РЕШЕНИЕ
№ 731
гр. Благоевград, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова
при участието на секретаря Димитрина В. Павлова
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело №
20241210100262 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище: ..., чрез пълномощника си юрк. Е. С. К.,
редовно упълномощен с пълномощно с рег. № 356/12.01.2024 г. на нотариус с рег. № 271
срещу Г. Д. А., ЕГН: **********, с адрес ....
С исковата молба са предявени обективно и кумулативно съединени искове, с които се
иска:
- да се установи съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД срещу ответника, представляващо главница в размер на 253.35лв, договорно
възнаграждение в размер на 45.10 лв., дължимо за периода от 25.08.2022 г. до 25.04.2023 г. -
дата на изтичане на погасителния план и лихва за забава в размер на 50.57 лв. дължима за
периода от 26.06.2022 г., дата на изпадане на длъжника в забава до 25.04.2023 г. - дата на
изтичане на погасителния план, представляващо неизплатено задължение по Договор за
потребителски кредит № 40009623177, ведно със законната лихва от дата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането.
- да се осъди ответника да заплати на ищцовото дружество възнаграждение за
закупена услуга Фаст в размер 82.62 лв., възнаграждение за закупена услуга Флекси в
размер на 159.54 лв., ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението до
изплащане на вземането.
Претендира се присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски и
адвокатско възнаграждение.
Твърди се в исковата молба, че в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК и в
изпълнение на Разпореждане, постановено по ч. гр. д. 1556/2023 г. по описа на Районен съд -
гр. Благоевград, получено от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД на 03.01.2024 г., предявява
настоящия иск относно вземанията на заявителя срещу Г. Д. А. в общ размер на 591.18 лева
/петстотин деветдесет и един лева и осемнадесет стотинки/, от които: главница в размер на
253.35лв, договорно възнаграждение в размер на 45.10 лв. дължимо за периода от 25.08.2022
г. до 25.04.2023 г. - дата на изтичане на погасителния план, възнаграждение за закупена
услуга Фаст в размер на 82.62 лв., възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на
1
159.54 лв и лихва за забава в размер на 50.57 лв дължима за периода 26.06.2022г., дата на
изпадане на длъжника в забава до 25.04.2023 г. - дата на изтичане на погасителния план,
представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит №
40009623177.
Сочи се, че в настоящето производство „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД отказва да
търси претендираните с подаденото заявление законна лихва в размер на 16.24 лева,
дължима от 25.04.2023 г. - датата на изтичане на погасителния план до 27.07.2023 г., поради
липса на материален интерес.
Поддържа се, че вземането на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД произтича от следните
обстоятелства:
Твърди се, че на 19.05.2022 г. е сключен Договор за потребителски кредит № 40009623177
между „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, като кредитор и Г. Д. А., като длъжник.при
следните параметри: Сума на кредита: 300 лв.; Срок на кредита: 11 месеца; Размер на
вноската: 33,16 лв.; Годишен процент на разходите (ГПР): 47.52 %; Годишен лихвен
процент: 40,90 %; Лихвен процент на ден: 0.11 %; Общо задължение по кредита: 364,77 лв.
По поискана и закупена допълнителна услуга: Възнаграждение за закупена услуга Фаст в
размер на 105.00 лв.; Възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 195.00 лв.;
Размер на вноска по закупени допълнителни услуги: 27,28 лв. Общо задължение по кредита
и по пакета от допълнителни услуги: Общо задължение: 664,77 лв.; Общ размер на вноска:
60,44 лв.; Дата на погасяване: 25-ти ден от месеца.
Сочи се, че съгласно Декларации т.А към Договора за потребителски кредит (ДПК)
неразделна част от него са Общи условия (ОУ), които са предадени при подписване на
договора и с които длъжниците внимателно са се запознали преди подписване на договора,
приемат и нямат забележки към тях и се задължават да ги спазват, за което полагат подписа
си под клаузите на този ДПК и ОУ. Съгласно Декларации т.Г на клиента се предоставя
безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език,
информация във формата на Стандартен европейски формуляр. На базата на него и
разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството клиентът преценя доколко
предлагания ДПК съответства на неговите възможности и финансово състояние. Правят се
разяснения и за допълнителния пакет от услуги, който предлага дружеството. От своя страна
се сочи, че длъжникът поема задължение по Договор за потребителски кредит №
40009623177, като го сключва за срок от 11 месеца, с месечна вноска по погасителен план в
размер на 60,44 лв. и падежна дата всяко 25-то число на месеца.
Поддържа се, че ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД изпълнява точно и в срок
задълженията си по договора, като на 19.10.2020 г. превежда парична сума в размер на
300.00 лв. по посочена от длъжника Г. А. банкова сметка.
Поддържа се, че съгласно чл. 4 от Общите условия към ДПК № 40009623177 длъжникът
дължи на дружеството договорно възнаграждение за изтегления кредит. Договорното
възнаграждение по заема е предварително определено в погасителния план. Страните по
този ДПК се споразумяват договорното възнаграждение, което възниква за клиента като
задължение към деня на отпускане на заема, да се разсрочи във времето и да се погасява от
клиента в рамките на погасителния план. Предвид основанието, на което се търси
неизплатеното вземане, към датата на предсрочната изискуемост неизплатеното договорно
възнаграждение от страна на длъжника по делото е в размер на 45,10 лв. Договорното
възнаграждение се претендира от падежа на първата неизплатена вноска -25.08.2022 г. до
дата на последната погасителна вноска - 25.04.2023 г.
Сочи се още в исковата молба, че С оглед на принципа за свобода на договаряне и по своя
свободна воля страните са се съгласили да сключат договор за кредит, включващ описаните
в договора услуги „Фаст“ и „Флекси“. Съгласно т.15.1. от ОУ към ДПК №40009623177
„КЛ/СД може да изберат да не закупят допълнителна услуга или да закупят една, или повече
допълнителни услуги към ДПК. Настоящата точка се отнася и прилага единствено по ДПК,
по които КЛ/СД е поискал и избрал да закупи допълнителна услуга“. Закупуването на
2
услугите Фаст и Флекси е изцяло по желанието на длъжника. Последният се е съгласил с
определеното между страните възнаграждение предоставянето на услугите - „Фаст“ сума в
размер на 105.00 лв. и „Флекси“ сума в размер на 195.00 лв. Закупените от длъжника
допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ съдържат следните възможности:
- Приоритетно разглеждане на искането на длъжника за отпускане на кредит.
Представителите на ищеца са извършили всички необходими действия за проучването на
кредитното досие на длъжника, подготвили са нужните документи и са сключили договора в
максимално кратки срокове, като услугата ..Фаст“ е използвана от длъжника.
- Отлагане на определен брой погасителни вноски. Тази процедура се осъществява по
реда и при условията, посочени в т. 15.2.1 от ОУ, озаглавена „Отлагане на вноски“, като
длъжника се е възползвал от предоставената възможност със закупената от него услуга
„Флекси“.
- Намаляване на определен брой погасителни вноски. Така, ако доходът на длъжника
намалее, те ще могат да поискат от кредитора да им намали с до 75 % размера на определен
брой погасителни вноски Процедурата е описана в т. 15.2.2 от ОУ „Намаляване на
погасителни вноски“, като длъжника въпреки предоставената възможност със закупената от
него услуга „Флекси“ “ не се е възползвал от същата.
- Смяна на падежната дата на вноските. Тази уговорка дава на длъжника гаранцията,
че ако сменят датата на заплащане на месечните им възнаграждения, същият ще могат да
променят и падежната дата по кредита си, така че да е удобна за тях /т.15.2.3 от ОУ
„Промяна на дата на падеж“/, като длъжника се е възползвал от предоставената възможност
със закупената от него услуга "Флекси“.
Твърди се в исковата молба, че длъжникът не е изпълнил поетите договорни задължения и
е направил само 2 пълни погасителни вноски, видно от приложеното Извлечение по сметка
към ДПК № 40009623177 и трета частична в размер на 3,28 лева. Сочи се, че крайният срок
за погасяване на кредита съгласно погасителния план към Договор за потребителски кредит
№ 40009623177 е изтекъл на дата 25.04.2023г., с изтичането на който срок е настъпила и
изискуемостта на задължението на длъжника в пълен размер. Твърди се, че към настоящия
момент длъжника е направил следните плащания: На дата 28.06.2022 са платени 60.80 лева;
На дата 04.10.2022 са платени 98.80 лева. Сочи се, че към настоящия момент размерът на
погасеното от длъжника задължение по ДПК № 40009623177 е в общ размер на 124.16 лв.
/сто двадесет и четири лева и шестнадесет стотинки/. Сочи се, че с плащанията си
длъжникът е погасил част от задълженията по договора, от които номинал в размер на
124.16лв., като сумата от 5.44 лв. е отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита, на
основание т.12.1 от ОУ: „В случай, че клиентът просрочи плащането на месечна вноска,
кредиторът начислява лихва за забава в размер на ОЛП + 10 % годишно, изчислена на всеки
ден забава върху размера на просроченото плащане. “. Сочи се, че сумата от 30.00 лв. е
отишла за погасяване на такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, съгласно
уговореното в чл.17.4 от Общите условия към ДПК, а именно „КЛ/СД заплаща такси за
извършени от КР услуги по Тарифа. кЛ/СД се съгласяват, че КР има право на обезщетение за
всички разноски, свързани с действията по извънсъдебно или съдебно събиране на
просрочен дълг на КЛ/СД в това число, но не само разноските за телефонни обаждания
и/или писма за напомняне за просрочени задължения, посещения на място, смс-и и други
съгласно действащата Тарифа. КЛ/СД декларира, че е запознат с действащата към датата на
подписване на ДПК Тарифа, като към датата на заплащане на съответната такса, същата се
дължи в размер според актуалната към момента на възникване на задължението Тарифа..“.
Сочи се, че за периода от изпадане на длъжника в забава от 26.06.2022 г. до 25.04.2023 г.
длъжника дължи и лихва за забава, която е в остатъчен непогасен размер от 50.57 лева.
Предвид изложените по-горе обстоятелства, се поддържа, че към днешна дата А. дължи на
ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД сума в общ размер на 591.18 лева /петстотин деветдесет и
един лева и осемнадесет стотинки/, от които: главница в размер на 253.35лв, договорно
възнаграждение в размер на 45.10 лв. дължимо за периода от 25.08.2022 г. до 25.04.2023 г. -
3
дата на изтичане на погасителния план, възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на
82.62 лв., възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 159.54 лв и лихва за забава
в размер на 50.57 лв. дължима от 26.06.2022 г., дата на изпадане на длъжника в забава до
25.04.2023г., представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит
№ 40009623177.
В съответствие с изложеното, счита, че предявеният иск е основателен и доказан и следва
да бъде уважен. Кредиторът чрез упълномощен от него кредитен експерт /КЕ/, представя на
клиента образец на искане за получаване на потребителски кредит. С помощта на КЕ,КЛ и
СД са длъжни надлежно да попълнят и проверят всички клаузи и данни на ДПК. След това
КЛ/СД са длъжни собственоръчно да подпишат искането и да го предадат чрез КЕ на
кредитора. Ако са изпълнение всички изброени условия Кредиторът се задължава да
отпусне на клиента парични средства с параметрите според т. VI Параметри на договора за
потребителски кредит. Ако потребителят е желал, той е могъл да се откаже от кредита в срок
от 14 календарни дни, без да посочва причина и да дължи обезщетение съгласно т.7.1.1 ОУ.
Ответникът не е сторил това, а е усвоил предоставената в заем сума, което считам за
показателно относно наличието на съгласие за получаване на заема при одобрените
параметри.
Твърди се, че ответникът се е съгласил с цената на кредита и със сключването на договора,
към който момент е бил наясно с общата сума, която трябва да върне, така и с правото си да
се откаже от сключения ДОГОВОР, така и с погасяването на кредита.
Твърди се, че поради неизпълнението на договорното задължение, „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч. гр. д. № 1556/2023г.
След като длъжника е подал възражение срещу издадената от съда заповед за изпълнение на
дружеството е дадено указание за предявяване на иск за установяване на вземането си,
получено от заявителя на 03.01.2024г. Сочи се, че съдът е отхвърлил заявлението на
дружеството в частта, с която се претендират възнаграждение за закупена услуга Фаст и
възнаграждение за закупена услуга Флекси, поради което на основание чл. 415, ал. 1 , т. 3 от
ГПК на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД е подало настоящия осъдителен иск, а за
останалата част от заявените вземания е предявен установителен иск.
С Разпореждане № 691/07.03.2024г. съдията-докладчик, след като е извършил проверка за
редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в
съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от исковата
молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание, че в едномесечен
срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК.
Съобщението до ответника е връчено на 23.04.2024г., като в законоустановения срок е
постъпил на 23.04.2024г. писмен отговор /наименован молба/, с който се иска от съда да
бъде уважено искането за разсрочено плащане на сумата от 364,77 лева, като се изразява
желание да погасява задължението чрез разсрочено плащане на дълга, и се сочи, че до
настоящия момент е бил без работа и не е имал възможност да погаси задължението си.
С Определение № 1011/30.05.2024г. по делото е насрочено открито съдебно заседание,
като съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проект
на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за
доброволно решаване на спора.
В съдебно заседание ищцовото дружество „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, редовно
призовано, не се явява законният представител, не се явява и процесуален представител.
Депозирана е писмена молба, с която моли да бъде даден ход на делото в тяхно отсъствие.
Поддържа исковата молба. Изразява становище по същество на делото. Претендират се
сторените по делото разноски, представен е и списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът Г. Д. А., редовно призован, не се явява, не се представлява.
По делото са приобщени представените от ищеца писмени документи.
След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
4
от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 1556/2023 г. по описа на Районен съд - гр. Благоевград,
ищецът е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с вх. №
15785/28.07.2023 г. срещу длъжника Г. Д. А., с ЕГН **********, с адрес: ..., по което с
Разпореждане № 1559/31.07.2023 г. е отхвърлено заявление, подадено от заявителя „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ...,
представлявано от ...., .... и ..., управители, чрез юрисконсулт ..., срещу длъжника Г. Д. А., с
ЕГН **********, с адрес: ..., в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК за следните суми: -сумата от 82,62 лв. - неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, дължимо до 25.04.2023 г. -сумата от
159,54 лв. - неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси, дължимо до 25.04.2023 г.
Издадена е Заповед № 692/31.07.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Г. Д. А., с ЕГН **********, с адрес: ..., да заплати
на заявителя „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: ..., представлявано от ...., .... и ..., управители, чрез юрисконсулт ..., следните
суми: -сумата от 253,35 лв. - главница по Договор за потребителски кредит № 40009623177
от 19.05.2022 г. -сумата от 45,10 лв. - неплатено договорно възнаграждение за периода
25.08.2022 г. – 25.04.2023 г. -сумата от 50,57 лв. - лихва за забава от 26.06.2022 г. /дата на
изпадане на длъжника в забава/ до 25.04.2023 г. -сумата от 16,24 лв. - законна лихва,
дължима от 25.04.2023 г. /дата на изтичане на погасителния план/ до 27.07.2023 г., - ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
28.07.2023 година до окончателното изплащане на вземането -сумата от 15,03 лв.
/петнадесет лева и три стотинки/ - държавна такса; -сумата от 30,07 лв. /тридесет лева и
седем стотинки/ - юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта да изпълнение е връчена на ответника на 24.10.2023г., като в срока по чл. 414,
ал. 2 от ГПК е подадено възражение от длъжника.
С Разпореждане от 18.12.2023г. съдът е указал на заявителя “ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД, че може да предяви иск срещу длъжника за установяване на вземането си в
едномесечен срок от съобщаването, като довнесе дължимата държавна такса, както и че
следва да представи доказателства, че е предявил иска си в посочения срок, в противен
случай съдът ще обезсили Заповедта за изпълнение.
Съобщението за постановеното разпореждане на съда е връчено на 03.01.2024г. на
юрисконсулт Лозанова.
Видно е, че в законоустановения едномесечен срок за предявяване на установителен иск,
от връчване на съобщението по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, ищецът е депозирал настоящата
искова молба, с която иска да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи
сумите, присъдени с издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
1556/2023г. по описа на Районен съд - гр. Благоевград, както и е предявен осъдителен иск.
От приобщения по делото договор за потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“ №
**********/19.05.2022г. между „Профи Кредит България“ ЕООД, в качеството му на
кредитор - от една страна и Г. Д. А., в качеството на клиент от друга страна се установява, че
по силата на така сключения договор, кредиторът е предоставил кредит в общ размер на
300,00 лева, срещу задължението на клиента да върне получения потребителски кредит в
срок от 11 месеца, като размерът на всяка от месечните вноски е 33,16 лева, платима на 1-ви
ден от месеца. На следващо място е уговорено, че кредитът се олихвява при ГПР от 47,52 %
и ГЛП от 40,90%, като лихвеният процент на ден възлиза на 0,11%. В договора е отразено
още- дължима сума по кредита – 364,77 лв.
Съгласно т. V и VI от договора е уговорено и заплащането на възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги: възнаграждение за закупен пакет Фаст - предоставя право на
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит в размер на 105, 00 лева и
възнаграждение за допълнителен пакет Флекси - предоставя право на промяна на
погасителния план на потребителския кредит в размер на 195, 00 лева. Размерът на вноската
5
за закупена допълнителна услуга е в размер на 27,28 лева и е дължима заедно с месечната
погасителна вноска по кредита. Уговорено е, че общото задължение по кредита и по
закупената допълнителна услуга възлиза както следва: общо задължение – 664,77 лв.; общ
размер на вноската 60,44 лева и дата на погасяване - 25 ден от месеца.
Съгласно буква „Б” от договора за потребителски кредит, раздел Декларации, неразделна
част от процесния договор са Общи условия за физически лица, влезли в сила на 18.04.2022
г.,които са били предадени при подписването на договора, както и че клиентът е запознат със
същите и ги приема, след като внимателно се е запознал със съдържанието им преди
подписването на договора за кредит. Видно е, че на клиента е предоставена информация,
касателно процесния договор за кредит, посредством Стандартен европейски формуляр, в
който са обективирани основните параметри на сключения договор за потребителски кредит
- по аргумент на буква „А”, т. 1 от договора.
Към договора е приложена Декларация, подписана от Г. Д. А., с която А. е декларирал, че
се е запознал с Общите условия, разяснения на допълнителните услиуги, които КР може да
предостави на КЛ по негово искане, въздействието, което могат да окажат върху КЛ, както и
правата и задълженията на КЛ и КР по тях.
Приложени са и Общи условия на ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД към договор за
потребителски кредит, действащи към 18.04.2022 година, подписан от Г. Д. А..
Видно от погасителен план към потребителски кредит № **********, първата
погасителна вноска е с дата 25.06.2022 г., а последната – 25.04.2023 г., като погасителния
план е подписан от клиента Г. Д. А..
Видно от Общите условия на „Профи кредит България” ЕООД към договор за
потребителски кредит е, че същите допълват клаузите на договора за потребителски кредит,
като определят взаимните права и задължения на кредитора и клиента. В този смисъл е
уговорено, че за ползвания заем клиентът дължи на кредитора годишна лихва, чийто
процент е определен в т. VI от договора, като в т. 4.2 от Общите условия е посочено, че
лихвата по кредита се изчислява върху усвоената и непогасената главница за периода на
ползване на кредита и започва да тече от датата на усвояване на кредита.
Видно от Общите условия на кредитора „Профи Кредит България" ЕООД съставляващи
неразделна част от договора за потребителски кредит, влезли в сила на 18.04.2022 година, в
раздел 15 „Допълнителни услуги“ са описани условията, при които потребителят може да се
възползва от допълнителни услуги, ако е поискал и избрал да закупи такава, а именно: 15.1.
Допълнителна услуга „Фаст“ - всеки КЛ, пожелал и закупил допълнителна незадължителна
услуга „Фаст“, получава приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на
потребителски кредит преди кредитоискателите, без закупена допълнителна услуга „Фаст“ в
рамките на 1 час, считано от постъпването на искането за отпускане на потребителски
кредит в системата на Профи Кредит България ЕООД. 15.2. Допълнителната услуга
„Флекси“ – всеки КЛ, пожелал и закупил допълнителна незадължителна услуга „Флекси“,
получава право да променя едностранно погасителния си план при изпълнение на
съответните специфични изисквания, описани в чл. 15.2.1, чл. 15.2.2 и чл. 15.2.3. За
извършената промяна на погасителния план страните подписват анекс, като промяната
влиза в сила от датата на печат, посочена в анекса. В 15.2.1 По искане на КЛ, КР отлага на
части или накуп допустимия брой погасителни вноски, подробно описан в табличен вид. В
подточка а/ са посочени причините, поради които клиента може да поиска отлагането на
определения брой погасителни вноски като например: Дългосрочна неработоспособност на
клиента или на друго лице, участващо с доходите си в домакинството му; Под дългосрочна
се разбира неработоспособност, започнала най-рано от деня на подписването на ДПК и
продължаваща повече от три седмици - т.е. при неработоспособност продължила по-малко
от три седмици клиента няма право да поиска отлагането на заплащането на погасителна
вноска, прекратен трудов договор на клиента или на друго лице, участващо с доходите си в
домакинството му, Неплатен отпуск на клиента, който е по-дълъг от 10 дни и др. Тоест за
ползването от потребителя на услуга - отлагане на заплащането на определен брой
погасителни вноски е установена процедура, която следва да се спази преди фактически
6
клиента да има възможността да ползва заплатената вече от него услуга. В подточка б/ е
посочена процедурата - клиентът е длъжен да представи на кредитора собственоръчно
заверено копие от изброените документи: лекарско заключение, показващо времетраенето на
неработоспособността; документ, потвърждаващ регистрация в бюро по труда; заповед за
уволнение, споразумение за прекратяване на трудов договор или друг документ, доказващ
прекратяване на трудово правоотношение; документ от работодател за намаляване на
трудово възнаграждение или забавяне на неговото изплащане; смъртен акт и удостоверение
за наследници; документ, доказващ наличие на застрахователни щети.
В чл.15.2.1.1. от Общите условия е записано, че заявлението заедно със съответните
документи, доказващи наличието на посочените условия, трябва да бъде подадено от
клиента към кредитора не по-късно от 25 календарни дни от падежа на погасителната
вноска. Документите трябва да са издадени не повече от два месеца преди датата на
подаване на заявлението. Като отлагането на погасителните вноски зависи в крайна сметка
от одобрението на кредитора.
В 15.2.1.2 от Общите условия е записано, че в случай на отлагане на вноски при
условията на чл.15.2 за периода на отлагането клиента дължи пълния размер на отложените
вноски съгласно погасителния план, но същите са платими в края на погасителния план.
Аналогични са правилата за намаляване на погасителните вноски изложени в 15.2.2,
15.2.2.1 в Общите условия.
От представеното по делото извлечение от сметка към Договор за потребителски кредит
№ 40009623177 се установява, че общата платена сума по договора в размер на 124,16лв.,
както в исковата молба се сочи, че на 28.06.2022 година е платена сумата от 60,80 лева, а на
дата 04.10.2022 година е платена от ответника сумата от 98,80 лева, или общо 159,60 лева,
които са разпределени както следва: 124,16 лева са отишли за погасяване на задълженията
по договора за кредит, сумата от 5,44 лева е отишла за погасяване на лихвите за забава, а
сумата от 30 лева – такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземанията.
Приобщен е по делото и Стандартен европейски формат за предоставяне на информация
за потребителските кредити, в който са посочени параметрите на бъдещия договор, като
същия е подписан от клиента А. на 19.05.2022г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
Предявени са обективно и субективно съединени искове - установителни искове с правно
основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 410 от ГПК,
във връзка с чл.240 ЗЗД, във връзка с чл.79 от ЗЗД, чл.9 и следващите от ЗПК, вр. с чл. 86
ЗЗД; осъдителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК вр. с чл. 240 ЗЗД във
връзка с чл.79 от ЗЗД, чл.9 и следващите от ЗПК, вр. с чл. 86 ЗЗД.
По отношение допустимостта на исковете:
Исковете са допустими, налице е правен интерес от предявяване на установителния иск,
което се доказа от приложеното ч.гр.д. № 1556/2023г. по описа на Районен съд - гр.
Благоевград, по което срещу ответника е издадена Заповед № 692 от 31.07.2023г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, за посочените в заповедта суми.
Същата е връчена на ответника, като е подадено възражение в законоустановения срок, като
съобразно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК на ищеца е указано в едномесечен срок да предяви иск
за установяване на вземането, предмет на заповедта.
Исковата молба е подадена в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл. 415, ал. 1
от ГПК за спазването, на който съдът следи служебно, съгласно т. 5а от Тълкувателно
решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Осъдителния иск също е допустим, доколкото за предявените с него суми липсва издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Относно иска с правно основание по чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК,
във връзка с чл. 410 от ГПК, във връзка с чл.240 ЗЗД, във връзка с чл.79 от ЗЗД, чл.9 и
7
следващите от ЗПК, вр. с чл. 86 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже, по реда на пълното и главно доказване, процесуалните
предпоставки на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, наличието на валидно облигационно
правоотношение, породено от процесния договор, по силата на който ищецът има
качеството на кредитодател, а ответника - кредитополучателя; реалното предоставяне от
кредитодателя на заемополучателя на сумата, претендирана като главница по договора; -
размер на претендираната главница, -настъпването на предсрочната изискуемост и
обявяването й на ответницата преди подаване на заявлението.
По иска за договорно възнаграждение ищецът следва да докаже, че в договора е уговорена
клауза за дължимост на такова, както и настъпване на основанията за неговата изискуемост,
размер на същото.
По иска за лихва за забава периода и размера на забавата.
За ответника - следва да докаже възраженията си, погасяване на претендираното от ищеца
вземане, представляващо главница, договорно възнаграждение и лихва за забава.
Съгласно чл.9, ал.1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане. Страни по договора за потребителски кредит са
потребителят и кредиторът, съгласно легалните определения в чл.9, ал.3 и ал.4 от ЗПК.
От ангажираните по делото доказателства се установи, че между „Профи Кредит
България“ ЕООД, в качеството му на кредитор, от една страна, и от друга страна Г. Д. А. е
сключен на 19.05.2022 година Договор за потребителски кредит № 40009623177, по силата
на който е предоставена сума в размер на 300,00 лева. Не се оспорва в депозирания отговор
на исковата молба от страна на ответника, че е получил заемната сума, като същият иска да
бъде постановено разсрочено плащане на претендираните от ответника суми.
„Профи Кредит България“ ЕООД представлява финансова институцията по смисъла на
чл.3, ал.2 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/, тъй като отпуска заеми със средства,
които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Обстоятелството, че дружеството предоставя кредити, го определя като кредитор
по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.
От друга страна, ответника има качеството на потребител, съгласно чл.9, ал.3 от ЗПК,
както и по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.
При тези съображения и след извършен анализ на съдържанието на договора, настоящият
съдебен състав приема, че договорът е за потребителски кредит, чиято правна регулация се
съдържа в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а по силата на препращащата разпоредба
на чл.24 ЗПК - и в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
По делото е представен процесния договор и Условия към договора, подписани от двете
страни по него, вкл. подписана всяка страница от заемателя Г. Д. А..
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение
за плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на
този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК.
Разпоредбата на чл.22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.10,
ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен.
От съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните /качеството на
кредитополучателя - физическо лице, съчетано с липсата на изключенията по чл. 4, ал. 1, 2 и
3 ЗПК/ и съдържанието на правата и задълженията, се установява договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 Закона за потребителския кредит. След като процесният договор
за кредит е с характер на потребителски договор, то и на основание § 13, т. 1 ДР на Закона за
8
защита на потребителите /ЗЗП/ следва че освен правилата на ЗПК, които важат за всички
договори за потребителски кредит и уреждат императивните правила за определяне на
тяхното съдържание и клаузи, приложими са и правилата на ЗЗП. Нормите, уреждащи
неравноправни клаузи/нищожността на сделките са от императивен характер и за
приложението им, съдът следи и служебно, защото когато страна се позовава на договор,
съдът е длъжен да провери неговата действителност, респ. нищожност, пряко изводима от
вида и съдържанието на договора, респ. надлежно въведените в процеса, и без да има
позоваване на нищожност /така постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 384 от
2.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ГК и решение № 23/07.07.2016 г.
постановено по т.д. № 3686/2014 г. на ВКС, I т.о../.
При извършената служебна проверка относно действителността на сключения между
страните договор, съдът констатира следното:
По отношение на действителността на договорите за потребителски кредити, приложими
са специалните разпоредби на чл. 22 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен
годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. При тълкуване
обхвата на закрилата, предоставяна от закона с разпоредбата на чл. 22 ЗПК във вр. чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК, следва да се съобрази и нормата на § 2 от ДР на ЗПК, съгласно която този закон
въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива
87/102/ЕИО на Съвета. Съгласно съображение 19 от Директивата, за да се даде възможност
на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да
получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно
техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат
със себе си и да обмислят. Според съображение 31 от Директивата, за да се даде възможност
на потребителя да познава своите права и задължения по договор за кредит, този договор
следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. С оглед
горецитираните цели на Директивата следва да се приеме, че нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл. 22 от ЗПК, ще е налице не само,
когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова
посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не
позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини,
както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на
ГПР не съответства на действително прилагания между страните. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредниците за сключване
на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
този смисъл е и съображение 20 от Директива 2008/48/ЕО, съгласно което общите разходи
по кредита за потребителя следва да включват всички разходи, включително лихва,
комисионни, такси, заплащане за кредитни посредници и всякакви други видове разходи,
които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит, с изключение на
нотариални разходи. В чл. 19, ал. 3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния
процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които потребителят заплаща
при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от
покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока
или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез
кредит; 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит,
разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания,
свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с
извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите,
свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор,
сключен с потребителя.
9
В случая уговореното в процесния договор възнаграждение за допълнителна услуга
"Фаст" в размер на 105, 00 лв. и допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 195, 00 лв. е
разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент
на разходите – ГПР (индикатор за общото оскъпяване на кредита) – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК,
който съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България (основен лихвен процент
плюс 10 %), което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 %
от взетата сума /към датата на сключване на договора/, а клаузи в договор, надвишаващи
определените по ал. 4, са нищожни – чл. 19, ал. 5 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на
понятието "общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК,
според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора
за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по - специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия;
общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси. Съгласно т. 2 "обща
сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по
кредита за потребителя.
Според практиката на СЕС – решение по дело С-686/19, в понятието "общи разходи по
кредита за потребителя" се обозначават всички разходи, които потребителят е длъжен да
заплати по договора за кредит и които са известни на кредитора, включително комисионите,
които кредитополучателят е длъжен да заплати на кредитора.
Съгласно разясненията, дадени от Съда на ЕС по дело С-779/18, съдът разполага с
възможността да контролира неравноправния характер при определяне на годишния
процент на разходите, дори при законово установената граница.
В случая сумата по договора за кредит е в размер на 300, 00 лв., а и възнаграждението за
допълнителна услуга е 300 лв., т. е. същият размер като главницата. Съобразявайки
параметрите на договора за кредит към момента на неговото сключване, включително, че
само ГЛП е в размер на 40,90%, след собствени изчисления чрез изполване на калкулатор за
изчисляване на ГПР и по реда на чл. 162 ГПК, съдът приема, че с включването и на
възнаграждението за услуга "Фаст" и възнаграждението за услуга „Флекси“ ГПР по договора
би надхвърлил 50 %. Възнагражденията за допълнителни услуги не са отразени като разход
при формирането на оповестения ГПР от 47,52 %, въпреки че са включени в общия дълг и
месечните вноски. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на изискването
на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Разходът за допълнителна услуга подлежи на разсрочено плащане,
ведно с погасителните вноски по кредита, което води до извод, че по този начин е
установено скрито допълнително възнаграждение на кредитора, което не е посочено при
определяне на годишния процент на разходите. Ответникът - кредитодател е обявил
параметрите на общо оскъпяване на отпуснатия кредит по начин, изключващ възможността
за възприемане от страна на потребителя на действително поетата финансова тежест, като е
предложил отделно цени на кредита и на пакета допълнителни услуги и е оповестил
годишен процент на разходите, без да включи в него значителния добавен разход за
възнаграждение за допълнителни услуги. Така уговорената такса не е включена в
оскъпяването на ползваната сума, което води до нарушение на императивната разпоредба на
чл. 19, ал. 4 ЗПК, а това от своя страна обуславя нищожност на уговорката за плащането й
(арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК) и липса на основание за дължимост на това вземане.
Претендираното вземане за услуги „Фаст“ и „Флекси“ не съответства на никаква
допълнителна услуга, предоставяна от заемодателя. С решение от 21.03.2024 г. по дело C-
714/22 Профи кредит България на Съда на ЕС е прието, че член 3, буква ж) от Директива
2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са
10
уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги
потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при
предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага
изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на
понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам
и на понятието "ГПР" по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на
посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те
представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този
кредит. Съдът приема, че невключването на разхода за услуга "Фаст" в оповестения ГПР има
за цел да прикрие действителните разходи по кредита. Същевременно няма данни за
индивидуално уговаряне на клаузите, каквито не могат да се почерпят от самия договор,
който е сключен при общи условия и е очевидно типизиран. Поради това и съобразявайки
практиката на СЕС съдът намира, че таксата за услуга "Фаст" по процесния договор за
потребителски кредит отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия
разход по кредита (в подкрепа на този аргумент са напр. решение № 24 от 10.01.2022 г. по в.
гр. д. № 7108/2021 г. по описа на СГС, решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в. гр. д. №
9991/2020 г. по описа на СГС, решение № 260628 от 21.02.2022 г. по в. гр. д. № 2806/2021 г.
по описа на СГС и др.).
Клаузите, предвиждащи заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги, са
установени и в противоречие на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съгласно който кредиторът не може да
изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита. Със закупуването на допълнителната услуга "Фаст" потребителят е поставен в
значително понеблагоприятно положение в процесното правоотношението и въз основа на
това клаузите, с които се уговаря допълнителната услуга са и неравноправни по смисъла на
Директива 93/13/ЕИО, доколкото възлагат допълнителна финансова тежест за потребителя,
оскъпяват "цената на кредита" и по съществото си представляват реализирана за кредитора
печалба.
Изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е да бъде посочен действителният ГПР по договора
за кредит, с оглед правото на потребителя да се информира относно действителната
икономическа тежест на договора – така решение от 21.04.2016 г. по дело Radlinger и
Radlingerovб, C?377/14, според което за потребителя годишният процент на разходите е от
основно значение като общ разход по кредита, който е представен под формата на процент,
изчислен по единна математическа формула. СЕС подчертава, че всъщност този процент
позволява на потребителя да прецени от икономическа гледна точка обхвата на
задължението, поето със сключване на договора за кредит.
В настоящата хипотеза не е посочен действителният размер на ГПР и кои компоненти са
взети предвид при определянето му. Текстът на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не следва да се
възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно ГПР, да се приема, че е
изпълнено изискването на закона за съдържание на договора. Тази част от сделката е
особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на
годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви
изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните
продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени
обхвата на поетите от него задължения. Затова неяснотите, вътрешното противоречие или
подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като
порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето – чл. 22 ЗПК (така
и определение № 60451 от 03.06.2021 г. по гр. д. № 850/2021 г. по описа на ВКС, III г. о.,
решение № 2449 от 16.05.2023 г. по в. гр. д. № 87/2022 г. по описа на СГС, решение № 4067
от 20.07.2023 г. по в. гр. д. № 9689/2022 г. по описа на СГС, решение № 3609 от 04.07.2023 г.
по в. гр. д. № 8049/2022 г. по описа на СГС, решение № 3939 от 17.07.2023 г. по в. гр. д. №
12826/2022 г. по описа на СГС, решение № 3764 от 11.07.2023 г. по в. гр. д. № 10944/2022 г.
по описа на СГС, решение № 3868 от 13.07.2023 г. по в. гр. д. № 62/2023 г. по описа на СГС,
решение № 874 от 22.02.2023 г. по в. гр. д. № 13474/2022 г. по описа на СГС и др.)
11
В настоящия случай в договора е посочен ГПР, който не отговаря на действителния
размер на всички общи разходи по кредита, тъй като не включва разходите за допълнителни
услуги. Посочването в договора на понисък от действителния ГПР представлява невярна
информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска
практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя
относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните
икономически последици от сключването на договора. /В този смисъл: Решение № 260123 от
25.09.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1214/2020 г.; Решение № 682 от 7.07.2020 г. на
ОС - Пловдив по в. гр. д. № 880/2020 г. и др. / ГПР не се уговаря между страните. Той
представлява стойност, която се изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 от ЗПК,
въз основа на уговорените плащания. Посочването на стойност по-малка от действителната,
която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на
задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Нищожните клаузи, съответно неспазването на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за
посочване на действителния ГПР, не могат да бъдат заменени по смисъла на чл. 26, ал. 4
ЗЗД от императивни правила. Ако съдът изменя съдържанието на неравноправните и
нищожните клаузи, съдържащи се в потребителски договор, това ще навреди на постигането
на дългосрочната цел, предвидена в чл. 7 от Директива 93/13/ЕИО, тъй като продавачите и
доставчиците биха останали изкушени да използват посочените клаузи, ако знаят, че дори и
последните да бъдат обявени за недействителни, договорът все пак ще може да бъде
допълнен в нужната степен от националния съд, така че да се гарантират интересите на тези
продавачи и доставчици.
Следва да се отчете и че с решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на Съда на ЕС е
прието, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се
тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен
процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива
разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и
разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от
страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Ето защо нарушаването
на изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК (неточно посочване на ГПР) води до
недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК, включително съгласно
тълкуването на европейското право, дадено с цитираното решение на СЕС от 21.03.2024 г.
по дело С714/22.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на
договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато
може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В
случая не е налице нито една от тези две хипотези – нищожните клаузи на процесния
договор относно определянето на процента ГПР да бъдат заместени по право от
повелителни норми на закона или че договорът за потребителски кредит би бил сключен и
ако в него не са включени обсъжданите клаузи, като се изходи и от характера на този
договор, който е възмезден и включването на клаузи за ГПР по него е въведено като изрично
изискване в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Предвид на това в случая не е приложима
разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД и нищожността на посочените по-горе клаузи на
процесния договор обуславя недействителността на целия договор. В случая следва да бъде
взета предвид и разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, която е приложима за процесното договорно
правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванията на
конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло
недействителен, като между изчерпателно изброените са и тази по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК
– за определяне на ГПР. Предвид на това и след като клаузата в процесния договор, като
нищожна не поражда правно действие, то договора на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл.
11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД се явява недействителен.
Тъй като не са спазени горепосочените изисквания, според чл.22 ЗПК договорът е
недействителен и заемополучателя дължи чистата стойност, но не дължи връщане на
12
лихвата и другите разходи по кредита /чл.23 ЗПК/.
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност по кредита, без да дължи лихва
или други разходи по кредита.
Същевременно в исковата молба ищецът твърди, че ответникът е извършил плащания
общо в размер на 159,60 лева.
Предвид гореизложеното, съдът намира предявения установителен иск за частично
основателен. С оглед установеното плащане на суми по договора за кредит в размер на
159,60 лева, тази сума следва да бъде приспадната от размера на отпуснатия кредит в размер
на 300, 00 лева, поради което установителният иск за главница е основателен за сумата от
140,40 лв., като за сумата над 140,40 лева до предявения размер от 253,35 лева искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Съгласно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК
искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - в случая от 28.07.2023 г. Ето защо,
ответникът А. дължи законната лихва, върху главницата от 140,40 лева, считано от
28.07.2023 г. до изплащане на вземането.
С оглед констатираната нищожност на договора поради противоречие със закона, съгласно
чл.23 от ЗПК, съдът намира, че предявените искове за сумата от 45.10 лв. - договорно
възнаграждение дължимо за периода от 25.08.2022 г. до 25.04.2023 г. - дата на изтичане на
погасителния план и лихва за забава в размер на 50.57 лв. дължима за периода от 26.06.2022
г., дата на изпадане на длъжника в забава до 25.04.2023 г. - дата на изтичане на погасителния
план, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
№ 692/31.07.2023 г. по ч.гр.д. № 1556/2023 г. по описа на Районен съд – Благоевград, следва
да бъдат отхвърлени.
По осъдителния иск с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК вр. с чл. 240 ЗЗД във
връзка с чл.79 от ЗЗД, чл.9 и следващите от ЗПК, вр. с чл. 86 ЗЗД и чл. 79 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже по реда на пълното и главно доказване, наличието на
валидно облигационно правоотношение, породено от процесния договор, по силата на който
ищецът има качеството на кредитодател, а ответника - кредитополучател, че в договора е
уговорена клауза за дължимост на допълнителни услуги- Фаст и Флекси, както и настъпване
на тяхната изискуемост, размер на същите.
Ищецът с предявения иск претендира да бъде осъден ответника да заплати на ищцовото
дружество възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 82,62 лв. и възнаграждение
за закупена услуга Флекси в размер на 159,54 лв. ведно със законната лихва от дата на
подаване на заявлението до изплащане на вземането.
Предявените осъдителни искове са допустими, доколкото за посочените суми не е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение.
С оглед приетото по-горе по отношение на установителния иск, което е ненужно да се
приповтаря, се установи, че между „Профи Кредит България“ ЕООД, в качеството му на
кредитор, от една страна, и от друга страна ответника Г. Д. А. е сключен Договор за
потребителски кредит № 40009623177 от 19.05.2022 г.
Със същия договор в т. V и VI от договора е уговорено и заплащането на възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги: възнаграждение за закупен пакет Фаст -
предоставя право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит в
размер на 105 лева и възнаграждение за допълнителен пакет Флекси - предоставя право на
промяна на погасителния план на потребителския кредит в размер на 195 лева. Размерът на
вноската за закупена допълнителна услуга е в размер на 27,28 лева и е дължима заедно с
месечната погасителна вноска по кредита. Уговорено е, че общото задължение по кредита и
по закупената допълнителна услуга възлиза както следва: общо задължение – 664,77 лв.;
общ размер на вноската 60,44 лева и дата на погасяване - 25 ден от месеца.
В случая се касае за договор за потребителски кредит, при който освен нормите на Закона
13
за потребителския кредит и ЗЗД и с оглед качеството на кредитополучателя и солидарния
длъжник на „потребител“, приложение намират и нормите на ЗЗП - съгласно чл. 24 ЗПК, във
вр. чл. 143 - чл. 148 ЗЗП, както и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, които прогласяват неравноправните
клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи
потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна.
В случая съдът по изложените по-горе съображения прие, че договорът е недействителен
изцяло и ответникът дължи само чистата стойност по кредита, без да дължи лихва или други
разходи по кредита.
За пълнота, съдът намира за нужно да отбележи и следното:
На основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно, ако предявения иск е в противоречие
със закона или с добрите нрави, както и когато същото се основава на неравноправна клауза
в договор, сключен с потребител.
В случая се касае за договор за потребителски кредит, при който освен нормите на Закона
за потребителския кредит и ЗЗД и с оглед качеството на кредитополучателя и солидарния
длъжник на „потребител“, приложение намират и нормите на ЗЗП - съгласно чл. 24 ЗПК, във
вр. чл. 143 - чл. 148 ЗЗП, както и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, които прогласяват неравноправните
клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи
потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна.
Съдът намира, че клаузите, според които се дължи възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги Фаст и Флекси противоречат на принципите на равнопоставеност и
добросъвестност на страните, като са нищожни, като противоречащи на добрите нрави,
поради следното:
В т. VI от договора е уговорено и заплащането на възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги: възнаграждение за закупен пакет Фаст – предоставя право на
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит в размер на 105, 00 лева и
възнаграждение за допълнителен пакет Флекси – предоставя право на промяна на
погасителния план на потребителския кредит в размер на 195, 00 лева.
Размерът на вноската за закупена допълнителна услуга е в размер на 27,28 лева и е
дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Уговорено е, че общото
задължение по кредита и по закупената допълнителна услуга възлиза както следва: общо
задължение – 664,77 лв.; общ размер на вноската 60,44лева и дата на погасяване - 25 ден от
месеца.
Съдът намира, че възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителя за
предоставения му пакет от допълнителни услуги се явява прекомерно и не отговаря на
изискванията на закона.
На първо място-предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в
договора за потребителски кредит каквото е изискването на императивните разпоредби на
закона, а наред с това не е формирана цена за всяка от услугите по отделно. В тази връзка в
чл.10а, ал. 4 ЗПК е предвидено, че „Видът, размерът на действието, за което се събират такси
и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски
кредит."
В противоречие на императивното правило на чл.10 ал.4 от ЗПК в процесния договор за
различните видове допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за плащане.
Наред с това заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, т.е. то е
дължимо само за „възможността за предоставянето" на изброените по-горе услуги, както е
посочено и в общите условия, и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде
използвана по време на действието на сключения между страните Договор.
Предвид на изложеното се налага извод, че уговорката за заплащане на възнаграждение за
пакет от допълнителни услуги се явява нищожна като противоречаща на императивни
правни норми - разпоредбите на чл.10, ал.2 предл. второ и чл.10а, ал.З и ал.4 от Закона за
потребителският кредит/ЗПК/. Следва да се посочи, че използване на графа за допълнителни
14
плащания, която да активира допълнителни услуги е явно противоречие с изискванията на
принципа за добросъвестност и информиране на потребителя. Напротив така формулиран
начин на уговорките е подвеждащ и целящ явно заблуждение на потребителя.
Видно от Общите условия на кредитора „Профи Кредит България" ЕООД съставляващи
неразделна част от договора за потребителски кредит, в раздел 15 „Допълнителни услуги“ са
описани условията, при които потребителят може да се възползва от допълнителни услуги,
ако е поискал и избрал да закупи такава, а именно: 15.1. Допълнителна услуга „Фаст“ -
всеки КЛ, пожелал и закупил допълнителна незадължителна услуга „Фаст“, получава
приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит
преди кредитоискателите, без закупена допълнителна услуга „Фаст“ в рамките на 1 час,
считано от постъпването на искането за отпускане на потребителски кредит в системата на
Профи Кредит България ЕООД. 15.2. Допълнителната услуга „Флекси“ – всеки КЛ, пожелал
и закупил допълнителна незадължителна услуга „Флекси“, получава право да променя
едностранно погасителния си план при изпълнение на съответните специфични изисквания,
описани в чл. 15.2.1, чл. 15.2.2 и чл. 15.2.3. За извършената промяна на погасителния план
страните подписват анекс, като промяната влиза в сила от датата на печат, посочена в
анекса. В 15.2.1 По искане на КЛ, КР отлага на части или накуп допустимия брой
погасителни вноски, подробно описан в табличен вид. В подточка а/ са посочени
причините, поради които клиента може да поиска отлагането на определения брой
погасителни вноски като например: Дългосрочна неработоспособност на клиента или на
друго лице, участващо с доходите си в домакинството му; Под дългосрочна се разбира
неработоспособност, започнала най-рано от деня на подписването на ДПК и продължаваща
повече от три седмици - т.е. при неработоспособност продължила по-малко от три седмици
клиента няма право да поиска отлагането на заплащането на погасителна вноска, прекратен
трудов договор на клиента или на друго лице, участващо с доходите си в домакинството му,
Неплатен отпуск на клиента, който е по-дълъг от 10 дни и др. Тоест за ползването от
потребителя на услуга - отлагане на заплащането на определен брой погасителни вноски е
установена процедура, която следва да се спази преди фактически клиента да има
възможността да ползва заплатената вече от него услуга. В подточка б/ е посочена
процедурата - клиентът е длъжен да представи на кредитора собственоръчно заверено копие
от изброените документи: лекарско заключение, показващо времетраенето на
неработоспособността; документ, потвърждаващ регистрация в бюро по труда; заповед за
уволнение, споразумение за прекратяване на трудов договор или друг документ, доказващ
прекратяване на трудово правоотношение; документ от работодател за намаляване на
трудово възнаграждение или забавяне на неговото изплащане; смъртен акт и удостоверение
за наследници; документ, доказващ наличие на застрахователни щети.
В чл.15.2.1.1. от Общите условия е записано, че заявлението заедно със съответните
документи, доказващи наличието на посочените условия, трябва да бъде подадено от
клиента към кредитора не по-късно от 25 календарни дни от падежа на погасителната
вноска. Документите трябва да са издадени не повече от два месеца преди датата на
подаване на заявлението. Като отлагането на погасителните вноски зависи в крайна сметка
от одобрението на кредитора.
В 15.2.1.2 от Общите условия е записано, че в случай на отлагане на вноски при
условията на чл.15.2 за периода на отлагането клиента дължи пълния размер на отложените
вноски съгласно погасителния план, но същите са платими в края на погасителния план.
Аналогични са правилата за намаляване на погасителните вноски изложени в 15.2.2,
15.2.2.1 и 15.2.2.2 в Общите условия.
Разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД урежда принципа на свободата на договаряне, но не допуска
уговарянето на клаузи, които противоречат на повелителните норми на закона и на добрите
нрави. Според чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща
за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В чл. 10а, ал. 2 от
ЗПК изрично е регламентирана забраната да се изисква заплащането на такси и комисионни
за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а включените в пакета
15
допълнителни услуги представляват именно услуги във връзка с усвояването и управлението
на кредита, поради което не може да се приеме, че за същите се дължи възнаграждение. Още
повече, че въпросните услуги реално представляват само опция, от която
кредитополучателят би могъл да се възползва в бъдеще, но независимо дали се е възползвал
или не от нея, той дължи посочената цена, която в случая е колкото размера на отпуснатия
кредит. Подобна клауза причинява вреда на потребителя, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя – тоест представлява неравноправна клауза по см.
на чл. 143 от ЗЗП. Няма данни за индивидуално договаряне по тази клауза, напротив,
установява се, че въпросният "пакет" е достъпен за предлагани кредитни услуги на
търговеца, които са декларирали желание за закупуването му в искането си за кредит.
Конкретните процедури по предоставяне на услугите, част от въпросния пакет, са описани в
Общите условия на търговеца и няма данни потребителят да е имал възможността да влияе
на тяхното съдържание. Дори и да са въведени нови промени в Общите условия, от
предходните такива, в случая единствената разлика е, че е добавено изречението „пожелал и
закупил допълнителна незадължителна услуга“.
Съдът намира, че дори и индивидуално уговорено, подобно клауза би била нищожно
поради противоречие с добрите нрави, т. к. е сключено при изначална липса на
еквивалентност на насрещните престации и има за цел единствено да постави в
неблагоприятно положение икономически по-слабата страна по договора. Уговореното
възнаграждение обикновено превишава размера на възнаграждението по кредита
/договорената възнаградителна лихва/, без да представлява цена за действително
предоставени услуги. С уговарянето на посоченото възнаграждение се цели заобикаляне на
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Кумулирането на възнаграждението, дължимо наред с
погасителните вноски по кредита, води до скрито оскъпяване на същия, защото посоченият
ГПР нараства допълнително и обогатява неоснователно кредитора.
Принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят
да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на
такава.
Следователно налице е неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, с която
потребителят се е задължил да заплати възнаграждение на кредитора за предоставянето на
пакет от допълнителни услуги Фаст и за допълнителна услуга Флекси. Тяхното заплащане е
следвало да бъде възложено като задължение на потребителя едва след като той изпълни
всички свои задължения, предвидени в ОУ за доставката й.
Предвид на изложеното съдът приема,че клаузите 15., 15.1., 15.2., 15.2.1, 15.2.1.1.,
15.2.1.2, 15.2.1.3, 15.2.2, 15.2.2.1, 15.2.2.2 и 15.2.3 от Общите условите са неравноправни
клаузи на основание чл.143 във вр. с чл.146 от ЗЗП.
Отделно от горното, по отношение на закупения пакет допълнителни услуги "Фаст" -
предоставяне право на приоритетно разглеждане и изплащане на кредита и „Флекси“ - право
на промяна на погасителния план, същите се явяват вероятно нищожни, поради прякото
противоречие със забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПКр, според която не се допуска начисляване
на разходи за усвояване на кредита (вкл. за по-бързото му предоставяне на потребителя).
Тъй като тези услуги представляват част от задължението по договора, като са елементи от
договорното съдържание, за тяхното ползване се заплаща за предоставяне на кредита при
условията, установени в договора, вкл. датата на отпускането му, което е съществен елемент
от пазарното решение дали потребителят да избере даден вид кредит - на коя дата ще си
получи парите. Поради това таксите за посочените вземания следва да се приемат за част от
"общия разход по кредита" по смисъла на § 1, т. 1 ЗПКр и следователно да участват по реда
на чл. 19, ал. 1 ЗПКр при формиране на годишния процент на разходите (ГПР). Съобразно
текста на договора, представен по делото това не е направено - ГПР е изчислен само върху
главницата и лихвата, а таксите за "допълнителни услуги" са добавена след това, отделени са
като отделни вноски по "допълнителен" договор, и не участват при формиране на ГПР.
Така съобразно с практиката на Съда на Европейския съюз - т. 1 от Решение от 21.03.2024
16
г. по дело C-714/22 срещу „Профи кредит България“ ЕООД, член 3, буква ж от Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета е
взето решение, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договора за
потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при
разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на
заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се
намалява техния размер, попада в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за
потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на
разходите“ по смисъла на посочения член 3, или те представляват конструкция,
предназначена да покрие действителните разходи по този кредит.
В решението си от 21 март 2024 г. СЕС постановява, че когато в ГПР отсъстват някои от
предвидените в чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48 разходи - а в случая не са включени
разходите по допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ - ДПК следва да се счита за
нищожен. Отделно от това, въпросните клаузи от ДПК, позволяващи на съответния
потребител да отлага и да разсрочва плащането на месечните вноски по кредита срещу
заплащането на допълнителни разходи, макар да не е сигурно, че този потребител ще се
възползва от посочените възможности, несъмнено имат неравноправен характер, понеже
разходите за тях са явно непропорционални на размера на отпуснатия заем, тъй като
отпуснатият кредит е в размер на 300 лева, а общия сбор на закупените допълнителни
услуги също е 300 лева, което категорично сочи на непропорционалност /въпросното
решение на СЕС от 21 март 2024 г./.
По същността си тези услуги представляват допълнителен разход по кредитния договор,
който по арг. от §1, т. 1 ДР на ЗПК подлежи на включване именно в ГПР, което в настоящия
случай не е сторено. СЕС изрично разяснява, че строгостта на санкциите трябва да бъде в
съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, като се гарантира реално възпиращ
ефект и същевременно се съблюдава основният принцип на пропорционалност. С оглед на
съществения характер на посочването на ГПР в ДПК, за да даде възможност на
потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването
при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по чл. 3, б. „ж“ от
Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно
всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето
задължение по същия начин както непосочването на този процент. Следователно санкция,
изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на
ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и
има възпиращ и пропорционален характер. В конкретния казус, ако разходите за
споменатите допълнителни услуги се включат в ГПР, той многократно ще надхвърли
петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения, което ще има за
последица нищожност поради противоречие със закона /така и Определение № 60451 от
03.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 850/2021 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Геновева
Николаева/.
В решението си от 21 март 2024 г. СЕС постановява, че когато в ГПР отсъстват някои от
предвидените в чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48 разходи - а в случая не са включени
разходите по допълнителните услуги - ДПК следва да се счита за нищожен. Отделно от това,
въпросните клаузи от ДПК, позволяващи на съответния потребител да отлага и да разсрочва
плащането на месечните вноски по кредита срещу заплащането на допълнителни разходи,
макар да не е сигурно, че този потребител ще се възползва от посочените възможности,
несъмнено имат неравноправен характер, понеже разходите за тях са явно и категорично
непропорционални на размера на отпуснатия заем, защото надхвърлят 100 % от същия
/въпросното решение на СЕС от 21 март 2024 г./
Предвид изложеното осъдителните искове за осъждане на ответника да заплати на
ищцовото дружество възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 82,62 лв. и
възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 159,54 лв. ведно със законната лихва
17
от дата на подаване на заявлението до изплащане на вземането са неоснователни и като
такива следва да бъдат отхвърлени.
От ответника А. в отговора на исковата молба е направено искане за разсрочване на
вземането. Съдът намира искането по чл. 241, ал. 1 от ГПК за неоснователно и като такова
следва да бъде оставено без уважение, тъй като липсват доказателства относно
обстоятелствата по чл. 241, ал. 1 от ГПК –имотно и здравословно състояние, разходи и др.,
на база на които да се направи обоснован извод за това следва ли задълженията да бъдат
разсрочени и по какъв начин.
По отношение на разноските:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСТГК на ВКС
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство.
По заповедното производство видно от издадената заповед за изпълнение съдът е уважил
направените разноски от ищцовото дружество в общ размер на 45,10лв., от които: 15,03 лева
- заплатена държавна такса за образуване на заповедното производство и 30,07 лева -
юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото по установителните искове, в
полза на ищеца следва да се присъдят разноските по заповедното, съразмерно с уважения
размер на установителните искови претенции, а именно сумата от 18,14 лв.
Ищцовото дружество претендира и присъждане на разноски в исковото производство,
както по установителните, така и по осъдителните искове. Доколкото осъдителните искове са
изцяло отхвърлени за същите не се дължат разноски на ищеца. Относно установителните
искове ищецът е внесъл държавна такса за тях в размер на 150,00 лв.. Ищецът е бил
представляван в процеса от юрисконсулт, поради което му се дължи и юрисконсултско
възнаграждение. Съдът намира, че на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.25, ал.1
от Наредба за заплащане на правната помощ дължимото юрисконсултско възнаграждение
съобразно правната и фактическа сложност на делото /доколкото е проведено едно редовно
открито съдебно заседание, за което процесуалния представител не се е явил в съдебно
заседание, а е депозирал писмено становище/ е в размер на 100, 00 лв. Предвид изложеното
сторените разноски по установителните искове от ищеца са в общ размер от 250,00 лв. С
оглед изхода от делото частично уважаване на предявените установителни претенции,
следва да бъде осъден ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 100,57 лв.
разноски за исковото производство, съобразно уважения размер от установителните
претенциите.
С оглед изхода на спора, право на разноски има и ответникът, но с оглед на
обстоятелството, че същият не е сторил такива, не следва да му се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК по отношение на ответника Г.
Д. А., ЕГН: **********, с адрес ..., ЧЕ ДЪЛЖИ на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД,
ЕИК *********, седалище: ..., чрез пълномощника си юрк. Е. С. К., редовно упълномощен с
пълномощно с рег. № 356/12.01.2024 г. на нотариус с рег. № 271, следните суми, които са
предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 692/31.07.2023
г., издадена по ч.гр.д. № 1556/2023г. по описа на Районен съд - гр. Благоевград, както следва:
- сумата от 140,40 лв. /сто и четиридесет лева и четиридесет стотинки/, представляваща
главница по Договор за потребителски кредит № 40009623177 от 19.05.2022 г., сключен
между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД и Г. Д. А., ВЕДНО със законната лихва върху
главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 28.07.2023 г. до
изплащане на вземането, КАТО ОТХВЪЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените искове
18
срещу Г. Д. А., ЕГН: **********, с адрес ..., за главница за сумата над 140,40 лв. до
предявения размер от 253,35 лв.; договорно възнаграждение в размер на 45, 10 лв.
/четиридесет и пет лева и десет стотинки/, дължимо за периода от 25.08.2022 г. до 25.04.2023
г. - дата на изтичане на погасителния план и лихва за забава в размер на 50, 57 лв. /петдесет
лева и петдесет и седем стотинки/, дължима за периода от 26.06.2022 г., дата на изпадане на
длъжника в забава до 25.04.2023 г. - дата на изтичане на погасителния план.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище: ..., чрез пълномощника си юрк. Е. С. К., редовно упълномощен с пълномощно с
рег. № 356/12.01.2024 г. на нотариус с рег. № 271 срещу Г. Д. А., ЕГН: **********, с адрес ...,
осъдителни искове, с които се иска да се осъди ответника Г. Д. А., ЕГН: **********, с адрес
... да заплати на ищцовото дружество„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище: ..., чрез пълномощника си юрк. Е. С. К., редовно упълномощен с пълномощно с
рег. № 356/12.01.2024 г. на нотариус с рег. № 271, следните суми: сумата от 82, 62 лева
/осемдесет и два лева и шестдесет и две стотинки/ - възнаграждение за закупена услуга
Фаст и сумата от 159, 54 лв. /сто петдесет и девет лева и петдесет и четири стотинки/ -
възнаграждение за закупена услуга Флекси, ведно със законната лихва от дата на подаване на
заявлението 28.07.2023 година/ до изплащане на вземането, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответника Г. Д. А., ЕГН: **********, с адрес
... ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище: ..., чрез
пълномощника си юрк. Е. С. К., редовно упълномощен с пълномощно с рег. №
356/12.01.2024 г. на нотариус с рег. № 271, сумата от 18,14 лв. /осемнадесет лева и
четиринадесет стотинки/, представляваща сторените от ищеца разноски в заповедното
производство съобразно уважената част на установителните искове и сумата от 100,57 лв.
/сто лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща сторени разноски за исковото
производство, съобразно уважения размер от установителните претенциите.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника Г. Д. А., ЕГН: **********, с адрес ... за
разсрочване на задълженията на основание чл. 241, ал. 1 от ГПК.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК посочва банкова сметка, по която ответника може
да заплати присъдените суми на ищеца: Юробанк България - IBAN: BG94 BPBI 7940 1057
3790 02 и Алианц Банк България АД - IBAN: BG BUIN 95611000316183.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно гражданско дело
№ 1556/2023г. по описа на РС-Благоевград.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Благоевградския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от датата на връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
19