№ 12465
гр. София, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20231110106286 по описа за 2023 година
Ищецът Г. П. К. е предявил срещу ответника „С...“ АД кумулативно
обективно съединени искове, както следва: 1) за признаване за незаконно на
уволнението му, извършено със Заповед № 366/11.11.2022 г. и неговата
отмяна – правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; 2) за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност „оператор, зареждане с гориво” при
ответника – правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ; 3) за заплащане на
парично обезщетение за шестте месеца, следващи уволнението, през които не
е полагал труд по трудово правоотношение, а именно за периода от
12.12.2022 г. до 12.06.2023 г. общо в размер на сумата от 9 000.00 лв. –
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че е работил при ответника на посочената по-горе
длъжност, като с посочената по горе заповед трудовото му правоотношение
било прекратено на основание чл. 328, ал.1, т. 2 КТ. Поддържа, че
гореописаната заповед е незаконосъобразна по подробно изложените в
исковата молба съображения, а именно - не бил налице фактическият състав
на прекратителното основание; заповедта била издадена от ненадлежен орган;
трудовите функции, включени в длъжностната характеристика на ищеца,
1
продължавали да се изпълняват от други служители, като не била извършено
дори вътрешно организационно преустройство.
Ответникът „С...“ АД в законоустановения едномесечен срок, е
депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете, излага
подробни аргументи, че при прекратяване на трудовото правоотношение е
спазена законовата процедура и уволнението на ищеца е законосъобразно.
При условията на евентуалност прави възражение за прихващане на
претендираното обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ с изплатеното такова при
прекратяването на трудовото правоотношение по чл. 222, ал. 1 от КТ в размер
на сумата от 2 381.78 лв. Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените по делото Трудов
договор №1318/12.08.2011 г. и допълнително споразумение към него от
10.12.2019 г. се установява, че между тях е съществувало трудово
правоотношение за неопределено време, по силата на което ищeцът е заемала
длъжността „оператор, зареждане с гориво” в сектор 1 „Складово
стопанство“, отдел „Гориво-смазочни материали”, Дирекция „Транспорт и
ГСМ“, Главна Дирекция „Операции“.
Това трудово правоотношение е било прекратено при спазен срок на
предизвестие, считано от 12.12.2022 г., като Заповед № 366/11.11.2022 г. на
Главния директор, човешки ресурси на „С...“ АД е връчена на ищеца на
09.12.2022 г., което е удостоверено с полагането от ищеца на подпис върху
заповедта.
По делото е представено Решение - протокол от 09.11.2022 г. на
изпълнителния директор на „С...“ АД (лист 18 - 19 от делото), видно от което
е взето решение за закриване на сектор 1 „Складово стопанство“, отдел
„Гориво-смазочни материали”, Дирекция „Транспорт и ГСМ“, Главна
Дирекция „Операции“ и за заличаване на всички прилежащи към него
длъжности.
По делото е представена организационна структура на „С...“ АД,
утвърдена на 03.10.2022 г., видно от която отдел „Гориво-смазочни
материали”, в Дирекция „Транспорт и ГСМ“, се състои от два сектора -
сектор 1 „Складово стопанство“ и сектор 2 „Складово стопанство“. От същия
2
документ се установява и, че преди процесното уволнение в двата сектора са
били предвидени по 4 бр. длъжности „оператор, зареждане с гориво”, каквато
е и длъжността, заемана от ищеца.
От показанията на разпитания по делото свидетел Р.С.М. ., които съдът
намира за последователни, непротиворечиви и кредитира с доверие, се
установява, че свидетелят е заемал длъжността „отчетник – счетоводство“ в
сектор 1 „Складово стопанство“, отдел „Гориво-смазочни материали” при
ответника в периода от 19.04.2021 г. до 17.12.2022 г., когато трудовото му
правоотношение било прекратено поради съкращение. Свидетелства, че
сектор „Складово стопанство“ бил разделен на сектор 1 и сектор 2, преди
извършване на съкращенията, с цел работещите в сектор 1 да бъдат
съкратени. Сочи, че след разделянето на два сектора не са настъпили никакви
промени в начина на осъществяване на трудовите им функции, а
обособяването на двата сектора било само на хартия.
От показанията на разпитания по делото свидетел Г. Х. Т. (на длъжност
„директор” на Дирекция „Транспорт и ГСМ“ в ответното дружество), които
съдът намира за последователни, непротиворечиви и кредитира с доверие, се
установява, че в началото на месец август 2022 г. след приемането на нов
Етичен кодекс в „С...“ АД било взето решение за разделяне на сектор
„Складово стопанство“ на две с цел по-добро управление на служителите, по-
пълно изпълнение на задачите и повишаване на средното управленско ниво
във всички дирекции. Свидетелства, че в отдел „Гориво-смазочни материали”
били създадени сектор 1 „Складово стопанство“ и сектор 2 „Складово
стопанство“, които били си идентични функции, с еднакъв брой служители и
еднакви длъжности. Сочи, че двамата ръководители на секторите също били с
идентични функции. Към края на месец ноември 2022 г. ръководството на
„С...“ АД взело решение за съкращаване на сектор 1 „Складово стопанство“,
след което работата на отдел „Складово стопанство“ била поета изцяло от
Сектор 2. Свидетелства, че не е извършвано вътрешно преустройство, а били
редуцирани служителите.
Не е спорно между страните по делото, а същото е изрично потвърдено
от ответното дружество в депозирания от него отговор на исковата молба, че
трудовите функции осъществявани от горепосочените сектор 1 „Складово
стопанство“ и сектор 2 „Складово стопанство“ в отдел „Гориво-смазочни
3
материали”, в Дирекция „Транспорт и ГСМ“, са напълно идентични. Същото
обстоятелство се установява и както от представените от ответника писмени
доказателства – организационна структура на „С...“ АД към 09.11.2022 г. и
към 16.01.2023 г., поименни щатни разписания – към 03.10.2022 г. и към
17.01.2023 г. и длъжностна характеристика за длъжността „оператор,
зареждане с гориво”, така и от показанията на разпитаните по делото
свидетели.
В съдебно заседание от 29.06.2023 г. съдът е извършил констатация от
трудовата книжка на ищеца и е констатирал, че след прекратяване на
трудовото правоотношение с ответното дружество липсва отбелязване
ищецът да е започвал работа по друго трудово правоотношение.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
Процесното трудово правоотношение е било прекратено на основание
чл. 328, ал. 1, т. 2, изр. 1 КТ поради закриване на част от предприятието.
Твърденията за незаконност на уволнението, очертаващи основанието на
предявения иск и в чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита
съобразно диспозитивното начало в гражданския процес, съдът намира за
основателни.
„Закриване на част от предприятието“ по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2,
изр. 1 КТ означава да е налице пълно преустановяване на дейността на едно
обособено звено от предприятието, с което отпада необходимостта от
осъществяване на съответната дейност и това налага освобождаването от
работа на работниците и служителите, заети в осъществяването на
закриваната част от дейността.. Поради отпадане на трудовите функции
запазването на трудовото правоотношение е невъзможно и законодателят е
предвидил неговото прекратяване на посоченото безвиновно основание.
За да е законно уволнението, то трябва да е предшествано от решение
на работодателя за закриване на съответното структурно звено, както и
закриването да бъде реално, а не да е налице единствено
вътрешноорганизационно преустройство, при което дейността на съответното
звено, продължава да съществува, но се разпределя между други звена или се
слива с някои съществуващи звена, т. е. дейността продължава да се
4
осъществява, но под друга или други организационни форми.
Закриването на част от предприятието е въпрос на преценка по
целесъобразност от работодателя или от орган, компетентен за утвърждаване
на структурата и щатното му разписание. В този случай уволнението трябва
да засегне толкова работници и служители, колкото са били заети в
осъществяването на закритите дейности в съответните звена на
предприятието- цех, отдел, служба или др., в случая - сектор.
Доколкото работодателят основава правото си на едностранно
прекратяване на трудовото правоотношение на обстоятелството, че е закрита
част от предприятието, в негова тежест, за да установи законността на
уволнението, е да докаже, че сочените предпоставки са налице. Поради тази
причина в тежест на ответника е да установи, че към датата на процесното
уволнение е закрита част от предприятието като обособено негово звено, в
която част е полагал труд ищецът, като след закриването й осъществяваната
от нея дейност е прекратена и не се осъществява занапред.
За да е налице основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2, изр. 1 КТ, не е
необходимо само частта да е относително структурно обособена, но следва и
определената дейност, осъществявана от съответното обособено звено,
окончателно да бъде преустановена, поради което работодателят не се нуждае
повече от работната сила, която е била ангажирана за извършването й. Не е
налице закриване на част от предприятието, когато на мястото на закритото
звено е създадено ново, което е поело обособената дейност на закритото,
когато дейността на съответното звено е запазена, но се осъществява в по-
малък обем или с по-малък брой работници и служители, както и когато
дейността на обособената част премине изцяло или частично в рамките на
друго структурно звено или се обособи под друго наименование, но със
същия предмет на дейност.
С Тълкувателно решение № 5 от 26.10.2021 г. на ВКС по тълк. д. №
5/2019 г., ОСГК е прието следното – „Закриване на част от предприятието по
смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 от Кодекса на труда е налице, когато от
структурата на предприятието е премахнато определено негово
организационно обособено звено и е прекратена дейността на това звено. При
вътрешната реорганизация се извършват структурни промени, при които
някои звена се променят чрез сливане, вливане, отделяне, разделяне и др., но
5
дейността им се запазва. Съкращаване в щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т.
2, пр. 2 от Кодекса на труда има, когато се заличават всички щатни бройки за
определена длъжност или се намаляват част от тях. Вътрешната
реорганизация не е основание за прекратяване на трудовия договор, поради
което няма основание да бъде извършен подбор“.
Основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 от КТ е налице при
преустановяване на дейността на определено организационно обособено
звено от предприятието, но което няма признаците на работодател.
Същественото е закриваното звено да е било обособено в състава на
предприятието и неговата структура. Със закриването на съответната част от
предприятието отпада необходимостта от осъществяване на съответната
дейност, което налага прекратяването на трудовите договори на работниците
и служителите, заети в осъществяването на закритата част от дейността.
Закриването на част от предприятието трябва да се различава от
случаите на вътрешно организационно преустройство на предприятието.
Вътрешна реорганизация е налице, когато дейността на предприятието или на
част от него се реорганизира по нов начин чрез сливане, вливане, отделяне
или разделяне. При нея дейността на съответното поделение или звено
продължава да съществува, но се разпределя между други звена или се слива
с някои съществуващи звена. В тези случаи не е налице закриване на част от
предприятието, защото дейността продължава да се осъществява, но под
други организационни форми.
Закриване на част от предприятието и съкращаване в щата са отделни
основания за уволнение, макар и да се включени в една законова разпоредба –
чл. 328, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда. Основанието за уволнение по чл. 328,
ал. 1, т. 2, пр. 2 от Кодекса на труда е налице винаги, когато е извършено
съкращаване на щата, независимо от обусловилите го причини и в този
случай, при оспорване на законността на уволнението, извършено на това
основание, предмет на установяване по делото е извършено ли е реално
съкращаване на щата. Съкращаването на щата означава намаление,
премахване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на
работниците или служителите.
В конкретния случай по делото е установено, че ищецът е полагал труд
в относително обособено звено на ответното дружество – сектор 1 „Складово
6
стопанство“ в отдел „Гориво-смазочни материали”, в Дирекция „Транспорт и
ГСМ“, като работодателят е реализирал правото да реши кое от двете звена –
сектор 1 „Складово стопанство“ и сектор 2 „Складово стопанство“ в отдел
„Гориво-смазочни материали”, да закрие при реорганизацията си.
Въпреки това по делото не е спорно, че сектор 1 „Складово стопанство“
и сектор 2 „Складово стопанство“ в отдел „Гориво-смазочни материали”, в
Дирекция „Транспорт и ГСМ“ са били с напълно идентични функции, като
след закриването на сектор 1 „Складово стопанство“ дейността е продължила
да се осъществява по идентичен начин само от сектор 2 „Складово
стопанство“ при намален брой на служителите, т.е. работодателят е
продължил да осъществява съответната дейност само чрез единия от
съществуващите в отдел „Гориво-смазочни материали” сектори, а именно -
сектор 2 „Складово стопанство“, поради което и по преценка на настоящия
състав не е налице втората предпоставка за упражняване на правото по чл.
328, ал. 1, т. 2, изр. 1 КТ, а именно осъществяването на дейността да е
преустановено занапред.
С оглед на гореизложеното се налага извод, че със закриването на
сектор 1 „Складово стопанство“, отдел „Гориво-смазочни материали” в
ответното дружество е извършено вътрешноорганизационно преустройство,
при което е запазена дейността на закрития сектор, поради което в
конкретния случай е налице фиктивно, а не реално закриване на част от
предприятието.
Не се установява от събраните в процеса доказателства предметът на
дейност, с оглед на който е създаден сектор 1 „Складово стопанство“, отдел
„Гориво-смазочни материали”, вече да не съществува. Напротив - установено
е по делото, че осъществяваната от него дейност, продължава да се
осъществява само от сектор 2 „Складово стопанство“, отдел „Гориво-
смазочни материали”, което сочи на извършено вътрешно-организационно
преустройство на дейността на работодателя, свързана с редуциране на броя
на служителите, които са осъществявали съответните трудови функции, а не
на закриване на част от предприятието, поради което не може да се приеме,
че е отпаднала нуждата и от дейността на всички лица, заети с дейността,
осъществявана от закрития сектор 1 „Складово стопанство“.
Сама по себе си, реорганизацията не е правопораждащо основание за
7
упражняване правото на уволнение, но може да е свързана с намаляване на
броя на заетите с извършването на съответната дейност лица, което да доведе
до цялостно премахване на длъжностите, свързани с осъществяването на
дейността, така и до намаляване на щатните бройки, предвидени за тези
длъжности. Тогава ще е налице основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от
Кодекса на труда – „съкращаване на щата“ за прекратяване на трудовия
договор на работниците и служителите, който заемат съкращаваната
длъжност. В хипотезата на „закриване на част от предприятие“ решаващото е
дали е преустановена за в бъдеще изцяло съответната дейност на
организационно обособеното звено или тя продължава да се осъществява в
останалите структури на работодателя.
В конкретния случай се касае не за закриване на част от предприятието,
а за вътрешноорганизационно преустройство, при което съответната дейност
не се закрива, а продължава да се осъществява от друго звено на
предприятието, което и преди преустройството е имало за основен предмет –
именно осъществяването на тази дейност, т.е. налице е случай на фиктивно
закриване на част от предприятието, който всъщност представлява вътрешна
реорганизация.
При така установените факти настоящият съдебен състав приема, че
работодателят не установи в процеса на доказване чрез пълно и главно
доказване, както предписва правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК, законността
на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение, поради което
искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен и уволнението
на ищеца следва да бъде отменено.
Относно иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ
С оглед акцесорния характер на иска за възстановяване на работа и
обстоятелството, че атакуваното уволнение е незаконно, както и, че
трудовото правоотношение между страните е за неопределено време, искът се
явява основателен.
Относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ
Основателен и е акцесорният иск за присъждане на обезщетение по чл.
225, ал. 1 КТ за периода от 12.12.2022 г. до 12.06.2023 г. Видно от служебно
извършената констатация от оригинала на трудовата книжка на ищеца,
същият е останал без работа по друго трудово правоотношение през
8
процесния период. Налице е фактическият състав на вземането за обезвреда
по чл. 225, ал. 1 КТ – ищецът е понесл вреди от оставането си без работа в
рамките на периода от 12.12.2022 г. до 12.06.2023 г., вследствие осуетено от
незаконното уволнение приращение в имуществото му, в размер на
неполученото брутно трудово възнаграждение за същия период, в което
именно се състоят подлежащите на репариране пропуснати ползи, които
според изслушаното по делото заключение на ССчЕ възлизат на сумата от
8 703.40 лв., ето защо искът следва да бъде уважен за предявения размер от
8 703.40 лв., а като законна последица от това в полза на ищеца следва да се
присъди и законна лихва върху главницата, считано от подаване на исковата
молба – 03.02.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
По евентуалното възражение за прихващане на ответника
В срока за писмен отговор на исковата молба ответникът е направил
при условията на евентуалност възражение за прихващане на обезщетението
по чл. 225, ал. 1 от КТ с изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ в
размер на сумата от 2 381.78. Налице е сбъдване на процесуалното условие за
разглеждане на така предявеното възражение за прихващане – основателност
на предявения иск по чл. 334, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ.
Възражението за прихващане е валидно и допустимо, тъй като е направено
своевременно в срока за отговор на исковата молба, изхожда от легитимирано
лице – носител на вземането, и са налице изискванията за компенсация –
наличие на два дълга, идентичност на субектите и еднородност на
насрещните вземания, която компенсацията е възможна като съдебна такава
дори и насрещните вземания или едно от тях да не е ликвидно (установено по
основание и размер).
По делото е установено от заключение на изслушаната ССчЕ, че
ответното дружество е заплатил на ищеца обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ
за оставане без работа в резултат от уволнението поради закриване на част от
предприятието в размер на 2 381.78 лв. Това обезщетение обаче е
предпоставено от законността на уволнението, поради което с признаването
на уволнението за незаконно и неговата отмяна, същото не се дължи от
работодателя и става дължимо от получилия го служител като платено въз
основа на отпаднало основание (в този смисъл решение № 1083/02.12.1999 г.
по гр.д. № 1232/1999 г. на ВКС, ІІІ ГО, решение № 623/24.06.2002 г. г. по гр.д.
9
№ 933/2001 г. на ВКС, ІІІ ГО и други).
По изложените съображения съдът намира, че възражението за
прихващане на ответника следва да се уважи за сумата 2 381.78 лева, тъй като
получаването на обезщетене по чл. 222, ал. 1 от КТ е предпоставено от
наличието на законно уволнение, като в случая съдебното прихващане на тази
сума с обезщетението по чл. 225, ал. 1 и 2 от КТ от 8 703.40 лв. до размера на
същото от 6 321.62 лева ще настъпи с влизане в сила на решението, с което се
установява тяхната изискуемост.
Относно разноските по производството
При този изход на спора в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1
ГПК следва да се присъдят своевременно поисканите разноски за
производството съразмерно на уважените искове в размер на 702.21 лв. – за
заплатеното адвокатско възнаграждение.
Предвид направеното своевременно искане в полза на ответника на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да се присъди сумата от 14.68 лв.,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение внесен депозит за вещо
лице.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следа да бъде осъден да
заплати в полза на СРС държавна такса за уважените искове в размер на по 80
лв. за неоценяемите искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ и
252.86 лв. за оценяемия иск по чл. 225, ал. 1 от КТ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал.
1, т. 1 от КТ уволнението на Г. П. К. , ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
София, .. – адв. З. Н., от длъжността „оператор, зареждане с гориво”, сектор
„Складово стопанство“, отдел „Гориво-смазочни материали”, Дирекция
„Транспорт и ГСМ“, Главна Дирекция „Операции“ при „С...“ АД, извършено
със Заповед № 366/11.11.2022 г.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ Г. П. К., ЕГН
********** на длъжността „оператор, зареждане с гориво”, сектор „Складово
стопанство“, отдел „Гориво-смазочни материали”, Дирекция „Транспорт и
10
ГСМ“, Главна Дирекция „Операции“ при „С...“ АД.
ОСЪЖДА „С...“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ...., да заплати на Г. П. К. , ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
София, .. – адв. З. Н., на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1
и ал.2 от КТ сумата от 6 321.62 лв., представляваща обезщетение за времето
от 12.12.2022 г. до 12.06.2023 г., през което е останал без работа поради
незаконно уволнение, ведно със законната лихва, считано от 03.02.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата, а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и
сумата 702.21 лева, представляваща възнаграждение за един адвокат, като
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. чл. 225, ал.
1 от КТ за разликата над 6 321.62 лв. до предявения размер от 8 703.40 лв.,
като погасен чрез прихващане с вземане на „С...“ АД в размер на 2 381.78 лв.
за изплатено на ищеца обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ, и над 8 703.40 лв.
до пълния предявен размер от 9 000.00 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Г. П. К. , ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, .. –
адв. З. Н. да заплати на „С...“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ...., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 14.68
лв., представляващи разноски по делото.
ОСЪЖДА „С...“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ...., да заплати по сметка на СРС на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
сумата от 412.86 лв. – държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски
съд в двуседмичен срок от 13.07.2023 г. (чл. 315, ал. 2, във вр. с чл. 259, ал. 1
от ГПК).
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7,
ал. 2 от ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11