Определение по дело №3322/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4835
Дата: 24 февруари 2022 г. (в сила от 24 февруари 2022 г.)
Съдия: Светослав Тихомиров Спасенов
Дело: 20221110103322
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 януари 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4835
гр. София, 24.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20221110103322 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба вх. № 12143/24.01.2022 г.,
предявена от името на /.../ ЕООД, ЕИК /.../, чрез юрисконсулт В. М. срещу СТ. ИВ.
Т., ЕГН **********, с която /.../ ЕООД е предявило срещу СТ. ИВ. Т., ЕГН
********** обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на
чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9
ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от
750,00 лева, представляваща главница по договор за кредит № 2182562 от
06.02.2020 г., сключен между „/.../“ ЕАД /заемодател/ и СТ. ИВ. Т. /заемател/,
обезпечен със сключен на 06.02.2020 г. договор за предоставяне на поръчителство
между „/.../“ ЕООД /поръчител/ и СТ. ИВ. Т. /потребител/, ведно със законна
лихва от 28.06.2021 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 225,00 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 05.05.2020 г. до 09.06.2021 г., за
които суми на 07.07.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 37497/2021 г. по описа
на СРС, II, ГО, 160 състав, както и предявен в условията на евентуалност
осъдителен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждането на СТ. ИВ. Т., ЕГН
********** да заплати в полза на /.../ ЕООД, ЕИК /.../ сумата от 750,00 лева,
представляваща заплатената от /.../ ЕООД в полза на /.../ ЕАД главница по договор
за кредит № 2182562 от 06.02.2020 г., сключен между „/.../“ ЕАД /заемодател/ и
СТ. ИВ. Т. /заемател/, обезпечен със сключен на 06.02.2020 г. договор за
предоставяне на поръчителство между „/.../“ ЕООД /поръчител/ и СТ. ИВ. Т.
/потребител/, с която ответникът се е обогатил за сметка на ищцовото дружество,
ведно ведно със законна лихва от 24.01.2022 г. до изплащане на вземането.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на
книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито заседание.
1
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими,
необходими и приемането им е допустимо.
Следва да бъде приложено за послужване в настоящото производство
ч.гр.д. № 37497/2021 г. по описа на СРС, II, ГО, 160 състав.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
На основание чл. 140 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
І. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
21.03.2022 г. от 10.30 часа, за когато да се призоват страните.
ІІ. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):
Със заявление вх. № 19603/28.06.2021 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу СТ. ИВ. Т., ЕГН ********** за суми,
както следва: 1/ сумата от 750,00 лева, представляваща главница по договор за
кредит № 2182562 от 06.02.2020 г., сключен между „/.../“ ЕАД /заемодател/ и СТ.
ИВ. Т. /заемател/, обезпечен със сключен на 06.02.2020 г. договор за предоставяне
на поръчителство между „/.../“ ЕООД /поръчител/ и СТ. ИВ. Т. /потребител/, ведно
със законна лихва от 28.06.2021 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 34,87
лева, представляваща административни разноски; 3/ сумата от 223,43 лева,
представляваща възнаграждение по договор за поръчителство от 06.02.2020 г.; 4/
сумата от 225,00 лева, представляваща договорна лихва за периода от 05.05.2020
г. до 09.06.2021 г. На 07.07.2021 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК за суми,
както следва: 1/ сумата от 750,00 лева, представляваща главница по договор за
кредит № 2182562 от 06.02.2020 г., сключен между „/.../“ ЕАД /заемодател/ и СТ.
ИВ. Т. /заемател/, обезпечен със сключен на 06.02.2020 г. договор за предоставяне
на поръчителство между „/.../“ ЕООД /поръчител/ и СТ. ИВ. Т. /потребител/, ведно
със законна лихва от 28.06.2021 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 225,00
лева, представляваща договорна лихва за периода от 05.05.2020 г. до 09.06.2021 г.
В частта относно останалите, претендирани със заявлението суми, заявлението е
отхвърлени с разпореждане № 5861/07.07.2021 г., постановено по ч.гр.д. №
37497/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав. Ответникът е подал възражение
по чл. 414 ГПК в законоустановения за това срок. На 23.12.2021 г. ищецът е
уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си.
Исковата молба е подадена на 24.01.2022 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
Ищецът обосновава основателността на исковите си претенции с
твърдения, че на 06.02.2020 г. ответникът кандидатствал за отпускане на
потребителски кредит от „/.../“ ЕАД, в резултат на което помежду последното
дружество, в качеството на заемодател и ответника, в качеството на
заемополучател е бил сключен договор за кредит № 2182562 от 06.02.2020 г.
2
Сочи, че въз основа на сключения договор „/.../“ ЕАД предоставило на СТ. ИВ. Т.
сумата от 750 лева. Поддържа, че заемната сума е предадена на ответника СТ. ИВ.
Т. на 06.02.2020 г., като последният я получил в брой на каса на „/.../“ АД.
Посочва, че СТ. ИВ. Т. се задължил да върне предоставена сума, ведно с
уговорената възнаградителна лихва в сроковете и при условията, предвидени в
процесния договор за кредит № 2182562 от 06.02.2020 г. Навежда твърдения, че
при сключването на договора, ответникът избрал да обезпечи изпълнението на
задълженията си, осигурявайки поръчителство от „/.../“ ЕООД, което се съгласило
да отговаря солидарно за задълженията на кредитополучателя. Посочва, че на
06.02.2020 г. между „/.../“ ЕАД и ищеца бил сключен договор за поръчителство,
като предвид неизпълнението на задълженията на длъжника по договора за
кредит от 06.02.2020 г. и след изпратено уведомление до ответника, ищецът
погасил всички дължими от кредитополучателя по процесния договор за кредит
суми, с оглед на което предявява настоящите искове за дължимост на
горепосочените суми до договора за кредит и по този за поръчителство.
Предвид гореизложеното, моли, за постановяване на решение, с което да
бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца суми, както следва:
1/ сумата от 750,00 лева, представляваща главница по договор за кредит №
2182562 от 06.02.2020 г., сключен между „/.../“ ЕАД /заемодател/ и СТ. ИВ. Т.
/заемател/, обезпечен със сключен на 06.02.2020 г. договор за предоставяне на
поръчителство между „/.../“ ЕООД /поръчител/ и СТ. ИВ. Т. /потребител/, ведно
със законна лихва от 28.06.2021 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 225,00
лева, представляваща договорна лихва за периода от 05.05.2020 г. до 09.06.2021 г.
В условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли предявените
положителни установителни искове, предявени за разглеждане в настоящото
производство, моли, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника СТ.
ИВ. Т. да заплати на ищеца /.../“ ЕООД сумата от 750,00 лева, представляваща
заплатената от /.../ ЕООД в полза на /.../ ЕАД главница по договор за кредит №
2182562 от 06.02.2020 г., сключен между „/.../“ ЕАД /заемодател/ и СТ. ИВ. Т.
/заемател/, обезпечен със сключен на 06.02.2020 г. договор за предоставяне на
поръчителство между „/.../“ ЕООД /поръчител/ и СТ. ИВ. Т. /потребител/, с която
СТ. ИВ. Т. се е обогатил за сметка на „/.../“ ЕООД, ведно ведно със законна лихва
от 24.01.2022 г. до изплащане на вземането.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала писмен отговор, с
който оспорва исковите претенции. Навеждат се твърдения за недействителност
на процесния договор за кредит № 2182562 от 06.02.2020 г., сключен между „/.../“
ЕАД /заемодател/ и СТ. ИВ. Т. /заемател/.
Моли се за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на
насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2 ГПК):
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по
реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр.
3
чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗД и предявен в
условията на евентуалност осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З ГПК):
Няма права и обстоятелства, които се признават от страните.
4. Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1, т. 4
ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито
факти, за които да съществуват законови прумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че между „/.../“ ЕАД, в качеството на заемодател и СТ. ИВ. Т., в
качеството на заемател е сключен валиден договор за кредит № 2182562 от
06.02.2020 г., по силата на който „/.../“ ЕАД е предоставило на СТ. ИВ. Т. заем в
размер на 750 лева, а последният се е задължил да го върне при условията и
сроковете, уговорени между страните по заемното правоотношение; че е налице
валидно сключен договор за поръчителство, по силата на който в качеството си на
поръчител ищецът е изпълнил задълженията на ответника по договора за кредит,
като е уведомил главния длъжник за това; размера на престираното от страна на
поръчителя в полза на заемодателя по договор за кредит № 2182562 от 06.02.2020
г. и изискуемост на вземането.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи
погасяване на паричното си задължение. Ответникът следва да докаже, че е
платил задължението си на кредитора преди да бъде уведомен от поръчителя,
респ. че надлежно е погасил регресното вземане на поръчителя.
ІІІ. По доказателствата:
ДОПУСКА, като писмени доказателства по делото, документите,
представените ведно с исковата молба.
ПРИЛАГА за послужване в настоящото производство ч.гр.д. №
37497/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
ІV. ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към
медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че доброволното /извънсъдебно уреждане на
отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към
център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към
Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2). Медиацията е
4
платена услуга.
Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е отворена за всички
страни по висящи граждански дела в СРС.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите в
Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет. 2, ст.
204. Работно време за медиации - всеки делничен ден от 9 до 17 ч. Консултации с
граждани - вторник и четвъртък от 10 до 15 ч.; Дежурен медиатор - тел.02/
8955423; За повече информация: Мариана Николова, Мария Георгиева - тел.
02/8955423, ********@**********.**; www.srs.justice.bg.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището
си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от
един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да
се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в
Република България, като същото задължение имат законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде
посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец
от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а
съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан
новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно
връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а
съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане
на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той
не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се
5
укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а
именно: на страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за
размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно
основателен, с оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените
доказателства.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните, като на ищеца се връчи и препис от
отговора на исковата молба.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6