РЕШЕНИЕ
№ 211
гр. Бургас, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на втори ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20222000500363 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№
8100/10.06.22г. на БОС от Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Македония“
№ 3, представлявана от Председателя на УС, чрез ю.к.Е.П., с адрес за
призоваване и съобщения: гр.Бургас, ул. „Цариградска“ № 30, Областно
Пътно управление Бургас, против решение № 479 от 19.05.22г. по гр.д.№
1449/2021г. на БОС, в частта, с която са уважени предявените от Д. А. Х., с
ЕГН: ********** и В. Х. Х., с ЕГН: ********** – малолетен, действащ чрез
своята майка и законен представител Д. А. Х., двамата с пост. адрес: гр. А.,
ул. „Г. К.“ № **, искове против въззивника с правно основание чл.49 ЗЗД, вр.
с чл.45 ЗЗД и чл.52 с.з. за присъждане на обезщетения за неимуществени
вреди – претърпени болки и страдания от смъртта на Х. В. Х., настъпила
вследствие от ПТП, осъществено на 01.09.2015г. на път “Югозападен обход”
за автомагистрала “Тракия”, км. 7+300 до кръстовището за гр.Карнобат,
представляващ част от републиканската пътна мрежа, за чието управление и
поддръжка отговаря въззивникът, за размера от 14 000лв. за Д. Х. и 49 000лв.
за В. Х., ведно със законната лихва върху главниците , считано от
10.09.2017г. до окончателното изплащане на задължението, както и
разноските по делото, съобразно уважените части от исковете. Заявява, че
решението не е правилно. Излага аргументи, позовава се на необоснованост
на възприетите от съда изводи и непълно изясняване на спора от фактическа
страна. На изложените основания моли за отмяна на посоченото решение на
1
БОС и отхвърляне изцяло на предявените искове. Евентуално моли за
намаляване на присъдените обезщетения. Претендира разноски. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната
страна.
Въззиваемите по тази жалба Д. А. Х. и В. Х. Х., малолетен, действащ
чрез своята майка и законен представител Д. А. Х., оспорват въззивната
жалба, чрез адв. И.А., в депозирания по реда на чл.263 ГПК отговор. Излагат
подробни аргументи за потвърждаване на решението в тази част.
По делото е депозирана и втора въззивна жалба вх.№
10263/18.07.2022г. на БОС от Д. А. Х. и В. Х. Х., малолетен, действащ чрез
своята майка и законен представител Д. А. Х., двамата чрез адв.И.А., против
решение № 479 от 19.05.22г. по гр.д.№ 1449/2021г. на БОС, в частта, с
която са отхвърлени исковете им против Агенция „Пътна инфраструктура“,
гр.София. Считат го в тази част за неправилно. Излагат подробни аргументи
за отмяната му и постановяване на ново, в смисъла на въззивната им жалба.
Молят за присъждане на разноски за двете инстанции.
Конституираното в хода на производството трето лице-помагач на
въззивника – „ПСТ Груп“ ЕАД, ЕИК: ********* не изразява становище по
възивните жалби, а с определение № 435/11.10.2022г. по настоящото в.гр.д.№
363/2022г. по описа на Апелативен съд – Бургас, производството по делото
против „Пътстрой Бургас“ ЕООД е прекратено и определението не е
обжалвано.
Жалбите са подадени в срока по чл.259 ГПК от легитимирани лица и
са допустими.
Предявените искове пред БОС са с правно основание чл.49 ЗЗД, вр. с
чл.45 ЗЗД и чл.52 с.з.
Производството по делото е образувано по искова молба от Д. А. Х. и
В. Х. Х., малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител Д. А.
Х., двамата чрез адв.И.А., против Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София,
към МРРБ с предявени частични осъдителни искове в размер на по 124 000лв.
всеки – горница над предявени и изцяло уважени частични искове в размер на
по 26 000лв. всеки, от искове с общ размер 150 000лв. за всеки,
представляващи обезщетения за неимуществени вреди, претърпени в резултат
от смъртта на наследодателя им Х. В. Х., починал при ПТП на път
„Югозападен обход“ за АМ Тракия, километър 7+300 до кръстовището за
гр.Карнобат, ведно с лихвите за забава върху главницата и разноски по
делото. Твърдят, че с решение № 751/28.01.2020г. по гр.д.№ 6804/2018г. по
описа на СГС, А„ПИ“ – гр.София е осъдена да им заплати обезщетения на
същото правно основание – за претърпени неимуществени вреди, настъпили в
резултат от неизпълнение на нормативно вменени задължения на Агенцията
за поддръжка на пътната инфраструктура. При така описаното претендират
остатъка от сумите до пълния им размер от 150 000лв., ведно с лихва за забава
и разноски по делото. Ангажират доказателства.
Първоначално делото е образувано пред СГС под № 9585/2020г. по
описа на същия съд, прекратено с определение от 19.07.2021г. и изпратено по
въведен отвод за местна неподсъдност на БОС, където е образувано под №
1449/2021г. на БОС.
2
С депозирания отговор против исковата молба въззивната Агенция е
оспорила исковете. Оспорва механизма на ПТП, станало причина за
инцидента и твърди съпричиняване от страна на починалото лице в по-голям
размер от възприетия от СГС размер от 50%. Също така оспорва обема на
претърпените неимуществени вреди, като заявява, че Д. А.Х. е преодоляла
психическата травма, омъжила се е втори път и има две деца. На горното
основание моли за присъждане на обезщетения в по-нисък размер. Също
ангажира доказателства. Въвежда и аргументи за изтекла погасителна давност
за търсената съдебна защита, които не основателни, при зачитане на
пощенското клеймо по исковата молба и освен това не се поддържат пред
настоящата инстанция.
Преди да се произнесе по съществото на спора, настоящият състав
приема, че следва да се обсъдят въведените във въззивната жалба на
въззивниците-ищци оплаквания относно зачитане на правните последици от
влезлите в сила съдебни решения, постановени по първоначално заведените
от тях частични искове на същото основание, против същия ответник, както и
оплакванията на въззивника-ответник относно допуснати от
първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения във връзка с
понасяне на тежестта на доказване на определени факти и вътрешни
протИ.речия в постановеното и обжалвано решение.
По този повод съобрази разпоредбата на чл.298 ГПК: „Решението
влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото
основание“, както и задължителните разяснения по т.2 на ТР № 3/2016г. от
22.04.2019г. по т.д.№ 3/2016г. на ОСГТК и по-конкретно – за зачитане на
силата на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното
право при образуван последващ исков процес за горницата до пълния размер
на вземане, над размера на уважения в друг процес частичен иск за същото
вземане. Видно от мотивната част на цитираното тълкувателно решение, по
отношение на индивидуализиращите факти на основанието на иска, а
именно– правопораждащите, правопогасяващите и правоизключващите
факти, се простира сила на пресъдено нещо между страните по делото,
доколкото те представляват основанието на иска.
Както в цитираното тълкувателно решение, така и в трайно
установената след неговото публикуване практика на върховната инстанция -
Определение № 60243 от 22.06.2021г. на ВКС по ч.т.д.№ 918/2021г. І т.о., ТК,
се приема, че обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат и
правното разрешение по влязлото в сила съдебно решение относно
въведените от ответната страна възражения, доколкото те, в своята
съвкупност, наред с въведените от ищеца фактически твърдения за
възникнало материално право, очертават и индивидуализират релевантния
юридически състав.
В частност, при определяне на размерите на претендирани
обезщетения за претърпени неимуществени вреди, фактите по установения
механизъм на вредата, нейния обем и специфичните й проявления – болки,
физически и психически страдания, скръб, тревоги, неудобства, фактите по
протИ.поставените от противната страна твърдения, послужили в своята
съвкупност за индивидуализиране и всестранно и пълно изясняване на
фактическата обстановка по делото, се ползват със сила на пресъдено нещо.
3
Горното обосновава заключение, в контекста на спора по настоящото дело
относно наличието и размера на съпричиняване от страна на загиналия водач
на МПС – наследодател на въззивниците-ищци, за вредоносния резултат, че
размерът на съпричиняване е установен и не подлежи на пререшаване.
Същото се отнася и до претърпените вреди, понеже те не могат да бъдат
разгледани и определени частично, само при съобразяване размера на
предявения частичен иск, а се определят глобално, при обсъждане на всички
правопораждащи факти .
С решение № 751/28.01.2020г. по гр.д.№ 6804/2018г. по описа на СГС,
съдът е приел в своите крайни и решаващи изводи, че при изяснената
фактическа обстановка по делото, е налице съпричиняване на вредоносния
резултат от загиналия водач на МПС в размер на 50%. Приел е за справедлив
размер на дължимото обезщетение на въззивниците-ищци сумата от
150 000лв., която, редуцирана с процента съпричиняване, възлиза на по
75 000лв. за всеки ищец. На основание изложеното, е уважил в пълен размер
заявените с исковата молба претенции.
Решението е обжалвано и при инстанционния контрол с решение №
70/02.02.2021г. по в.гр.д.№ 2838/2020г. на Апелативен съд – София е отречено
наличието на съпричиняване от страна на загиналия Х. В.Х. за инцидента.
Също така е зачетено обстоятелството, че Д. Х. вече има ново семейство,
живее във В., има родено второ дете от втория си съпруг и очаква трето към
онзи момент.
Като е счел, че жената е понесла силна емоционална травма, но е
започнала успешно да я преодолява, понеже има подкрепата на близките си и
на нов мъж в живота си, САС е приел за справедлив размер на дължимото
обезщетение за претърпени неимуществени вреди сумата от 120 000лв. По
отношение на малолетното дете В. Х. е приел размер на справедливото
обезщетение от 140 000лв. Така решението на СГС, с което е изцяло уважен
частичният иск, е потвърдено.
Няма данни решението на САС да е обжалвано и то е влязло в сила на
01.04.2021г., видно от отбелязването върху решението на СГС по гр.д.№
6804/2018г.
Всичко описано по-горе и липсата на изложени твърдения за
настъпили правопогасяващи факти – напр.извършено плащане или изтекла
давност, води до заключение, че при разглеждане на настоящия спор
Апелативен съд - Бургас е обвързан от силата на пресъдено нещо,
разпростираща се по отношение на размера на съпричиняване на вредата,
размера на дължимото обезщетение на двамата въззивници-ищци и са
преклудирани доказателствата относно наличието на ново семейство, с което
живее Д. Х. По тази причина е недопустимо те да бъдат взети предвид и да
бъдат преценявани като основания за намаляване на отговорността на
въззивника-ответник.
Като краен извод, съдът приема, че предявените частични искове от
124 000лв. за всеки от въззивниците-ищци, ведно с лихви за забава върху
присъдената главница, за периода 10.09.2017г. – до окончателното изплащане
на главниците, са основателни, както следва: по отношение на Д. Х. за сумата
от 94 000лв., а по отношение на В. Х. – за сумата от 114 000лв.
4
С оглед горното, Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София следва
да бъде осъдена да заплати д.такса, както следва: за първата инстанция – в
размер на 8 320лв., а за втората – 4 160лв. – общо 12 480лв.
С първоинстанционното решение Агенцията е осъдена да заплати
д.такса в размер на 2 520лв., а пред настоящата инстанция е внесла д.такса в
размер на 1 260лв. Остава дължима д.такса в размер на 8 700лв.
По разноските: Максималният размер на дължимото по реда на чл.38
ЗА за първата инстанция адвокатско възнаграждение, определено по
размерите на Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, към датата на сключване на договора за правна
защита и съдействие с двамата въззивници-ищци: 31.07.2017г. – стр.89 по
гр.д.№ 1449/2021г. на БОС, възлиза на 4010лв. по всеки иск.
При уважаване на предявения от Д. Х. иск за размера от 94 000лв.,
дължимото възнаграждение за оказаната правна помощ възлиза на 3040лв.
кръгло, а по предявения от В. Х. иск – на 3 687лв. кръгло – общо 6727лв. за
първата инстанция. С първоинстанционното решение в полза на адв.И.А. е
присъдена сума в размер на 2950лв. или остава общо дължима сума в размер
на 3 777лв.
За настоящата инстанция обжалваемият интерес е 110 000 лв. по
единият иск, съответно – максималният адвокатски хонорар възлиза на
3 730лв. По втория иск обжалваемият интерес е 75 000лв., съответно –
максималният адвокатски хонорар възлиза на 2 780лв. Определен по реда,
посочен по-горе, дължимият адвокатски хонорар за настоящата инстанция по
двата предявени иска възлиза общо на 5122 лв.
Общо за двете инстанции се дължи допълнително за адвокатско
възнаграждение сума в размер на 8899 лв. Понеже по делото липсват данни
да регистрация на адв.И.А. по ЗДДС – съдът не начислява ДДС.
В полза на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София се следват
разноски за двете инстанции за юрисконсултско възнаграждение в общ
размер от 350 лв.
Водим от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 479 от 19.05.22г. по гр.д.№ 1449/2021г. на БОС,
в обжалваната част, с която са отхвърлени предявените осъдителни искове
от Д. А. Х., с ЕГН: ********** и В. Х. Х., с ЕГН: ********** – малолетен,
действащ чрез своята майка и законен представител Д. А. Х., двамата с пост.
адрес: гр. А., ул. „Г. К.“ № **, против Агенция „Пътна инфраструктура“,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.
„Македония“ № 3, представлявана от Председателя на УС, с адрес за
призоваване и съобщения: гр.Бургас, ул. „Цариградска“ № 30, Областно
Пътно управление Бургас, за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени – болки и страдания от смъртта на Х. В. Х., настъпила
вследствие от пътнотранспортно произшествие осъществено на 01.09.2015г.
на път “Югозападен обход” за автомагистрала “Тракия”, км.7+300 до
5
кръстовището за гр. Карнобат, представляващ част от републиканската пътна
мрежа, за чието управление и поддръжка отговаря Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр.София, по отношение на Д. А. Х. за размера над
14 000лв. до размера от 94 000лв., а по отношение на В. Х. Х., за размера
над 49 999лв. до размера от 110 000лв., както и в частта, с която са
отхвърлени исковете за присъждане на лихва за забава върху дължимите
главници, считано от 10.09.2017г. до окончателното им изплащане и вместо
него ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Македония“ № 3,
представлявана от Председателя на УС, с адрес за призоваване и съобщения:
гр.Бургас, ул. „Цариградска“ № 30, Областно Пътно управление Бургас, да
заплати допълнително обезщетения за неимуществени вреди, претърпени –
болки и страдания от смъртта на Х. В. Х., настъпила вследствие от
пътнотранспортно произшествие осъществено на 01.09.2015 г. на път
“Югозападен обход” за автомагистрала “Тракия”, км.7+300 до кръстовището
за гр. Карнобат, представляващ част от републиканската пътна мрежа, за
чието управление и поддръжка отговаря Агенция „Пътна инфраструктура“
гр.София, както следва: в полза на Д. А. Х., с ЕГН: **********, с пост. адрес:
гр. А., ул. „Г. К.“ № ** сумата от 80 000лв. допълнително, а в полза на В. Х.
Х., с ЕГН: ********** – малолетен, действащ чрез своята майка и законен
представител Д. А. Х., с пост. адрес: гр. Айтос, ул. „Г. К.“ № ** сумата от
65 000лв. допълнително, ведно със законната лихва върху всяка главница
считано от 10.09.2017 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Македония“ № 3,
представлявана от Председателя на УС, с адрес за призоваване и съобщения:
гр.Бургас, ул. „Цариградска“ № 30, Областно Пътно управление Бургас, да
заплати на адвокат И. А. от АК-Бургас сумата от 8899лв., представляваща
адвокатско възнаграждение, определено съобразно Наредба №1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения и ЗА, за двете
инстанции допълнително.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Македония“ № 3,
представлявана от Председателя на УС, с адрес за призоваване и съобщения:
гр.Бургас, ул. „Цариградска“ № 30, Областно Пътно управление Бургас, да
заплати допълнителна д.такса по сметка на Апелативен съд - Бургас в размер
на 8 700лв.
ОСЪЖДА Д. А. Х., с ЕГН: ********** и В. Х. Х., с ЕГН: **********
– малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител Д. А. Х.,
двамата с адрес гр. А., ул. "Г. К." № ** да заплатят на Агенция „Пътна
инфраструктура“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Македония“ № 3, представлявана от Председателя на УС, с
адрес за призоваване и съобщения: гр. Бургас, ул. „Цариградска“ № 30,
Областно Пътно управление Бургас, разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 350лв. за двете инстанции.
6
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
Агенция „Пътна инфраструктура“ - „ПСТ Груп“ ЕАД, ЕИК: *********,
гр.София, ул.“Бесарабия“ № 114, представлявано от К. К. и Н. А.
ПОСТАНОВЯВА след разрешаване на спора с влязъл в сила
съдебен акт, делото да се изпрати на Бургаски окръжен съд за допълване на
диспозитива на решението с посочване на участвалия търговец „ПСТ Груп“
ЕАД, ЕИК: *********, в качеството му на трето лице-помагач на Агенция
„Пътна инфраструктура“ гр.София.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7