Определение по дело №1791/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 2452
Дата: 13 декември 2019 г.
Съдия: Мариана Георгиева Карастанчева
Дело: 20192100501791
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

                              О  П  Р  Е   Д  Е  Л  Е   Н  И Е  № 2452     

                                    

 

 

                                   град Бургас , 13.12. 2019 година     

 

 

Бургаският      окръжен     съд ,     гражданска колегия    ,

в   закрито      заседание  

на ............13.12 …..през

две хиляди и  деветнадесета    година ,             в състав :

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева 

                             ЧЛЕНОВЕ  :Пламена Върбанова        

                                                  мл.с. Марина Мавродиева                                                 

                                                                                              

при  секретаря …………….      като   разгледа  докладваното

от.съдията  М.Карастанчева.в.гр.д. №  1791     по описа  за

                    2019 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :

         

 

                                               Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано  по повод на въззивната жалба  на  процесуалния  представител особения представител на Ж.Н.Г. -  ответник по гр.д. №288/2019 г. по описа на Айтоския районен съд против решение № 209/11.10.2019 г. постановено по същото дело ,с което  е прието за установено  съществуването на вземането на  „БНП Париба Парсънъл Файненс С.А.“-клон България ,със седалище – гр. София    против Ж.Н.  Г.  от гр. Айтос  сумата от 1017,91 лв. –главница ;194,71 лв. – възнаградителна лихва от 01.01.2018 г. до 11.06.2018 г. ;мораторна лихва от 51,95 лв. от 11.06.2018 г. до 11.12.2018 г.,ведно със законната лихва върху главницата ,считано от 28.12.2018 г. –по договор за револвиращ потребителски кредит ,за която сума  е издадена заповед за изпълнение № 621/31.12.2018 г. по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1130/2018 г. на Айтоския съд ,като въззивницата – ответник е осъдена да заплати на ищеца и 600 лв. –разноски по делото в заповедното и исковото производство . .

                                                 Въззивникът     изразяват недоволство от решението , като счита същото за неправилно и  необосновано .

                                            Сочи се   на първо място ,че  съдът не се е произнесъл по възражението на ответника за нищожност на издадената заповед за изпълнение ,в която не е посочено  конкретното основание ,от което произтича задължението /не е индивидуализиран и сочения в заповедта и в заявлението договор за револвиращ потребителски кредит

                                      Не е обсъдено и  възражението за недопустимост на иска предвид  ,че не е налице идентитет както по отношение на сумите ,за които е издадена заповедта ,така със сумите по исковата молба  и по отношение на основанието ,за което се претендират .

                                      Оспорва се  констатацията на районния съд ,че ответницата е сключила  валиден договор за револвиращ потребителски кредит  под формата на кредитна карта ,като се твърди ,че такъв договор ответницата не е сключвала .В тази връзка подробно се анализират клаузите по договора ,за да се обоснове  твърдението,че със сключване на представения по делото договор не е сключен твърдяния от ищеца договор за револвиращ  потребителски кредит  и издаване на кредитна карта –

                                      Не са обсъдени и направените възражения за нищожност на клаузи по договора  като неразноправни .Подчертава се още веднъж ,че поради  едностранния характер на посочените клаузи  от договора и неконкретизирани условия ,при които евентуално следва да бъде отпуснат кредита ,усвоен и върнат,кредитополучателят е бил поставен в неизгодна позиция ,като освен всичко останало той не е бил в състояние да влияе на едностранно определените от кредитора условия .Затова всички посочени от въззивника клаузи   се считат за неразноправки  и като такива са нищожни по смисъла на ЗЗП.Подробно се изтъват съображения в тази връзка ,като се цитират конкретни договорни клаузи .Подчертава се ,че не е било установено по делото ответницата да е приемала и подписвала цитираното в договора приложение 1 към него ,поради което следва да се счита ,ч тя не е била задължена по него .Въпреки оспорванията не е било установено кредитната карта да е редовно доставена и получена от ответницата .Не се е доказало и към ответницата да е било отправено уведомление за предсрочната изискуемост на сумите ,като приложената по делото покана не е достигнала до нея .Подчертава се ,че  поканата носи дата  15.06.2018 г. , а приложената товарителница е от предходната година – 15.11.2017 г. и не е  възможно с нея да е била връчена поканата .

                                      Твърди се и че са допуснати процесуални нарушения от съда ,който е следвало да изключи от доказателствения материал  копията от приложените документи ,за които на осн.чл. 183 от ГПК е било отправено искане да бъдат представени в оригинал.

                                      Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което претенциите да бъдат  отхвърлени . 

                                      Въззивната жалба  е допустима,подадена от процесуално легитимирано лице  против подлежащ на обжалване акт .              

                                                Въззимаемият ответник в  писмения си  отговор по чл. 263 от ГПК чрез процесуалния   си представител оспорва въззивната жалба .Подчертава се ,че в процесния случай процесният договор ,сключен с ответницата  отговаря на изискванията за форма и съдържание ,предвидени в чл. 4 от ЗЗП.Затова първоинстанционният съд е достигнал до правилния извод ,че исковата претенция е доказана  предвид представените писмени доказателства .

                                               Моли се за потвърждаване на решението .

                                               Съдът  ,като взе предвид ,че на ответницата по делото е назначен особен представител  по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК ,счита ,че  ищецът-въззиваем следва да бъде задължен да внесе по сметка на БОС сумата от 300 лв. – възнаграждение за особения представител.

С оглед на горното и на осн. чл.267 от ГПК Бургаският окръжен съд

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л     И :

 

 

ВНАСЯ  делото в открито съдебно заседание и го насрочва за 15.01.2020 г. от 10,10 часа ,за която дата да се призоват страните .

УКАЗВА на въззиваемия -ищецБНП Париба Парсънъл Файненс С.А.“-клон България ,със седалище – гр. София да внесе по сметка на Бургаския окръжен съд сумата от 300 /триста /лева-възнаграждение за назначения по делото особен представител на ответницата

ПРЕПИС от настоящата определение да се връчи на страните .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  не подлежи на обжалване .

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                                ЧЛЕНОВЕ :1.

 

 

                                                                                        2.