№ 39873
гр. София, 26.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20241110174067 по описа за 2024 година
на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок да посочи поддържа ли нарочно искане за
конституиране не трето лице-помагач – „Т..........“ ООД, доколкото не е формулирал ясно
искане в този смисъл, а прави доказателствено искане по реда на чл. 192 ГПК в случай че не
бъде конституирано ТЛП.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 07.11.2025 г. – 09,50 часа, за когато да се
призоват страните.
ПРИЕМА представените към исковата молба и към отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ОТЛАГА произнасянето по исканията на ищеца за допускане на СТЕ и ССчЕ за
първото открито съдебно заседание по делото.
ПРИЛАГА ЗА ПОСЛУЖВАНЕ ч. гр. д. № 48029/2024 г. на СРС, 118 състав.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Производството е образувано по искова молба от „ХХХХХХ“ ЕАД, ЕИК
ХХХХХХХХХХ, и с адрес гр. С. УЛ..., №..., с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК
установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД
за установяване съществуването на вземания срещу Й. И. Б. с ЕГН:**********, за сумата
2177,19 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/
за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва от 08.08.2024г. до
окончателното изплащане на вземането, 383,93 лева - мораторна лихва за забава от
15.09.2022г. до 26.07.2024г., както и суми за дялово разпределение 38,21 лева - главница за
периода от м.07.2021 г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва от 08.08.2024г. до
окончателното изплащане на вземането, и 9,67 лева – лихва за забава за периода от
15.09.2021г. до 26.07.2024г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 48029/2024 г. по описа на СРС, 118-т
състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
1
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Претендира ответникът да е клиент на топлинна енергия на основание чл. 153, ал.
1 ЗЕ. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между
потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния период дяловото разпределение за сградата, в която
се намира топлоснабденият имот, се е извършвало от трето лице. Поддържа, че съгласно
общите условия за ответника е налице задължение за заплащане на ищеца на стойността на
услугата дялово разпределение, дължимата цена за която не е била заплатена. Предвид
липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата за доставена
топлинна енергия за битови нужди, както и на главницата, представляваща стойност на
извършена услуга дялово разпределение, претендира заплащане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху двете главници. Моли за уважаване на предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват
предявените искове. Ответницата оспорва да е потребител на ТЕ, като поддържа, че не се
доказва да притежава вещно право върху имота. Възразява срещу установяване на размерите
на количеството ТЕ, отдадена от сградна инсталация, ато се позовава на Решение №
7276/03.07.2023г. по адм.д. № 746/2021г. на ВАС II отд., потвърдено с Решение №
1037/10.02.2025г. по адм.д. № 85/2024г. на ВАС, 5-членен състав, II колегия, с което е
отменена т.6.1.1. от Методиката, приложение към чл.61, ал.1 от Наредба № Е-РД-04-1 от
12.03.2020г. на Министъра на енергетиката, уреждаща формулата за определяне на
количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и включените в нея
компоненти. Поради това претендира, че исковата претенция е недоказана и неоснователна.
Оспорва да дължи и лихва за забава, тъй като не се доказва да е изпаднала в забава предвид
липсата на доказателства за публикуване на сайта на дружеството или по друг начин на
сумите.
Поддържа, че не е налице основание и за дължимост на суми за дялово разпределение,
тъй като същото се води от фирма за дялово разпределение и не е доказано ищецът да има
основание да изисква сумите. Сочи, че не са ангажирани доказателства, относно уговорен и
съобщен на клиентите ред и начин за заплащане на услугата „дялово разпределение",
каквото е изискването на чл. 36, ал.2 ОУ, поради което искът е неоснователен. Претендира
разноски.
РАЗПРЕДЕЛЯ ДОКАЗАТЕЛСТВЕНА ТЕЖЕСТ МЕЖДУ СТРАНИТЕ
Съгласно чл. 154, чл. 1 ГПК всяка от страните следва да установи фактите, на които
основава исканията си.
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ в доказателствена тежест на ищеца е
да установи, че по силата на облигационно отношение с ответника, съществувало към
процесния период, е престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване
на вода/ и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена ведно със
стойността на услугата дялово разпределение в претендираните размери.
В тежест на ответника и при установяване на горните обстоятелства от ищеца, е да
докаже, че е заплатил на ищеца претендираните суми.
По иска по чл. 86 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи изпадането на
ответницата в забава съгласно Общите условия.
В доказателствена тежест на ответника е да установи изпълнение на задълженията си в
срок.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за
2
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява
възможност да изразят становище по тези въпроси.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото заседание следва да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на това
задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК
следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление
дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния
представител/пълномощник телефонен номер.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните, на ищеца – и препис от отговора на
исковата молба, а на третото лице – помагач – и препис от исковата молба ведно с
уточнителната молба и приложенията към тях, както и препис от отговора на исковата
молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3