№ 16426
грС. 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20221110138335 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца „Т.С.” ЕАД установителни искове с правно основание чл.
422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД за установяване спрямо ответника Е. К. И., ЕГН **********, че дължи на ищеца
сумата оет. 666, 13 лв. главница за топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до
м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение - 22.12.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, и
сумата от 288, 67 лв. - мораторна лихва за забава оет.5.09.2019 г. до 14.12.2021 г.,
сумата от 16, 47 лв. главница за дялово разпределение от м.05.2018 г. до м.04.2020 г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 22.12.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 3, 39
лв. - мораторна лихва за забава за периода от 31.12.2018 г. до 14.12.2021 г., за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК оет.0.01.2022
г. по ч.гр.д. № 73500/2021 г. по описа на СРС, 36 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответника било налице облигационно
отношение, възникнало въз основа договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързвали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане, по отношение на имот с аб. № ..., находящ се в
грС. ж.к. „Н.“, бл. ...., вх.ет ап Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за
процесния период на ответника топлинна енергия, като последният не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия
купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен
срок от публикуване на общата фактура, за който е доставена енергията. Поради което
моли съда да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца процесните суми,
като претендира и разноски по производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез назначения си особен процесуален
представител е депозирал отговор по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявените
искове. Прави възражение за изтекла погасителна давност на главницата за ТЕ за
периода от м. 05.2018 го до м. 10.2018 г., както и мораторната лихва върху главницата
1
за м. 9 и 10 2018 г. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Конституирано е трето лице-помагач на ищеца - „Т.с.“ ЕООД, което изразява
становище за основателност на исковете.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приобщеното по делото ч.гр.д. № 73500/2021 по описа на СРС, 36 състав, се
установява, че е издадена заповед, в която е разпоредено ответника да заплати на
ищеца следните суми: сумата оет. 666, 13 лв. главница за топлинна енергия за периода
от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 22.12.2021 г., до окончателното
изплащане на вземането, и сумата от 288, 67 лв. - мораторна лихва за забава
оет.5.09.2019 г. до 14.12.2021 г., сумата от 16, 47 лв. главница за дялово разпределение
от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 22.12.2021 г., до окончателното
изплащане на вземането, и сумата от 3, 39 лв. - мораторна лихва за забава за периода от
31.12.2018 г. до 14.12.2021 г.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 4 ГПК, поради
което в изпълнение на дадени от съда указания по чл. 415, т. 2 ГПК, ищецът е предявил
настоящите искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С доклада по делото, неоспорен от страните са отделени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства включени в предмета на спорното
материално право: че от страна на ответника не се оспорва наличието на облигационна
връзка между страните.
Представен е договор № 3288/03.09.2002 г., с който „Т.С.“ ЕАД е възложило на
„Т.с.“ ЕООД извършването на услугата дялово разпределение на топлинна енергия
между клиентите в сгради – етажна собственост, описани по адреси в Приложение № 1
към договора.
Приети са по делото общи условия на „Т.С.“ ЕАД за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
Според заключението на вещото лице инж. М. А. Т. по допуснатата съдебно-
техническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, остойностяването на потребената топлинна енергия и
разпределението е извършвано в съответствие с действащите към този момент
нормативни разпоредби. Според главните отчети и изравнителните сметки на ФДР за
процесния период в процесния имот радиаторите са демонтирани. Абонантът не
ползва и не заплаща ТЕ за отопление за имот. Абонатът заплаща ТЕ, отдадена от
сградната инсталация, разпределена от ФДР между всички абонати пропорционално на
пълните отопляеми обеми на имотите по проект. Според главните отчети ТЕ за БВГ за
процесния период се начислява служебно на „брой лица“ с разходна норма по
140л/денонощие поради липса на узаконен водомер за топла вода в имота. Според ФДР
през процесния период потребителите са били трима. Не са създавани главни отчети за
процесния период, тъй като в имота няма радиатори, няма свързани уреди с тях и няма
водомер. През процесния период ТЕ отдадена от сградна инсталация е изчислена по
формула., приложена в Наредба 16-334/06.04.2007 г. върху пълната отопляема
кубатура оет.54 куб.м. От ТР “Л.н“е дадена информация, че в архива на топло района
няма Акт за разпределение на кубатурата на процесния имот. От справката дадена от
ТР “Л.н“, се установява, че технологичните разходи са извадени от общото количество
ТЕ и са за сметка на топлофикационното дружество. За разпределяне между абонатите
е дадено само „чистото количество ТЕ“. Топломерът е монтиран на 20.03.2017 г. и е
проверен на 14.03.2019 г. Вещото лице е установило и че общият топломер в
абонатната станция, който отчита топлоенергията, е преминал метрологична проверка
от лицензирана лаборатория. От заключението на съдебно–техническата експертиза, се
установява, че стойността на потребената топлинна енергия за сградна инсталация и за
2
топла вода за процесния период е 2005,99 лева.
От приетото заключението на вещото лице В. Д. П. по изготвената съдебно-
счетоводната експертиза, което съдът цени като обективно, безпристрастно, съответно
на събраните доказателства и компетентно дадено, се установява, че за всеки
отоплителен сезон е издавана една обща фактура за реално потребена топлинна
енергия, чиято стойност се е формирала от сумите по прогнозните данни увеличена
или намалена с изравнителната сметка. След съобразяване на корекциите на сумите,
съгласно данните на третото лице-помагач, съгласно общите условия на ищеца, както и
извършени плащания от ответника, вещото лице констатира, че стойността на
дължимата главница топлинна енергия и дялово разпределение е в размер на 2243,48
лева, които са останали незаплатени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдените количества, и за ответниците е възникнало задължение
за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния
период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана
услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор, и че е
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на всеки от двамата ответници е да
докаже, че е погасил претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми
следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата
на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти.
Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно
право върху имота – собственост или вещно право на ползване.
С доклада по делото, неоспорен от страните са отделени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства включени в предмета на спорното
материално право: че от страна на ответника не се оспорва наличието на облигационна
връзка между страните. Предвид изложеното, съдът намира, че за исковия период
ответникът е имал качеството „клиент на топлинна енергия за битови нужди“. По
изложените съображения може да се направи обоснован извод, че ответникът е
потребител на топлинна енергия в процесния имот за посочения период, респ. между
него и ищцовото дружество е налице облигационно отношение. Съдържанието на това
правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие,
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния
период. На съда му е служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество
са публикувани и са влезли в сила. Общите условия обвързват ответника дори и без да
ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се
твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ - няма твърдения да са
упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3
ЗЕ. Следователно се налага извод, че между ищеца и ответника съществува
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата
на което за ищеца „Т.С.“ ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект
3
топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в
качеството му на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
параграф 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката за посочения период.
Не е спорно по делото, че имотът се намира в сграда - етажна собственост, а
съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна
собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на
топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а. Етажната собственост по местонахождението на процесния имот
е сключила договор с „Т.с.“ ЕООД за извършване на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия. Този извод не се променя от обстоятелството, че
списъкът на етажните собственици, представляващ приложение към протокола от
общото събрание за избор на „Т.с.“ ЕООД за фирма за дялово разпределение, не
съдържа подпис за праводателя на собственика с оглед установената неавтентичност на
същия.
Следва да се посочи, че според чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя като
разлика между топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за
отопление на имотите, след което се разпределя между всички клиенти
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.
В конкретния случай от представените по делото доказателства, включително
заключението на СТЕ, се установи, че дружеството ищец е доставяло количества ТЕ в
имота на ищеца, като стойността на потребената топлинна енергия (ТЕ за сградна
инсталация и ТЕ за топла вода) за процесния имот е в размер на 2005,99 лева до която
сума следва да бъде уважен предявения иск. Предвид това, възраженията на ответника
по отношение на реалното доставяне на ТЕ се явяват неоснователни.
Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно разпоредбите на чл. 22,
ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването
се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от
своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение. В исковото производство се претендира ½ от сумата от 2221,51 лева
главница за топлинна енергия, тъй като в рамките на производството по чл. 410 ГПК е
издадена заповед по чл. 410 ГПК срещу настоящия ответник Е. И. и срещу Д.С. М.
(спрямо последната заповедта е влязла в сила). Същите са разделно отговорни при
квоти: ¾ за Е. И. и ¼ за Д.С. М..
Предвид това, съдът приема за доказан искът за главница за топлинна енергия в
размер на сумата оет.504,49 лева, като за разликата над тази сума до пълния предявен
размер оет.666,13 лева следва да бъде отхвърлен. Доказан се явява и искът за главница
за дялово разпределение в размер на 16,47 лева.
По възражението за погасяване на вземанията по давност съдът намира
следното:
Съгласно задължителната съдебна практика вземанията на ищеца за доставена
топлинна енергия се погасяват с изтичане на тригодишна давност, тъй като се касае за
„периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. При преценката дали този
срок е изтекъл следва да се вземе предвид нормата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
4
събрание оет.3.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока оет.3.03.2020 г.
до отмяната на извънредното положение, според което спират да текат давностните
срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните
субекти. Съгласно § 13 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за
изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44/2020 г., в сила оет.4.05.2020
г./ сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание оет.3.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават
да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен
вестник“, като обнародването му е извършено на 13.05.2020 г. Следователно за
времето оет.3.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително погасителната давност е била
спряна по силата на закона и този факт трябва да се отчете от съда при изчисляване на
крайния момент, когато давността изтича. По тази причина към 3-годишния давностен
срок следва да се прибави и периодът на спиране на давностния срок, чиято
продължителност в случая е 69 дни (оет.3.03.2020 г. до 20.05.2020 г.).
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на
падежа. В случая според общите условия (чл. 33, ал. 1) месечните суми за топлинна
енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Различният размер на всяка месечна вноска не променя периодичния характер
на вземането за нея, защото то произтича от повтарящите се еднородни задължения с
посочен в общите условия падеж. Следователно за претендираната от ищцовото
дружество главница, касаеща процесния период, тригодишният давностен срок тече от
момента, в който изтича срокът за нейното заплащане.
В случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за
заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от
изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен
характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в
установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от
страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената
суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество
топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените
прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода,
то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие, поради което неоснователни са доводите на ищеца, че изискуемостта
незаплатените суми за настъпва в 45-дневен срок от публикуване на общата фактура за
съответния отоплителен сезон.
В случая всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 01.10.2018 г. са
погасени по давност, тъй като от тази дата до датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 22.12.2021 г., са изтекли 3 години и 69 дни. Поради това по отношение на
вземането за главница за периода 01.05.2018 г. – 01.10.2018 г. вкл. следва да се счита
погасено по давност, като в тези суми се включват както вземанията на ищцовото
дружество за начислените месечни вноски, определени по прогнозна консумация за
сградата за периода от м. 05.2018 г. до м. 10.2018 г., така и по изравнителната сметка за
периода м. 05.2018 г. – 04.2019 г. Вземанията за месечните вноски се явяват погасени
по давност, независимо от издаването на обща фактура, тъй като последващото
издаване на обща фактура по реда на чл. 32 от общите условия за потребеното
количество топлинна енергия за минал период въз основа на изравнителната сметка не
променя падежа на начислените през отоплителния сезон месечни вноски, определени
по прогнозна консумация за сградата.
Предвид изложеното, размерът на задължението за стойността на доставената
топлинна енергия за целия имот за периода, за който не е изтекла погасителната
давност /от м. 02.10.2018 г. до м. 04.2020 г./, определен по реда на чл. 162 ГПК е
1268,57 лева. От това следва, че исковете по отношение на главницата следва да бъде
уважен за сумата оет.268,57 лева.
5
Искът за заплащане на суми за услугата дялово разпределение не е погасен по
давност.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца
е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен
падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на
публикуване на общите фактури, както и отправена и получена от ответника покана за
заплащане на таксата за дялово разпределение.
В случая е установено наличието на главен дълг за цената на доставената в
имота на ответниците топлинна енергия, както и забава в плащането му, предвид
липсата на извършени плащания. По отношение режима на забавата за дължими суми
за топлинна енергия са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила оет.3.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите
условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С
оглед частичната основателност на иска за топлинна енергия, частично основателен е и
искът за лихва за забава, начислена върху главницата за топлинна енергия, размерът на
която съдът определи по чл.162 ГПК в размер на 187,46 лева, като за горницата до
288,67 лева искът следва да бъде отхвърлен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора и двете страни имат право на разноски. В съответствие
със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. На основание чл.
78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в двете
производства съобразно размера на уважените претенции. В случая направените от
него разноски в заповедното производство са в размер на 39,50 лева – платена
държавна такса в заповедното производство, и юрискунсултско възнаграждение в
размер на 37,50 лева, определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр.
чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените
действия, материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото. Съобразно
уважената част от исковете на ищеца следва да се присъди сумата от 58,00 лева –
разноски в заповедното производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има
право на направените от него разноски в исковото производство в размер на 39,09 лева
– платена държавна такса в исковото производство, 300 лева – депозит за СТЕ, 250
лева – депозит за ССчЕ, 495,48 лева - депозит за особен представител и
юрискунсултско възнаграждение определено от съда в размер на 100 лева съгласно чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната
помощ, при съобразяване извършените действия, материалния интерес, фактическата и
правна сложност на делото. Съобразно уважената част от исковете на ищеца следва да
се присъди сумата от 892,30 лева – разноски в исковото производство.
Ответникът е представляван от особен представител в настоящото производство
и заплащане на разноски в негова полза не се следва.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
..., със седалище и адрес на управление: грС. ул. „Я.“ № 23Б, срещу Е. К. И., ЕГН
**********, с адрес: в грС. жк. Н. бл. ...., вх., еет., ап че Е. К. И. дължи на „Т.С.“ ЕАД
следните суми: сумата от 1268,57 лева - главница за топлинна енергия за имот с аб. №
..., находящ се в грС. ж.к. „Н.“, бл. ...., вх.ет апза периода от 02.10.2018 г. до 30.04.2020
г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 22.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от на
187,46 лева - мораторна лихва за забава оет.5.09.2019 г. до 14.12.2021 г., сумата от
16,47 лв. главница за дялово разпределение от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 22.12.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК оет.0.01.2022
г. по ч.гр.д. № 73500/2021 г. по описа на СРС, 36 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за разликата
над уважения размер оет.268,57 лева до пълния предявен размер оет.666,13лева – цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
01.10.2018 г., и исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за сумата над
187,46 лева до претендирания размер до 288,67 - лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия, както и исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД за
сумата от сумата от 3, 39 лв. - мораторна лихва за забава за периода от 31.12.2018 г. до
14.12.2021 г. като КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА Е. К. И., ЕГН **********, с адрес: в грС. жк. Н. бл. ...., вх., еет., ап
ДА ЗАПЛАТИ НА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: грС. ул.
„Я.“ № 23Б, на основания чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 58,00 лева разноски за
заповедното производство и сумата от 892,30 лева разноски за настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД – „Т.с.“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7