№ 6534
гр. София, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20241110106608 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Т**** твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между
него и ответницата Р. П. А. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на ответницата топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на
адрес: *****, като тя не е изпълнила насрещното си задължение за заплащане на дължимата
цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена
на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай,
че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима
сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-
старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от
27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
същата в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, което ответницата не
е сторила, поради което претендира от нея сумите, както следва: 1 751,38 лв.,
представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 31.10.2021 г.; 360,62
лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за
периода от 15.09.2021 г. до 27.09.2023 г.; 34,78 лв., представляваща цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 31.10.2021 г.; 8,27 лв., представляваща
мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода
от 16.10.2020 г. до 27.09.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от
датата на подаване на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.10.2023 г. до
окончателното им заплащане, за които суми по ч. гр. дело № 55536/2023 г. по описа на СРС,
79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 18.10.2023 г. Претендира и
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Р. П. А., чрез назначения по реда на чл. 47,
ал. 6 ГПК особен представител – адв. Р. Р., е подала отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете при твърдението, че не се явява пасивно легитимирана да отговаря по тях,
1
тъй като по силата на решение от 08.02.2010 г. по гр. дело № 11268/2009 г. правото на
ползване върху имота е предоставено в нейна полза до навършване на пълнолетие на
родените от брака с Б. Ал. деца – Б. Ал. и К. Ал., което е станало съответно през 2013 г. и
през 2018 г., поради което понастоящем тя не упражнява такова. Сочи, че не може да се
направи извод да е била реалният ползвател на имота в рамките на исковия период, респ. да
е използвала топлоснабдителни услуги в него, като не изключва възможността той да е
ползван от другия съсобственик Б. Ал., който следва да отговаря за задълженията във връзка
с него на самостоятелно основание, тъй като подаденото от него заявление за закриване на
партида няма за последица прекратяване на облигационното правоотношение с
топлофикационното дружество. Оспорва да е имала качеството на клиент на топлинна
енергия по смисъла на чл. 153 от ЗЕ, тъй като не е доказано действително присъединяване
към топлофикационната мрежа. Оспорва да има изградена абонатна станция в сградата,
която да е въведена в експлоатация. Оспорва да е направено заснемане на отоплителната
инсталация в имота, както и заснемане на щрангове и отоплителни тела. Оспорва да е
доказано откриването на партида на нейно име, на която да съответства цитираният в
исковата молба аб. № ****. Оспорва наличието на валидно сключен договор между ищеца и
фирмата за дялово разпределение. Оспорва действието на договора между етажната
собственост и фирмата за дялово разпределение, тъй като е сключен за срок от 2 години,
който няма данни да е бил продължен, като липсват данни ищецът да е уведомил клиентите
относно необходимостта да изберат ново лице. Оспорва извършването на услугата дялово
разпределение, както и основанието за заплащане на цената за нея в полза на ищеца.
Оспорва публикуването на общите условия на ищеца в един централен и един местен
всекидневник поради липсата на представени доказателства в тази насока, респ. същите да
са влезли в сила по смисъла на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, тъй като не се е съгласила с тях и не ги е
приела. Счита, че уредбата на чл. 147а ЗЗП се явява специална и не следва да бъде
дерогирана от общата разпоредба на чл. 150 ЗЕ. Сочи, че е налице принудителна продажба
по смисъла на чл. 62 от ЗЗП. Навежда довод за изтекла погасителна давност на всички
вземания, включени в исковия период м.05.2020 г. м.10.2021 г. Оспорва да се дължат и лихви
върху тях, както и да е била поканена да ги заплати. Оспорва доказателствената стойност на
представените от ищеца документи. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на
предявените искове.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – **** изразява становище, че в рамките
на исковия период услугата дялово разпределение е била законосъобразно извършвана.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ.
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга
за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на следните
предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна
енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя,
в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави
твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е
възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през
исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана
услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало
насрещно задължение за заплащане на нейната цена.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ.
2
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на
писмените доказателства по делото, съдът приема за установено, че в рамките на исковия
период ответницата Р. П. А. се легитимира като носител на 1/2 идеална част от правото на
собственост върху процесния имот, респ. тя следва да отговаря за вземанията за цена на
топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение, касаещи същия, съобразно
обема на участието си в съсобствеността. За да достигне до този извод съдът съобрази най-
вече данните, удостоверени в представеното решение от 08.02.2010 г. по гр. дело №
11268/2009 г. по описа на СРС, 84 състав, с което бракът между *** и Р. П. Ал. (сега А.),
сключен на 24.09.1994 г., е бил прекратен, като в съсобственост помежду им при равни
дялове – по 1/2 е останал придобитият от тях по време на брака им недвижим имот, находящ
се в *****, ведно със зимнично помещение № 17 и 0,530 кв. м. от общите части на сградата.
Видно от отбелязването върху него, съдебното решение е влязло в сила на 08.02.2010 г.,
поради което може да се направи извод, че считано от тази дата съществувалата между
съпрузите съвместна бездялова съсобственост се е трансформирала в обикновена дялова
такава, като при липсата на данни по делото за осъществяване на последващи
прехвърлителни сделки и/или осъществяването на други юридически факти, довели до
промяна в правата върху него, следва да се приеме, че това е било така включително и в
рамките на исковия период, т. е. всеки един от тях е бил носител на по 1/2 идеална част от
правото на собственост върху имота. В случая, този извод не се разколебава с оглед изрично
предвиденото в бракоразводното решение, че семейното жилище се предоставя за
безвъзмездно ползване на ответницата до навършване на пълнолетие на децата, тъй като
очевидно е, че това е станало преди началото на исковия период съответно 12.08.2013 г. (по
отношение на Б. Б. Ал.) и 21.04.2018 г. (по отношение на К. Б. Ал.), поради което следва да
се приеме, че това условие е преустановило действието си. Установява се обаче, че
впоследствие с договор за покупко-продажба от 28.10.2021 г., обективиран в нотариален акт
№ 107, том VI, нот. дело № 882/2021 г., бившите съпрузи Р. П. А. и *** са продали всеки от
тях собствената си 1/2 идеална част от правото на собственост върху апартамента на трето за
спора лице – Св. Е. Т.. Ето защо, съобразявайки действието на посочената прехвърлителна
сделка, съдът прави извод, че в периода от 01.05.2020 г. до 27.10.2021 г. (денят, предхождащ
датата на осъществяване на покупко-продажбата от 28.10.2021 г.) ответницата Р. П. А. се е
легитимирала като собственик на 1/2 идеална част от процесния апартамент № 71, а това
означава, че тя е имала и качеството потребител, респ. клиент на топлинна енергия битови
нужди, поради което се явява задължено лице за заплащане на продажната цена за
доставената и потребена топлинна за него енергия през посочения период съобразно обема
на участието си в съсобствеността. Ирелевантно в случая е обстоятелството дали
апартаментът е бил обитаван от нея или не, тъй като действащата нормативна уредба
свързва качеството потребител на топлинна енергия единствено с наличието на вещно право
на собственост или ограничено вещно право на ползване, като първото измежду двете е
установено по делото, още повече, че според служебно изготвената справка (л. 12 от
заповедното дело) регистрираните постоянен и настоящ адрес на ответницата съвпадат с
адреса на процесния имот, което по-скоро е индиция, че именно тя го е обитавала в рамките
на исковия период. Нещо повече, конклудентно признание в този смисъл ответницата А. е
направила и подавайки заявление от 05.09.2014 г. (л. 26 от делото), с което уведомява ищеца
3
относно начина на заплащане на топлинната енергия, доставяна до топлоснабден имот,
находящ се в ****, без да е оспорила авторството на положения от нейно име подпис върху
документа (л. 26 от делото), с което тя е потвърдила облигационната си обвързаност с ищеца
по договора за продажба на топлинна енергия, в качеството си на собственик на 1/2 идеална
част от него. Не до такъв извод съдът достига обаче, по отношение на останалата част от
исковия период - от 28.10.2021 г. до 31.10.2021 г., тъй като за тази част носител на правото на
собственост върху процесния апартамент вече е било едно трето за спора лице, поради което
за него претенцията на ищеца срещу ответницата Р. А. се явява неоснователна и следва да се
отхвърли само на това основание, тъй като тя не се явява материалноправно легитимирана
да отговаря за нея.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. В случая, неоснователно е възражението на ответника
относно липсата на данни за влизане в сила на Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди. Според решение № 189/11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. на ВКС,
II т. о., съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 4 ЗЕ /приложима за продажба на електрическа
енергия при публично известни общи условия/ предпоставка за влизане в сила на общите
условия е публикуването им най-малко в един централен и един местен всекидневник и
изтичането на 30 дни след първото им публикуване. Аналогична е и разпоредбата на чл. 150,
ал. 2 ЗЕ, съгласно която топлопреносните предприятия задължително публикуват
одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване. Общите условия влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
Действително, съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса
ищецът следва да докаже влизането в сила на представените Общи условия за продажба на
топлинна енергия /л. 39 от делото/, но в горното решение на ВКС се приема, че не
съществува пречка, ако на съда е служебно известно в кои всекидневници са публикувани
Общите условия, те да бъдат посочени в съдебното решение. В случая, приложение намират
Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР,
публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., които са
представени в заверен препис (л. 39 от делото). Договорното правоотношение по продажба
на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносното предприятие и
потребителя (клиента) по силата на закона – арг. чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, вкл. и относно писменото приемане на Общите
условия, в какъвто смисъл е решение № 35/21.02.2014 г. по гр. дело № 3184/2013 г. на ВКС,
III г. о. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя за потребителите (клиентите), които не
са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в
сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия, които се отразяват в допълнителни споразумения. В случая, по делото
нито се твърди, нито се доказва ответницата да е възразила срещу прилаганите от ищеца
общи условия или да е предложила сключването на индивидуално споразумение с него,
поради което и с оглед изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период тя
е била носител на 1/2 идеална част от правото на собственост върху процесния апартамент
№ 71 съдът прави извод, че между нея и ищеца е възникнало договорно правоотношение по
продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на
страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия за
4
отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от
протокол от общо събрание на етажната собственост от 16.09.2002 г., списък към него и
договор от 19.09.2002 г. (л. 27-29 от делото), както и от изводите в констативната част от
заключението по съдебно-техническата експертиза, в рамките на исковия период сградата -
етажна собственост, находяща се на адрес: ***, е била топлоснабдена, като услугата по
извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода е била възложена и извършвана от
третото лице – помагач – ****.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответницата по отношение на
действието на договора между етажната собственост и фирмата за дялово разпределение,
тъй като срокът му е изтекъл. В случая, списъкът към протокола от 16.09.2002 г. е подписан
от голяма част от етажните собственици, включително и от бившия й съпруг ***, като по
делото нито се твърди, нито се доказва решението на общото събрание да е било атакувано
по реда на ПУРНЕС (отм., но действащ към момента на вземане на решението). Ето защо,
съдът намира, че това решение обвързва всички етажни собственици, включително и
ответницата предвид установения по делото факт, че тя е била съсобственик на
самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост през исковия период. В случая,
касае се за сделка – решение на общност от субекти – етажни собственици, което е взето на
проведено общо събрание, осъществено по определен в закона ред и които решения имат
действие по отношение на всички субекти в общността, включително и ответницата. Ето
защо, съдът приема, че договорът за топлинно счетоводство от 19.09.2002 г. е произвел
своето действие. Нещо повече, по делото се установява още, че за процесния период
услугата дялово разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е извършвала
именно от третото лице – помагач - ****, като видно от приетите документи за връчване на
изравнителни сметки и формуляри за отчет, отнасящи се за процесния аб. № ****, страните
са изпълнявали поетите по договора задължения, като потребителите са допускали
представителите на топлинния счетоводител за отчитане до адреса, с което фактически са
потвърдили обвързаността си от договора за топлинно счетоводство от 19.09.2002 г. За
пълнота следва да се отбележи, че съгласно чл. 139б ЗЕ, потребителите в сграда – етажна
собственост са длъжни са изберат лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване
на услугата дялово разпределение, за резултатите, от който избор да уведомят писмено
топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна енергия. В случая, не се твърди
общото събрание на етажната собственост да е избрало друго, различно от посоченото в
договора от 19.09.2002 г. лице, което да извършва дяловото разпределение, нито ищецът да е
уведомен писмено за новия избор. Ищецът е доставял топлинна енергия на адреса, а
потребителите не могат да черпят права от неизпълнението на собственото си задължение.
Неоснователно е възражението на ответницата за приложимост на нормата на чл. 62 от
Закона за защита на потребителите, която е в противоречие със Закона за енергетиката. Това
е така, тъй като за доставката на топлинна енергия до сграда-етажна собственост не е
необходимо подписване на индивидуален писмен договор с доставчика на топлинна енергия,
за да се приеме наличието на валидна облигационна връзка. Като колективна услуга, която
ползва всички собственици на обекти в сгради-етажна собственост, доставката на топлинна
енергия се урежда от специалния закон - ЗЕ, който изключва прилагането на общите
разпоредби на ЗЗД и ЗЗП, и в частност разпоредбата на чл. 62 ЗЗП. Нещо повече, в
настоящия случай не става въпрос и за принудителна доставка, доколкото сградата - етажна
собственост е присъединена към топлопреносната мрежа по искане на етажните
5
собственици, като видно от приетия протокол от общо събрание на етажната собственост от
19.09.2002 г. (л. 27-28 от делото) същите са поискали извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия, поради което извод за принудителното доставяне на
такава в сградата от страна на ищцовото дружество не може да бъде направен. Непоискана е
тази доставка, при която доставчикът предоставя характеризиращата договора престация на
потребител, без той да е изразил съгласие за това. Именно поради това законът постановява,
че непоръчаната от потребителя доставка на централно отопление не поражда за него
задължение за плащане – арг. чл. 62, ал. 2 ЗЗП. Законодателното решение не е в колизия, а е
в унисон с уредбата на отношенията в топлоенергетиката към този момент, защото чл. 133,
ал. 2 ЗЕ (в редакция след измененията ДВ бр. 30/2006 г.) изисква решение на общото
събрание на етажните собственици за присъединяването на сградата към топлопреносната
мрежа, каквото в настоящия случай е налице. Поради това не може да става въпрос за
приложението на § 1 от ДР на ЗЗП - двата закона (ЗЕ и ЗЗП) не си противоречат. В тази
връзка следва да се има предвид и факта, че по делото няма данни да е налице хипотезата на
чл. 153, ал. 2 от ЗЕ за отказ от ползване на топлинна енергия - прекратяване на
топлоснабдяването за отопление на цялата сграда от абонатната станция или от нейното
самостоятелно отклонение, когато две трети от собствениците и титулярите на вещно право
на ползване не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и декларират
писмено това пред топлопреносното предприятие, което е длъжно в срок до 15 дни след
постъпване на заявлението да извърши исканото прекратяване (в този смисъл ТР №
2/25.05.2017 г. по т. д. № 2/2016 г., ОСГК на ВКС).
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, според което количеството постъпила топлинна енергия в
процесната сграда – етажна собственост е измервана чрез определено от ЗЕ средство за
измерване – общ топломер, който е отчитан в края на всеки месец, като технологичните
разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната
станция, и са за сметка на топлофикационното дружество. Изяснява се, че през процесния
период в имота на ответницата са начислявани суми за отопление, битово гореща вода и
сградна инсталация, като детайлно е посочено как се формират те, достигайки се до крайния
извод, че това е ставало съобразно изискванията на действащата нормативна уредба. Така,
сумите за отопление са начислявани по данни от 4 броя радиатора с разпределители с
дистанционен отчет и една щранг – лира, сумите за битово гореща вода са начислявани на
база 140 литра дневно за 2 броя потребители съгласно т. 5.2 от Приложение към чл. 61, ал. 1
на Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, а сумите за топлинна
енергия, отдадена от сградна инсталация, са начислявани на база посоченото в т. 6.1.1. от
Методиката за дялово разпределение към същата Наредба – между абонатите съобразно
пълния отопляем обем на имота – 205 куб. м. и този на етажната собственост – 7 244 куб. м.
От техническа гледна точка фирмата за дялово разпределение също е изготвяла
индивидуалните изравнителни сметки в съответствие с нормативните изисквания, с оглед на
което вещото лице изяснява, че е било отразено реално доставеното количество топлинна
енергия и е извършено изравняване между начислената от ищеца и реално дължимата сума.
При анализ на протоколите и свидетелствата за метрологична проверка, касаещи исковия
период, експертът е достигнал до извод, че общият топломер в абонатната станция е
преминал изискуемите метрологични проверки в съответствие с изискванията на ДАМТН. В
чл. 155, ал. 1 ЗЕ от действащата през процесния период нормативна уредба се предвижда, че
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
6
Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния
период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните
сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период
суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество
енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. При
съобразяване на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки отчетен
период, експертизата е приела, че стойността на реално доставеното до имота на
ответницата количество топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 31.10.2021 г. възлиза
на сумата от 2 102,78 лв., представляваща разлика между прогнозно начислените суми (2
423,02 лв.) и сумите за възстановяване на абоната по изравнителните сметки (320,24 лв.),
като посочената стойност е без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване
на лихви по тях. Ответницата, която носи тежестта, не доказва възраженията си за допуснати
нарушения в отчитането на топлинната енергия, което да е довело до завишаване на сумите
за топлинна енергия. Нещо повече, по делото не се твърди, а и не се доказва тя да се е
възползвала от възможността за отправяне на рекламация (възражения) по отчета на
показанията на уредите, да иска допълнителен отчет на уредите или да е оспорила начина на
разпределение на топлинната енергия в изравнителната сметка в срока по чл. 70, ал. 8 от
горната Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Както се посочи по-горе,
основанието за начисляване на процесните суми за битово гореща вода, а именно: на база
неосигурен достъп от абоната за целия исков период не се оспорва по делото, доколкото
ответницата не твърди и не доказва да е осигурила такъв за извършване на отчета или да е
отправила искане за определяне на друга отчетна дата в случай, че не е могла да присъства
на първата определена такава. Съдът намира, че при наличие на неосигурен достъп, както е
в настоящия случай, по отношение на компонент битово гореща вода приложение следва да
намери чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, като
начисляването на същата следва да се извърши от фирмата за дялово разпределение при
норма за разход на потребление на гореща вода от 140 литра на обитател за едно денонощие.
В случая, този ред за начисляване на сумите за битово гореща вода действително е бил
спазен, но с оглед данните по съдебно-техническата експертиза за целия исков период това е
ставало на база 2 броя обитатели, без по делото да са ангажирани доказателства, че това
действително е било така. В случая, по делото не е представена изходяща от ответницата
декларация за откриване на партида, удостоверяваща броя на обитателите на жилището,
като наред с това не са ангажирани и доказателства, че същото се обитава от повече от едно
лице, различно от нея, за да се приеме, че сумите по компонент битово гореща вода следва
да се начисляват на база двама потребители. Ето защо, няма основание да се приеме, че през
исковия период процесният апартамент № 71 е бил обитаван от повече от едно лице, освен
ответницата А., като презумция в тази насока не следва и с оглед факта, че същата има две
деца, още повече, че в рамките на исковия период те вече са били навършили пълнолетие.
Ето защо, съдът намира, че начисляването на сумите за битово гореща вода е следвало да се
извърши на база 1 брой обитател, а не на база 2 броя такива. Оттук и при съобразяване на
критериите по чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредбата и на база на 1 брой обитател за процесния имот
съдът приема, че стойността на общо фактурираното количество топлинна енергия за
компонент битово гореща вода за целия искови период (м.05.2020 г. – м.10.2021 г.) следва да
възлиза на 695,59 лв., а не на 1 391,18 лв., както е прието от фирмата за дялово
разпределение и както е посочило вещото лице по съдебно-техническата експертиза в
таблица № 5 от заключението си. Към тази стойност следва да се добави и стойността на
фактурираното количество топлинна енергия за компонент отопление и сградна инсталация,
което съгласно данните по същата тази таблица възлиза на 1 031,84 лв. Следователно, след
извършеното от съда преизчисляване на сумите за компонент битово гореща вода (на база 1
брой обитатели) за целия исков период, изчислен по реда на чл. 162 ГПК, общият размер на
прогнозно фактурираното количество топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.10.2021 г.
7
се равнява на сумата от 1 727,43 лв. (695,59 лв. + 1 031,84 лв.). От тази сума следва да се
извади сумата за получаване от абоната по изравнителните сметки, която съгласно данните
по таблица № 4 от заключението се равнява на 320,24 лв., при което главното задължение за
цена на топлинна енергия, отнасящо се за целия исков период възлиза в размер на 1 407,19
лв. (1 727,43 лв. - 320,24 лв.), като по делото не се доказва тази сума да е била заплатена от
ответницата.
Тук следва да се отбележи, че пораждането на задължението за цената на потребената
топлинна енергия не е обусловено нито от изпращане и получаване от абоната на отделните
месечни фактури, нито от отправянето до него на изрична покана за това.
При този извод на съда следва да се даде отговор на въпроса каква част от посочената
по-горе сума ответницата Р. А. дължи да заплати, като в тази връзка бъде разгледано
своевременно релевираното от нея възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г., ОСГТК
на ВКС, вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни
дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага 3-годишната давност. Предявяването на
иска спира течението на давността, като в случая заявлението по чл. 410 ГПК е подадено в
съда на 06.10.2023 г., поради което извън погасителната давност са всички вземания, чиято
изискуемост след и на 06.10.2020 г. - арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. От страна на ищеца се
претендират вземания за периода от 01.05.2020 г. до 31.10.2021 г., като съгласно чл. 33, ал. 1
от приложимите към релевантния период общи условия на ищеца – тези от 27.06.2016 г., в
сила от 11.08.2016 г., месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 са
платими в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят. Следователно,
действително е налице изтекла погасителна давност по отношение на вземанията за периода
от 01.05.2020 г. до 31.07.2020 г., тъй като най-късното месечно задължение – това за м. юли
2020 г. е станало изискуемо на 15.09.2020 г., т. е. преди 06.10.2020 г., поради което то, както
и предхождащите го такива, включени в рамките на исковия период, са обхванати от изтекла
погасителна давност. Изчислен по реда на чл. 162 ГПК, с оглед данните от таблицата на
страница № 6 от заключението, размерът на задължението за цена на топлинна енергия за
периода от 01.05.2020 г. до 31.07.2020 г., който съдът прие, че е обхванат от изтекла
погасителна давност, възлиза на 151,70 лв., която сума следва да се приспадне от посочената
по-горе такава от 1 407,19 лв., при което стойността на задължението за цена на топлинна
енергия за периода от 01.08.2020 г. до 31.10.2021 г. възлиза на 1 255,79 лв. С оглед извода, до
който съдът достигна, относно периода, за който следва да бъде ангажирана отговорността
на ответницата, а именно: до 27.10.2021 г. включително, с оглед това, че считано от
28.10.2021 г. собствеността върху процесния апартамент е преминала върху едно трето за
спора лице, то следва да се приеме, че Р. А. се явява задължена за вземането за цена на
потребена топлинна енергия за периода от 01.08.2020 г. до 27.10.2021 г., която също
изчислена по реда на чл. 162 ГПК, с оглед данните от таблиците по съдебно-техническата
експертиза, отразяващи фактурираното количество топлинна енергия за процесния период и
средномесечното изравнение след края на отчетния такъв, възлиза на 1 251,32 лв. При
съобразяване на дълга на ответницата – 1/2, то тя се явява задължена за сумата от 625,66 лв.,
отнасяща се за периода от 01.08.2020 г. до 27.10.2021 г., до който размер предявеният главен
иск за цена на топлинна енергия е основателен и следва да бъде уважен, като се отхвърли за
разликата до пълния предявен размер от 1 751,38 лв., или за размера от 1 125,72 лв., и за
периода от 01.05.2020 г. до 31.07.2020 г. и за периода от 28.10.2021 г. до 31.10.2021 г.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято стойност
за периода от 01.08.2020 г. до 31.10.2021 г. не се спори, че се равнява на посочения от ищеца
размер от 34,78 лв., която не се твърди и не се доказва да е била заплатена от ответницата.
8
Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност следва да се отбележи, че с оглед
периода, за който се претендира, то не е обхванато от изтекла погасителна давност.
Изчислявайки го по реда на чл. 162 ГПК, с оглед данните в представеното извлечение,
отнасящо се за аб. № ****, за периода от 01.08.2020 г. до 27.10.2021 г. размерът на това
задължение възлиза на 32,76 лв. Отново при съобразяване на дълга на ответницата – 1/2, тя
се явява задължена за сумата от 16,38 лв., до който размер предявеният главен иск за цена на
услуга за дялово разпределение е основателен и следва да се уважи, като се отхвърли за
разликата до пълния предявен размер от 34,78 лв., или за размера от 18,40 лв., и за периода
от 28.10.2021 г. до 31.10.2021 г.
Като законна последица от предявяване на исковете, всяка една от посочените по-горе
суми за главница следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 06.10.2023 г. до окончателното им заплащане.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на следните предпоставки: главен дълг; изпадане на ответницата в забава и
размера на обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 11.08.2016 г.,
относими към релевантния период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за
който се отнасят. Ето защо, за вземанията за цена на топлинна енергия за периода от
01.08.2020 г. до 27.10.2021 г., за които съдът прие, че ответницата следва да отговаря, не е
необходимо отправянето на покана или предприемането на други действия от страна на
ищеца /така решение № 4273 от 16.07.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 11883/2019 г./. По
изложените съображения, определена по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен
онлайн калкулатор, съдът счита, че размерът на лихвата за забава върху задължението за
цена на топлинна енергия в общ размер на 1 251,32 лв., попадащи в обхвата на общите
условия от 2016 г., се равнява на сумата от 276,85 лв., начислена за претендирания период от
15.09.2021 г. до 27.09.2023 г. Отново при съобразяване на дълга на ответницата – 1/2, Р. А. се
явява задължена за сумата от 138,42 лв., до който размер предявеният акцесорен иск за
мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия е основателен и следва да
се уважи, като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 360,62 лв., или за
размера от 222,20 лв.
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение
от дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.10.2023 г. и касаеща
процесния период, поради което в тази част акцесорната претенция за лихва за забава,
начислена за периода от 16.10.2020 г. до 27.09.2023 г., се явява неоснователна и следва да се
отхвърли изцяло.
По отговорността за разноските:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на спора
– частична основателност на предявените искове, право на разноски има всяка от страните,
съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
заявителя – ищец се следват направените разноски в производството по ч. гр. дело №
55536/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, както и в исковото производство, съразмерно с
9
уважената част от исковете, които съответно възлизат на 33,72 лв. – платена държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение, както и на 318,09 лв. - платена държавна такса, депозит
за особен представител на ответницата, депозит за СТЕ и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът определи в минимален размер юрисконсултското възнаграждение на заявителя - ищец
в двете съдебни производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр.
чл. 37 от Закон за правната помощ и съответно чл. 26 от Наредбата за заплащането на
правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното
производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение
на юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като съобрази вида и обема
на извършената дейност от процесуалния му представител, както и липсата на фактическа и
правна сложност на делото. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответницата не следва
да се присъждат разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, тъй като тя не
претендира и не доказва извършването на такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т****, ЕИК ****** със седалище
и адрес на управление: ***** срещу Р. П. А., ЕГН ********** и адрес: *****, установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Р. П. А. дължи на „Т**** сумата от 625,66 лв.,
представляваща цена на топлинна енергия по отношение на топлоснабден имот, находящ се
на адрес: *****, за периода от 01.08.2020 г. до 27.10.2021 г.; сумата от 16,38 лв.,
представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2020 г. до
27.10.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 06.10.2023 г. до окончателното им заплащане, както и сумата
от 138,42 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна
енергия за периода от 15.09.2021 г. до 27.09.2023 г., за които суми по ч. гр. дело №
55536/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 18.10.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна енергия за разликата над
уважения размер от 625,66 лв. до пълния предявен размер от 1 751,38 лв., или за размера от
1 125,72 лв., и за периода от 01.05.2020 г. до 31.07.2020 г. и за периода от 28.10.2021 г. до
31.10.2021 г.; иска за цена на услуга за дялово разпределение за разликата над уважения
размер от 16,38 лв. до пълния предявен размер от 34,78 лв., или за размера от 18,40 лв., и за
периода от 28.10.2021 г. до 31.10.2021 г.; иска за мораторна лихва върху главницата за цена
на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 138,42 лв. до пълния предявен
размер от 360,62 лв., или за размера от 222,20 лв., както и иска за мораторна лихва върху
главницата за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 8,27 лв. за периода от
16.10.2020 г. до 27.09.2023 г.
ОСЪЖДА Р. П. А., ЕГН ********** и адрес: ***** да заплати на „Т****, ЕИК ******
със седалище и адрес на управление: *****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 33,72
лв., представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 55536/2023 г. по описа на
СРС, 79 състав, както и сумата от 318,09 лв., представляваща разноски в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца **** – ****.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
10
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11