№ 13254
гр. София, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20241110136135 по описа за 2024 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “Топлофикация
София” ЕАД срещу Г. А. Т., П. А. Т. и С. П. Т., и тримата от гр. София, в
обстоятелствената част на която се твърди, че ищецът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответниците за
заплащане суми, както следва - Г. А. Т.: цена на доставена от дружеството
топлинна енергия в размер на 397,66 BGN (триста деветдесет и седем лева и
66 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 11.07.2023г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 07.06.2023 г. в
размер на 50,61 BGN (петдесет лева и 61 стотинки), цена на извършена услуга
за дялово разпределение в размер на 15,18 BGN (петнадесет лева и 18
стотинки), ведно със законна лихва за периода от 11.07.2023г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2020г. до 07.06.2023 г. в
размер на 2,93 BGN (два лева и 93 стотинки); за П. А. Т.: цена на доставена от
дружеството топлинна енергия в размер на 397,66 BGN (триста деветдесет и
седем лева и 66 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 11.07.2023г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до
07.06.2023 г. в размер на 50,61 BGN (петдесет лева и 61 стотинки), цена на
извършена услуга за дялово разпределение в размер на 15,18 BGN (петнадесет
лева и 18 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 11.07.2023г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2020г. до
1
07.06.2023 г. в размер на 2,93 BGN (два лева и 93 стотинки) и за С. П. Т.: цена
на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 397,66 BGN
(триста деветдесет и седем лева и 66 стотинки), ведно със законна лихва за
периода от 11.07.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 15.09.2021г. до 07.06.2023 г. в размер на 50,60 BGN (петдесет лева
и 60 стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на
15,20 BGN (петнадесет лева и 20 стотинки), ведно със законна лихва за
периода от 11.07.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 16.07.2020г. до 07.06.2023 г. в размер на 2,93 BGN (два лева и 93
стотинки).
По така подаденото заявление било образувано гр.дело № 38669/2023 г.
по описа на СРС, 90 състав, по което била издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК. В срока по чл. 414, ал. 1 ГПК ответниците не били открити на
известните им адреси, поради което са налице предпоставките на чл. 415, ал.
1, т. 2 от ГПК за предявяването на установителен иск. При така изложените
факти и като поддържа, че ответниците, като потребители на топлинна
енергия на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ., са потребявали
топлинна енергия в периода 01.05.2020г. до 30.04.2022г., която не са
заплатили, ищецът моли да бъде признато за установено в отношенията
между страните, че същите дължат заплащане на исковите суми за доставена
топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ., вх. А, жилище находящо
се на ет. 1, аб. № 30755, ведно с дължимите лихви за забава по издадената
заповед от 08.08.2023 г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 38669/2023 г. по
описа на СРС, 90 състав.
В исковата молба са налице твърдения, че ответниците - ползватели на
имота, описан в исковата молба, са и ползватели на топлинна енергия през
периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. и съответно са потребители на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, поради което за
тях важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство
в областта на енергетиката, с оглед на което сумите за същия са дължими от
него. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от ищеца,
които се одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират търговските
взаимоотношения между ищеца и потребителите на топлинна енергия. В
същите са определени редът и срокът, по които купувачите на топлинна
2
енергия са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия, а именно
- 45-дневен срок след датата на публикуването им на интернет страницата на
дружеството. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на
дължимите от него суми в посочените ежемесечно получаваните фактури, е
най-късно до края на текущия месец, следващ този на доставка на топлинна
енергия. С изтичането на последния ден от месеца, същия изпада в забава за
изплащането на съответната сума, съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Ответникът е
ползвал доставяната от ищеца топлинна енергия през исковия период, но
задължението не е погасено.
Сградата-етажна собственост, в която се намира имотът на ответника, е
сключила договор за извършване на дялово разпределение на топлинна
енергия „Директ“ ООД, гр. София съгласно закона, като сумите за топлинна
енергия за процесния имот са били начислявани от ищеца по прогнозни
месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършвала дяловото разпределение на
топлинна енергия в сградата, поради което и изготвените изравнителни
сметки са на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, в
съответствие с действащата нормативна уредба.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците Г. А. Т. и П. А. Т., и двамата чрез
особения представител адв. К., са депозирали писмен отговор, с който
оспорват предявения иск като неоснователен, по подробно изложени
съображения. Оспорват наличието на договорни правоотношения между
страните. Оспорват количеството и качеството на доставената топлинна
енергия. Правят възражение за изтекла погасителна давност.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата С. П. Т. не е депозирала отговор
на исковата молба.
Третото лице помагач – „Директ“ ООД, гр. София, не взема конкретно
становище по основателността на исковете.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на
чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:
Видно от приложеното гр.д. № 38669/2023 г. по описа на СРС, 90 състав,
от ищеца на 11.07.2023 г. е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, за исковите и по настоящото дело суми
3
относно топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ., вх. А, жилище
находящо се на ет. 1, аб. № 30755. По отношение на собствеността на
процесния недвижим имот е представен нотариален ., том ХХХI, нот. дело №
4727/1981 г., обективиращ договор за дарение на недвижим имот от 03.12.1981
г., от който е видно, че собствеността на имота е придобита от наследодателя
на ответниците . Г. Т., починал на 05.10.2021 г. Видно от служебно изготвена
справка за наследници от 08.04.2022 г., . Г. Т. е оставил законни наследници -
Г. А. Т. и П. А. Т. – деца, С. П. Т. – негова съпруга, както и дъщеря му . А. Т.,
като спрямо последната заявлението по реда на чл. 410 от ГПК е било
отхвърлено и осъдителен иск не е бил предявен. Доколкото не се посочени
квоти, различни от равните, съдът намира, че ответниците са съсобственици
на процесния недвижим имот при квоти по 1/4 ид.ч. от съсобствеността. По
отношение на квотите в съсобствеността съдът съобразява разпоредбите на
чл. 5, ал. 1 ЗН предвиждаща, че децата на починалия наследяват по равни
части, както и на чл. 9, ал. 1 ЗН, според която съпругът наследява част, равна
на частта на всяко дете. Затова съдът намира, че между страните е налице
валидно договорно правоотношение при Общи условия между страните за
доставка от страна на ищеца на топлинна енергия. От страна на ответниците Г.
А. Т. и П. А. Т. не са налице доказателства, че са се отказали от наследството
на наследодателя, поради което възражението на особения им представител за
липса на договорно правоотношение с тях е неоснователно.
От неоспорената съдебно – техническа експертиза и писмените
доказателства, представляващи главни отчети и индивидуални справки за ТЕ,
подписани от ответника, издадени от третото лице – помагач, които съдът
кредитира, се установява, че справката на фирмата за дялово разпределение –
„Директ“ ООД, съдържа данни за общия разход на топлинна енергия от
абонатната станция и разходите за имота, като изчисленията са правени
съгласно нормативната уредба. Изчислена е потребена топлинна енергия за
сградна инсталация и топлинна енергия за отопление на имота и топлинна
енергия за битово горещо водоснабдяване, както и съответните изравнявания
за периоди по ФДР. В имота на ответниците е имало 4 бр. отоплителни тела с
поставени ИРРО с дистанционен отчет и щранг – лира в банята, като не е
имало узаконен водомер за топла вода. Дяловото разпределение е извършвано
по реален отчет на разпределителите. Топлата вода е изчислявана на база
потребители – един човек.
4
От заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна
експертиза, с уточнение в открито съдебно заседание, което съдът възприема
изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че ответниците
не са платили начислените суми за процесния период, като начислени от
ищеца по фактури и след корекции по изравнителни сметки са суми в размер
на 1 616.82 лв. главница и лихви в размер на 197.13 лв., а при съобразяване на
тригодишна давност преди депозиране на заявлението на 11.07.2023 г.,
размерът на дължимите суми е 1 530.83 лв. за главница и 186.26 лв. за лихви.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Исковете са частично основателни.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест
/чл.154, ал.1 от ГПК/, ищецът е следвало да установи при условията на пълно
главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1/ по иска за
главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения
между страните за доставката на топлинна енергия, обемът на реално
доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2/ по иска за законната
лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е
настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Съдът приема, че в настоящия случай е
било проведено успешно доказване, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР
/писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на
чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че
ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране
5
в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ. Топлинното счетоводство на сградата, в която се
намира процесния недвижим имот е осъществявано от „Директ“ ООД.
В контекста на изложеното съдът счита, че по делото е установено по
несъмнен и категоричен начин потребената от ответника топлоенергия в
определено количество и нейните стойности за исковия период, предвид
неоспорените СТЕ и ССЕ. Съдът кредитира заключението на вещото лице по
ССЕ относно размера на дължимите суми, доколкото това вещо лице е
съобразило корекциите, а именно 1 616.82 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за процесния период. С оглед
направеното в срок възражение за изтекла погасителна давност на двама от
ответниците - Г. А. Т. и П. А. Т. и след приспадане на погасените по давност
суми, при съобразяване на тригодишната давност по чл. 111, б.в. от ЗЗД, с
оглед депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК на 11.07.2023 г., размерът
на дължимата сума е по 382.71 лв. за всеки от двамата длъжници. Затова и
съдът намира, че искът се явява основателен и следва да бъде уважен за
размер по 382.71 лв., платими от длъжниците Г. А. Т. и П. А. Т., а до пълния
предявен размер искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Искът
по отношение на длъжника С. П. Т. следва да бъде уважен в цялост.
На следващо място от клаузите на Общите условия изпадането в забава
не е обусловено от изпращането на покана до длъжника. Според нормата на
чл.84, ал.1 от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. Т.е., ответникът следва да се
счита за изпаднал в забава на 1-во число на втория месец, следващ отчетния
период, за който се дължи месечната стойност на доставената топлинна
енергия. Ето защо съдът приема, че втората релевирана претенция се явява
установена в своето основание и размер. Съдът кредитира заключението на
вещото лице по ССЕ относно размера на дължимите суми, доколкото това
6
вещо лице е отчело корекциите, а именно мораторна лихва в размер на 197.13
лв. за процесния период. Независимо от направеното в срок възражение за
изтекла погасителна давност на Г. А. Т. и П. А. Т., при съобразяване на
тригодишната давност по чл. 111, б.в. от ЗЗД, доколкото заявлението по чл.
410 от ГПК е депозирано на 11.07.2023 г., а периода на обезщетението за
забава е 15.09.2021 г. – 07.06.2023 г., видно е че вземането не е погасено по
давност. Размерът на дължимата сума е 186.26 лв. Доколкото обаче искът за
главница е частично основателен, а вземането е акцесорно, съдът намира, че
искът се явява основателен за размер от по 46.57 лв., платими от Г. А. Т. и П.
А. Т., а до пълния предявен размер следва да бъде отхвърлен. Искът по
отношение на длъжника С. П. Т. следва да бъде уважен в цялост.
По делото не се спори, а и от представените два броя изравнителни
сметки се установява, че в рамките на процесния период дяловото
разпределение в сградата в режим на етажна собственост, в която се намира и
процесното жилище, се е извършвало от „Директ“ ООД, като в тази насока е и
заключението на вещото лице по СТЕ. В тази връзка следва да се посочи, че
съгласно чл. 139б, ал. 1 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, избират
лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово
разпределение. От това следва, че в тежест на ответника, както и на
останалите етажни собственици е било задължението след изтичане на срока
на договора с третото лице – помагач, да изберат друг топлинен счетоводител,
за което не са налице данни, или да сключат нов договор със същото
дружество за дялово разпределение, което също не се установява от
доказателствата по делото. Неизпълнението на посоченото заК.о задължение
от страна на етажните собственици не е от естество да ги освободи от
заплащане на сумите, дължими за извършване на дяловото разпределение в
процесната сграда, но по конкретното дело в хода на настоящото производство
не се установи безспорно, че в рамките на предявения с исковата молба период
в СЕС е извършвано дялово разпределение на доставената и потребена
топлинна енергия именно от „Директ“ ООД, както и какъв е размера на
дължимото възнаграждение. По делото бяха представени и отчетните
документи от страна на това дружество. Предвид изложеното съдът намира,
че искът за заплащане на цена на извършена услуга за дялово разпределение в
размер на 15,20 BGN (петнадесет лева и 20 стотинки) за периода от м.05.2020
г. до м.04.2022 г., платими при равни квоти от всеки ответник се явява
7
основателен и следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
Предвид изложеното по-горе, съдът приема, че с оглед акцесорния
характер на претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва
и доколкото се установи наличието на главен дълг за дялово разпределение,
искът за заплащане на мораторна лихва за периода от 16.07.2020г. до
07.06.2023 г. в размер на 2,93 BGN (два лева и 93 стотинки), платими при
равни квоти от всеки ответник, се явява основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода от настоящия спор и претенцията на ищеца за заплащане
на разноски, на основание чл.78, ал.8 вр. ал.1 от ГПК ответниците следва да
бъдат осъден да заплатят на ищеца разноски в размер на 1 418.44 лв.,
представляващи държавна такса, депозити за особен представител, вещи лица
и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, с включени разноски
по заповедно производство по ч.гр.д. № 38669/2023 г. по описа на СРС, 90
състав. От страна на ответниците не са представени доказателства за
направени разноски, поради което такива не им се дължат.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.124,
ал.1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.София, . №23Б, против Г. А. Т.
ЕГН ********** и П. А. Т. ЕГН **********, и двамата със съд. адрес гр.
София, ., етаж мецанин, кантора № 1, чрез особен представител адв. К., и С.
П. Т. ЕГН **********, с адрес гр. София, ., ., че Г. А. Т., П. А. Т. и С. П. Т.
дължат на „Топлофикация София” ЕАД сумите, както следва - Г. А. Т.: цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода 11.07.2020 г. –
30.04.2022 г. в размер на 382.71 лв. (триста осемдесет и два лева и 71
стотинки), ведно със законна лихва за периода от 11.07.2023г. до изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния предявен размер от
397,66 лв. и за периода м.05.2020 г. – 10.07.2020 г., дължи мораторна лихва за
8
периода от 15.09.2021г. до 07.06.2023 г. в размер на 46.57 лв. (четиридесет и
шест лева и 57 стотинки), като ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния предявен
размер от 50,61 лв., дължи цена на извършена услуга за дялово разпределение
в размер на 15,18 BGN (петнадесет лева и 18 стотинки), ведно със законна
лихва за периода от 11.07.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
за периода от 16.07.2020г. до 07.06.2023 г. в размер на 2,93 BGN (два лева и 93
стотинки); П. А. Т.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода 11.07.2020 г. – 30.04.2022 г. в размер на 382.71 лв. (триста осемдесет и
два лева и 71 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 11.07.2023г. до
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния предявен
размер от 397,66 лв. и за периода м.05.2020 г. – 10.07.2020 г., дължи мораторна
лихва за периода от 15.09.2021г. до 07.06.2023 г. в размер на 46.57 лв.
(четиридесет и шест лева и 57 стотинки), като ОТХВЪРЛЯ претенцията до
пълния предявен размер от 50,61 лв., дължи цена на извършена услуга за
дялово разпределение в размер на 15,18 BGN (петнадесет лева и 18 стотинки),
ведно със законна лихва за периода от 11.07.2023г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 16.07.2020г. до 07.06.2023 г. в размер на 2,93
BGN (два лева и 93 стотинки) и С. П. Т.: цена на доставена от дружеството
топлинна енергия през периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. в размер на
397,66 BGN (триста деветдесет и седем лева и 66 стотинки), ведно със законна
лихва за периода от 11.07.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
за периода от 15.09.2021г. до 07.06.2023 г. в размер на 50,60 BGN (петдесет
лева и 60 стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение в
размер на 15,20 BGN (петнадесет лева и 20 стотинки), ведно със законна лихва
за периода от 11.07.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 16.07.2020г. до 07.06.2023 г. в размер на 2,93 BGN (два лева и 93
стотинки), за които суми е издадена заповед № 23426 от заповед от 08.08.2023
г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 38669/2023 г. по описа на СРС, 90
състав.
ОСЪЖДА Г. А. Т. ЕГН ********** и П. А. Т. ЕГН **********, и
двамата със съд. адрес гр. София, ., етаж мецанин, кантора № 1, чрез особен
представител адв. К., и С. П. Т. ЕГН **********, с адрес гр. София, ., ., да
заплатят на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр.София, . №23Б, направените по делото разноски в размер на
1 418.44 лв., с включени разноски по заповедно производство по ч.гр.д. №
9
38669/2023 г. по описа на СРС, 90 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач –
„Директ“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. .., секция А-Б, ет. 2, офис 3.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10