Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. Нова Загора, 10. 09. 2016 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Новозагорският районен съд в публично заседание
на шестнадесети август през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА НЕНОВА
при секретаря: Д.Д.
и в присъствието на прокурора: разгледа докладваното от СЪДИЯ НЕНОВА Гр. дело
№ 374 по описа за 2016 год., за да се
произнесе съобрази следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба от Я.К.Г. с ЕГН **********
***, чрез пълномощник: адвокат М.П.М. *** хотел”Яница”, офис 106 против П.Г.П.
с ЕГН ********** *** с която е предявен иск за съществуване на вземанията от
11 461.15лв.
В исковата молба ищецът твърди, че на
26.05.2008г. ответника П.Г.П. е сключил с „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********
Договор за кредит за текущо потребление за сумата от 10 000 лв. като той
ищецът в настоящото производство се задължил по същия кредит в качеството си на
поръчител.
Поради неизпълнение на поетите задължения по
Договора за кредит от 26.05.2008г., кредиторът „Банка ДСК” ЕАД се е снабдила с
изпълнителен лист по Гр.д. № 534/2010г. по описа на НЗРС за сума в размер на
12 443, 59 лв., в това число главница, договорна и наказателна лихви,
ведно със законната лихва, считано от 13.07.2010г. и разноски по делото в
размер на 243, 99лв.
На основание издадения по Гр.д. № 534/2010г.
по описа на НЗРС изпълнителен лист, кредиторът е образувал срещу ответника и
доверителя ми Изпълнително дело № 20107660401044 по описа на ЧСИ Кръстьо
Ангелов, рег. № 766, с район на действие- района на ОС Стара Загора, по
което изпълнително дело е събрана от
доверителя ми сумата от 3 076, 94 лв., в периода 12.10.2010г.-
19.03.2014г.
Твърди се още че на 22.11.2012г. кредиторът
„Банка ДСК” ЕАД- от една страна като цедент, е сключил Договор за
покупко-продажба на вземания /цесия/ с
„ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК ********* – от друга страна като цесионер,
предмет на който е и процесния дълг на страните по делото, произтичащ от
Договор за банков кредит от 26.05.2008г.
На 17.03.2014г. ищецът заплатил по банкова
сметка *** „ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 8 444, 66
лв. за погасяване задължението на ответника по горепосочения договор за банков
кредит.
На
27.03.2014г. кредитора „ОТП Факторинг България” ЕАД е върнал на г. сумата от
60,45 лв., като надвнесена, с което окончателната заплатена сума от ищеца към
този кредитор останала в размер на 8 384, 21 лв.
Изпълнително
дело № 20107660401044 по описа на ЧСИ Кръстьо Ангелов е прекратено на
21.03.2014г., на основание чл. 433, ал.1, т.2 от ГПК.
Ищеца твърди,
че въпреки че водил многократно разговори с ответника да му възстанови сумите,
внесени като поръчител по неговия кредит, до момента сумите все още не били
изплатени въпреки обещанията от страна на ответника за доброволното им плащане,
поради и което ищецът подал пред РС Нова Загора Заявление по реда на чл. 410 от ГПК, което съдът е образувал в Ч.Гр.д. № 220/ 2016г. и е издал Заповед № 143/ 14.03.2016г. за изпълнение на парично
задължение за сумата от 11 461, 15 лв. -главница, срещу която ответникът е
подал възражение. Всичко гореизложеното
определяло и правния интерес на ищеца от
предявяване на настоящия иск, като моли съда да приеме за установено по
отношение на ответника П.Г.П. ЕГН **********,***, че съществува вземането на
ищеца Я.К.Г. ЕГН **********,***, срещу него по Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по Ч.Гр.д. № 220/ 2016г. по описа на РС
Нова Загора, за сумата от 11 461, 15лв. – главница, представляваща общ
размер на изплатените от доверителя ми суми като поръчител по Договор за банков
кредит от 26.05.2008г., сключен между „Банка ДСК” ЕАД /като кредитор/ и
ответника П.Г.П. ЕГН ********** /като кредитополучател/, в това число:сума в
размер на 3 076, 94 лв., изплатена по Изпълнително дело № 20107660401044 по
описа на ЧСИ Кръстьо Ангелов, рег.№ 766 и сума в размер на 8 384, 21лв.,
изплатена на дата 17.03.2014г. на „ОТП
Факторинг България” ЕАД след покупко- продажба на вземането на първоначалния
кредитор с Договор за цесия от 22.11.2012г., сключен между „Банка ДСК” ЕАД
/като цедент/ и „ОТП Факторинг България” ЕАД /като цесионер/, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане
на задължението, и разноските по
заповедното производство в общ размер на 704, 22 лв. Ищеца претендира и
разноски по заповедното производство и в настоящото такова.
Ответникът в
законоустановения срок е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен по основание и размер. С отговора си излага писмено съображенията си въз основа на които оспорва
иска.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и становищата
на страните, намери за установено следното:
Ответинкът П.Г.П. е сключил с „Банка
ДСК” ЕАД, ЕИК ********* Договор за кредит за текущо потребление за сумата от
10 000 лв., като ищецът в настоящото производство Я.К.Г. се задължил по
същия кредит в качеството си на поръчител.
Поради неизпълнение на
поетите задължения по Договора за кредит от 26.05.2008г., кредиторът „Банка
ДСК” ЕАД се е снабдила с изпълнителен лист по Гр.д. № 534/2010г. по описа на
НЗРС за сума в размер на 12 443, 59 лв., в това число главница, договорна и
наказателна лихви, ведно със законната лихва, считано от 13.07.2010г. и
разноски по делото в размер на 243, 99лв.
На основание издадения по Гр.д. № 534/2010г.
по описа на НЗРС изпълнителен лист, кредиторът е образувал срещу ответника и
доверителя ми Изпълнително дело № 20107660401044 по описа на ЧСИ Кръстьо
Ангелов, рег. № 766, с район на действие- района на ОС Стара Загора, по
което изпълнително дело е събрана от
доверителя ми сумата от 3 076, 94 лв., в периода 12.10.2010г.-
19.03.2014г.
Твърди се още че на 22.11.2012г. кредиторът
„Банка ДСК” ЕАД- от една страна като цедент, е сключил Договор за
покупко-продажба на вземания /цесия/ с
„ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК ********* – от друга страна като
цесионер, предмет на който е и процесния дълг на страните по делото, произтичащ
от Договор за банков кредит от 26.05.2008г.
На 17.03.2014г. ищецът заплатил по банкова
сметка *** „ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 8 444, 66
лв. за погасяване задължението на ответника по горепосочения договор за банков
кредит.
На
27.03.2014г. кредитора „ОТП Факторинг България” ЕАД е върнал на г. сумата от
60,45 лв., като надвнесена, с което окончателната заплатена сума от ищеца към
този кредитор останала в размер на 8 384, 21 лв.
Изпълнително
дело № 20107660401044 по описа на ЧСИ Кръстьо Ангелов е прекратено на
21.03.2014г., на основание чл. 433, ал.1, т.2 от ГПК.
Ищецът водил
многократно разговори с ответника да му възстанови сумите, внесени като
поръчител по неговия кредит, но до подаване на исковата молба в съда сумите все
още не били изплатени въпреки обещанията от страна на ответника за доброволното
им плащане, поради и което ищецът подал пред РС Нова Загора Заявление по реда
на чл. 410 от ГПК, което съдът е образувал в Ч.Гр.д. № 220/ 2016г. и е издал
Заповед № 143/ 14.03.2016г. за изпълнение на
парично задължение за сумата от 11 461, 15 лв. -главница, срещу която
ответникът е подал възражение.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното :
Предявеният иск има за предмет
установяване на вземане на ищеца по реда на чл.422 ГПК, при което според общото
правило на чл.154, ал.1 ГПК в негова тежест е да установи факта, от който
произтича то, а ответникът – възраженията си. В случая основанието, поради
което произлиза вземането на ищеца Договор за кредит за текущо потребление по който кредитополучател
е ищецът, а поръчител е ответникът.
С
договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора да отговаря
при неизпълнение от длъжника. По отношение кредитора поръчителят отговаря за
чуждо задължение и затова, ако плати той има право на регрес срещу длъжника за
всичко, което е платил със законната лихва от деня на плащането.
Длъжникът
и поръчителят отговарят солидарно пред кредитора, поради което последният може
да претендира изпълнение на всеки от тях и едновременно от двамата – както е и
в настоящия случай.
Материално-правните
условия за основателност на главния осъдителен иск за регрес на вземането са
следните: Изпълнение на задължение, направено от поръчител и при спазване на
изискванията за валидно изпълнение, в зависимост от специфичността на дължимата
престация, погасяване на дължимото, поради изпълнение, което поражда право на
регрес за поръчителя да иска от длъжника заплатеното, т.е. достатъчно за
основателност на този регрес е да се докаже: 1. валидно възникване на
поръчителство, 2. изпълнение на дълга на поръчителя, 3. липса на изпълнение от
длъжника, преди да е бил уведомен за направеното от поръчителя плащане от
длъжника, преди да е бил уведомен за направеното от поръчителя плащане.
С оглед
на събраните по делото доказателства, съдът счита че се доказаха всички тези
предпоставки, сочещи на основателност на исковата претенция.;
Не се
спори между страните, а и се установява от писмените доказателства по делото,
че ищецът ми е подписал процесния Договор за кредит за текущо потребление и се
е задължил по него, в качеството си на поръчител за чужд дълг. Ищецът в
качеството си на поръчител е заплатил на кредитора общо сумата от
11 461.15лв., с множество вноски, като последната е направил на
19.03.2014г. по сметка на ЧСИ Кръстьо Ангелов. Едва тогава, след пълното
погасяване на задължението е възникнало правото на регрес за поръчителя спрямо
кредитополучателя, което право се погасява с изтичане на общата 5-годишна
погасителна давност. В този смисъл са неоснователни твърденията на ответника,
че част от платените суми са погасени по давност. Ищецът има право да получи
всичко, което е заплатил за чуждия дълг, поради което и исковата му претенция
се явява основателна и доказана и следва да бъде уважена.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ
размер на 1333.44лв./хиляда триста тридесет и три лева и 44 стотинки/, както и
тези в заповедното производство разноски в
размер на 704, 22 лв.
Воден от
горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК по отношение
на Я.К.Г.
с ЕГН ********** *** и П.Г.П. с ЕГН ********** *** ЧЕ ВЗЕМАНЕТО на Я.К.Г. с ЕГН ********** *** против П.Г.П. с
ЕГН ********** *** за сумата от 11 461,15/единадедет
хиляди четиристотин шестедесет и един лева и петнадесет стотинки/лева – главница, представляваща общ размер на
изплатените от Я.К.Г. суми като поръчител по Договор за банков кредит от
26.05.2008г., сключен между „Банка ДСК” ЕАД /като кредитор/ и П.Г.П. ЕГН **********
/като кредитополучател/, в това число:
сума в размер на 3 076, 94/три хиляди и седемдесет и шест лева и деветдесет
и четири стотинки/лева, изплатена по Изпълнително дело № 20107660401044 по
описа на ЧСИ Кръстьо Ангелов, рег.№ 766 и
сума в размер на 8 384, 21/осем хиляди триста осемдесет и четири лева
и двадесет и една стотинки/лева, изплатена
на дата 17.03.2014г. на „ОТП Факторинг България” ЕАД след покупко -
продажба на вземането на първоначалния кредитор с Договор за цесия от
22.11.2012г., сключен между „Банка ДСК” ЕАД /като цедент/ и „ОТП Факторинг
България” ЕАД /като цесионер/, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 11.03.2016г. до окончателното
изплащане на задължението, СЪЩЕСТВУВА
ОСЪЖДА П.Г.П. с ЕГН ********** ***
ДА ЗАПЛАТИ на Я.К.Г. разноските по заповедното производство в размер
на 704, 22/седемстотин и четири лева
и двадесет и две стотинки/ лв, както и направените по настоящото производство
разноски в размер на 629.22/шестстотин
двадесет и девет лева и двадесет и две стотинки/лева.
Решението може да бъде обжалвано пред
Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението, с което се връчва на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: