РЕШЕНИЕ
№ 2612
гр. Варна, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Николова
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20253110107734 по описа за 2025 година
Производството е по реда на ЗЗДН.
Молителката П. П. твърди, че с ответника М. М. са съпрузи от
20.04.2023г., като същият на 9.06.2025г. е упражнил физическо насилие
спрямо нея изразяващо се в удари по тила, запушване на устата и душене
въпреки, че тя е бременна, като на 12 юни 2025г. тя го уведомила, че желае
развод и това отново довело да неконтролируем гняв у него съпроводен с
чупене на покъщнина. Сочи се, че на 13.06.2025г. ответника отново проявил
агресия срещу молителката, като започнал да криви главата й, и силно да
дърпа ушите й.
Моли се, да се предостави незабавна защита от домашно насилие и да се
отстрани ответника от съвместно обитаваното с молителката жилище
находящо се в гр.Варна, ***, да му се забрани да доближава нея, дома й с
адрес гр.Варна, ***, работното и място намиращо се в гр.Варна, *** на
разстояние по-малко от 200м., да му се забрани всяко пряко или непряко
общуване с молителката, вкл. чрез телефон, социални мрежи, имейл или трети
лица, и да се задължи да посещава специализирана програма за справяне с
агресията
По искане на молителката е постановена заповед за незабавна защита.
Ответникът е редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не е
депозирал отговор.
Молителката е представила декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че следва да постанови
решение съобразно становищата на страните и събраните по делото писмени
доказателства.
1
Молбата е допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице и в
срока по ЗЗДН.
По съществото на спора, съдът намира, че в рамките на производството
са събрани достатъчно доказателства, които са установили наличието на
извършен акт на домашно насилие от страна на ответника спрямо
молителката.
Молбата е придружена с Декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, която
декларация сама по себе си съгласно разпоредбите на закона се явява
достатъчно основание за предоставяне на мерки за защита от домашно
насилие.
При разглеждане на делото в открито съдебно заседание за доказване на
твърденията си молителката е представила допълнителни доказателства, два
броя снимки, медицинско удостоверение № 1181/2023г. и призовка от Първо
РУ на МВР Варна за явяване пред органите на МВР на 16.10.2023г.
Посочените доказателства съдържат в себе си обективирана
информация за предходни телесни увреждания на молителката като са
представени от нейния процесуален представител с оглед изясняване
характера на отношенията между молителката и ответника.
От изисканите справки от Бюро Съдимост и лечебни заведения не се
установява някоя от страните да е осъждана или да е страдала от заболяване
налагащо лечение в психиатрична клиника.
Съставът съобразявайки съдържанието на молбата, с която е сезиран и
на представената с нея декларацията по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, която съгласно
разпоредбите на закона се явява самостоятелно и достатъчно основание за
уважаване на молбата за предоставяне на защита, както и новопредставените
доказателства, създаващи предпоставки да се счита, че в минали моменти
молителката също е била обект на домашно насилие от страна на ответника,
намира, че следва да приеме, че на сочените от Петрова дати, а именно
09.06.25г., 12.06.25г. и 13.06.2025г.ответникът е упражнил актове на физическо
насилие над молителката като това обуславя извода за основателност на
молбата и необходимостта от определяне на мерки за защитата й от
осъществяване на домашно насилие спрямо нея.
Исканите от молителката мерки за защита се явяват подходящи
доколкото прилагането им ще доведе до отстраняване на ответника от
съвместно обитаваното от страните жилище и ще го ограничи във
възможността му да доближава молителката, жилището и местоработата й,
както и да осъществява психически тормоз спрямо нея чрез различни форми
на кореспонденция.
При това положение следва ответника да бъде задължен да се въздържа
от упражняване на домашно насилие спрямо молителката, забрани му се да я
доближава на по-малко от 100 метра, като му се забрани да доближава на по-
малко от 100м и обитаваното от нея жилище с адрес гр.Варна, *** и
местоработата й с административен адрес гр.Варна, ***, за срок от 1/ една/
година.
Ответникът следва да се осъди да заплати държавна такса по сметка на
ВРС в размер на 50 лева.
2
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА М. М. р.***г. ЛНЧ********** от гр.Варна, *** ДА СЕ
ВЪЗДЪРЖА от извършването на домашно насилие над П. Д. П.
ЕГН**********.
ЗАБРАНЯВА на М. М. р.***г. ЛНЧ********** от гр.Варна, *** ДА
ДОБЛИЖАВА на по-малко от 100м. молителката П. Д. П. ЕГН********** от
гр.Варна, ***, както и обитаваното от нея жилище с адреси гр.Варна, *** и
местоработата й с административен адрес гр.Варна, ***, за срок от 1 /една/
година.
ОСЪЖДА М. М. р.***г. ЛНЧ********** от гр.Варна, ***, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС държавна такса в
размер на 50лева, на осн. чл.11, ал.2 от ЗЗДН вр. т.8 от Тарифа 1 към ЗДТТСС.
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за защита срещу домашното насилие, която
подлежи на незабавно изпълнение, като обжалването на решението не спира
изпълнението й. Препис от заповедта да се изпрати незабавно на съответното
РУ на МВР. В заповедта следва да бъде вписано предупреждението за
последиците от неизпълнението на същата по чл. 21, ал. 4 от ЗЗДН.
ДА СЕ СНАБДИ молителката с препис от заповед за защита след
представяне на доказателства за внесена по сметка на ВРС държавата такса от
5 лв. на осн. т.19, от Тарифа № 1 към ЗДТТСС.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в едноседмичен срок, който
тече от днес за молителката и от датата на получаване на съобщението за
ответника
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3