№ 990
гр. Сливен, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20222230103679 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 7 и сл. ЗЗДН.
Образувано е по молба на И. А. В. против лицето, с което се намира във
фактическо съпружеско съжителство и от което има дете М. Д. С., с която се
иска издаване на заповед за защита от домашно насилие за твърдени актове
на домашно насилие, извършени на 22.08.2022 г. и 23.08.2022 г., от ответника
спрямо молителката, в присъствие на детето, изразили се в упражняване на
емоционално и психическо насилие спрямо молителката, съответно на
22.08.2022 г. чрез заплахи, че ще я убие и ще се самоубие, отправени в
разговор по телефона и обиди „боклук, курва, проста путка“, отправени лично
към молителката в гр. Сливен, а на 23.08.2022 г. отново със заплахи, че ще я
убие и ще се самоубие, отправени лично към молителката в гр. Сливен, пред
дома на сестра й на *********. Моли да й бъде издадена заповед за защита, с
която да бъде задължен ответникът да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо молителката, да му се забрани да приближава
молителката на разстояние по - малко от 50 м., както и жилището й,
жилището на сестрата на молителката, детската градина на детето, магазините
Дидон и Елит в кв. Речица и мола в гр. Сливен, а местоживеенето на детето да
се определи при майката на адреса в гр. Сливен за срок от осемнадесет
месеца.
1
На 24.08.2022 г. е издадена Заповед за незабавна защита № 23 по делото,
с която са наложени кумулативно мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 ЗЗДН,
като ответникът е задължен да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо молителката, забранено му е да приближава молителката и
детето на разстояние по - малко от 50 м., както и жилището й, жилището на
сестрата на молителката, детската градина на детето, магазините Дидон и
Елит в кв. Речица и Мола в гр. Сливен, а местоживеенето на детето е
определено временно при майката на адреса в гр. Сливен.
Ответникът е депозирал писмено становище по молбата, с което
оспорва извършването на описаните актове на домашно насилие. Описва, че
на 22.08.2022 г., прибирайки се вкъщи е установил, че молителката е
заминала някъде с детето, поради което действително й се е обадил по
телефона, за да разбере къде се намират и нормално от притеснение за детето
си е повишил тон. От включения на високоговорител телефон на майката,
ответникът твърди, че е чул детето да казва, че иска да се прибере в дома си в
Поморие. Излага, че молителката се опитва да клевети ответника.
В първото по делото съдебно заседание, проведено на 07.10.2022 г.
съдът е спрял производството по взаимно съгласие на страните, като е
отменил издадената заповед за незабавна защита в частта й, с която е
забранено на ответника да приближава детето на разстояние по - малко от 50
м., както и жилището, находящо се в *********.
В съдебно заседание след възобновяване на производството по делото,
молителката лично, както и чрез своя пълномощник - адвокат, поддържа
депозираната молба. Ответникът, лично и чрез своя пълномощник - адвокат,
оспорва молбата с твърдения, че не е извършил описаните в молбата актове
на насилие, а единствено е повишил тон и се е изнервил като е видял детето
си в полицията, където не му е мястото.
Съдът, след като изслуша становищата на страните и след преценка
на събраните в хода на производството доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявена е претенция с правна квалификация чл. 4 ЗЗДН.
Молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения преклузивен едномесечен срок, от легитимирано лице,
2
визирано в чл. 8, т. 1 ЗЗДН - пострадало от домашно насилие лице, извършено
от фактически съжител и от което има дете - чл. 3, т. 2 и т. 3 ЗЗДН. Към
молбата е приложена и декларация от молителката по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
Разгледана по същество молбата се явява основателна.
Чл. 2 ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на физическо,
психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личната
свобода и на личния живот, извършено от и спрямо опредЕ. категория лица, в
която попадат ответникът и молителката и малолетните деца. Чл. 2, ал. 2 от
закона постановява, че психическо и емоционално насилие върху дете се
смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие. От
дефиницията, дадена в чл. 2 от закона, а и от разпоредбата на чл. 10, ал. 1
ЗЗДН, следва, че идеята на закона е не да се изследва поведението на
ответника общо и абстрактно, а конкретният твърдян акт на домашно
насилие, индивидуализиран по време, място, начин и проявна форма.
Съобразно него се преценява основателността на молбата, относимостта на
доказателствата и адекватната мярка за защита.
Безспорно е между страните по делото, че молителката и ответникът са
били във фактическо съпружеско съжителство до 22.08.2022 г., като от
връзката си имат родено едно малолетно дете - М. М. Д., ЕГН: **********.
Служебно известно на съда е обстоятелството, че по искова молба на И.
В. срещу М. Д. по чл. 127, ал. 2 СК е образувано гр. д. № 3680/2022 г. по описа
на СлРС, по което е насрочено второ о. с. з. на 21.12.2022 г. С Определение №
3178 от 30.11.2022 г. по гр. д. № 3680/2022 г. по описа на СлРС са определени
привременни мерки по делото като местоживеенето на детето е определено
при майката.
От приложената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, се
установява, че на 22.08.2022 г. и 23.08.2022 г., ответникът е осъществил
актове на домашно насилие спрямо молителката, в присъствие на детето,
изразили се в упражняване на емоционално и психическо насилие спрямо
молителката, съответно на 22.08.2022 г. чрез заплахи, че ще я убие и ще се
самоубие, отправени в разговор по телефона и обиди „боклук, курва, проста
путка“, отправени лично към молителката в гр. Сливен, а на 23.08.2022 г.
отново със заплахи, че ще я убие и ще се самоубие, отправени лично към
3
молителката в гр. Сливен, пред дома на сестра й на *********.
Съдът намира, че твърдените актове на домашно насилие спрямо
молителката, в присъствие на детето, е доказан посредством подадената от
молителката декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН като доказателствено
средство в процеса е предвидена декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. С оглед
специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН, е
предоставен улеснен за молителя ред да представи декларация по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН, на която е придадено доказателствено значение и в случай на липса на
други доказателства съдът да издаде заповед за защита от домашно насилие
само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа
конкретно и ясно описание относно датата, мястото, времето и конкретните
действия, с които е извършено насилието по смисъла на чл. 2 ЗЗДН.
В този случай, в доказателствена тежест на ответника, при направеното
оспорване, че е извършил твърдените актове на домашно насилие, е да
проведе успешно насрещно доказване, което да обори изложените в
декларацията твърдения и да разколебае придадената й от закона
доказателствена сила.
Съдът намира, че подобно успешно насрещно доказване не бе
проведено от ответника.
В процесния случай, освен декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която
може да служи като единствено основание за издаване на заповед за защита,
твърденията на молителката за осъществените актове на домашно насилие от
ответника спрямо нея на 22.08.2022 г. и 23.08.2022 г. се подкрепят в пълна
степен и от показанията на разпитаните свидетели - полицейски служители
М. Г. и Т. С., чиито показания съдът кредитира изцяло като последователни и
логични, обективни и непротиворечиви. От тях се установява, че на
22.08.2022 г. ответникът е бил задържан за 24 часа поради отказ да представи
документ за самоличност. Същият е бил превъзбуден, говорел е на висок тон.
Свид. С. описва, че молителката е споделила, че с ответника често се карат,
същата се е страхувала от него. Ответникът намеквал, че ще вземе детето, че
молителката е лека жена. Ответникът бил агресивен, не спирал да крещи,
полицейските служители му казали, че плаши детето си, но въпреки това той
не спрял.
4
Изложените в молбата и декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН актове на
домашно насилие се подкрепят изцяло и от показанията на свид. В. С. - сестра
на молителката и очевидец на инцидентите на 22 и 23.08.2022 г. и Е. Н. -
очевидец на инцидента на 23.08.2022 г.
Съдът подходи критично към показанията на двете свидетелки като
отчете близката им родствена и приятелска връзка с молителката. Въпреки
това ги кредитира изцяло, като ги прецени като последователни и логични,
кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства.
От показанията на двете свидетелки се установява, че след
освобождаването си от РУ МВР - Сливен, около 10.00 ч. на 23.08.2022 г.
ответникът е посетил дома на свидетелката С. в гр. Сливен, за да види детето
си. По време на възникналия скандал между него и молителката, ответникът я
е заплашил, че ще я убие и ще се самоубие, че няма какво да губи.
Извършените актове на домашно насилие се потвърждават и от
събраните по делото писмени доказателства.
В изготвения по делото социален доклад от ДСП - Поморие, социалният
работник е отразил след личен разговор с бащата, че същият е разбрал, че
молителката и детето са заминали за гр. Сливен, след като са обсъждали
предварително да не пътуват. Ответникът сам е разказал, че се е обадил на
молителката по телефона, отправил й е обидни думи, на които тя е отвърнала,
а детето се е разплакало. След пристигането си в гр. Сливен, ответникът е
разбрал, че молителката и детето са в РУ МВР - Сливен, където след размяна
на словесни обиди е бил задържан за 24 часа от полицейските служители.
От социалния доклад от ДСП - Сливен се установява още, че в разговор
със социалния работник детето М. е споделило, че се е уплашило, когато
родителите й са се карали, но към момента се чувства добре. Самата
молителка е споделила, че ответникът никога не е упражнявал над нея или
детето физическо насилие.
От представената от РУ МВР - Сливен преписка се установява, че на
22.08.2022 г. ответникът действително е бил задържан от полицейските
служители за срок от 24 часа.
Следва да се отбележи, че в дадените по делото обяснения ответникът
признава, че е бил афектиран и изнервен. Възприел е напускането от
5
молителката на семейния им дом в гр. Поморие с детето като бягство, поради
което действително са се скарали по телефона, което било възприето от
детето, поради пуснатия високоговорител на телефона. Ответникът признава,
че е бил изнервен от гледката на малката си дъщеря в полицията, където не е
мястото й, поради което е повишил тон и е обидил майката на детето с
думите, че е „много тъпа“ да доведе дъщеря им в полицията.
Въпреки, че настоящият съдебен състав намира за житейски оправдана
повишената емоционалност на ответника по време на инцидента,
напрежението му като родител да възприеме детето си в непривична и
неподходяща обстановка, приложимият Закон за защита от домашното
насилие не предвижда изрични случаи, при които извършен акт на домашно
насилие, вкл. единствено емоционално и психическо под форма на обиди и
заплахи да може да бъде оправдано поради афект или поради това, че е било
провокирано от действие на жертвата.
Ето защо в случая, макар и подбудите на ответника за упражняване на
актове на емоционално и психическо насилие чрез заплахи да могат да бъдат
житейски оправдани, то по силата на закона предвид установеността на
извършването им, следва да бъдат наложени подходящи мерки за защита на
молителката.
Съдът намира, че следва да наложи на ответника мярката по чл. 5, ал. 1,
т. 1 ЗЗДН, с която да бъде задължен да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо молителката.
Съдът намира, че е подходяща мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН, а
именно да се забрани на ответника да доближава молителката на разстояние
по-малко от 50 м., както и жилището на сестра й на адрес *********,
магазините ДИДОН и ЕЛИТ в гр. Сливен, кв. Речица и магазин МОЛ в
центъра на гр. Сливен. Не е подходящо да се забрани на ответника да
доближава жилището, което обитават молителката и детето, както и детската
градина на детето, предвид необходимостта ответникът да посещава тези
места, за да взема/връща детето по време на осъществяване на режима на
лични отношения на детето с този родител, на когото няма да бъдат
предоставени родителските права. Мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН следва
да бъде наложена за срок от дванадесет месеца, тъй като този срок съдът
намира за достатъчен за постигане целта на закона, а именно както
6
молителката, така и ответникът да възстановят емоционалната си стабилност.
Съдът намира, че е отпаднала необходимостта от определяне на
местоживеенето на детето при неговата майка на адреса в гр. Сливен, където
се установи по делото, че молителката и детето живеят в момента, тъй като
местоживеенето на детето е уредено с постановени привременни мерки по гр.
д. № 3680/2022 г. по описа на СлРС.
Съдът намира, че няма процесуална възможност да наложи на
ответника мярката за защита по чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН, а именно да го задължи
да посещава специализирани програми, тъй като на съда не е служебно
известно на територията на общ. Поморие да има разработена подобна
специализирана програма.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН на извършителя следва да бъде наложена и
глоба в размер от 200,00 лв. до 1000,00 лв. Съдът намира, че предвид
установените по делото обстоятелства, че ответникът никога не е упражнявал
физическо насилие спрямо молителката или детето, както и че по време на
действие на издадената по делото заповед за незабавна защита същият я е
спазвал стриктно, в настоящия случай глобата следва да бъде опредЕ. в
минималния размер от 200,00 лева.
На основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН, с оглед уважаване на молбата, следва
да бъде издадена Заповед за защита, в която извършителят да се предупреди
за последиците от неизпълнението й по чл. 21, ал. 3 ЗЗДН.
На основание чл. 16, ал. 3 ЗЗДН, преписи от решението и от заповедта
следва да се връчат на страните, на РУ МВР - Сливен, на РУ МВР - Поморие,
както и на ДСП - Сливен и ДСП - Поморие.
На основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, във връзка с чл. 16 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати държавна такса за производството по делото
в размер на 25,00 лева по сметка на РС - Сливен /т. 22 ТР № 6/2012 г. от
06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС на РБ/.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
следва да заплати на молителката направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лева.
Така мотивиран, съдът
7
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че М. Д. С., ЕГН: **********, с
адрес *********, е осъществил 22.08.2022 г. и 23.08.2022 г. актове на
домашно насилие спрямо молителката И. А. В., ЕГН: **********, в
присъствие на детето М. М. Д., ЕГН: **********, двете с адрес *********,
изразили се в упражняване на емоционално и психическо насилие спрямо
молителката на 23.08.2022 г. чрез заплахи, че ще я убие и ще се самоубие,
отправени лично към молителката в гр. Сливен, пред дома на сестра й на
*********.
НАЛАГА на М. Д. С., ЕГН: **********, с адрес ********* следните
мерки за защита от домашното насилие:
ЗАДЪЛЖАВА извършителя М. Д. С., ЕГН: ********** да се въздържа
от извършване на домашно насилие спрямо И. А. В., ЕГН: **********.
ЗАБРАНЯВА на М. Д. С., ЕГН: ********** ДА ПРИБЛИЖАВА
молителката И. А. В. ЕГН: ********** на разстояние по-малко от 50 м.
/петдесет метра/, както и жилището на сестра й на адрес *********,
магазините ДИДОН и ЕЛИТ в гр. Сливен, кв. Речица и магазин МОЛ в
центъра на гр. Сливен, за срок от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, считано от
датата на постановяване на решението.
НАЛАГА, на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, на М. Д. С., ЕГН:
**********, с адрес ********* ГЛОБА в размер на 200,00 лв. /двеста лева/,
платима по сметка на РС - Сливен.
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за защита на И. А. В., ЕГН: ********** с
цитираните по-горе мерки, която подлежи на незабавно изпълнение.
ПРЕДУПРЕЖДАВА, на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН извършителя М.
Д. С., ЕГН: **********, с адрес *********, че при неизпълнение на
съдебната заповед, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа
нарушителя и незабавно уведомява органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН М. Д. С., ЕГН: **********,
с адрес ********* да заплати по сметка на Районен съд - Сливен сумата от
25,00 лв. /двадесет и пет лева/ - държавна такса за производството по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. Д. С., ЕГН: **********, с
8
адрес ********* ДА ЗАПЛАТИ на И. А. В., ЕГН: **********, с адрес
*********, сумата от 500,00 лв. /петстотин лева/, представляваща направени
от молителката разноски за адвокатско възнаграждение.
ПРЕПИС от решението и от заповедта за защита да се връчат на
страните, на РУ МВР - Сливен, на РУ МВР - Поморие, на ДСП - Сливен и
ДСП - Поморие за сведение. При необходимост връчването на заповедта на
причинителя на домашното насилие да стане със съдействието на
полицейските органи или кмета.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд, в
7-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
9