№ 1318
гр. Перник, 10.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Съдия:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно
гражданско дело № 20251700500665 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 118/17.04.2025 г., постановено по гр. дело № 689/2024 г. по описа
на Районен съд – гр. Радомир, съдът е осъдил С. П. С. да заплати на Х. В. С. сумата от
3000,00 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди –
претърпени болки и страдания в резултат на противоправните действия на
ответницата, извършени на 05.06.2022 г. и на 01.07.2022 г., изразяващи се в нанесен
побой и заплашване. Съдът е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер
от 20 000 лева, като неоснователен и недоказан.
Със същото съдебно решение, първоинстанционния съд се е произнесъл по
отношение на разноските, съобразно правилата на чл. 78 от ГПК.
Депозирана е въззивна жалба от С. П. С., чрез адв. Бл. Б. срещу горепосоченото
решение, в частта, с която е уважен искът за сумата от 3 000,00 лв. за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди на Х. С.. Излагат се твърдения за
неправилност на първоинстанционният акт, като се сочи, че същият е порочен,
постановен в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Възразява
се, че съдът не е обсъдил в пълнота събраните по хода на делото писмени и гласни
доказателства, както и не са обсъдени релевираните от ответната страна възражения.
Твърди се, че не са доказани по безспорен начин вида, характера и степента на
претендираните болки и страдания, както и наличието на причинно – следствена
връзка с поведението на ответницата С. С.. Възразява се, че така определеното
обезщетение е в силно завишен размер и в противоречие с принципа за справедливост,
обективиран в чл.52 ЗЗД. В заключение се иска отмяна на съдебния акт в обжалваната
част и постановяване на нов,с който искът да бъде изцяло отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е изразила становище по
жалбата, като намира същата за неоснователна, а твърденията в нея за бланкетни и
недоказани. Намира първоинстанционният акт за правилен, обоснован и като такъв
1
моли същия да бъде потвърден в обжалваната част, а въззивната жалба да бъде
оставена без уважение като неоснователна и недоказана.
Депозирана е насрещна въззивна жалба от С. С. срещу първоинстанционното
решение в частта, в която съдът е отхвърлил предявения иск за сумата над 3 000,00 лв.
до сумата от 5 500,00 лв. Твърди се, че съдът неправилно и в нарушение с материалния
закон е определил размера на дължимото се обезщетение като неправилно е приел, че
липсват доказателства за упражняван системен тормоз от ответницата над ищеца.
Цитира се относима съдебна практика в подкрепа на релевираните възражения. В
заключение се иска отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и
постановяване на ново, с което размерът на дължимото обезщетение да бъде увеличен
до сумата от 5 500,00 лв.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са допустими,
(подадени против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259
ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и
са съобразени с изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК. Констатира се
липса на представено пълномощно от страна на жалбоподателката С. П. С.,
удостоверяващо надлежно учредена представителна власт на адв. Бл. Б. за пред
въззивната инстанция, поради което на жалбоподателката следва да бъдат дадени
указания в тази насока.
С въззивната жалба и насрещната такава не е поискано събиране на нови
доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и
представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 266,
ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе
служебно с определението по чл. 267 ГПК.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото разпореждане има
характер на проект на доклад по делото.
ДАВА възможност на страните да изразят становище по проекта на доклад.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора.
НАСРОЧВА делото за 15.01.2026г. от 11.20 часа, за която дата и час страните
да се призоват с връчване на препис от настоящото разпореждане.
УКАЗВА на жалбоподателката С. П. С., че в случай, че за насроченото открито
съдебно заседание ще се представлява от адв. Б., то да представи пълномощно,
удостоверяващо надлежно учредена представителна власт на адвоката за
производството пред настоящата инстанция.
Съдът УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец от
адреса, който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са
длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА
2
страните, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че
ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко
разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на
настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на
процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите
нрави, като с определение прекрати съдебното производство. При постигане на
спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената
държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по
доброволен начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност:
да се спести време;
да се намалят разходите по разрешаването на спора;
да бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да
удовлетворява интересите и на двете страни;
да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да
продължат.
да запазите имиджа и тайните си;
обичайно се изпълнява доброволно;
за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото.
медиация можете да проведете както на първа, така и на втора инстанция.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с
координатор на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен
съд – Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане за насрочване,
ведно с обективирания в него проект на доклад по делото.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3