РЕШЕНИЕ
№ 474
гр. Пловдив, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20215330108921 по описа за 2021 година
Производството е образувано е по искова молба на ИЛ. М. К. против „Изи Асет
Мениджмънт” АД и „Файненшъл България“ ЕООД, с която са предявени субективно
съединени установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищецът твърди, че с първия ответник „Изи Асет Мениджмънт“ АД, сключил
договор за паричен заем от 26.09.2019 г., който е нищожен, като противоречащ на
императивните изисквания на Закона за задълженията и договорите, Закона за защита
на потребителите и Закона за потребителския кредит. Твърди, че в договора било
уговорено плащането на фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40%, което
нарушавало добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва.
Не били спазени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като в договора
не бил разписан действителния размер на ГПР. Твърди, че вписвайки в договора ГПР в
размер на 49.05%, ответникът заблудил потребителя, като използваната заблуждаваща
търговска практика довела до неравноправност на уговорката за ГПР и оттук до
нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК –
нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от
съдържанието на договора за потребителски кредит.
С втория ответник – „Файненшъл България“ ЕООД, бил сключен договор за
поръчителство от 26.09.2019 г., който също бил нищожен, като уговорката за
заплащане на възнаграждение за поръчител не е породила правни последици. Твърди,
че с посочената уговорка на длъжника се вменява задължение да осигури
1
възнаграждение за обезпечение, с което дългът му нараства, а възлагането на
потребителя да заплаща задължения, които следва да изпълнява кредитора са в
изключителен интерес само на търговеца и във вреда на потребителя като по-слабата
страна в гражданския и търговски оборот, с което задължение той не би се съгласил
ако кредитодателят действаше добросъвестно. Поставяйки на кредитополучателя
изискване да сключи договор с дружеството – поръчител, кредитодателят договарял в
полза на поръчителя по смисъла на чл. 22 ЗЗД. Излага, че от вътрешните отношения
между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и кредитополучателя следва, че ако той бе изразил
воля да сключи договор за поръчителство, той не го прави в изпълнение на свое
задължение към кредитодателя. Поради това единственият мотив би бил да надари
кредитора. По силата на чл. 225, ал. 1 ЗЗД, с договора за дарение дарителят следва
незабавно да престира, в противен случай договорът е нищожен. Излага, че
кредитополучателят се задължил да погасява възнаграждението на поръчителя
разсрочено, т.е. той не е надарил незабавно кредитодателя, поради което следва да се
отрече правния ефект на тази уговорка. Сочи, че договорът за поръчителство е с
акцесорен характер и доколкото кредитната сделка е нищожна, то и договорът за
поръчителство не е породил правно действие.
Иска се установяването на нищожността на договора за паричен заем от
26.09.2019 г., като противоречащ на закона, както и на договора за предоставяне на
поръчителство от 26.09.2019 г., като лишен от правно основание, уговорен
неравноправно в ущърб на потребителя, противоречащ на добрите нрави, като същият
не е породил правни последици и на основание обстоятелството, че обезпечава
нищожна кредитна сделка.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Изи асет мениджмънт“ АД, е подал
писмен отговор, с който оспорва иска. Твърди, че ищецът бил уведомен за размера на
възнаградителната лихва, който ясно бил записан в договора, и той се е съгласил с
него. Не било налице неравноправие и нарушаване на добрите нрави, при положение,
че няма нормативно ограничение за размера на възнаградителната лихва. Такова имало
единствено за ГПР, като видно от договора за паричен заем, ГПР не надхвърля размера
предвиден в чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК. Твърди, че липсват нарушения на чл. 11, ал. 1, т.
10 и т. 11 ЗПК. Излага, че възнаграждението на дружеството за поръчителството не е
част от заемното правоотношение по договора за заем. Същото е дължимо не към
заемодателя, а за предоставена услуга от „Файненшъл България“ ЕООД. Твърди, че
ГПР е фиксиран, като в договора не е уговорена възможност за промяна на същия,
поради което не били предвидени и уговорени допълнителни допускания. Твърди, че
съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за заем, заемателят разполагал със срок до три дни
след подписване на договора да предостави едно от трите обезпечения. Договорът за
поръчителство било едно второ, акцесорно облигационно правоотношение и не би
могло дължимата по него такса за възнаграждение на поръчителя да бъде включена в
ГПР по договора за паричен заем. Задължението по договора за предоставяне на
2
поръчителство не е обвързано с договора за паричен заем. Това възнаграждение се
дължи на „Файненшъл България“ ЕООД, не представлява пряк разход, свързан с
кредита, доколкото същото се дължи, независимо дали отговорността на поръчителя е
ангажирана при евентуално неизпълнение от страна на длъжника.
Излага, че твърденията за недействителност на договора за поръчителство били
неоснователни. Твърди, че дори да се приеме, че договорът за заем е нищожен, то
„Файненшъл България“ ЕООД, изпълнявайки задължението си по договора със
заемателя, има право да получи възнаграждение в пълния уговорен размер.
Иска се отхвърлянето на исковете и присъждане на разноски. Прави се
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Файненшъл България“ ЕООД, е подал
писмен отговор, с който оспорва иска. Твърди, че договорът за поръчителство е
валидно сключен, като не противоречи на добрите нрави и престациите по него не са
явно нееквивалентни. Ищецът неправилно счита, че ако договорът за заем се приеме за
нищожен, то не се дължи възнаграждение по договора за поръчителство.
Неоснователни били твърденията на ищеца, че договорът за кредит е нищожен. Не
били налице нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Излага, че при фиксирана лихва,
липсва задължение в договора да се съдържа информация по чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК,
като липсват нарушения и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. ГПР бил посочен ясно в договора
за заем, същият бил фиксиран. Възнаграждението на дружеството за поръчителството
не било част от заемното правоотношение по договора за заем. Същото било дължимо
не към заемодателя, а за предоставената услуга от „Файненшъл България“ ЕООД.
Моли за отхвърляне на предявените искове, претендира разноски. Прави възражение
по чл. 78, ал. 5 ГПК.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
На първо място следва да се отбележи, че страните не оспорват сключването на
процесните договори. Предвид становищата на страните и представените писмени
доказателства, по делото се установява, че на 26.09.2019 г. с „Изи асет мениджмънт“
АД е сключен договор за паричен заем, по който на ищеца е предоставена сумата от
1000 лева. Годишният лихвен процент е 40.00%, а годишният процент на разходите
(ГПР) 49.05 %. В чл. 4 от договора за заем е предвидено, че потребителят следва да
предостави обезпечение в 3-дневен срок от сключването, чрез две физически лица
поръчители, банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество-поръчител,
което предоставя гаранционни сделки.
Във връзка с договора за заем на същата дата и под същия номер е сключен
договор за предоставяне на поръчителство с ответника „Файненшъл България“ ЕООД,
с който дружеството се е съгласило да отговаря солидарно с ищеца по заема срещу
3
възнаграждение от 405.44 лева. Уговорено е в чл. 2, че договорът влиза в сила при
непредставяне на някое от другите обезпечения по договора за заем. В чл. 3, ал. 2 и ал.
3 е посочено, че плащанията се извършват на заемодателя „Изи асет мениджмънт“ АД.
Относно недействителността на договора за заем:
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Предвид уговореното възнаграждение за поръчителство, се констатира, че не е
спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва
да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В контекста на
дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
Възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е установено
за услуга в полза на заемодателя, която е задължително условие за отпускането на
заема и съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК следва да бъде включена в ГПР.
Становището на ответниците, че дължимостта на сумата не е част от договора за
заем и не е била известна към момента на сключването на договора не може да бъде
споделено. В договора за заем изрично е предвидено задължение за предоставяне на
обезпечение, като една от предвидените възможности е с избрано от ответника „Изи
асет мениджмънт“ АД дружество поръчител. Ищецът се е възползвал от тази
алтернативна възможност и е сключел договор за предоставяне на поръчителство с
втория ответник. Договорите са сключени чрез едно и също лице, като представител на
двете дружества, на една и съща дата, заведени са под един номер, предоставен е един
погасителен план и е уговорено плащане само в полза на „Изи асет мениджмънт“ АД.
Освен това заемодателят „Изи асет мениджмънт“ АД и поръчителят „Файненшъл
България“ ЕООД имат качеството на свързани лица, защото при осъществена
служебна справка в Търговския регистър се установява, че едноличен собственик на
капитала на „Файненшъл България“ ЕООД е „Изи асет мениджмънт“ АД. При тези
данни, заемодателят е бил наясно с избора на ищеца за предоставяне на обезпечение
още към момента на сключването на договора за заем.
Тъй като се касае до възнаграждение за услуга в полза на заемодателя и
поставена като изискване за предоставянето на заема- чл. 4, това допълнително
плащане се отнася до разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което
4
неговият размер надхвърля законовото ограничение, предвид посочения в договора
процент, размерът на възнаграждението и срока на заема- около 4 месеца. Ето защо
посоченият в договора за заем годишен процент на разходите от 49.05% не отговаря на
действителния такъв.
Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР, представлява
невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно
заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1
ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и
не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на
договора. В този смисъл: Решение № 260123 от 25.09.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр.
д. № 1214/2020 г.; Решение № 682 от 7.07.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. №
880/2020 г.; Решение № 1375 от 22.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1983/2019
г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019
г.; Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г.;
Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г. и Решение
№ 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г.
ГПР не се уговаря между страните. Той представлява стойност, която се
изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 от ЗПК, въз основа на уговорените
плащания. Посочването на стойност по-малка от действителната, която превишава
ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Следователно процесният договор за заем е недействителен, на основание чл. 22
ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК.
Относно недействителността на договора предоставяне на поръчителство:
Съгласно чл. 1, потребителят възлага, а поръчителят се задължава да сключи
с „Изи асет мениджмънт“ АД договор за поръчителство, по силата на който да
отговаря солидарно за всички задължения възникнали по договора за заем, както и за
последици от неизпълнението. Този договор е акцесорен, като единствено основание за
сключването му е договорът за заем и предвиденото в него задължение за предоставяне
на поръчителство. Предвид недействителността на договора за заем, липсва и
основание за сключването на договор за предоставяне на поръчителство.
Възраженията на ответника във връзка с относителна му самостоятелност не
могат да бъдат споделени. От постигнатите между страните уговорки не може да се
изведе друга причина за сключването на договора, различна от осигуряването на
обезпечение чрез поръчителство.
Ето защо предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят
5
държавна такса в размер на общо 100 лева и 150 лева за ССЕ.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв, в полза на адв. Иванова следва да бъде присъдена сумата от общо 600 лева за
адв. възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните ИЛ. М. К.,
ЕГН ********** и „Изи асет мениджмънт“ АД, ЕИК *********, че сключеният между
тях договор за паричен заем № ****от 26.09.2019 г. е недействителен, на
основание чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните ИЛ. М. К.,
ЕГН ********** и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, че сключеният
между тях договор за предоставяне на поръчителство № *****от 26.09.2019 г. е
нищожен, на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Изи асет мениджмънт“ АД, ЕИК *********, да заплати на ИЛ. М.
К., ЕГН **********, сумата от 125.00 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на ИЛ.
М. К., ЕГН **********, сумата от 125.00 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА „Изи асет мениджмънт“ АД, ЕИК *********, да заплати на адв. Е.Г.
И., ****, личен № **********, служебен адрес: *****, сумата от 300.00 лева –
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ИЛ. М. К. по
производството.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на адв.
Е.Г. И., ***, личен № **********, служебен адрес: ****, сумата от 300.00 лева –
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ИЛ. М. К. по
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
6