Решение по дело №393/2022 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 147
Дата: 10 април 2022 г. (в сила от 6 май 2022 г.)
Съдия: Тодор Минов
Дело: 20225530200393
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 147
гр. Стара Загора, 10.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тодор Минов
при участието на секретаря Деяна Ив. Генова
като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно
дело № 20225530200393 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е наказателно постановление № ********** от 31.01.2022 година
на Началника на сектор БДС, към ОД на МВР Стара Загора, с което на Т. Ж. В., ЕГН
********** е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 30 лева за
нарушение по чл.7, ал.1, предложение трето, във връзка с чл.81, ал.2, т.2 от Закон за
българските лични документи.
Жалбоподателя, в жалбата и чрез процесуалния си представител, намира
обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно и моли съда то да бъде
отменено, като се претендира за направените по делото разноски. Изтъкват се доводи, че
личната карта е била намерена впоследствие и поради това обжалваното наказателно
постановление следвало да бъде отменено.
Въззиваемият, редовно и своевременно призован, не изпраща представител и
взема становище по основателността на така подадената жалба.
Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на
жалбоподателя, събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните
намери за установено следното:
Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На Т. Ж. В. е съставен Акт за установяване на административно нарушение №
********** от 14.01.2022 година, за това, че на същата дата, около 10.35 часа в сградата на
ОД на МВР, след подадена Декларация, лично от лицето по чл.17, ал.1 от Правилника за
издаване на българските лични документи, В. не е опазил от изгубване личната си карта №
1
*********, издадена на 21.01.2012 година от ОД на МВР Стара Загора. Деянието е
квалифицирано като нарушение по чл.7, ал.1, предложение трето от Закона за българските
лични документи /ЗБЛД/. При съставяне на акта жалбоподателя не се е възползвал от
правото си на възражение, включително и от това визирано в разпоредбата на чл.44, ал.1 от
ЗАНН. Само е отбелязано възразявам, без изложени основания за това.
Въз основа на този акт за установяване на административно нарушение е
издадено обжалваното наказателно постановление, в което нарушението, извършено от Т.
Ж. В. е описано и квалифицирано така, както е в акта. На жалбоподателя, на основание
чл.81, ал.2 т.2 от ЗБЛД е наложено административно наказание – „глоба” в минимален
размер от 30 лева.
При съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът
намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗБЛД, гражданите, притежатели на
български лични документи са длъжни да ги пазят от повреждане, унищожаване или
изгубване. В тази връзка в разпоредбата на чл.81, ал.2, т.2 от ЗБЛД е предвидено
административно наказание – глоба в размер от 30 до 200 лева за лицата, които допуснат да
изгубят, повредят или унищожат български личен документ.
В разглеждания случай несъмнено от събраните по делото доказателства се
установява, че жалбоподателя е допуснал при това виновно нарушение по чл.7, ал.1,
предложение трето, във връзка с чл.81, ал.2, т.2 от ЗБЛД. Същият при посещение в сградата
на ОД на МВР, лично и неоспоримо, е попълнил декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за
издаване на българските лични документи, където изрично и напълно във волята си и при
съобразяване с нормата на чл.313 от НК е декларирал че е изгубил личната си карта. Не са
налице данни за образувано наказателно производство по чл.313 от НК, следователно съдът
приема, че тази декларация е породила своите правни последици и с оглед разясненото в
нея, въпросната изгубена лична карта е била обявена за невалидна още същия ден. Тоест с
това е прекратено съществуването на същата. От друга страна именно в декларацията е
изрично посочено, че при намирането, впоследствие на изгубения български личен документ
лицето е длъжно незабавно да го предаде на органите на МВР. Следователно безспорно към
момента на установяване на административното нарушение, несъмнено жалбоподателя е
бил изгубил своята лична карта, с което е осъществил състава на описаното
административно нарушение. Последващото й намиране е ирелавантно към настоящото
дело, тъй като документа вече е невалиден и за лицето съществува само задължението да го
предаде на съответния орган а не да търси отпадане на административно-наказателната
отговорност на това основание. Това се установява по един несъмнен начин от събраните по
делото доказателства – съставения АУАН и показанията на свидетелите. За противното
доказателства не представиха и събраха по делото. Административно-наказващия орган
правилно е приел, че В. не е изпълнил задължението си по чл.7, ал.1, предложение трето от
ЗБЛД.
Предвид гореизложеното районният съд намира, че в разглеждания случай
2
действително виновно е допуснато нарушение по чл.7, ал.1, предложение трето от ЗБДС. В
тези случаи по реда на чл.81, ал.2 т.2 от ЗБДС е предвидено наказание – „глоба” в размер от
30 до 200 лева. Съобразявайки се с нарушението, неговата тежест, подбудите за неговото
извършване, както и имотното състояние на нарушителя, административно наказващия
орган, съвсем законосъобразно е наложил наказание към предвидения в закона минимален
размер - 30 лева.
С оглед на това съдът намира, че обжалваното наказателно постановление,
като законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ********** от
31.01.2022 година на Началника на сектор БДС, към ОД на МВР Стара Загора,
с което на Т. Ж. В., ЕГН ********** е наложено административно наказание
– „глоба” в размер на 30 лева за нарушение по чл.7, ал.1, предложение трето,
във връзка с чл.81, ал.2, т.2 от Закон за българските лични документи, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в
четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред
Административен съд град Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
3