МОТИВИ ПО ПРИСЪДА ПО НОХ ДЕЛО № 00892 ПО
ОПИСА ЗА 2017 ГОДИНА НА ПЕРНИШКИЯ РАЙОНЕН СЪД
Обвинението е повдигнато от района прокуратура гр.Перник срещу Г.П.Г. –
роден на *** ***, с постоянен адрес:***, *,**, **, *,* /*/, на длъжност „*“ в **
„*“ П., за това, че:
1.За периода от неустановена дата
през м.февруари 2016 г. до 02.10.2016г. в условията на продължавано
престъпление, чрез използване на положение на зависимост и надзор, извършил
действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление –
проникване с член в ануса и устата, по отношение на лице, ненавършило
14-годишна възраст – А.Г.П. с ЕГН ********** – престъпление по чл.149 ал.2,
пр.4-то, вр. ал.1, вр.
чл.26 ал.1 от НК,
2.На неустановена дата през м.май 2016 г. направил опит, да се съвкупи с
лице ненавършило 14-годишна възраст - А.Г.П. с ЕГН **********, доколкото
извършеното не съставлява престъпление по чл.152 НК, като деянието е извършено
чрез използване на положение на зависимост и надзор – престъпление по чл.151
ал.2 т.1, вр. ал.1, вр.
чл.18 ал.1 от НК.
Представителят на държавното обвинение счита,че всички обективни и субективни признаци са налице,изводимо от събраните в хода на съдебното следствие доказателства.
В намиращите се по делото съдебно-медицински експертизи и останалите
доказателства не съществуват противоречия, което води до единствения извод, че
обвиненията са категорични и доказани, поради което моли подсъдимият да бъде признат за виновен по тях,
като предлагам за извършеното от него престъпление по чл. 149 ал.2 пр. 4-то, вр. ал.1, вр.чл. 26 НК да му бъде
наложено наказание три години „лишаване от свобода“, а за престъпление по 151
ал.2 т.1, вр. ал.1 вр. 18
ал.1 от НК да му бъде наложено наказание една година „лишаване от
свобода“,както и че не следва да се прилага чл.66 от НК, тъй като едното от
деянията е извършено със значителен период на продължителност.
От повереника -Адв.Б.
доводи в противна насока спрямо
представителят на държавното обвинение не се внасят.
Счита, че показанията на свидетелите, дадени в хода на съдебното
производство, и надлежно приобщения доказателствения
материал по делото са логични, последователни и незаинтересовани в съответствие
помежду си, както и с писмените доказателства приети по делото.
Счита още, че съдът следва да акцентира и върху заключенията назначените в
хода на ДП разширена съдебно-медицинска експертиза с вещи лица Д-р С. и Д-р К.
и съдебна психилого-психиатрична експертиза на Д-р А.
и С. – психолог.
Позовава се на заключението на по
експертизата на Д-р А. и С., съгласно която пострадалата е разбирала същността
на извършеното спрямо нея деяние, същата дава достоверни показания и към
момента на изготвяне на експертизата позволява правилно да възприема
фактите,както и че не са регистрирани
опити от нейна страна за преувеличаване и фантазиране.
По отношение вида и размера на наказанията счита,че такова следва да бъде „лишаване
от свобода“, без да се прилага института на чл.66 от НК.
От другия повереник на пострадалата и ЧО -Адв.Е. се излага становище относно факта, че се касае за сирак, който изначално
няма известен баща, а майката е починала, като извършителя е лице по отношение
на което детето е било в зависимост и надзор, както и да бъде отчетена емоционалната зрялост на пострадалото дете,
като на тази възраст то не може да формира нито воля.
Тъй като се касае за продължавано престъпление, като в продължение на
повече от година обвиняемият е извършвал орално и анално проникване в детето,
както и се установи опит за вагинално проникване, т.е. касае се за сексуално
насилие над дете,като това е травма, която остава за цял живот.
В хода на делото се събраха
доказателства, че е имало и емоционално, и психическо, и физическо насилие като
на такова насилие са били подлагани и братчетата й.
Счита още ,че е налице актуална психотравма
обуславяща болезнено и трудно излизане на пострадалото дете от създалата се
ситуация.
От защитника
на подсъдимия -адв.В. се изразява съмнение дали обвинението е
доказано по безспорен и безсъмнен начин.
Счита,че определени веществени доказателства
не могат да бъдат кредитирани, а следва да бъдат отхвърлени от доказателствения материал,
тъй като протоколите за оглед са направени доста по-късно от 24 часовия
срок, който законодателят е предвидил, в който е следвало да бъдат одобрени,и
конкретно сочи огледен
протокол, който е одобрен на 06.10.2016 г., при положение, че е следвало да
бъде одобрен на 03.10.2016 г.
Във връзка с обвинението за продължавано
престъпление визира липсващи конкретизирани периоди, конкретна дата.
Позовава се на определени свидетелски
показания и счита,че ако действително са осъществени съставите на вменените
деяния,то близките на страните биха ги възприели като последствия,както и че пострадалата не си е развалила успеха и с поведението си
не е показала че е насилена.
Защитата
пледира и алтернативно, ако бъде признат подсъдимия за виновен, да се отчете,че
е с чисто съдебно минало, грижи се за многолюдно семейство и следва да му
наложено наказание при условията на чл.66 НК.
Подсъдимият
поддържа доводите на своя защитник.
Пернишкият
районен съд, след като обсъди доказателствата по делото в съвкупност и взаимна
връзка, както и доводите на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият е българин, с българско гражданство, със завършен 3 - ти клас,
неженен, месторабота - общ работник в ОП“Флор“ -
гр.Перник, неосъждан /реабилитиран/.
Г.П.Г. заживял на съпружески начала с Светла С. Митева, която имала две
деца - А.Г.П. и Кристиян Светлев Стефанов, малко след
раждането на второто й дете през 2006г.
Същите съжителствали заедно с двете сестри на Г., а именно свидетелката Ц.Н.А.
и свидетелката М.И.Й., както и с майка им свидетелката Л.С.Д. ***.
В резултат от съжителството между Г.Г. и Светла
Митева се родили и двете по - малки деца, а именно Ричард Г.П./през 2007г./ и
Никол Г.П. /през 2008г./.
След раждането на Никол, Светла
Митева заболяла от онкологично заболяване и през месец февруари 2011г.
починала.
Малко преди смъртта й подсъдимият Г.Г. припознал като свое дете А.Г.П., но не успял да
припознае детето Кристиян Светлев Стефанов, което
обаче след смъртта на майка му било настанено в семейството на Г. по реда на
ЗЗД.
В края на 2011г. Г., двете му
сестри, майка му и четирите деца се преместили да живеят в кв.“Иван Пашов“.
През 201Зг. Г.Г.
се преместил да живее в кв.“Мошино“, ул.“Младен
Стоянов“, бл.8, вх.А, ап.21, заедно с майка си Пила Д., брат си И. Иличов В. и три от децата - А.П., Кристиян Стефанов и
Ричард П., а детето Никол П. останало да живее при леля си Ц.А., тъй като тя
била поела грижите за него още от раждането му, поради заболяването на майка
му.
В апартамента в кв.“Мошино“ подсъдимият Г. и
трите деца спели заедно в едната стая, а брат му и майка му заемали другата
стая.
През месец януари 2016г. Г. започнал да целува по устата и да опива по
гърдите А., като това се случвало в отсъствието на другите обитатели на
апартамента и продължило около месец.
На неустановена дата след средата на
месец февруари 2016г. А. и Г. отново били сами в апартамента.
Г. започнал да целува А., след което си свалил панталона, сложил си
презерватив и си поставил члена в устата на А..
Първоначално тя се отдръпнала, но Г.
я хванал за главата и започнал да я движи. След като приключил Г. станал и
отишъл до тоалетната, а след като се върнал попитал А. дали има празна кутия от
цигари, където поставил използвания презерватив.
Около седмица след този случай, Г. и
А.П. отново се намирали сами на дивана в апартамента и отново започнали да се
целуват.
След това Г. поставил А. с гръб към
него на четири крака, поставил си презерватив и проникнал в ануса й.
Тъй като е заболяло, А. се
отдръпнала, но Г. продължил.
След този случай Г. продължил
периодично да блудства с А.П., като понякога прониквал в ануса, а друг път - в
устата.
В някой случаи А. казвала на Г., че
не иска повече да правят тези неща, но същия й обясняват, че по този начин му
показва, че го обича и я заплашвал, че в противен случай ще вземе братята й и
ще се премести да живее другаде.
Малко след рождения си ден /на 11
май/, А.П. се намирала в спалнята на апартамента и чистела.
Г. влязъл в стаята, поставил А. на леглото и се опитал да проникне във
влагалището, но тъй като я заболяло А. се отдръпнала и заплакала. Г. й обещал,
че няма повече да правят това, но през следващите месеци продължил с
горепосочените блудствени действия, като се редували
анални или орални прониквания.
За последно Г. осъществил проникване
в ануса на А.П. на 02.10.2016г., около 22.00 часа, докато се намирали в хола на
апартамента, до като други деца спели.
В досъдебното наказателно производство
е назначена и изготвена съдебно - медицинска експертиза, видно от
заключението, на която при освидетелстването на пострадалата А.Г.П. са
установени охлузвания по лигавицата на ануса, които охлузвания са в резултат на
твърд тъп предмет и са могли да бъдат получени при анален полов акт на
посочената дата - 02.10.2016г.
Установени са също така щърбини по девствената
ципа към 6 и 9 часа, които не достигат до основата на хименалния
пръстен, които на вид са стари и е възможна да са били получени при опита за
проникване във влагалището, така както е съобщила пострадалата А.П..
По делото е назначена и изготвена съдебно - психиатрична експертиза, видно
от заключението на която пострадалата А.Г.П. е с правилно психологическо
развитие, без данни за болестни отклонения в поведението и симптоми на психично
разстройство.
Същата е могла да разбира свойството и значението на извършваното спрямо
нея и да дава достоверни показания във връзка е това, способна е да разбира
фактите от значение по делото и да дава достоверни показания.
В хода на психологическото изследване било установено, че А.П. представя
себе си в реална светлина, не е склонна към фантазиране и измисляне и не е
податлива на внушения и авторитети от страна на възрастни, не са били
регистрирани опити за преувеличаване и фантазиране.
Вещите лица също така са стигнали до извода, че извършените от страна на Г.Г. действия спрямо пострадалата А.П. са й са отразили като
актуална психотравма и могат да дадат отражение върху
бъдещето й сексуално развитие в различни негативни посоки.
От гореизложеното следват правните изводи,че Г.П.Г. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на:
- престъпление по чл.149, ал.2,
пр.4, вр.ал.1, вр.чл.26,
ал.1 от НК, тъй като за периода от неустановена дата през месец февруари 2016г.
до 02.10.2016г. в условията на продължавано престъпление, чрез използване на
положение на зависимост и надзор, извършил действия с цел да възбуди и
удовлетвори полово желание без съвкупление - проникване с член в ануса и
устата, по отношение на лице, ненавършило 14 - годишна възраст - А.Г.П., ЕГН **********
и
- престъпление по чл.151, ал.2, т.1, вр.ал.1, вр.чл.18, ал.1 от НК, тъй като на неустановена дата през
месец май 2016г. направил опит, да се съвкупи с лице, ненавършило 14 - годишна
възраст - А.Г.П., ЕГН **********, доколкото извършеното не съставлява
престъпление по чл.152, от НК, като деянието е извършено чрез използване на
положение на зависимост и надзор.
Горната фактическа обстановка се установява от данните,преценявани в
съвкупност и взаимна връзка , внесени в процеса чрез следните доказателствени средства и доказателства:
-показанията на свидетелите А.П. ,В.Я. ,В.С.,Илиян В., Л.Д.,
- заключенията на вещите лица по ДП №94 /2016г.по описа на ОД МВР Перник,в
хипотезата на чл.371 т.1 от НПК,
-показанията на свидетелите С.В., М.Й.,Катерина В.,А.А.,
Р.С.,В.В., /;
-съдебно - медицинска експертиза /л.98-100, т.1/,
-комплексна /биологична и ДНК/ експертиза /л.112-114, т.1/,
-съдебно психолого - психиатрична експертиза /л.
117-122, т.1/,
-съдебна психолого - психиатрична
експертиза/л.129-134, т.1/,
- документи /л.1 - 103, т.Н/,
-протокол за оглед на местопроизшествие /л.16-19, т.1/,
-протокол за освидетелстване /л.23-24, т.1/,
-справка съдимост и бюлетин да съдимост /л.54-55, т.1/.
Съдът ,преценявайки доводите на защитата ги намира за неоснователни при
анализа на правния принцип ,установен в
разпоредбата на чл.303 ал.2 от НПК поради следното:
В пледоарията си ,защитника на подсъдимия пледира от доказателствения
материал да бъде изключен протокола за оглед на местопроизшествието /л.16 от
том 1 на досъдебното производство/поради просрочие за
представяне за одобрение.
Съдът намира този довод за неоснователен,тъй като от съдържанието на
Определението на Окръжен съд гр.Перник/в
мотивната му част-л.22 ,том 1 от досъдебното
наказателно производство/извод за просрочие за
представяне на протокола не може да бъде
споделен.
На следващо място ,извън приобщените свидетелски показания в съответна
част, в хипотезата на чл.371 т.1 от НПК при съгласие на страните,по искане на
защитата са разпитани в съдебното следствие съученичка на
пострадалата-свидетелката С.В.,М.Й. –сестра на подсъдимия, която обаче не живее
в едно домакинство със страните.
Тези свидетелки не са свидетелки очевидци при осъществяване на деянията,
предмет на обвиненията,те внасят в доказателствения
материал твърде косвени данни,но тези данни и правно ,и логически не внасят
съмнения ,камо ли съществени при обсъждане на доказателствения
материал в съвкупност и взаимна връзка относно доказаността
на обвиненията.
От същия характер са и показанията на разпитаните свидетели А.А. и Р.С.-учители в съответно учебно заведение ,както и показанията
на В.В. ,съученик и приятел на пострадалата.
От правна страна съдът отбелязва,че непосредственият обект на
престъплението по чл. 151, ал. 1 НК са не само обществените отношения, които
осигуряват половата неприкосновеност и съблюдаването на половия морал, но и
тези които защитават правилното духовно и физическо развитие на подрастващите.
Винаги, когато е налице осъществен
полов контакт с лице ненавършило 14 годишна възраст, макар и с негово съгласие,
се застрашава правилното физическо и емоционално развитие на детето /защото
жертвата е все още дете/ и поради тази причина законодателят е въздигнал
деянието в състав на престъпление.
То остава съставомерно без значение от съгласието
на малолетния. Съвкуплението уврежда половата неприкосновеност на жертвата в по-висока
степен от блудството, тъй като създава опасност от преждевременна бременност.
Обективната страна на половото сношение с малолетен се характеризират с
няколко особености:
Пострадал от престъплението по чл. 151, ал. 1 от НК с лице, ненавършило
14-годишна възраст.
И при съвкуплението с такова лице,
както и при блудството, полът на жертвата е без значение, за съставомерността на деянието.
Най-често обаче пострадали са малолетни момичета. В този смисъл
пострадалата отговаря на изискванията на закона - същата е лице ,ненавършило 14
години, /към момента на деянието, предмет на повдигнатото обвинение/.
Изпълнителното деяние в конкретния случай е опит са съвкупление ,доколкото
извършеното не представлява престъпление по чл.152 от НК,а е налице и
квалифициращото обстоятелство-използване на положение на зависимост и надзор.
От субективна страна е необходим пряк умисъл. Дееца трябва да съзнава, че
извършва съвкупление, желае неговото осъществяване, като съзнава и възрастта на
пострадалия. Умисълът за съвкупление с малолетен може да се изключи само ако
субектът е бил уверен, че жертвата е навършила четиринадесет години. Това може
да се дължи на нейния външен зид – изглежда като полово зрял индивид, на
нейното поведение като зрял човек, на изрично въвеждане на дееца в заблуждение,
относно възрастта на пострадалия,но при
конкретния казус такива съмнения
са изключени.
По отношение на темпорално първото вменено на подсъдимия обвинение съдът
счита,че подсъдимият осъществява
обективните признаци на състава на престъплението, тъй като за периода от
неустановена дата през м.февруари 2016 г. до 02.10.2016г. ,в условията на
продължавано престъпление, чрез използване на положение на зависимост и надзор,
извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление
– проникване с член в ануса и устата, по отношение на лице, ненавършило
14-годишна възраст-т.е. извършил е блудствени
действия, свеждащи се до физически контакт, който не е обективно насочен към
съвкупление, по отношение на лице, ненавършило 14-години
Деянието не е останало във фазата на
опита, а е довършено тъй като изпълнителното деяние е осъществено и е настъпил
престъпния резултат изразяващ се в самото осъществяването на физическия контакт
с пострадалата.
Дали извършеното е довело подсъдимия до реално постигане на поставената
специална цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление, е без
значение, достатъчно е подсъдимия да е извършил своите действия именно със тази
цел, каквато съдът приема че е била налице.
Тук следва да се отбележи, че престъплението блудство се явява довършено
със самото осъществяване на блудственото действие /В
тази насока е налице съдебната практика /Решение № 505/1973 г., І н. о. на ВС/.
Освен това деянието в настоящия казус се явява съставомерно
и без целта на дееца да бъде постигната – с други думи и без извършителят на
престъплението действително да се възбуди и да бъде полово удовлетворен / В
тази насока Решение № 34/1979 г., ІІ н. о на ВС и Решение № 77/1981 г. на І н.
о. на В.С
От субективна страна подсъдимият извършва престъплението при пряк умисъл
като форма на вина, с непосредствено целени и настъпили общественоопасни
последици.
Съзнавал е противоправния
характер на осъщественото деяние, като цели и иска настъпването на забранените
му последици.
Налице е и допълнителният признак от
субективна страна, а именно специална цел да възбуди и удовлетвори полово
желание без съвкупление.
Подсъдимият е съзнавал ,че пострадалата не е навършила 14 години но въпреки
това желаел и искал настъпването на престъпния резултат,като е съзнавал и че
неговото деяние е спрямо лице,което е в положение на зависимост и надзор
При индивидуализацията на наказанията и тяхното определяне по вид и размер, съдът
отчете като смекчаващи обстоятелства изразеното от подсъдимия съгласие да не се
разпитват определени свидетели,включително и пострадалото непълнолетно
лице,както и че не е осъждан.
Тези смекчаващи вината обстоятелства обаче, не са нито изключителни по
своята същност, нито многобройни, за да мотивират съда при определяне на
наказанието на подсъдимия да приложи разпоредбата на чл. 55 от НК.
Съдът отчете като утежняващи вината обстоятелства, високата степен на
обществена опасност на деянията, както и периода от време ,формиращ продължаваното
престъпление/чл.26 ал.1 от НК/ по отношение
деянието по чл.149 от НК.
Съдът, като отчита тежестта на деянието,целите на наказанието ,установени в
чл.36 от НК ,личната и генерална превеннции,смекчаващите
и отегчаващо обстоятелства, на основание чл.149 ал.2, пр.4-то, вр. ал.1, вр. чл.26 ал.1, вр. чл. 54 от НК определя и налага наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 3 /три/ години и 2 /два/ месеца при първоначален ОБЩ РЕЖИМ
на изтърпяване.
Съдът като отчита тежестта на деянието,целите на наказанието ,установени в
чл.36 от НК ,личната и генерална пренеции,смекчаващото
и отегчаващо обстоятелства, на основание на основание чл.151 ал.2, т.1, вр. ал.1, вр. чл.18 ал.1, вр. чл.54 НК определя и налага наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 3 /три/ години, при първоначален ОБЩ РЕЖИМ на изтърпяване.
При индивидуализацията на
наказанието съдът намери, че приетите смекчаващи отговорността обстоятелства
нямат достатъчна тежест на фона на особеностите на конкретното престъпление и
характеристичните данни за подсъдимия.
Налице са законовите предпоставки за приложението на чл. 23 ал.1 от НК,тъй като
двете деяния,предмет на двете обвинения са извършени преди да е постановена
присъда за който е да е от тях,поради което съдът ОПЕРДЕЛЯ и НАЛАГА едно ОБЩО най-тежко
наказание от 3 /три/ години и 2/два/ месеца „лишаване от свобода“.
На основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС
ОПРЕДЕЛЯ първоначален ОБЩ РЕЖИМ на
изтърпяване.
С оглед изхода на делото, на основание чл.189 ,ал.3 от НПК подсъдимият
следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ОД на МВР гр. Перник, сумата в размер на 747,98 лв. /седемстотин
четиридесет и седем лева и 98 ст./ представляваща направени в досъдебното
производство разноски за експертизи, а по сметка на Районен съд – гр.Перник
сумата 150 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща разноски в съдебното
производство за явяване на вещите лица.
Водим
от гореизложеното, съдът постанови диспозитива си.
Председател :/П/