РЕШЕНИЕ
№ 2193
гр. Варна, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивалена Димитрова
при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело №
20233110112295 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от А. Г. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. ... № ...,
срещу И. Н. П., **********, с постоянен адрес: гр. В., ул. ... № ...., иск с правно основание
чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в неприятни емоции,
стрес, дискомфорт вследствие от засягане честта на ищеца и доброто му име, настъпили в
резултат на изречени от ответника неверни, клеветнически твърдения и обиди на 23.09.2023
г. в интервю по БНР - Радио Варна, и на 24.09.2023 г. на пресконференция на ПП ГЕРБ -
Варна.
В исковата молба се излага, че ответникът, в качеството на *****, изрекъл
клеветнически твърдения и обиди на 23.09.2023 г. в интервю пред Радио Варна - БНР и на
24.09.2023 г. на пресконференция на ГЕРБ Варна, с цел внушаване на необграничен брой
хора следните неистини: че ищецът А. Н., при назначаването му за ***, бил адвокат на „Х.“,
а назначението му представлявало „илюстрация“ на обединение от лица: „строители и
пътищари“, „опитващи се да завземат властта във Варна“; че Н., предвид назначението си в
***, бил „връзката назад във времето'' между обстоятелствата, изречени от ответника; че Н.
бил „свързан пряко“ с една от най - големите пътищарски фирми в град Варна, част от
пътните фирми „саботиращи“ ремонтите; че „пътищарите“, с които бил „свързан пряко“ А.
Н., „саботират“ ремонтите и се групират „в услуга на К.“ със строители, които „Главният
1
архитект“ „облагодетелствал“, като връзката в тази „завера“ била именно назначението на
Н. за заместник - областен управител; че „пътищарите“, с които бил „свързан“ ищецът, са
„местни олигарси“, а той бил „връзката“ с „промяната“ и „К.“, в опитите им „да превземат
властта във Варна“, посредством „саботажи“ на ремонти в град Варна.
Застъпва се, че ответникът неправомерно целял да убеди адресатите – неограничен
кръг лица, че Н., посредством назначението си за ******* на гр. Варна бил връзката на ПП
„***“ към пътищари и олигарси, които били облагодетелствани от Главния архитект,
саботиращи ремонтите във гр. Варна, с цел да бъде превзета властта от Б. К.. Твърди се, че с
изказванията си, ответникът, от друга страна, неправомерно въздействал и засягал
дейността на ищеца като ****, която същият упражнявал до отписването му от ***. Сочи, че
било налице внушение, изразяващо се в това, че за времето, в което Н. практикувал ****,
допуснал нарушение на принципите на независимост, изключителност, самоуправление и
самоиздръжка, залегнали в закона. Излага твърдения, че ответникът наричал ищеца
многократно „адвокатът на „Х."“, без да цитира конкретни производства, правоотношения,
по които същият да е имал качеството процесуален представител на соченото юридическо
лице. Предвид горното, ищецът счита и възприема това обръщение за обидно, по начинът,
използван от ответника, в контекста на посочените по - горе внушения и клевети. От своя
страна излага, че Н. бил назначен за ********* на гр. Варна със заповед KB - 184/21.01.2022
г. на министър - председателя К. П.; Н. бил освободен от горецитираната длъжност
длъжност със Заповед № КВ -769/05.09.2022 г. на министър - председателя Г. Д.; при
встъпването на Н. в Областна администрация – гр. Варна, на 26.01.2022 г., Областен
управител бил М. С., а не Б. К.; считано от 21.01.2022 г. ищецът бил отписан от *** към ****
съгласно Протокол № 5/2022 г. на ****, като оттогава към настоящия момент не е
упражнявал **** професия, включително към датата на изказванията на ответника - 23.09 и
24.09.2023 г.; не била налице свързаност, в т.ч. предоставяне на адвокатски услуги на
дружество с наименование „Х.“; за времето и в качеството си на ********, Н. не е имал
отношения или свързаност с дружество, с наименование „Х.“; ищцовата страна никога не е
била връзка между Б. К. и трети физически, респ. юридически лица; Н. никога не е бил част
от обединение или група от лица - „строители и пътищари“, опитващи се да превземат
властта във гр. Варна; ищецът никога не е бил част от обединение, респ. групи/лица,
включително местни олигарси, саботиращи ремонтите във гр. Варна, нито е бил връзка на
някого към такива лица. Сочи, че съгласно чл. 39 ал. 1 от Конституция на РБ, правото на
мнение и правото на разпространяване на информация трябвало да се упражняват така, че да
не се засягат доброто име на другиго. Твърди се, че нарушаването на посочените граници и
излагането на невярна информация, с клеветнически характер, поражда деликтна
отговорност и задължение за обезщетяване на злепоставеното лице. Твърди се, че с
горепосочените деяния ответникът не просто накърнявал доброто име на ищеца, но и
нанасял унижения в настоящето, като отделно опорочавал и бъдещото участие на Н. в
политическия и обществения живот, предвид обстоятелството, че клеветническите
твърдения посочени по - горе били видими в интернет пространството, както и били
достъпни до неограничен брой лица по всяко време. Сочи, на следващо място, че заеманата
2
от ответника длъжност, към датата на деянията, придавала по - голяма тежест и авторитет на
изречените от негова страна твърдения. Твърди се, че след като изслушал интервюто на
ответника П., на дата 23.09.2023 г. ищецът изпитал прималяване, гадене, виене на свят, а
главата му започнала да пулсира. Губели му се моменти. Изпитал огромно разочарование,
недоумение и възмущение. Сочи, че като политически активен гражданин, винаги е бил
воден от убеждението, че най - важното е доброто име на личността и доверието на хората.
Твърди се, че контактите на ищеца като ***, никога не са били във връзка с неговата
политическа дейност и позиции. Сочи, че поради горното думите на ответника П.,
предизвиквали у него силна отрицателна емоционална реакция. Твърди се, че прекарал
следващите часове от вечерта на 23.09.2023 г. в тревога и дискомфорт, като не могъл да
преодолее, респ. превъзмогне случилото се. Сочи, че бил с ускорен пулс /над 100 удара в
минута/, усещал болки в задната част на главата, а близките му изразили притеснение
относно евентуален пристъп на тахикардия, последица от състоянието, в което се намирал,
както и неговата реакция на ситуацията. Твърди се, че на следващия ден усещал отпадналост
и липса на настроение. Твърди се, че докато бил на обяд със семейството си, ищецът,
разглеждайки на мобилния си телефон социалната мрежа „Фейсбук“, на страницата на
медията „Нова Варна“, попаднал на излъчване на пресконференция на ГЕРБ - Варна. Твърди
се, че в този момент ищецът изпитал притеснение дали няма отново, в присъствието на
множество медии, името му да стане обект на клевети и обиди от страна на П.. Твърди се, че
когато ответникът взел думата, отново изрекъл посочените по - горе съждения, като
допълнително разширил кръга на клеветите и обидите срещу ищеца. Твърди се, че
вследствие на това, ищецът отново изпитал гадене, виене на свят, внезапно главоболие и
пулсиране. Излага твърдения, че сърдечният му пулс се покачил. Отказал да се храни. Сочи,
че съпругата на ищеца, притеснена за състоянието му, се обадила на техен общ семеен
познат, който при пристигането си, потвърдил състоянието на Н., както и констатирал, че не
го е виждал в такова състояние, откакто го познавал /повече от двадесет и пет години/. По
тези съображения счита, твърденията на ответника за клеветнически, такива които грубо и
публично засягат честта и доброто име на ищеца и нанасят обида на последния и настоява
за уважаване на предявената претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът И. П., чрез назначения му особен
представител, е депозирал писмен отговор, с който се оспорва предявения иск. Сочи се, че
изявленията на ответника не съдържали фактически твърдения, а представлявали изразяване
на мнение, на критика по политически и обществено значими въпроси. Застъпва се
становище, че е налице вид оценка на факти, а не изнасяне на такива от обективната
действителност. Излага се, че не се съдържали квалификации или обидни епитети отправени
към ищеца. Сочи се, че с изявленията си ответникът насочвал към извършени съмнителни
практики и в тази връзка счита, че А. Н. като обществена личност, следвало да има по-висок
праг на търпимост. Застъпва се, че обръщението „Адвокатът” не било позорно, тъй като не
било неморално или недостойно и не предизвиквало еднозначна отрицателна оценка на
обществото. Отделно се счита, че позорността била обективно качество на твърдението и не
зависела от субективното отношение на определено лице - щом изнесеното обстоятелство
3
обективно не било позорно, било без значение обстоятелството дали ищецът се е почувствал
засегнат. Излага се, че чувствата на ищеца Н. представлявали негово субективно
преживяване, отражение на личния му мироглед и ценностната му система. Твърди се, че не
били налице данни изявленията на ответника да са достигнали до голям кръг от хора,
респективно да са повлияли негативно върху авторитета на ищеца. Твърди се, досежно
останалата част от обръщенията, че нито едно от тях не е било насочено единствено и само
против Н..
Настоява за отхвърляне на ищцовата претенция.
В съдебно заседание ищецът А. Г. Н. не се явява лично, представлява се от адвокат Г.
В. от АК - Варна. Поддържа исковата молба.
В съдебно заседание ответникът И. Н. П. се представлява от адвокат К. А. от АК –
Варна, особен представител. Оспорва исковата молба, поддържа депозирания писмен
отговор.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
При изслушване в съдебно заседание на 13.11.2024 г. на предоставен от БНР – Радио
Варна, аудиозапис от интервю с И. П., излъчено на 23.09.2023 г. в предаването „Позиция“, се
установява, че след 2-рата минута от записа интервюираният казва: „Промяната да се
упражнява върху ремонтите и да си прави предизборната кампания и тясна връзка –
всъщност ако проследим малко времето назад, тясна връзка, ааа, тясната му връзка по-скоро
с тези фирми стана ясна още когато назначи... на „Х.“ А. Н. за свой *** във времето, когато
той беше ***. Така че това е може би илюстрация на обединението на строители и
пътищари, които, ааа, общо взето се опитват да превземат властта във Варна заедно с
Промяната. Но заверата им няма да се получи. Започнахме много активен и ползотворен
диалог с Камарата на архитектите и със Съюза на архитектите във Варна и съм убеден
всъщност, че заедно с бранша трябва да направим обективен анализ“.
При изслушване в съдебно заседание на 13.11.2024 г. на предоставен от БНР – Радио
Варна, аудиозапис от пресконференция на ПП ГЕРБ – Варна, дадена от И. П., С. Т., Б. Б. и П.
Х., се установява, че след 19-ата минута от записа И. П. казва: „От друга страна, като
фактология и като говорим за пътните фирми, искам да напомня просто, че А. Н., който е
свързан пряко с една от най-големите пътищарски фирми в града, беше областен…
заместник-областен управител… Само че, нали знаете, той е като адвокат – нали за адвокати
си говорим – свързан е с „Х.“. И тъй като този дребен факт убягваше във времето, нали, но
тъй като виждаме ясно пътните фирми, че те саботират, буквално саботират ремонтите в
последните седмици и месеци, просто искам да е ясно каква е връзката назад във времето –
една от възможните връзки назад във времето.“ След 25-ата минута И. П. казва: „… Но
същевременно виждаме, където главният архитект е облагодетелствал тези строители, които
се обединяват в другата листа с пътищарите, които саботират, от друга страна, ремонтите в
града, и нека да е ясно, че тези, които най-много са се облагодетелствали във времето, в
момента, нали, се групират в услуга на К.. Това е цялата проста истина и мисля, че всички я
виждаме, и тя ще става все по явна.“ След 26-ата минута И. П. казва: „И съм убеден, че с
подкрепата на хората ще спрем тези плъзновения да бъде превзето всичко от хора, които по
никакъв начин не са алтернатива за гражданите. Те са алтернатива на гражданите по простия
факт, че те са своеобразни местни олигарси и да го наречем така… ъъъ… някои от които не
са само от местно значение, и от по-голямо значение, но … ъъъ… олигарси в по-широк
смисъл. Така че, така че… ъъъ… Вярвам, че с подкрепата на хората ние ще продължим
4
всъщност да развиваме Варна, такава, каквато като ударно развитие до 2019 г.“
Видно от Заповед № КВ-184 от 21.01.2022 г. на министър-председателя К. П., със
същата А. Г. Н. е назначен за *** на област Варна, на основание чл. 19а, ал. 1, и чл. 29, ал. 4
от Закона за администрацията.
От Протокол № 5/2022 г. се установява, че с Решение № 913 от редовно дистанционно
заседание на *******А. Г. Н. е отписан от регистъра на адвокатите на ********, считано от
21.01.2022 г., на основание чл. 22, ал. 1, т. 1 от Закона за адвокатурата.
Със Заповед № РД-22-7706-8/03.02.2022 г. областният управител на област с
административен център Варна М. С. определя, на основание чл. 4, ал. 5 от Устройствения
план на областните администрации, правомощията и ресора на А. Г. Н., назначен за *** на
област с административен център Варна със Заповед № КВ-184 от 21.01.2022 г. на министър-
председателя на Република България.
Видно от Заповед № КВ-769 от 05.09.2022 г. на министър-председателя Г. Д., със
същата А. Г. Н. е освободен от длъжността *** на област Варна, на основание чл. 29, ал. 4 от
Закона за администрацията.
В хода на производството са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите Д. Ю. С. и А. Б. Т. - на страната на ищеца.
В показанията си, ценени от съда при условията на чл. 172 от ГПК, предвид
възможната заинтересованост от изхода на спора, свид. С. сочи, че от 20 години с ищеца
живеят на семейни начала, като имат две деца. Излага, че през последните десетина години
А. има проблеми с тахикардия, която прави обикновено вследствие на стрес или
развълнувало го събитие; приеман е няколко пъти в спешното и е лежал в болница по тази
причина. Имал проблеми със сърцето, с кръвното, с много висок пулс – понякога над 300, но
през последните няколко години, след като му били предписани бета блокери, които приемал
редовно, състоянието било овладяно. Непосредствено преди кметските избори през есента
на 2023 г. обаче една вечер вкъщи свидетелката и ищецът слушали по Радио Варна
изявление на г-н П., в което последният изрекъл множество клевети по отношение на А. – че
е част от някаква местна олигархична групировка, с големи пътищарски фирми, които целят
да саботират ремонтните дейности в града, за да могат да изберат Б. К. за кмет, и ищецът
бил връзката на тези групировки и тази дейност, която се извършва в града. Това се отразило
на съпруга й доста емоционално. Свидетелката забелязала, че му прилошало, пребледнял,
бил много разстроен и пулсът му се ускорил, казал, че му се гади. Помолил я да му даде
апарат за кръвно и измерили пулса – бил над 100. Някъде по-късно вечерта свидетелката
предложила да оставят телефоните и той да си легне, за да се успокои. Той обаче се въртял
цяла нощ и не можал да спи добре, разбудил свидетелката няколко пъти, тъй като ставал да
пуши на балкона. На следващия ден свидетелката предложила да отидат за обяд в едно
заведение, което не били посещавали, за да се разведри ситуацията. Седнали, поръчали и
докато чакали, всеки си гледал телефона. Видели във Фейсбук, че има още една
пресконференция на страницата на „Нова Варна“ – давал я г-н П. в централата на ГЕРБ, с
още няколко депутати, колеги на А. от 48-ото Народно събрание. Свидетелката знаела, че
съпругът й бил с отлични впечатления от тези колеги, а и те от него, и й направило
впечатление, че те през цялото време, докато траела пресконференцията, били с наведени
глави. Счита, че са се чувствали изключително неудобно, че А. бил упоменат със същите
клеветнически твърдения – че е връзката между местни олигархични кръгове и Б. К., че
целта е да се саботират ремонтните дейности в града, за да може К. да стане кмет. Тъй като и
П. бил кандидат за ***, свидетелката и съпругът й се притеснили, че това ще е една от
опорните точки в кампанията му. А. отново се почувствал много зле - целият бил
почервенял, отказал да яде и отивайки към тоалетната, леко залитал. Свидетелката
преценила, че не е редно той да шофира, и се обадила на приятеля му А. Т. да ги прибере.
Последният дошъл, качили се в колата, като по пътя за дома им спрели в аптека да вземат
5
мента, глог и валериан. Вкъщи измерили пулса, който бил над 200, и дали бета блокери, а
ищецът си легнал да почива, но не могъл да спи в нито един момент. Според свидетелката,
притеснявал се за баба си и дядо си, които били на около 90 години, но следели
непрекъснато новинарския поток и новината можела да ги афектира, толкова силно да се
разстроят, че се говорят такива клевети за внука им, че някой от тях да почине. Свидетелката
чула, че в течение на деня на съпруга й се обадили хора, които също са слушали
пресконференцията и били озадачени от споменаването на А.. В следващите няколко дни той
продължил да не се чувства добре и да приема лекарства, след което решил, че единственият
начин да защити доброто си име е да заведе дело. Свидетелката сочи, че съпругът й се
занимава с политика от осемнадесетгодишен, може би от 1998 г., бил секретар в младежкото
СДС, но друг път е нямало такива стресови ситуации и не е реагирал така на нападки.
Изречението „адвокатът на пътищарите олигарси“ било обидно; в изказването на г-н П.
нямало буквално никакви фактически твърдения, само се твърдяло, че А. е една свръзка
между олигархични кръгове, че е в завера.
От показанията на свид. Т. се установява, че същият познава ищеца от 1999 г., познава
и съпругата му, родителите и децата му. Свидетелят слушал на 23.09.2023 г. на телефона си
онлайн интервю на бившия *** И. П. по Радио Варна, в което последният отправял
„определени“ квалификации към ищеца и боравел по „много избирателен начин с
определени факти и събития“ – „едва ли не, че в ролята му на адвокат е някаква връзка
между някакви фирми, олигарси и такива едни истории“, правел внушения, че е назначен за
*** от бизнес групировки. Ищецът се обадил на свидетеля непосредствено след интервюто,
като бил силно раздразнен, обиден, с уронен престиж, звучал „с накърнено его“. Казал:
„Защо аз? Нито съм страна в кампанията, нито съм на някаква позиция.“ Свидетелят се
опитал да го успокои, да приема нещата по-философски, тъй като това са процеси, които се
ползват за определени дивиденти от политическите партии. Но обидата си била обида. На
следващия ден свидетелят гледал онлайн в „Нова Варна“ пресконференцията, където се
повторили същите твърдения. Известно време след това получил обаждане от съпругата на
ищеца, която го помолила да отиде да поговорят в едно заведение близо до дома му. Той се
отзовал – били близки, и намерил А. Н. в особено състояние. Последният бил видимо леко
неадекватен, притеснен, зачервен, силно обиден и засегнат, с уронен имидж, тъй като
въпросните твърдения на И. П. били публични. Отказал храна, вода употребил почти
насила, имало и завалване на думи. Свидетелят предложил да закара семейството у дома,
като по пътя от една аптека купили мента, глог, валериана и маточина - леко успокоително,
което се продавало без рецепта. В апартамента на ищеца измерили кръвното му налягане,
което било 160/110 – с доста висока долна граница, което според свидетеля било и
животозастрашаващо. След това оставили ищеца в покой, а свидетелят казал на съпругата
му, че ако имат нужда от нещо, ще реагира незабавно. Относно назначението на А. Н. за ***
свидетелят излага, че лично той в качеството си на областен председател на партия „*****,
която по това време била в коалиция с три други партии и било съставено правителство,
предложил Н. за длъжността, тъй като се търсели хора с подходящо образование и ценз,
основно юристи; впоследствие назначението било извършено от министър-председателя,
като това станало далеч преди Б. К. да бъде назначен за ***. Свидетелят заявява, че не му е
известно някой да е променил отношението си към А. Н. вследствие на процесните
изказвания на ответника.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД се основава на въведената с нормата обща
забрана да се вреди другиму. За да възникне тази отговорност, е необходимо в обективната
действителност да са настъпили следните материални предпоставки (юридически факти):
противоправно деяние (несъответствие между правно дължимото и фактически
6
осъщественото поведение); вреди (имуществени или неимуществени); причинно-следствена
връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди (вредоносният резултат да е
закономерна последица от виновното противоправно поведение); вина на делинквента,
която, съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция, се предполага до
доказване на противното. В тежест на ищеца е да установи обективните елементи от горния
фактически състав.
Обидата и клеветата са квалифицирани като противоправни деяния в НК, като
дефинициите им се съдържат в чл. 146 и чл. 147 от същия, но са приложими и при деликта.
Обида е налице, когато някой каже или извърши нещо унизително за честта или
достойнството на другиго (чл. 146, ал. 1 от НК); клеветата представлява разгласяване на
позорно обстоятелство за другиго или приписване на престъпление (чл. 147, ал. 1 от НК). В
практиката на ВКС по чл.45 от ЗЗД се приема, че като клевета, съответно като
противоправно, следва да се квалифицира съзнателното разгласяване на неистински позорни
обстоятелства за дадено лице (Решение № 253 от 29.01.2014 г. по гр. д. № 1251/2012 г., ВКС,
III ГО).
Когато обидата и клеветата са отправени публично или чрез средствата за масова
комуникация, следва да бъде съобразен и чл. 39 от Конституцията на Република България,
съгласно който всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово -
писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин (ал. 1), като това право обаче
не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго (ал. 2).
Съответно, съдът следва да извърши конкретна преценка налице ли е противоправно
поведение при употреба или разпространение на слово, която преценка да бъде основана на
баланса между посочените основни права - на защита на доброто име и на свободното
изразяване на мнение (Решение № 213 от 26.01.2021 г. по гр. д. № 870/2020 г., ВКС, IV ГО).
В случая и двете изказвания на ответника, направени пред медиите непосредствено
преди официалното начало на кампанията за местните избори през 2023 г., са насочени
конкретно срещу негов конкурент в надпреварата за кметския пост, като целят да направят
публично достояние мнението му, че строителни фирми саботират ремонтни дейности на
пътната инфраструктура в града в подкрепа именно на този кандидат. Видно от
изслушаните записи, изявленията на ответника в тази насока не са подкрепени с никакви
факти, като единственият изнесен такъв е, че конкурентът му, по времето, когато е бил
областен управител, е назначил за свой заместник ищеца – тогава адвокат на една от най-
големите „пътищарски“ фирми в града, „Х.“. Направено е – и в двете изказвания -
предположение, че това е „може би илюстрация на обединението на строители и пътищари
… с Промяната“ (интервю пред Радио Варна) и „една от възможните връзки назад във
времето“ (пресконференция). Т. е. ответникът не твърди, че е налице или е осъществена
такава връзка именно чрез ищеца, но навежда пред аудиторията си, че от факта на
посоченото назначение би могло да се изведе заключение в този смисъл.
Недобросъвестно обаче ответникът гради горната теза върху неистинския факт, че
именно конкурентът му по времето, когато е бил областен управител, е назначил ищеца –
7
адвокат на „Х.“, за свой заместник. Следва да се посочи, че като ****, ответникът няма
начин да не е запознат със Закона за администрацията, касаещ и общинската такава,
съгласно чл. 29, ал. 4 от който заместник областните управители се назначават от министър-
председателя. Същото обстоятелство е и ноторно известно. С оглед на това, настоящият
съдебен състав формира извод, че налице е съзнателно разгласяване на неистински
обстоятелства за дадено лице, целящи свързването му в съзнанието на гражданите
(медийната аудитория) със създаденото за тях неудобство от започнатите, но спрени,
„саботирани“ пътни ремонти. Следва да се посочи, че лицето, чиято дискредитация в случая
се цели, е конкурентният ***. Обективно обаче, засегната е и правната сфера на ищеца,
чието име ответникът също свързва със ситуацията – предизвикана, според изказванията му,
от укоримо поведение. Предвид това, съдът счита, че се установяват клеветнически
твърдения по адрес на ищеца. Не се установяват обаче твърдените обиди, свързани с
дейността на същия като адвокат, доколкото единственото казано от ответника в двете му
разглеждани публични изяви по този повод е, че ищецът е бил адвокат на „Х.“ - което, дори
и да е невярно, не представлява обида, независимо от субективното му възприятие от ищеца
като такава.
Претърпените от ищеца неимуществени вреди от противоправното поведение на
ответника се установяват от свидетелските показания, които съдът кредитира като
непосредствени, вътрешно логични и непротиворечащи помежду си. Според изложеното от
свидетелите, ищецът бил разстроен и раздразнен от твърденията на ответника; вечерта след
като чул интервюто по Радио Варна му прилошало и пребледнял, казал, че му се гади,
пулсът му се ускорил над 100 и не можал да спи добре, като неколкократно излизал на
балкона да пуши; на следващия ден, след пресконференцията, бил почервенял целият,
отказал да яде, леко залитал и, според свид. Т., бил леко неадекватен и завалвал думите, при
измерване пулсът му бил над 200, а кръвното – високо, 160/110; в следващите няколко дни се
наложило да пие хапчета; чувствал се силно обиден и с уронен имидж, тъй като
изказванията на ответника били публични.
Предвид така установеното, фактическият състав на чл. 45 ЗЗД е доказан, като
ответникът не успя да обори презумпцията на ал. 2 на разпоредбата. Налице е основание за
ангажиране отговорността на ответника.
Съгласно постоянната съдебна практика, размерът на обезщетението за
неимуществени вреди от непозволено увреждане е свързан с критерия за справедливост,
дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД като такъв, спрямо който настъпилите вреди се
съизмерват. Справедливостта като критерий за определяне паричния еквивалент на
неимуществените вреди не е абстрактно понятие. Тя се извежда от преценката на конкретни
обстоятелства, които носят обективни характеристики - естеството и интензитета на
претърпените от пострадалия негативни изживявания, тяхната продължителност,
отражението им върху качеството му на живот, върху общественото и социалното му
положение. Принципът за справедливост включва компенсиране в най-пълна степен на
вредите на увреденото лице от вредоносното действие (така Решение № 407 от 26.05. 2010 г.
8
по гр. д. № 1273/2009 г., ВКС, III ГО).
В конкретния казус при преценката относно справедливия размер на обезщетението
следва да се съобрази, че негативните изживявания са били краткотрайни - само няколко дни,
като не са налични твърдения същите да са оказали отражение върху социалното положение
на ищеца или върху обществения му имидж. Свидетелят Т. изрично заявява, че не му е
известно някой да е променил отношението си към А. Н. вследствие на процесните
изказвания на ответника П.. Изказаните в исковата молба опасения за бъдеща вероятност в
тази насока не следва да се вземат предвид, тъй като на обезщетение подлежат само реално
настъпилите, а не възможните неимуществени вреди (Решение № 50038 от 25.05.2023 г. по
гр. д. № 1608/2022 г., ВКС, II ГО).
С оглед на изложеното, съдът намира, че обезщетение в размер на 500 лева би
възмездило ищеца еквивалентно за нанесените му неимуществени вреди. До посочената
сума предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен, като за разликата над
нея до пълния претендиран размер от 10 000 лева същият следва да бъде отхвърлен.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора разноски на ищеца се следват съразмерно с уважената част
от иска.
Същият със списък по чл. 80 ГПК претендира сторени такива в размер на 50 лева –
държавна такса за образуване на производството, 400 лева – държавна такса за увеличаване
на иска, и 400 лева – платен депозит за възнаграждение на особен представител на
ответника. При проверка на внесените от страната суми обаче съдът е установил, че за
увеличение на иска е внесена държавна такса на 18.11.2024 г. в размер на 154 лева и на
05.02.2025 г. в размер на 196 лева – т. е. общо в размер на 350 лева. Така, заедно с
първоначално внесената, държавната такса възлиза на 400 лева, в какъвто размер е и била
дължима. От така направените разноски в размер на общо 800 лева на страната, съразмерно
с уважената част от иска, следва да бъде присъдена сумата от 40 лева.
На адв. В., с оглед направеното искане за присъждане на адвокатско възнаграждение
за извършено процесуално представителство на ищеца по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв,
съдът определя възнаграждение в размер на 1800 лева, от които 1300 лева – на основание чл.
7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, и 500
лева – на основание чл. 9 от същата Наредба, предвид 4-те проведени заседания по делото.
Съразмерно с уважената част от иска, на адвоката следва да бъде присъдена сумата от 90
лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 45 от ЗЗД, И. Н. П., **********, с постоянен адрес: гр.
В., ул. ... № ...., да заплати на А. Г. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. ... № ..., сумата от
500,00 лева (Петстотин лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в неприятни емоции, стрес, дискомфорт вследствие от засягане честта на
ищеца и доброто му име, настъпили в резултат на изречени от ответника неверни,
клеветнически твърдения на 23.09.2023 г. в интервю по БНР - Радио Варна, и на 24.09.2023
9
г. на пресконференция на ПП ГЕРБ – Варна, като ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Г. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ул. ... № ..., срещу И. Н. П., **********, с постоянен адрес: гр.
В., ул. ... № ...., иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в неприятни емоции, стрес,
дискомфорт вследствие от засягане честта на ищеца и доброто му име, настъпили в резултат
на изречени от ответника неверни, клеветнически твърдения и обиди на 23.09.2023 г. в
интервю по БНР - Радио Варна, и на 24.09.2023 г. на пресконференция на ПП ГЕРБ – Варна,
в частта за разликата над 500,00 лева до пълния претендиран размер от 10 000,00 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, И. Н. П., **********, с постоянен
адрес: гр. В., ул. ... № ...., да заплати на А. Г. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. ... № ...,
сумата от 40,00 лева (Четиридесет лева), представляваща сторени в производството
съдебно-деловодни разноски, включващи държавна такса и внесен депозит за
възнаграждение на особен представител на ответника, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК, И. Н. П.,
**********, с постоянен адрес: гр. В. ул. „.. № ...., да заплати на адвокат Г. К. В. от АК –
Варна, вписана в Единния регистър на адвокатите под № *********, със служебен адрес: гр.
В., ул. „........“ № ..., ет. ...., сумата от 90,00 лева (Деветдесет лева), представляваща
възнаграждение за оказана адвокатска помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв на А. Г. Н.,
ЕГН **********, ищец по гр. д. № 12295 по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна, 52-ри
състав, съразмерно с уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10