лично
обезпечение с две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на
институцията, отпуснала кредита. На същата дата бил сключен договор за предоставяне на
гаранция № ., чрез който „.“ ЕООД е поело задълженията да обезпечи пред „.“ АД
задълженията на ищеца. Твърди се, че по силата на процесния договор, ищецът следвало да
предоставя дължимите парични суми на „Изи Аст Мениджмънт“ АД, упълномощено от “.“
ЕООД да събира същите. Твърди се, че съгласно чл.3 ал. 1 от договора за поръчителство,
възнаграждението се дължи в полза на поръчителя „.“ ЕООД, като „Изи Асет
Менидджмънт“ АД било единствено овластено да приеме плащане. Ищецът твърди, че е
погасил сумата по сключения договор.
Излагат се доводи, че ответникът не е банкова финансова институция по смисъла на
чл.3 от ЗКИ и аргументи, че не е налично сключено валидно правоотношение за
потребителски кредит. Навежда множество доводи за нищожност. Позовава се на съдебно
решение № 7 от 28.04.2020 г. По т.д. № 562/2017 г. На Върховен касационен съд, 2-ро търг.
отделение в подкрепа на доводите за нищожност на твърдения договор, както и Решение
1
№ 165/02.12.2016 г. На ВКС по т.д. 1777/2015 г., I т.д., ТК по отношение на принципа на
добросъвестност и справедливост.
Моли съда да прогласи за нищожен сключения договор за поръчителство № 4586561
между страните Б. П. Ж. и „.“ ЕООД, както и да му бъде присъдена сумата от 238.92 лв. като
част от общата сума от 700 лв., тъй като била платена без основание, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Претендира разноски и адвокатско възнаграждение. Указана е банкова сметка, съгласно чл.
127, ал. 4 ГПК.
Ответната страна в отговора по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1
ГПК, оспорва исковете като недопустими и неоснователни.Твърди че не е надлежна страна
да отговаря по предявения иск. Счита, че ищецът няма и правен интерес от предявения иск.
Излага доводи за неоснователност на исковата претенция, оспорва твърденията на ищеца.
Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани и да му присъди
разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение, в случай на
решение в полза на ищеца.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
Ответникът е представил Погасителен план и плащания по Договор за поръчителство
№ . от 30.08.2019 г., сключен между страните по делото, като същият не съставлява
документ по смисъла на ГПК, поради липсата на подписи и имена на лицето, което го е
съставило. Ето защо, съдът не взема под внимание този погасителен план. Други писмени
доказателства по делото не са ангажирани.
От приетото по делото заключение на допуснатата ССчЕ, неоспорена от страните в
срока по чл. 200, ал. 3 ГПК, като вещото лице е извършило проверка в счетоводството на
ответника, се установява, че заплатената сума от Б. П. Ж., ищец по делото, на ответника „.“
ЕООД по договор за поръчителство № ., е в размер на 238,92 лв. След извършена проверка
в счетоводството на „.“АД и на „.“ ЕООД вещото лице е установило, че ищецът е
заплатил за погасяване на задължения по договор за паричен заем № . и по договор за
поръчителство № ., суми в общ размер на 1 776,00 лева, както следва: главница в размер на
1250,00 лева, договорна лихва в размер на 287,08 лева и сума по договор за поръчителство в
общ размер на 238,92 лева. Вземайки предвид размера на отпуснатия кредит – 1250,00 лв.,
общо изплатената сума в размер на 1776,00 лв. (главница – 1250,00лв., договорна лихва –
287,08 лв. и сума за поръчителство – 238,92 лв.), както и срока, за който кредитът е погасен
(139 дни), вещото лице е установило, че годишният процент на разходите по договора за
кредит възлиза на 200,92 %. Доходността по договора за кредит на ден за срока на
договора е в размер на 0,80 лв., като реално полученото възнаграждение на ден е в размер
на 2,07 лв. (287,08лв./139 дни = 2,07 лева).
При така установените факти по предявените искове, съдът счита, че не следва да
обсъжда доводите за нищожност на договора за заем, сключен между ищеца и „.“ АД,
доколкото такъв иск няма предявен с исковата молба, в противен случай би се произнесъл
свръх петитум с недопустим съдебен акт.
Доколкото договорът за предоставяне на поръчителство, сключен между страните,
има за предмет поемане на отговорност за обезпечаване на вземане, което ищецът дължи на
едно трето лице – кредитодател срещу възнаграждение за това, съдът счита, че твърдението
на ищеца, че е налице договор при първоначална липса на основание е неоснователно. Тъй
като по делото не е представен валиден договор между страните, съдът е лишен от
възможността да извърши преценка на същия и неговите клаузи, както и да извърши такава
по отношение доводите на ищеца, наведени в исковата молба. Не може да се извърши
преценка относно твърдените недостатъци на процесния договор само въз основа на
изслушаната и приета по делото счетоводна експертиза, доколкото установяване на
2
доходност и годишен процес на разходите по договор за кредит са неотносими към договор
за предоставяне на поръчителство, предмет на спора. В тежест на ищеца е да докаже
наличие на сключен между него и „.“ АД Договор за паричен заем с твърдените в исковата
молба клаузи, извършено плащане от страна на ищеца в полза на ответника, което е
направено без основание, размера на обедняването си и обогатяването на ответника за
нейна сметка, както и връзка между двете, както и всички останали положителни факти и
твърдения, от които черпи изгода. Това обаче не е изпълнено в настоящото производство,
като недоказани остават всички твърдения за нищожност на клаузите по договора за
поръчителство, респективно за плащане на ответника без основание и обогатяването на
последния за сметка на ищеца до размера на предявения иск.
С оглед изложеното, съдът приема, че не са налице твърдените в исковата молба
пороци на процесния Договор за предоставяне на гаранция, които да водят до неговата
нищожност. Ето защо, съдът счита, че искът по чл. 26, ал.1 от ЗЗД се явява недоказан и
неоснователен – не са налице предпоставките, визирани в посочената законова разпоредба –
противоречие със закона, заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави или
договаряне върху неоткрити наследства. В случая не може да се приложат разпоредбите на
Закона за потребителския кредит, предвид това, че процесният договор не е за кредит.
При неоснователност на иска по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, неоснователен се явява и иска
по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, тъй като възнаграждението по процесния договор не е платено без
основание. Независимо, че такъв договор не е депозиран по делото и съдът е лишен от
възможността да извърши преценка по същия, от заключението на вещото лице се
установява, че такъв договор е бил сключен и неговият предмет е обезпечаване на риска от
непогасяване на главния дълг по договора за кредит, сключен между ищеца и „.“ АД за
срока на действие на последния, като ответникът е носил този риск за периода до
погасяването на вземането.
При този изход на спора, ищецът няма право на разноски. Такива се следват само на
ответника. С отговора на исковата молба е направено искане за присъждане на
възнаграждение за процесуално представителство в размер на 720 лв. Видно от материалите
по делото, ответникът е представляван от юрисконсулт, поради което възнаграждение му се
определя от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК по преценка на съда. Предвид
обстоятелството, че ответникът не е се е явявал в съдебно заседание, а делото не се отличава
с фактическа и правна сложност, съдът определя възнаграждение за юрисконсулт в полза на
ответното дружество в размер на 100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б. П. Ж., ЕГН **********, гр. София, ж.к. Надежда 2
част, бл. 214, вх. А, ет. 2, ап. 6, с актуален съдебен адрес: гр. София,
бул. Ал. Стамболийски № 125-2, ет. 5, офис 5.3, чрез адвокат . , срещу „.“ ЕООД, с ЕИК: .,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ №28, ет. 2, ап. 40-
46, представлявано от ., кумулативно обективно съединени искове с правно основание:
установителен по чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 26 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК вр. и
осъдителен по чл. 55, ал. 1 предл. първо ЗЗД, предявен като частичен в размер на 238.92 лв.
(двеста тридесет и осем лева и деветдесет и две стотинки) за платени при изначална липса
на основание суми по договор за поръчителство в пълен размер на 700 лв., като
неоснователни.
ОСЪЖДА Б. П. Ж., ЕГН **********, гр. София, ж.к. Надежда 2 част, бл. 214, вх. А,
ет. 2, ап. 6, да заплати на „.“ ЕООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр.
3
София, бул. „Джавахарлал Неру“ №28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от . сумата в размер
на 100 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 във връзка с
ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4