РЕШЕНИЕ
№ 2621
гр. София, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:А.Е.Х.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от А.Е.Х. Гражданско дело № 20211110128392 по
описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК и е образувано по подадена от
/фирма/, искова молба, насочена против М.М., с която са предявени обективно
кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумите както следва: 2163.09лв. – доставена,
но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2017г. – м. 04.2019г., за жилище с
абонатен № 237918, представляващо ап. № 100, находящ се в /жилищен адрес/, ведно
със законна лихва от датата на подаване заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно
изплащане на сумата, 311.12лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2018г. –
28.09.2020г., 52.75лв. – стойността на услуга дялово разпределение за периода
м.09.2017г. – м.04.2019г., ведно със законна лихва от датата на подаване заявлението
по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на сумата и 11.05лв. – мораторна лихва за
периода 31.10.2017г. – 28.09.2020г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 48285/2020г., по описа на СРIIIГО, 180-ти състав.
Ищецът /фирма/ твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо
изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия / в сила на 10.07.2016г./
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок
от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на
ищцовото дружество. Поддържа, че е доставил за процесния период на ответника
топлинна енергия до процесния имот, като купувачът не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по
реда за дялово разпределение. Твърди се, че след като не е заплатил дължимите се
суми за доставена топлинна енергия и дялово разпределение ответникът е изпаднал в
забава, като в тази връзка е формулирана акцесорна претенция за лихва в
индивидуализираните в исковата молба размери. Сочи се, че дяловото разпределение е
1
извършвано от дружеството /фирма/, която фирма е изготвяла и изравнителните
сметки. Формулирано е искане да се постанови решение, с което ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца претендираните суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответника.
Съдът като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като са предявени обективно
кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумите както следва: 2163.09лв. – доставена,
но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2017г. – м. 04.2019г., за жилище с
абонатен № 237918, представляващо ап. № 100, находящ се в /жилищен адрес/, ведно
със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – 06.10.2020г. до окончателно изплащане на сумата,
311.12лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2018г. – 28.09.2020г., 52.75лв. –
стойността на услуга дялово разпределение за периода м.09.2017г. – м.04.2019г., ведно
със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – 06.10.2020г. до окончателно изплащане на сумата
и 11.05лв. – мораторна лихва за периода 31.10.2017г. – 28.09.2020г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 48285/2020г., по
описа на СРIIIГО, 180-ти състав.
В проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца формулира искане за постановяване на неприсъствено
решение, при твърдения, че са налице предвидените в закона предпоставки.
Настоящият съдебен състав, като съобрази, че ответникът не е депозирал
отговор на исковата молба, не се е яви в първото по делото съдебно заседание без да е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, както и че от събраните
по делото доказателства може да се направи извод за основателност на заявените
искови претенции, намира че са налице предвидените в процесуалния закон
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение, с което исковете да бъдат
уважени, доколкото ответникът е предупреден за тази правна възможност, както с
разпореждането по чл. 131 ГПК, така и с определението за насрочване.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати сторените от ищцовото дружество разноски в
исковото и заповедното производство в размер на 386.52лв., от които 100.00лв. –
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, 185.76лв. – държавна такса
исковото производство, 50.76лв. – държавна такса заповедното производство и
50.00лв. – юрисконсултско възнаграждение заповедното производство.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че М. АНГ. М.,
ЕГН **********, с адрес: /адрес/, дължи на /фирма/, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: /адрес/, чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД,
сумите както следва: 2163.09лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода м.05.2017г. – м. 04.2019г., за жилище с абонатен № 237918, представляващо
ап. № 100, находящ се в /жилищен адрес/, ведно със законна лихва от датата на
2
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК –
06.10.2020г. до окончателно изплащане на сумата, 311.12лв. – мораторна лихва за
периода 15.09.2018г. – 28.09.2020г., 52.75лв. – стойността на услуга дялово
разпределение за периода м.09.2017г. – м.04.2019г., ведно със законна лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК –
06.10.2020г. до окончателно изплащане на сумата и 11.05лв. – мораторна лихва за
периода 31.10.2017г. – 28.09.2020г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 48285/2020г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав.
ОСЪЖДА М. АНГ. М., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на /фирма/, ЕИК *********, сумата от 386.52лв. – разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца –
/фирма/.
Решението, по аргумент от 239, ал. 4 ГПК, не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3