РЕШЕНИЕ
№ 567
гр. Бургас, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско
дело № 20212120104070 по описа за 2021 година
С определение от 02.04.2021 г., постановено по гр.д.№74/2021 г. по описа на БОС, делото е
изпратено по подсъдност на РС-Бургас.
Образувано е по искова молба на Е. А. С., ЕГН **********, адрес в ......................, съдебен
адрес в ..................., чрез адв.П.В., против Н. Д. К., ЕГН **********, адрес в ...................... и
Н.Г.П., ЕГН **********, адрес в ........................, уточнена с молба, вх.№9508/25.06.2021 г., с
искане за осъждане на всеки един от ответниците да й заплати сумата от 20 277,63 лева,
представляваща припадащата се част от платената от ищцата парична вноска за
окончателното погасяване на жилищен кредит по Договор за жилищен ипотечен кредит от
11.05.2012 г., както и сумата от 2799,35 лева, представляваща мораторна лихва за забава
върху главницата от 20 277,63 лева за периода 29.08.2019 г. – 06.01.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане на сумите.
Твърди се в исковата молба, че ищцата и ответника К. са бивши съпрузи, чийто брак е
прекратен с Решение №799/06.06.2017 г., постановено по гр.д.№7893/2016 г. по описа на
БРС, както и че по време на брака са изтеглили ипотечен кредит от „Банка ДСК“ ЕАД по
сключен на 11.05.2012 г. Договор за жилищен ипотечен кредит в размер на 44 600 Евро, със
срок на издължаване 360 месеца, считано от датата на неговото усвояване. Твърди се, че
като кредитополучатели по договора са се задължили още майката на ищцата – С.Я.С. и
майката на ответника К. - ответницата Н.Г.П., както и че сумата по кредита е била усвоена
за покупка на имот, станал семейно жилище на съпрузите.
Твърди се и това, че за обезпечение на вземането по кредита в полза на банката е била
1
учредена договорна ипотека върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор
.................... по КК и КР на гр.Б., находящ се в сграда ......, разположена в ПИ с
идентификатор ................... и върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор
...................... по КК и КР на гр.Б., разположена в ПИ с идентификатор .........................
Ищцата твърди, че до м.юли 2016 г. вноските по кредита са били изплащани от ответника
К., а от м.юли 2016 г. до 01.08.2019 г. са заплащани от ищцата и майка й, като последната
заплатила сумата от 24 850 лева. Ищцата твърди, че на 28.08.2019 г. ищцата превела по
партида на кредита сумата от 81 110,50 лева, с която окончателно погасила изплащането на
кредита към банката.
В подкрепа на иска ангажира доказателства, претендира разноски.
В съдебно заседание ищцата не се явява, представлява се от пълномощник, който поддържа
иска.
В срока по чл.131 от ГПК всеки от ответниците депозира писмен отговор на исковата молба.
Ответникът К. изразява становище за неоснователност на иска с твърдението, че с договор за
дарение от 15.12.2017 г., обективиран в н.а. за дарение на недвижим имот на нотариус с рег.
№...... на НК и район на действие РС-Бургас, е дарил своята ½ ид.ч. от апартамента на
децата си. Като допълнителен аргумент за неоснователността на претенцията ответникът К.
изтъква обстоятелството, че с бракоразводното решение, закупеният със средствата от
кредита апартамент, е бил предоставен за ползване на ищцата. На подробно изложени в
отговора аргументи се иска отхвърляне на иска. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответникът не се явява и представлява.
Ответницата П. също излага аргументи за неоснователност на иска, поради това, че до
подаване на исковата молба не е била уведомявана за предсрочното погасяване на кредита.
Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответницата се явява лично и с пълномощник, който поддържа
отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на иска срещу доверителката му.
Предявеният иск е с правно основание чл.127, ал.2 от ЗЗД.
Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на
събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни
разпоредби, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото не е спорно, че ищцата С. и ответникът К. са бивши съпрузи, чийто брак е бил
прекратен с влязло в законна сила на 27.06.2018 г. Решение №799/06.06.2017 г., постановено
по гр.д.№7893/2016 г. по описа на РС-Бургас, прието като доказателство по делото.
Безспорно в отношенията между страните е и това, че по време на брака, на 11.05.2012 г.,
съпрузите, заедно с ответницата Н.Г. П. – майка на ответника К. и С.Я.С. – майка на ищцата
С., са сключили договор за жилищен кредит с "Банка ДСК“ ЕАД, обезпечен с ипотека, приет
като доказателство по делото. Според съдържанието му, страните имат качеството на
кредитополучатели, на същите е отпуснат кредит в размер на 44 600 Евро със срок за
2
издължаване – 360 месеца, считано от датата на усвояването му. Посочено е, че кредитът се
усвоява еднократно и се погасява чрез разплащателна сметка на кредитополучателя с
месечни вноски (главница и лихва), съгласно погасителен план. Страните по договора са се
споразумели и по това главницата по кредита да се олихвява с фиксиран лихвен процент в
размер на 6,79 % за период от пет години, считано от датата на усвояване на кредита, а след
изтичането му кредитът да се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на
сключване на договора за кредит е в размер на 8,79 %. Видно от договора, кредитът е бил
обезпечен с договорна ипотека върху два недвижими имота – самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ....................... и самостоятелен обект в сграда с идентификатор ..................., и
двата по КККР на гр.Б..
Между страните не се спори, че полученият кредит е бил използван от съпрузите за
закупуване на семейно жилище, представляващо апартамент, находящ се в .....................,
както и че след развода същото е било предоставено за ползване на ищцата С..
Според заключението на в.л.Т.П. по изготвената от нея съдебно-икономическа експертиза,
предоставеният от „Банка ДСК“ ЕАД кредит е погасен, като ищцата С. е платила главница в
размер на 41 531,61 Евро, лихва в размер на 2604,15 Евро, наказателна лихва в размер на
3,01 Евро и такси в размер на 247,69 Евро, докато общо платените от ответника К. суми са в
размер на 12 819,98 Евро, от които главница в размер на 1627,91 Евро, лихва в размер на
10 092,23 Евро, наказателна лихва в размер на 8,39 Евро и такси в размер на 1091,45 Евро.
В съдебно заседание вещото лице посочва, че последната платена от ищцата вноска е
заплатена със средствата от договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на
физическо лице №424/0104/88200748, който ищцата сключила на 12.08.2019 г. с
„УниКредит Булбанк“ АД. Договорът е приет като доказателство по делото и от
съдържанието му се установява, че ищцата Е.С. има качеството на кредитополучател на
сума в размер на 90 000 лева, а майка й С.Я.С. - на солидарен длъжник.
Приет като доказателство по делото е н.а. за дарение на недвижим имот №...., т......, рег.
№............, д.№.............. г. на нотариус с рег.№............ на НК и район на действие РС-Бургас,
от който се установява, че на 15.12.2017 г., ответникът К. дарил на децата си - А. и Е., при
равни квоти за всеки от тях, собствената си ½ ид.ч. от недвижимия имот в ...............
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез показанията на свидетеля А.С. –
баща на ищцата, които съдът кредитира като безпристрастни и съответстващи на останалия,
събран по делото доказателствен материал, като същият твърди, че след като ответникът К.
преустановил погасяването на кредита от 11.05.2012 г., същият е бил погасяван от съпругата
му, за което ответниците са били уведомени. В този смисъл е и приложения по делото
писмен доказателствен материал, л.л.37-61 от гр.д.№74/2021 г. по описа на БОС, според
който С.Я.С. е заплатила по кредита сума в размер на 24 850 лева.
При така изложената фактология, съдът прави следните правни изводи:
В настоящия казус безспорно се установи, че ищцата и ответниците имат качесвото на
кредитополучатели по сключения на 11.05.2012 г. договор за кредит и според общото
3
правило на чл.122 от ЗЗД, всеки от тях отговаря спрямо кредитора за цялото задължение. В
отношенията помежду им обаче приложение намира принципът за разделност – всеки от тях
понася само част от общия дълг, така че ако един от тях плати, той не може да иска от
другите това, което е заплатил изцяло, а само частта, която тежи върху всеки един от тях.
В разпоредбата на чл.127, ал.1 от ЗЗД законът въвежда презумпция, че всички съдлъжници
дължат равна част от дълга. Съгласно цитираната норма, доколкото не следва друго от
отношенията между солидарните длъжници, това което е платено на кредитора трябва да се
понесе от тях по равно.
Това предположение е оборимо и има сила само „доколкото не следва друго от отношенията
между солидарните длъжници“, т.е. презумпцията намира приложение само ако преди това
не се установи, че следва друго от отношенията между солидарните длъжници. Необходимо
е да се докаже, че е налице уговорка между длъжниците за неравенство в разпределението
на дълга или че някой от длъжниците се е облагодетелствал в по-голяма степен от другите
от получените блага във връзка с поетото солидарно задължение. Такъв е и настоящия
случай, при който се установи, че интересът на съдлъжниците не е еднакъв, тъй като
средствата по кредита от 11.05.2012 г. са били използвани изцяло за нуждите на двама от
кредитополучателите, а именно за закупуване на семейно жилище на ищцата С. и ответника
К.. Това означава, че другите двама кредитополучатели, сред които и ответницата П., не са
получили нищо, поради което и не следва да отговарят спрямо останалите във вътрешните
им отношения.
С оглед на изложеното и след като ответницата П. не е получила нищо като
кредитополучател, не отговаря спрямо останалите солидарни длъжници, исковете за
главница и лихви спрямо този ответник следва да се отхвърлят като неоснователни.
Съгласно нормата на чл.127, ал.2 от ЗЗД, всеки солидарен длъжник, който е изпълнил
повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата. В отношенията
им с кредитора всеки от тях дължи всичко и може да се освободи от отговорност само, ако
общото задължение е изпълнено изцяло, докато във вътрешните им отношения доколкото не
следва друго от отношенията между солидарните длъжници и до доказване на противното
се предполага, че те дължат по равно.
Ето защо, ищцата като солидарен длъжник по договора за кредит от 11.05.2012 г. с уговорен
начин на погасяване за определен срок на месечните вноски има право да претендира от
другия солидарен длъжник – ответникът К., да й заплати припадащите му се част от тези
вноски и този извод на съда не се променя от обстоятелството, че след развода семейното
жилище е било предоставено за ползване на ищцата С., а на 15.12.2017 г. ответникът К.
дарил собствената си ½ ид.ч. от същия този имот на децата си, нито от обстоятелството, че
средствата, послужили за погасяване на кредита не са лични средства на ищцата, а са
получени в резултат на нов кредит.
Анализът на чл.127, ал.2 от ЗЗД сочи, че солидарният длъжник дължи припадащата му се
част не от общия дълг такъв, какъвто е бил в момента на възникването му, а припадащата му
4
се част от това, което е платено за погасяването на дълга, такъв какъвто е бил в момента на
погасяването му.
При сключен договор за кредит за покупка на жилище за задоволяване на семейни нужди на
ищцата С. и ответника К. с уговорен начин на погасяване за определен срок на месечни
вноски с определен падеж, какъвто е и настоящият случай, за да се уважи регресния иск по
чл.127, ал.2 от ЗЗД на платилия солидарен длъжник срещу другите солидарни длъжници,
следва платилият да е изпълнил повече от своята част от една или няколко вноски. В
конкретния случай, ищцата претендира да е изпълнила в повече от своята част от всички
погасителни вноски, докато ответникът К. не твърди да е погасявал в повече от дължимото
от него от всяка вноска, респ. от всички до края на срока на договора.
Изложеното в съответствие с данните по делото, че ищцата е заплатила сумата от 44 386,46
Евро (сбора от главница в размер на 41 531,61 Евро, лихва в размер на 2604,15 Евро,
наказателна лихва в размер на 3,01 Евро и такси в размер на 247,69 Евро) с левова
равностойност 86 812,37 лева, ответникът е заплатил сумата от 12 819,98 Евро с левова
равностойност 25 073,70 лева, а майката на ищцата - С.Я.С. е заплатила сумата от 24 850,00
лева води до извод, че общо заплатената от тях сума по кредита е в размер на 136 736,07
лева, от която сума половината се дължи от ищцата Е.С., а другата половина от ответника
Н.К. или всеки от тях дължи суми в размер на 68 368,04 лева. Както се посочи по-горе
ищцата е заплатила сумата от 86 812,37 лева или с 18 444,33 лева в повече от припадащата й
се част от дълга.
Следователно, искът за главница срещу ответника К. следва да се уважи за сумата от
18 444,33 лева, а за разликата до предявения размер от 20 277,63 лева, искът следва да се
отхвърли като неоснователен. Главницата се дължи ведно със законната лихва, считано от
предявяване на иска на 18.01.2021 г.
Що се отнася до акцесорната претенция по чл.86, ал.1 от ЗЗД, то същата следва да се
отхвърли като неоснователна. В тази връзка, задължението на съдлъжника по чл.127, ал.2 от
ЗЗД е без срок, поради което и той изпада в забава от момента на поканата – чл.84, ал.2 от
ЗЗД. По делото не се установи ответникът да е бил поканен да изпълни задължението си,
поради което и претенцията остана недоказана.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника К. следва да се възложат
направените от ищцата разноски, които съразмерно на уважената част от иска възлизат на
246,04 лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи в полза на РС-Бургас дължимата по
делото държавна такса върху уважената част от иска в размер на 737,77 лева.
Мотивиран от изложеното, на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Д. К., ЕГН **********, адрес в ......................., да заплати на Е. А. С., ЕГН
5
**********, адрес в ......................., съдебен адрес в ...................., чрез адв.П.В., сумата от 18
444,33 лева, представляваща припадащата се част от платената от ищцата парична вноска за
окончателното погасяване на жилищен кредит по Договор за жилищен ипотечен кредит от
11.05.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска на
18.01.2021 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до предявения размер от 20
277,63 лева, ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска на Е. А. С., ЕГН **********, адрес в ........................, съдебен адрес в
.........................., чрез адв.П.В., за осъждане на Н. Д. К., ЕГН **********, адрес в
....................., да й заплати сумата от 2799,35 лева, представляваща мораторна лихва за забава
върху главницата от 20 277,63 лева за периода 29.08.2019 г. – 06.01.2021 г., като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска на Е. А. С., ЕГН **********, адрес в ........................, съдебен адрес в
.........................., чрез адв.П.В., за осъждане на Н.Г. П., ЕГН **********, адрес в .....................,
да й заплати сумата от 20 277,63 лева, представляваща припадащата се част от платената от
ищцата парична вноска за окончателното погасяване на жилищен кредит по Договор за
жилищен ипотечен кредит от 11.05.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумите, като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска на Е. А. С., ЕГН **********, адрес в .........................., съдебен адрес в
........................, чрез адв.П.В., за осъждане на Н.Г. П., ЕГН **********, адрес в ......................,
да й заплати сумата от 2799,35 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху
главницата от 20 277,63 лева за периода 29.08.2019 г. – 06.01.2021 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Н. Д. К., ЕГН **********, адрес в ........................, да заплати на Е. А. С., ЕГН
**********, адрес в ............................., съдебен адрес в ........................, чрез адв.П.В., сумата
от 246,04 лева, представляваща направените по делото разноски съразмерно на уважената
част от иска.
ОСЪЖДА Н. Д. К., ЕГН **********, адрес в ........................, да заплати по сметка на РС-
Бургас държавна такса върху уважената част от иска в размер на 737,77 лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните въззивен ред пред БОС в 2-седмичен срок
от връчване на препис от съдебния акт.
Вярно с оригинала: Ж. С.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6