№ 684
гр. Враца, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета годИ. в
следния състав:
Председател:Иван Цв. Иванов
при участието на секретаря Анита Людм. Мейцова
като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело №
20251420101274 по описа за 2025 годИ.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и следващите от ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл. 439, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от И. А. Н. с ЕГН ********** и
адрес гр. ************************** срещу „ЕОС Матрикс” ЕООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Малинова долИ.“, ул.
„Рачо Петров-Казанджията“ № 4-6.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че с изпълнителен лист от
13.09.2011 г. на Врачански районен съд, издаден след влизане с в сила на заповед № 2717 от
13.09.2011 г. по за изпълнение по чл. 417 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 4041/2011 г. на
Врачански районен съд, ищцата И. Н. била осъдена да заплати на кредитор „Обединена
българска банка“ АД сумата 1 999,81 лева-главница, дължима по договор за издаване
на кредитна карта GloBul ОББ MasterCard от 27.09.2007 г. с кредитор „Обединена
българска банка“ АД, вземанията по който са били цедирани на „ЕОС Матрикс” ЕООД
с договор за прехвърляне на вземания от 31.01.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 12.09.2011 г. до изплащането на същата, сумата 188,43 лева-
договорна лихва от 13.05.2009 г. до 11.09.2011 г., сумата 5,31 лева-наказателна лихва от
13.05.2009 г. до 11.09.2011 г. и сумата 290,83 лева-деловодни разноски по ч. гр. дело №
4041/2011 г. на Врачански районен съд, които суми са предмет на принудително
изпълнение по изпълнително дело № 76/2025 г. по описа на ЧСИ Георги Борисов с рег.
1
№ 722 в КЧСИ, поради изтекла в полза на ищеца погасителна давност.
Ищцата поддържа в исковата молба, че в нейна полза е изтекла погасителна
давност за процесните вземания, тъй като след издаване на изпълнителен лист от
13.09.2011 г. по ч. гр. дело № 4041/2011 г. на Врачански районен съд, с който са
присъдени процесните вземания, за повече от петгодишен период срещу нея не били
предприети изпълнителни действия, които да прекъсват погасителната давност за
вземанията.
Искането към съда е да признае за установено между страните, че ищцата не
дължи на ответника обща сума 2 484,38 лева, формирана както следва: 1 999,81 лева-
главница, дължима по договор за издаване на кредитна карта GloBul ОББ MasterCard
от 27.09.2007 г. с кредитор „Обединена българска банка“ АД, вземанията по който са
били цедирани на „ЕОС Матрикс” ЕООД с договор за прехвърляне на вземания от
31.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.09.2011 г. до
изплащането на същата, сумата 188,43 лева-договорна лихва от 13.05.2009 г. до
11.09.2011 г., сумата 5,31 лева-наказателна лихва от 13.05.2009 г. до 11.09.2011 г. и
сумата 290,83 лева-деловодни разноски по ч. гр. дело № 4041/2011 г. на Врачански
районен съд, която обща сума е предмет на принудително изпълнение по
изпълнително дело № 76/2025 г. по описа на ЧСИ Георги Борисов с рег. № 722 в
КЧСИ, поради изтекла в полза на ищцата погасителна давност.
В подадения по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК отговор ответникът „ЕОС Матрикс”
ЕООД гр. София застъпва становище за неоснователеност на предявения иск и моли за
отхвърлянето му. Поддържа, че не е изтекла погасителна давност за вземанията и че
дори при изтекла погасителна давност евентуалното плащане на процесните
задължения не би било лишено от основание, тъй като задълженията са се превърнали
в естествени такива.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, и взе предвид
становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложения по изпълнително дело № 76/2025 г. на ЧСИ Георги Борисов с рег.
№ 722 в КЧСИ изпълнителен лист от 13.09.2011 г. по ч. гр. дело № 4041/2011 г. на
Врачански районен съд, ищцата И. Н. била осъдена да заплати на кредитор „Обединена
българска банка“ АД сумата 1 999,81 лева-главница, дължима по договор за издаване
на кредитна карта GloBul ОББ MasterCard от 27.09.2007 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 12.09.2011 г. до изплащането на същата, сумата 188,43
лева-договорна лихва от 13.05.2009 г. до 11.09.2011 г., сумата 5,31 лева-наказателна
лихва от 13.05.2009 г. до 11.09.2011 г. и сумата 290,83 лева-деловодни разноски по ч.
гр. дело № 4041/2011 г. на Врачански районен съд.
От страна на ищцата не се оспорва съществуването на вземанията, посочени в
изпълнителен лист от 13.09.2011 г. по ч. гр. дело № 4041/2011 г. на Врачански районен съд
2
към момента на издаването му.
Въз основа на изпълнителен лист от 13.09.2011 г. по ч. гр. дело № 4041/2011 г. на
Врачански районен съд било образувано изпълнително дело № 1628/2011 г. ЧСИ Георги
Борисов с рег. № 722 в КЧСИ.
Видно от справка с изх. № 17855/24.09.2025 г. за движението на изпълнително дело №
1628/2011 г. ЧСИ Георги Борисов с рег. № 722 в КЧСИ (отбелязано е върху справката,
че същото е унищожено поради изтичане на срока за пазенето му в архив), образувано
по молба на взискателя „Обединена българска банка“ АД, по същото били предприети
следните изпълнителни действия: наложен запор на лек автомобил на 26.07.2012 г. и
извършен опис на движими вещи на 25.11.2013 г. Поканата за доброволно изпълнение
с приложена заповед по чл. 417 от ГПК била връчена на И. Н. на 26.07.2012 г. С
постановление от 17.04.2018 г. съдебният изпълнител прекратил производството
поради перемпция. ОригИ.лът на изпълнителния лист и оригИ.лът на заповедта по чл.
417 от ГПК били извадени от изпълнителното дело на 04.05.2018 г.
Въз основа на същия изпълнителен лист от 13.09.2011 г. по ч. гр. дело № 4041/2011
г. на Врачански районен съд, по молба с вх. № 1091/29.01.2025 г. на взискателя „ЕОС
Матрикс” ЕООД (цедент на „Обединена българска банка“ АД) било образувано
изпълнително дело № 76/2025 г. на ЧСИ Георги Борисов, по което не са предприемани
същински изпълнителни действия.
Други относими към предмета на доказване доказателства не са представени по
делото.
По твърдението на ищеца за недължимост на сумите поради погасяване по давност на
вземането на ответника:
Съгласно чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. В настоящия случай дължимостта на вземанията следва от влязло в сила съдебно
решение, поради което следва да се приеме, че с влизането в сила на заповедта за
изпълнение започва да тече 5-годишната давност за вземанията. Заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника на 26.07.2012 г. и е влязла в законна сила на 27.08.2012 г.
За прекъсването на давността в рамките на изпълнителното производство е от значение
единствено на коя дата е влязла в сила заповедта за изпълнение, както и кога е било
поискано или предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са
измИ.ли повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на
принудително изпълнение е погасено поради давност.
Същевременно по силата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД и разясненията в т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва при
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ – поискано от взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител.
По делото се установи, че давността е била прекъсната с влизане на заповедта по чл.
3
417 от ГПК в законна сила на 27.08.2012 г. Следващото, последно по ред прекъсване на
давността (опис на движими вещи) е доказано на 25.11.2013 г., при което погасителната
давност е изтекла на 26.11.2018 г.
По делото не само липсват доказателства изпълнително дело № 76/2025 г. на ЧСИ
Георги Борисов да е образувано преди 26.11.2018 г., но следва също да се посочи, че
съгласно Тълкувателно решение № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС не са изпълнителни действия
и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др., а същинско изпълнително
действие по смисъла на чл. 116, б. „в“ ЗЗД е налице само в случай, че е налице реално
засягане на правната сфера на длъжника, като за последното не са ангажирани доказателства
по делото.
Съдът е указал на ответника, че в негова доказателствена тежест е да установи
твърдения факт на прекъсването на давността. До приключване на съдебното дирене
ответникът не е ангажирал никакви доказателства в тази насока, поради което съдът дължи
прилагане на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Тази процесуална санкция е свързана с
процесуалното бездействие на страната и неизпълнението на изрично възложената й
процесуална (доказателствена) тежест, като в този смисъл е решение № 136 от 8.05.2014 г.
на ВКС по гр. д. № 4488/2013 г.). Ето защо и при прилагане неблагоприятните последици на
доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се.
При горния извод, предявените искове са изцяло основателни и следва да бъдат
уважени в цялост.
По разноските:
Предвид изхода на делото и направеното от ищеца искане, на ищцата се следват
направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, като ответникът
своевременно е направил възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване
на платения от ищцата адвокатски хонорар до минималния размер по НМРАВ.
Ищцата е доказала следните разноски: внесена държавна такса в размер на 99,38 лева,
внесена такса за заверен препис от изпълнително дело в размер на 24,00 лева и платен
(видно от отбелязването в договор за правна помощ на л. 12 от делото) адвокатски хонорар в
размер на 600,00 лева, или общо 723,38 лева. Материалният интерес по делото е 2 484,38
лева, поради което е неоснователно въведеното от ответника възражение с правно основание
чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение,
което се явява съответно на предоставената реално правна защита по спора.
По изложените съображения, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 от ГПК, че И. А. Н. с ЕГН
********** и адрес гр. ************************** не дължи на „ЕОС Матрикс”
ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Малинова
долИ.“, ул. „Рачо Петров-Казанджията“ № 4-6 обща сума 2 484,38 лева, формирана
както следва: 1 999,81 лева-главница, дължима по договор за издаване на кредитна
карта GloBul ОББ MasterCard от 27.09.2007 г. с кредитор „Обединена българска банка“
АД, вземанията по който са били цедирани на „ЕОС Матрикс” ЕООД с договор за
прехвърляне на вземания от 31.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 12.09.2011 г. до изплащането на същата, сумата 188,43 лева-договорна
лихва от 13.05.2009 г. до 11.09.2011 г., сумата 5,31 лева-наказателна лихва от
13.05.2009 г. до 11.09.2011 г. и сумата 290,83 лева-деловодни разноски по ч. гр. дело №
4041/2011 г. на Врачански районен съд, която обща сума е предмет на принудително
изпълнение по изпълнително дело № 76/2025 г. по описа на ЧСИ Георги Борисов с рег.
№ 722 в КЧСИ, като погасена по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „ЕОС Матрикс” ЕООД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Малинова долИ.“, ул. „Рачо Петров-
Казанджията“ № 4-6 да заплати на И. А. Н. с ЕГН ********** и адрес гр.
************************** сумата 723,38 лева, представляваща деловодни разноски по
гр. дело № 1274/2025 г. на Врачански районен съд за държавна такса за образуване на
делото, такса за заверен препис от изпълнително дело и платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
5