Присъда по дело №62/2022 на Районен съд - Свищов

Номер на акта: 9
Дата: 6 октомври 2022 г.
Съдия: Теодора Богомилова Стоянова Христова
Дело: 20224150200062
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 13 април 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 9
гр. Свищов, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на шести октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодора Б. Стоянова Христова
при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева
и прокурора К. Т.
като разгледа докладваното от Теодора Б. Стоянова Христова Наказателно
дело от общ характер № 20224150200062 по описа за 2022 година
въз основа на ЗАКОНА и събраните доказателства,
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Б. Г. М. – роден на 23.10.1968 г. в гр. Р,
постоянен адрес гр. *, настоящ адрес гр. Р, **, български гражданин, с
основно образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН ********** за
ВИНОВЕН в това, че на 04.02.2021 г. в гр. Свищов, потвърдил неистина в
писмена декларация, която по силата на закон – чл. 189, ал. 5 от ЗДвП се дава
пред орган на властта – служител на МВР, за удостоверяване истинността на
някои обстоятелства, като представил декларация за предоставяне на
информация по нарушение на *** във връзка с разпоредбите на чл. 189, ал. 5
от ЗДвП пред И. П. – полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“
при РУ МВР Свищов, за да удостовери, че на 12.11.2020 г. в 11:45 часа е
предоставил за ползване на Д. И. Г. от гр. Р собствения си лек автомобил „7“ с
транзитен регистрационен № ****, поради което и на основание по чл. 313,
ал. 1 НК във връзка с чл. 54 и чл. 36 от НК го ОСЪЖДА на ГЛОБА в размер
на 300,00 лева.

1
ЕИСПП № на престъпление: *****.

Вещественото доказателство по делото: компакт диск с видеозапис /в
плик, обозначен като л. 63/, след влизане в сила на присъдата да остане по
делото.

ОСЪЖДА подсъдимия Б. Г. М. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОД
на МВР – Велико Търново направените по разследването разноски за
експертизи в размер на 140,00 лева (сто и четиридесет лева), както и 5,00 лева
– такса за издаване на изпълнителен лист.

Присъдата може да се обжалва или протестира в 15-дневен срок от днес
пред Окръжен съд – Велико Търново.

На основание чл. 310, ал. 2 от НПК ОБЯВЯВА срок за изготвяне на
мотивите – 15 дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда №9 от 6.10.2022г. по НОХД 62/2022 г. на СвРС

Обвинението срещу подсъдимия Б. Г. М. от гр.Р е по чл. 313 ал.1 от
НК за това, че 4.02.2021 г. в гр.Свищов потвърдил неистина в писмена
декларация, която по силата на закон - чл.189 ал.5 от ЗДвП се дава пред орган
на властта – служител на МВР, за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства, като представил декларация за предоставяне на информация
по нарушение № *** във връзка с разпоредбите на чл. 189 ал. 5 от ЗДвП пред
И. П. - полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ при РУ-МВР
Свищов, за да удостовери, че на 12.11.2020 г. в 11,45 ч. е предоставил за
ползване на Д. И. Г. от гр. Р собственият си лек автомобил „**“ с транзитен
регистрационен № ****.

Подсъдимият Б. Г. М. не се признава за виновен по предявеното му
обвинение. Дава обяснения ,че действително представил декларация , но е
бил със съзнанието, че на въпросната дата - 12.11.2020 г. е предоставил
автомобила си на Д. И. Г., за което последният потвърдил и му предоставил
шофьорската си книжка.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намери за
установена следната фактическа обстановка:
Б. Г. М. е роден на ***** г. в гр. Р. Завършил е основно образование.
Живее в гр. Р. Не работи.Общува с криминално проявен контингент, видно от
характеристична справка. От свидетелството за съдимост се установява, че е
осъждан единадесет пъти за различни престъпления от общ характер.
Първите му две присъди са за кражби и по тях е реабилитиран. Следващите
санкционни актове са за престъпления по чл. 144 ал.3 от НК, чл. 216 ал.1 от
НК, чл. 325 ал.2, вр. с ал. 1 от НК, чл.3434б ал.1 НК, чл. 128 ал. 1 НК,чл. 246
ал.3, вр. с чл. 243 ал.3 от НК и чл. 133, вр. с чл. 129 ал. 1 от НК. Излежавал е
ефективни присъди, като последно с Определение по ЧНД/2018г. на
Плевенски ОС, влязло в законна сила на 4.05.2018г. е освободен условно
предсрочно с изпитателен срок 1 година 1 месец и 18 дни. Изпитателният срок
е изтекъл на 22.06.2019г.
Пътува често до различни точки в България, като видно от Справка за
нарушител-водач /л.54-62 от ДП/ има наложени множество административни
наказания за нарушения по ЗДвП с наказателни постановления и електронни
фишове от полицейски управления в различни градове.
На 12.11.2020г. в 11.45 часа на ППІ-3, км. 16+000, до бензиностанция
„Петрол“, автоматизирано техническо средство № TFR1-M565 e заснело лек
автомобил „**“ с рег. № **** да се движи със скорост 118 км/ч , при
максимално допустима скорост 60км/ч. След преглед на клипа, на
13.11.2020 г. бил издаден електронен фиш серия К №4151699 на името на Б.
1
Г. М., като собственик на посочения автомобил. Електронния фиш серия К
№4151699 бил връчен на Б. Г. М. на 18.01.2021г. Съгласно разпоредбата на
чл. 189, ал. 5 ЗДвП електронният фиш по, ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188,
ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните
лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол,
при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от
получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната
териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето,
посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за
извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се
анулира.
В тази връзка на 1.02.2021г. подсъдимият М. изготвил и изпратил до
ОД-МВР В.Търново с писмо декларация, която по силата на закон - чл.189
ал.5 от ЗДвП се дава пред служител на МВР за предоставяне на информация
по нарушението, констатираното с посочения ел. фиш серия К №4151699. В
нея декларирал, че на 12.11.2020г. автомобилът му „**“ с рег. № **** се е
намирал във владението на Д. И. Г. от гр. Р, ул. „****. Към декларацията
приложил копие от СУМПС, издадено на Д. И. Г..
Тази декларация била препратена в РУ- МВР Свищов. На 4.02.2021г. тя
била получена в деловодството на РУ-Свищов, входирана е с № УРИ-352-
000-633/4.02.2021г. и предадена на св. И. П. - полицейски инспектор в звено
„Контрол на пътната дейност“ в група „Охранителна полиция“ при РУ-МВР
Свищов, като компетентен орган относно административно –наказателната
дейност по КАТ,и в чиито задължения влизало прием на декларации по
чл.189, ал.5 от ЗДвП.
Подадената от подсъдимия Б. М., Декларация била взета
предвид,поради което на 5.02.2021г. издаденият против него електронен фиш
серия К №4151699 бил анулиран и бил съставен нов електронен фиш – серия
К, № 4452730 против Д. И. Г. с ЕГН **********. С него е наложена глоба в
размер на 650 лева за нарушение по чл. 21 ал.2, вр. с чл. 21 ал.2, вр.ал.1 от
ЗДвП, отнасяща се до превишение на максимално допустимата скорост извън
населено място с 58 км/ч. Фишът бил изпратен за връчване в гр.Р и получен
от майката на Д. Г.-св.Р. П..
На 26.04.2021г. в ОД МВР Велико Търново е входирано възражение от
св. Р. Н. П.- майка на Д. И. Г., в което е заявила в периода м. октомври – м.
декември 2020г. синът й не се е намирал на територията на България, през
октомври 2020г. бил обявен за издирване и се оказало че е в *****, от където
се върнал в края на месец декември 2020г. В същото заявление е посочила, че
той страда от ******, като в подкрепа на това приложила медицински
документи.
Въз основа на Възражението на Р. Н. П.- майка на Д. И. Г. било
2
образувано досъдебно производство.
Подсъдимият Б. М. не оспорва, че е написал и подал / изпратил по
пощата до ОД МВР В.Търново/ процесната декларация, която е входирана с
№ УРИ-352-000-633/4.02.2021г. и предадена на св. И. П. - полицейски
инспектор в звено „Контрол на пътната дейност“ в група „Охранителна
полиция“ при РУ-МВР Свищов. В нея е декларирал, че на дата 12.11.2020г.
автомобилът му „**“ с рег. № **** се е намирал във владението на Д. И. Г. от
гр. Р, ул. „****. Към декларацията приложил копие от СУМПС, издадено на
Д. И. Г..
От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство
съдебно-графическа експертиза се установява, че ръкописния текст и
подписите положени в графата "Подпис" в декларация с вх.№ УРИ-352-000-
633/4.02.2021г. са положени от подсъдимия Б. Г. М. .
Защитната версия на М. включва твърдение, че по негови спомени във
въпросния ден -12.11.2020г. наистина е предоставил автомобила си на Д. Г.,
което било потвърдено и от Г. , когато обсъждали въпроса с получения
електронен фиш. Версията на подсъдимия М. е несъстоятелна.
По делото са разпитани водените от подс.М. свидетели В. М.- негов син
и С. К.-приятелка на подсъдимия. Същите се опитаха да внушат , че Д. Г. е
бил в добро психично състояние, но е тормозен от майка си-св.Р. П. , която се
опитвала да го изкара психично болен. Бил близък с Б. М. , както и с тях,
чувствал ги като семейство, споделял си с тях и те му помагали.
Присъставали / края на 2020г. –началота на 2021г./, когато Б. М. се върнал от
полицията с фиша и като коментирали, кога е станало това нарушение Д.
уверил Б.,че той е карал, след това ходили да вземат декларация , попълнили
я, а Д. дал шофьорската си книжка. Св.К. обяснява, че докато е бил в ***** им
се е обаждал всеки ден,за да разкаже как е минал денят му там, защото ги
чувствал близки, а в същото време не знае в кой град е бил и какво е
работил.Св.В. М. не знае за първото му ходене в *****, запознал се е с Д.
когато се е върнал от ***** в края на месец декември 2020г. и отседнал в
дома им. Заявява,че в началото на месец януали 2021г. го придружил до КАТ
Р за да си поднови шофьорската книжка, защото неговата била отнета, а Д.
обичал да шофира и често го возел. В същото време не го знаел какво прави
по цял ден,в дома им само нощувал. Заявява, че го е изпратил на автобуса при
второто му заминаване за *****. Съдът не кредитира показанията на тези
свидетели, доколкото същите са противоречиви, налице са много
разминавания в детайлите /между двамата свидетели на подсъдимия/ , както и
не са подкрепени от други доказателства по делото. Например относно
попълването на декларацията, което и според двамата свидели е станало в
дома на Б. М., и са присъствали , св.К. казва че Д. Г. си е спомнил , че той и
Б. М. са пътували заедно за София и Б. му дал да шофира.Според св.В. М.- си
е спомнил,че е пътувал сам до София. След попълване на декларацията,
двамата ходили да я пуснат в пощата, като Д. Г. бил наясно и напълно
3
съгласен фишът да се прехвърли на него. Друг е въпросът , че към 1.02.2021г.
, когато е попълненена и пусната по пощата Декларацията , Д. Г. също не е
бил в България. Видно от справка за пътуване на лице /л.31-32от ДП/ е
излязъл на 22.01.2021г. през Дунав мост, като пътник в автобус и се е върнал
през ГКПП Калотина на 13.02.2021г. също с автобус.
На първо място е безспорно, и се установява от приложените
медицински документи, че Д. И. Г. страда от ***** ****** от 2015г. Същият е
поставен под ограничено запрещение с Решение №364/16.12.2021г. по
гр.д.414/2021г. на РОС. , поради което не е разпитан като свидетел по
настоящото дело.
Видно от справка за нарушител –водач Д. Г. има издадена шофьорска
книжка през 2009г., преди да се отключи психичното му заболяване-СУМПС
№ ****** от 3.04.2009г. Тази книжка е била с валидност до 2.04.2019г., след
което не е подновена. Според св.Р. П.-майка на Д. Г. , същият е шофирал
рядко и то преди 2015г., след това не е , а освен това не са имали автомобил.
В справката му за нарушител –водач няма констатирано нито едно нарушение
/ изключая процесния ел.фиш/, което също говори, че притежателят на
свидетелството не е активен шофьор. Към дата 12.11.2020г. , Г. не е имал
валидно СУМПС. Видно от същата справка , на 14.01.2021г. са подадени
документи за подновяване на СУМПС и то експресна поръчка
/свидетелствато е издадено на 15.01.2021г./, при положение че предходните
две години за Г. не е било належащо да има валидна шофьорска книжка.
Както сам заяви в разпита си св.В. М.- той е придружил Д. Г. в КАТ за да си
извади шофьорска книжка.
На следващо място към дата 12.11.2020г. Д. Г. не е бил в България.
Видно от преписка №УРИ339300-3741/2020г. на 02 РУ-Р, образувана по
сигнал за издирване на лице, на 16.10.2020г. св.П.-майка на Г. е подала
заявление за издирването му, с оглед на психичното му заболяване и
обстоятелството, че на 13.10.2020г. не се прибрал от работа в обичайното
време и от тогава няма контакт с него. От материалите по преписката се
установява, че на 13.10.2020г. Г. е напуснал България през Дунав мост и то
със съдействието на Б. М. /намерил превоз до Букурещ/. Впоследствие на
3.11.2020г. Р. П. е заявила , че е осъществила контакт със сина си, който е в
***** и желае да бъде преустановено издирването. Видно от справка за
пътуване на лице /л.31-32от ДП/ Д. И. Г. е преминал границата на 13.10.2020г.
, в 19,26 часа през Дунав мост, като пътник в автомобил и се е върнал през
ГКПП Калотина на 24.12.2020г. в 20,14 часа, като пътник в автобус.
Всичко гореизложено навежда на извода , че Д. Г. е бил в обективна
невъзможност на 12.11.2020г. в 11.45 часа на ППІ-3, км. 16+000, до
бензиностанция „Петрол“, да управлява лек автомобил „**“ с рег. № ****
със скорост 118 км/ч , при максимално допустима скорост 60км/ч. Бил е и в
обективна невъзможност да „убеди“ подс.М., че на посочената в ел.фиша
дата вероятно той е управлявал автомобила- към датата на попълване и
4
изпращане на Декларацията по чл. 189 ал. 5 от ЗДвП -1.02.2021г., Д. Г. също
не е бил в България.
В случая подсъдимият Б. М. се е възползвал от лабилната психика на Д.
И. Г. и съвсем умишлено е декларирал, че той е управлявал на 12.11.2020г.
автомобила му „**“ с рег. № ****, като е предоставил и копие от издаденото
за целта СУМПС.

С гореописаното деяние от обективна и субективна страна-умишлено
,подсъдимият Б. Г. М. е осъществил престъпния състав на чл. 313 ал.1 от НК.
В конкретния случай няма спор, че подсъдимият М. е субект на
престъплението по чл. 313, ал. 1 НК, защото е пристъпил към заявяване на
опредена информация в подадената от него декларация по чл. 189, ал. 5
ЗДвП, която информация не отговаря на действителността, а подсъдимия е
съзнавал неистинността на декларираните от него обстоятелства, поради
което е налице основание за ангажирането на наказателната му отговорност.
Причини и условия за извършване на престъплението - ниска морална
култура на подсъдимия, утвърдени престъпни навици.
Отегчаващи отговорността обстоятелства – няма.
Смекчаващи отговорността обстоятелства–няма.

Съдът като взема предвид горното, намери че деянието не е с висока
степен на обществена опасност,с оглед на предвидените за него наказания.
Степента на обществена опасност на дееца не е ниска, с оглед на предходните
му осъждания. Предвид гореизложеното съдът определи наказанието на
подсъдимия М. съгласно втората алтернатива на наказанието ,предвидено в
чл.313 ал.1 от НК – глоба в размер на 300,00лева.

Присъдиха се направените по делото разноски в размер на 140,00лева в
полза на ОДМВР.

По тези съображения съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5
Съобщи за изтекли лични данни