Определение по дело №2753/2018 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

№...............

           

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, пети  състав, в закрито съдебно заседание, в състав

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА                          ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА

ИВАНКА ДРИНГОВА

                          

                                    

като разгледа докладваното от съдия Кавърджикова

ч.гр.д. № 2753 по описа за 2018г.

за да се произнесе, намери следното:

 

Постъпила е частна жалба от Н.Х.Б., ЕГН ********** от гр. Попово, действащ чрез адв. М.П.-В. и адв. В.в., против определение № 709/18.09.2018г. по гр.д. № 461/2015г. на ПРС, с което на основание чл.130 ГПК е прекратено производството по делото, по отношение на предявения от него срещу Л.П.Л. с ЕГН ********** *** иск с правно основание чл. 42, б. „б“ от ЗН. Считайки обжалваното определение за  незаконосъобразно, неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните норми, се моли да бъде отменено.

В писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК С.И.С. ЕГН ********** *** оспорва частната жалба като неоснователна. Моли се да бъде оставена без уважение. Прилага копия от удостоверения за наследници.

 Писмен отговор е подал и Х.Р.И. ***, чрез адв. И.И., в който се моли да бъде оставена без уважение частната жалба, като неоснователна. Претендира присъждане на сторените разноски-заплатно адвокатско възнаграждени ев размер на 600.00лв.

За да се произнесе ВОС има предвид следното от фактическа страна:

Видно, с исковата си молба Н.Х.Б. е предявил срещу ответника Л.П.Л. иск с правно основание чл. 42, б. „б“ от ЗН и срещу Н.С.Д. иск с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 537, ал. 2 от ГПК.  Х.Р.И. е встъпил главно по делото, като е твърдял, че е собствник на имота на В.Б. С. ***, представляващ УПИ IV-282, кв. 38 по плана на селото, ведно с построената жилищна сграда, баня и стопански постройки, като придобити от него по давност, текла в периода от 2001г. до 2011г., предявявайки отрицателни установителни искове за собственост по отношение на Н.Х.Б. и Л.П.Л.. С.И.С. също е встъпил главно, предявявайки иск за прогласяване нищожността на саморъчното завещание, оставено от В.Б. Славов, по отношение на имота в с. Тутраканци и имота в гр. Провадия, на осн. чл. 42, б. „б“ от ЗН, както и иск за признаване за установено, че е собственик на тези два имота по наследство, като наследник на В.Б. Славов от четвърта степен  по съребрена линия и за предаване владението им, на осн. чл. 108 от ЗС. Оспорва правата и на главно встъпилият Х.Р.И..

  В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК Л.П.Л. е оспорил, като неоснователен иска на Н.Х.Б.. Н.С. Димов също е оспорила предявения срещу нея иск. Първоначалните страни са оспорили исковите претенции на Х.Р.И. и С.И.С., а С.И.С., тази на Х.Р.И., а последният възразява срещу исковите претенции на С.И.С., като недопустими, евентуално неоснователни.Исковата претенция на С.И.С. се оспорва и от Л.П.Л..

ПРС е постановил обжалвания акт.

Настоящият състав намира, че неправилно първоинстанционният съд е прекрател производството. Ищецът е навел твърденията си, че се явява наследник на В.Б. С. от пета степен на родство по съребрена линия /друг въпрос е дали правилно е определена степента на родство/, според които искът му с правно осн. чл. 42, б. „б“ от ЗН се явява допустим. Вярно, че главно втъпилият С.И.С. твърди, че се явява първи братовчед на наследодателя, следователно се явява негов наследник от четвърта степен по съребрена линия, което ако се установи, би довело до изключване на по-далечния по степен роднина от наследяване. Н.Х.Б. обаче оспорва качеството на наследник на С.И.С.. Това подлежи на доказване от С.. Освен това Б. сочи, че не са му връчени доказателствата представени от С., касателно качеството му на наследник на В.Б. С.. Това е така, видно от определение № 793/08.10.2018г., постановено дори след прекратителното определение. Ако все пак главно встъпилият представи доказателства, че се явява наследник на В.Б. С. и те бъдат представени на Никола Х.Б., той дори би могъл да наведе други правоизключващи твърдения, като например, че С.И.С. е недостоен  да наследи. За това дали единият или другият се явява наследник по закон на общия наследодател съдът ще се произнесе в решението си, а предприетото прекратяване на производството по отношение на Н.Х.Б. с определение № 709/18.09.2018г. се явява незаконосъобразно. Следва да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

С оглед изхода на спора, не се следват разноски в полза на Х.Р.И., както е поискал. Няма искане за присъждане на разноски в полза на Н.Х.Б., поради което съдът не дължи произнасяне в този смисъл.

Мотивиран от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение № 709/18.09.2018г по гр.д. № 461/2015г. на ПРС,  с което е прекратено производството по делото, на осн. чл. 130 от ГПК, по отношение на предявения от Н.Х.Б., ЕГН ********** от гр. Попово срещу Л.П.Л. с ЕГН ********** ***, иск с правно основание чл. 42, б. „б“ от ЗН и ВРЪЩА делото на ПРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 

 

                                                     

                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                       

 

 

                                                                          2.