Присъда по дело №2/2024 на Районен съд - Костинброд

Номер на акта: 15
Дата: 20 май 2025 г.
Съдия: Аксиния Борисова Атанасова
Дело: 20241850200002
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 4 януари 2024 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 15
гр. Костинброд, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, II-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Аксиния Б. Атанасова
СъдебниЕмилия Р. Тодорова

заседатели:И.ка Бл. Спасова
при участието на секретаря М. Г. Г.
и прокурора М. Гр. Г.
като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Наказателно дело от общ
характер № 20241850200002 по описа за 2024 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата М. П. Г. - родена на ******* г. в гр. С.,
българин, български гражданин, с висше образование, неомъжена,
неосъждана, месторабота – управител на „ПОЛЛЕХ АУТО“ ЕООД, гр. С., с
постоянен адрес : гр. С., ЕГН ********** ЗА ВИНОВНА в това, че на
29.07.2023 г. около 21:25 часа в землището на село Туден, община Годеч, обл.
Софийска, като извършител в съучастие с неустановени по делото лица, с цел
да набави за себе си имотна облага, в неустановен размер, противозаконно е
подпомогнала, като е превозвала 4 / четири / лица чужди граждани: 1. А. Х.
/А.Н. /, роден на ****** г. в М., гражданин на М.; 2. М. М. / М.М. /, роден на
1******* г. в М., гражданин на М.; 3. А. Х. / А.Н. /, роден на ****** г. в С.,
гражданин на С.; 4. М. Ф. Х. / M. F. H. /, роден на ***** г. в С., гражданин на
С., да преминават в страната в нарушение на закона, като ги е превозвала в лек
1
автомобил марка „С.Л.“, с рег. № *******, собственост по документи на „А.
Р.“ ЕООД, Булстат : ******, а именно на : чл.8, ал.1 от ЗЧРБ - „чужденец може
да влезе в Р. България, ако притежава редовен документ за задгранично
пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава се
изисква“ и чл.19 ал.1, т.1 от ЗЧРБ -„чужденец, който влиза в Р. България или
преминава през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването,
трябва да притежава редовен документ за задграничното пътуване или друг
заместващ го документ, както и виза, когато такава е необходима“, като
деянието е извършено чрез използване на моторно превозно средство - лек
автомобил марка „С.Л.“, с рег. № *******, собственост по документи на „А.
Р.“ ЕООД, Булстат : ******, с адрес : гр. С. и по отношение на повече от едно
лице, а именно по отношение на 4 / четири / лица чужди граждани, поради
което и на основание чл. 281, ал.2, т.1 и т.5, вр. с ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр.
ал.1 от НК и чл. 54 ал. 1 от НК я ОСЪЖДА на една година лишаване от
свобода и ГЛОБА в размер на 5 000.00 / пет хиляди / лева.
На основание чл. 66 ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наказанието
лишаване от свобода за изпитателен срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протестиране по реда на чл. 319
ал. 2 вр. ал. 1 пр. 1 от НПК пред Окръжен съд – гр. С. в 15 - дневен срок от
днес.



Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________

2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 15 ОТ 20.05.2025 г. ПОСТАНОВЕНА
ПО Н.О.Х.Д. № 2 / 2025 г. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД - гр.
КОСТИНБРОД

Районна прокуратура – гр. Костинброд е повдигнала и предявила
обвинение срещу М. П. Г., ЕГН ********** от гр. С., ж. к. „О. за това, че на
29.07.2023 г. около 21:25 часа в землището на село Т., община Г., обл. С., като
извършител в съучастие с неустановени по делото лица, с цел да набави за
себе си имотна облага, в неустановен размер, противозаконно е подпомогнала,
като е превозвала 4 / четири / лица чужди граждани: 1. А. Х. /А.Н. /, роден на
**** г. в М., гражданин на М.; 2. М. М. / М.М. /, роден на **** г. в М.,
гражданин на М.; 3. А. Х. / Ahmed Hakim /, роден на **** г. в С., гражданин на
С.; 4. М. Ф. Х. / M.F.H. /, роден на **** г. в С., гражданин на С., да преминават
в страната в нарушение на закона, като ги е превозвала в лек автомобил марка
„С.Л.“, с рег. № *******, собственост по документи на „А. Р.“ ЕООД, Булстат
: ******, а именно на : чл.8, ал.1 от ЗЧРБ - „чужденец може да влезе в Р. Б.,
ако притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ
го документ, както и виза, когато такава се изисква“ и чл.19 ал.1, т.1 от ЗЧРБ
-„чужденец, който влиза в Р. Б. или преминава през нейната територия, в
зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава редовен документ за
задграничното пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато
такава е необходима“, като деянието е извършено чрез използване на моторно
превозно средство - лек автомобил марка „С.Л.“, с рег. № *******,
собственост по документи на „А. Р.“ ЕООД, Булстат : ******, с адрес : гр. С.,
ж. к. Б., ет. 11, ап. 49 и по отношение на повече от едно лице, а именно по
отношение на 4 / четири / лица чужди граждани – престъпление по чл. 281,
ал.2, т.1 и т.5, вр. с ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция прокурорът
поддържа обвинението като сочи, че с оглед на събраните доказателства
подсъдиата е осъществила от обективна и субективна страна съставите на
престъплението по чл. 281 ал. 2 т. 1, т.5, вр. с ал. 1, вр. с чл.20, ал.2, вр. ал.1
от НК.
Представителят на обвинението е поискал подсъдимата да бъде
призната за виновна в извършване на престъплението, за което й е повдигнато
обвинение, като по отношение на наказанието предоставя на съда.
Подсъдимата редовно призована явява се лично и заедно с
упълномощеният си защитник – адв. Н. – САК, който сочи, че с оглед на
събраните по делото доказателства съдът следва да приеме, че подзащитната
му не е извършила престъплението, за което й е повдигнато обвинение.
Същият сочи, че деянието / ако може изобщо да се говори за деяние / е
извършено преди влизането в сила на поправките в НК, оттам нататък при
недоказаност на придобИ.е на облага за себе си или за другиго адвоката счита,
1
че не е осъществен съставът на въпросното престъпление, за което е
повдигнато обвинение на неговата подзащитна. Също така същият твърди, че
превозваните граждани от арабски, *** произход могат да се представят за
афганистанци. Защитата на подсъдимата сочи, че никъде в разпита на
превозваните лица не се сочи, че те са дали пари на неговата подзащитна или
на друго лице свързано с нея по някакъв начин. Същият моли съдът да
признае М. П. Г. за невиновна и да я оправдае по така повдигнатото
обвинение.
Подсъдимата моли съдът да я оправдае. Същата се възползва от
правото си да не дава обяснения / л. 69 /.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, прие за
установено следното от фактическа страна :
Подсъдимата М. П. Г., ЕГН ********** е *** и *** гражданин. Родена
е на **** г. в гр. С.. Същата е неомъжена, с висше образование, работи като
управител във фирма „П. - С. и не ***.
През месец юли 2023 г. свид. М. Ф. Х. и свид. А. Х., граждани на С.,
които работили в Република Т. решили да преминат нелегално през
територията на Република Б. и други държави и да достигнат до Република Г..
За тази цел се свързали с лице, което те посочват като „Х.“, който трябвало да
организира нелегалното им преминаване от Република Б. до Република С.,
като същите дали на лице познато им като „***“, посочен като бюро – гарант в
република Т. , за всеки от тях сумата от 3 500.00 евро.
На 22.07.2023 г. свидетелите потеглили от гр. И., в група от 12 лица от
*** произход, като били преведени без разрешение и не през определените за
това места до територията на Република Б.. На българска територия вървели
около 4 / четири / дни пеша и достигнали до точка, където изчакали идването
на лек автомобил – джип, марка „Ауди“, черен на цвят, в който се качили
цялата група и били превозени до квартал в гр. С.. В С. ги посрещнало
неустановено лице от *** произход, който ги настанил в апартамент на втория
етаж, където имало и други нелегални мигранти. Свидетелите останали в
апартамента до 29.07.2023 г., когато около 20.00 часа дошъл същият мъж,
който казал на свидетелите и на още две лица от марокански произход да
тръгват и ги свалил пред блока. След което ги завел на няколко преки от блока
до син на цвят автомобил, тип „МинИ.“ и им казал да се качват в него. Свид.
М. Ф. Х. и свид. А. Х., заедно с още едно лице се качили на задната седалка, а
четвъртото лице се качило на предната седалка. Къма колата се приближила
млада жена, със светла коса, със слабо телосложение, която се качила на
мястото на водача. След кат пътували известно време жената спряла и казала
на лицето, което седяло отпред да мине отзад, а другото лице от марокански
произход да мине на предната седалка. Не са спирали на друго място, като
през цялото време колата се е управлявала от жената. В един момент
свидетелите забелязали на пътя полицейски автомобил, който бил спрял за
2
проверка друг автомобил. Единият от полицаите дал сигнал на водачката на
техния автомобил да спре. Същата спряла автомобила и полицаите първо
проверили нейните документи, а след това поискали и техните документи. Но
те не представили документи и всички били задържани от служителите на
гранична полиция и откарани до ГПУ – К..
Служителите, които спряли за проверка лекия автомобил били мл.
инспектор С. Г. Т. и мл. инспектор Й. Г. Г., които били на работа нощна смяна.
Същите на 29.07.2023 г. около 21.25 часа се намирали в близост до с. Т.,
община Г., където били изпратени за проверка на сигнал от жител на селото, за
забелязани в района лица отговарящи на профила „незоконен мигрант“. На
пътя видели автомобил с работещ двигател и решили да извършат проверка,
като се оказало, че автомобилът е бил собственост на И. Н. Н., който и
управлявал автомобила. Докато извършвали проверката по пътя се задал друг
автомобил – марка „С.“, модел „Л.“, с рег. № *******, който служителите
също спрели за проверка. При проверката било установено, че водачът на
автомобила била подсъдимата М. П. Г., ЕГН **********, а останалите
пътници в автомобила били 4 / четири / лица от мъжки пол, без документи за
самоличност, самоопределили се като граждани на С.. Лицата били задържани
и откарани в сградата на ГПУ – К., а за случая било докладвано в ОДЧ.
От показанията на разпитаните пред съдия свидетели М. Ф. Х. / л. 81 –
83 / и свид. А. Х. / л. 84 – 86 /, които бяха прочетени и които съдът кредитира,
тъй като същите се подкрепят от събраните по делото доказателства се
установява, че лицата са говорили с ***, който имал един човек на име Х.,
който им взел по 3 500.00 евро на човек, за да ги закара от Т. до С..
Свидетелите подробно описват какса тръгнали, как са били настанени в
апартамент в гр. С. и на 29.07.2023 г. дошъл сириеца, който им носел храната и
им казал на тях и на още две лица от марокански произход да тръгват и ги
свалил пред блока. След това обиколили няколко преки и стигнали до колата /
не посочват марка и рег. № /. Когато се качили в колата нямало шофьор, но
после дошла жена, която се качила да управлява автомобила. Свидетелите
сочат, че по пътя са спрели само веднъж и то жената / шофьорът / сменил
местата на двама души от колата / единият от задната седалка минал на
предната седалка, а другият отзад /. Свидетелите сочат, че имено подсъдимата
е управлявала автомобила, когато полицаите са ги спрели и са ги задържали.
За дадената от тях сума сочат, че са дали парите на ***, който бил като гарант
за Х., а когато те пристигнат в С., *** щял да даде парите на Х..
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели С. Г.
Т. / л. 100 – 101 от делото / и Й. Г. Г. / 101 – 102 от делото /, тъй като в тези
показания не са налице никакви противоречия, същите са последователни,
логични и достоверни, като в тях обективно и правдиво са възпроизведени
възприетите от свидетелите факти, които са относими към предмета на
доказване по делото. При проверката чрез способите по НПК на показанията
на свидетеля С. Т., което е лице, незаинтересовано от изхода на делото, с
останалите събрани, проверени и кредитирани писмени доказателства съдът
3
констатира точност, житейска правдивост, еднозначност. В показанията си
свидетелят възпроизвежда обстоятелства, възприети от него лично и
непосредствено, и касаещи именно факта на извършване на деянието, време и
място на осъществяването му.
Свидетелите са категорични, че на 29.07.2023 г. в района на с. Т.,
докато са извършвали проверка на лек автомобил – „М.“, управляван от И. Н.,
по пътя се задал друг автомобил от посока гр. Г., а именно „С.Л.“, който се е
управлявал от подсъдимата М. Г. / в зала свид. Г. сочи подсъдимата /, а вътре в
автомобила е имало още 4 / четирима / пътници, които са били без документи.
Съдът кредитира и показанията на свид. Р. П. П. / л. 107 от ДП /, който
подробно описва как на 27.07.2023 г. в офиса му, който се намира в гр. С., ул.
„Б.“ дошла подсъдимата М. Г., която искала да наеме кола от тяхната фирма
„Р.“, която е учредена на името на дъщеря му П. Р. П.. Същият и предложил
лек автомобил „С. – Л.“, с рег. № *******, като страните сключват договор за
наем на автомобила, за срок от 10 дни, който е приложен по делото / л. 108 /.
Описаната фактическа обстановка се подкрепя напълно и от
паказанията на свид. И. Н., водачът на лекия автомобил „М.“, който е бил
спрян от граничните полицаите за проверка. Същият сочи, че след като са
спрели втория лек автомобил за проверка, от него излезнали шофьорът –
жената / сочи подсъдимата / и още 2 – 3 трима мъже. След това всички били
закарани до ГПУ – К..
Съдът прочете показанията на свидетелите А. Х. / л. 62 / и свид. М. М.
/ л. 63 /и разясни на подсъдимата, че при постановяване на присъдата същите
ще бъдат използвани, които също сочат, че колата, която ги е превозвала от гр.
С. до С. била управлявана от подсъдимата М. Г., която била задържана заедно
с тях от гранична полиция.
От Справката за съдимост / л. 98 - 99 / се установява, че подсъдимата
М. П. Г., ЕГН ********** не ***.
Подсъдимата М. П. Г. се възползва от правото си и отказва да даде
обяснения.
Описаната по – горе фактическа обстановка се доказва по несъмнен и
категоричен начин от следните събрани по делото доказателства :
показанията на свидетелите : С. Г. Т. / л. 59а /, Й. Г. Г. / л. 59б /, М. Х. / л. 60, л.
81 – 83 разпит пред съдия /,А. Х. / л. 61, л. 81 – 83 разпит пред съдия /, Р. П.
П. / л. 107 /, А. Х. / л. 62 /, М. М. / л. 63 / и И. Н. / л. 113 / и другите приложени
писмени доказателства : протокол за доброволно предаване / л. 64 /, справка
за съдимост / л. 98 - 99 /, както и други документи и протоколи прочетени и
приети на основание чл. 283 от НПК.
При така възприетата фактическа обстановка, съдът направи следните
изводи от правна страна :
Подсъдимата М. П. Г., ЕГН ********** е предадена на съд за
престъпление по чл. 281, ал.2, т.1 и т.5, вр. с ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. ал.1 от
4
НК - за това, че на 29.07.2023 г. около 21:25 часа в землището на село Т.,
община Г., обл. С., като извършител в съучастие с неустановени по делото
лица, с цел да набави за себе си имотна облага, в неустановен размер,
противозаконно е подпомогнала, като е превозвала 4 / четири / лица чужди
граждани: 1. А. Х. /А.Н. /, роден на **** г. в М., гражданин на М.; 2. М. М. /
М.М. /, роден на **** г. в М., гражданин на М.; 3. А. Х. / A. H. /, роден на
**** г. в С., гражданин на С.; 4. М. Ф. Х. / M.F.H. /, роден на ****г. в С.,
гражданин на С., да преминават в страната в нарушение на закона, като ги е
превозвала в лек автомобил марка „С.Л.“, с рег. № *******, собственост по
документи на „А. Р.“ ЕООД, Булстат : ******, а именно на : чл.8, ал.1 от ЗЧРБ
- „чужденец може да влезе в Р. Б., ако притежава редовен документ за
задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато
такава се изисква“ и чл.19 ал.1, т.1 от ЗЧРБ -„чужденец, който влиза в Р. Б. или
преминава през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването,
трябва да притежава редовен документ за задграничното пътуване или друг
заместващ го документ, както и виза, когато такава е необходима“, като
деянието е извършено чрез използване на моторно превозно средство - лек
автомобил марка „С.Л.“, с рег. № *******, собственост по документи на „А.
Р.“ ЕООД, Булстат : ******, с адрес : гр. С., ж. к. Б., ет. 11, ап. 49 и по
отношение на повече от едно лице, а именно по отношение на 4 / четири /
лица чужди граждани.
Основният състав на престъплението по чл. 281, ал. 1 от НК има
следните елементи – „цел да набави за себе си или за другиго имотна облага”,
„подпомага чужденец да пребивава или преминава в страната в нарушение на
закона, като е на лице допълнително условие -подпомагането трябва да е
противозаконно, да не е свързано с хуманитарна цел.
Чл. 281, ал. 2 НК въвежда квалифициращи деянието признаци, когато е
: 1. извършено чрез използване на моторно, въздухоплавателно или друго
транспортно средство; 2. организирано от група или организация; 3.
извършено по начин, опА. за живота на лицето; 4. извършено по отношение на
лице, ненавършило 16 - годишна възраст; 5. извършено по отношение на
повече от едно лице.
От субективна страна престъплението по чл. 281 НК може да бъде
извършено само при форма на вината пряк умисъл, защото специалната цел –
набавяне на имотна облага винаги обуславя наличието на пряк умисъл.
Доколкото обаче специалната цел е елемент и от обективния състав на
престъплението, тя подлежи на доказване с всички доказателствени средства.
При липса на самопризнание от страна на дееца, специалната цел се доказва
по косвен път, което означава, че следва по делото да са налице съвкупност от
доказателства, водещи на единствения възможен извод за наличието на
специална цел.
В случая, специалната цел е установена и доказана от съвкупната
преценка на показанията на свидетелите М. Ф. Х. и свид. А. Х., които
посочват, че е заплатено за достигането им до С. сумата от 3 500.00 евро на
5
всеки един от тях. Въпреки че парите са дадени на лице, което е сочено като
***, съдът приема, че в случая е налице първият елемент от състава на
престъплението по чл. 281 НК, а именно – специалната цел за набавяне на
имотна облага. Не е необходимо, както е в конкретния случай, целта да е
реализирана действително.
Налице е и другият елемент от основния състав на престъплението по
чл. 281 НК – подсъдимата противозаконно е подпомагала чужди граждани да
преминават в страната.
Чужденец по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЧРБ е всяко лице, което не е ***
гражданин. Такива безспорно са всички 4 / четири / лица, установени в
автомобила на процесната дата. По техни твърдения, те са граждани на М. и
С..
Съгл. чл. 8, ал. 1 от ЗЧРБ, чужденец може да влезе в Република Б., ако
притежава редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и
виза, когато такава се изисква.
Съгл. чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ, чужденец, който влиза в Република Б. или
преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на
пътуването, трябва да притежава редовен паспорт или заместващ го документ
за пътуване, както и виза, когато такава е необходима.
Съгл. чл.30, ал. 1, т.6 от Закона за убежището и бежанците, по време на
производството по предоставяне на закрила, чужденецът е длъжен да не
навлиза в граничната зона на Република Б. без надлежно разрешение.
По делото от свидетелските показания е установено по несъмнен начин,
че крайната цел на предвижването е била да достигнат с автомобила,
управляван от подсъдимата М. Г. в близост до линията на държавната граница
с Република С., която да преминат, не през установените за това места.
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 3, т. 3а и т. 3б от ДР на Закона за
чужденците в Република Б., „редовен документ или заместващ документ е
този, който е издаден по законовоустановения ред на съответната държава, в
който може да бъде положена виза и който дава право на чужденеца да се
завърне в държава, от която влиза, в държавата на произход или трета
държава, снимката в него позволява установяване на самоличността на
притежателя му, не съдържа преправки, зачертавания, добавки и други в
данните, няма следи от подмяна на снимката, положените печати са ясни,
изображението на снимката съвпада с образа на притежателя и срокът му на
валидност не е изтекъл.
Разрешение за пребиваване е всяко разрешение от компетентните органи
на МВР в съответствие с единния формат, установен с Регламент
ЕО№1030/2002г. на Съвета на Европа от 13.06.2002г. относно единния
формат на разрешенията за пребиваване на граждани в трети страни.
Превозът е извършен с МПС – лек автомобил марка „С.Л.“, с рег. №
*******, собственост по документи на „А. Р.“ ЕООД, Булстат : ******, като
6
подсъдимата Г. сключила договор за наем на автомобила за 10 / десет / дни и
със същият извършила превоз на повече от едно лице – 4 / четири /лица,
които са пътували в автомобила, управляван от подсъдимата.
В този смисъл, подсъдимата М. П. Г., ЕГН **********, въпреки че не е
разговаряла с лицата, тъй като те не разбирали езика, е съзнавала, че
подпомага с посочените действия незаконно пребиваващи в Б. чужди
граждани да преминават в страната, като ги е транспортирала в граничната
зона и действията й са били противозаконни.
От обективна страна подсъдимата М. Г. противозаконно, срещу
заплащане подпомогнала четири лица - чужди граждани, респ. Граждани на
М. и С., без документи за самоличност, да преминават в страната в нарушение
на чл. 19, ал.1, т.1 от Закон за чужденците в Република Б., тъй като са влезли в
Република Б. и преминават транзитно през нейната територия без да
притежават редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го
документ, както и виза, когато такава е необходима, съгласно Регламент (ЕО)
№ 539/2001 на Съвета от 15 март 2001 година и на параграф 1, т. 36 от
Допълнителните разпоредби на същия закон, защото са граждани на трети
държави и са се намирали на територията на Република Б., в нарушение на
условията за престой и пребиваване, като помощта на обвиняемата се е
изразявала в транспортирането с моторно превозно средство, лично наето от
нея за тази цел.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк
умисъл – подсъдимата е съзнавала общественоопасният му характер,
предвиждала е общественоопасните му последици и е искала тяхното
настъпване.
В този смисъл съдът не споделя становището на защитата
за несъставомерност на деянието, тъй като в показанията на свидетелите
никъде не било сочено, че са дали парите на неговата подзащитна, но не се
представиха и доказателства от страна на защитата, че лицето Х. не е било
свързано с подсъдимата и че след като лицата преминат границата на същата
ще бъде изплатена част от сумата, дадена от чуждите граждани.
Ето защо, настоящият съдебен състав прие, че въз основа на така
възприетата фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи
относно съставомерността и правната квалификация на извършеното деяние,
се налага недвусмислен и категоричен извод, че подсъдимата М. П. Г., ЕГН
********** е осъществила от обективна и субективна страна
престъплението, субсумирано по състава по чл. 281, ал.2, т.1 и т.5, вр. с ал.1,
вр. с чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, за което с повдигнатото й обвинение е
привлечена към наказателна отговорност.
За наказанието:
За престъплението по чл. 281, ал. 2 от НК / към момента на извършване
на деянието законът предвижда наказание от една до шест
7
години „Лишаване от свобода“ и „Глоба“ от пет хиляди до двадесет хиляди
лева.
При индивидуализацията на наказанието следващо се на
подсъдимата, съдът прецени следното:
Причини за извършване на деянието според съда са ниската правна
култура на подсъдимата и незачитане на установения правов ред.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства според настоящия
съдебен състав следва да бъде възприето липсата на критично отношение към
деянието.
Степента на обществена опасност на деянието също е висока – подс. М.
Г. е подпомогнала противозаконно голям брой чужди граждани - 4 лица да
преминават в страната.
Смекчаващо наказателната отговорност обстоятелство е
обстоятелството, че подсъдимата е неосъждана и липсата на отрицателни
характеристични данни за личността на подсъдимата.
След извършената преценка на данните по делото и на отегчаващите и
смекчаващите вината и отговорността на подсъдимата обстоятелства,
степента на обществена опасност на деянието и на дееца, съдът определи
размера на наложеното на подсъдимия наказание при условията на чл. 54, ал. 1
НК, а именно „Лишаване от свобода за срок от една година” т.е. минималния
такъв, предвиден в специалната част на НК за това престъпление.
По отношение на наказанието „Лишаване от свобода“ съдът счете, че в
случая следва да намери приложение чл.66 ал. 1 от НК. Наложеното
наказание лишаване от свобода е в размер на една година, подсъдимият не е
осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и за
постигане целите на превенцията и преди всичко за поправяне на осъдения не
е наложително същият да изтърпи наказанието. Поради изложеното и на
основание чл.66 ал.1 от НК, съдът отложи изпълнението на така наложеното
наказание от една година „Лишаване от свобода“ за срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът наложи и кумулативно предвиденото наказание – „Глоба“ в
минималният предвиден размер размер на 5 000.00 / пет хиляди / лева.
Тъй като се установи, че ползваният от подсъдимата автомобил - лек
автомобил марка „С.Л.“, с рег. № *******, не е нейна собственост, както и че
собственикът „А. Р.“ ЕООД, Булстат : ******, с адрес : гр. С., ж. к. Б., ет. 11,
ап. 49 не е знаел за какво ще бъде използван автомобилът му, съдът не
приложи разпоредбата на чл. 281, ал. 3 НК.
Относно веществените доказателства съдът се произнесе с определение
по чл. 306 ал.1 т. 4 от НПК.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

8





РАЙОНЕН СЪДИЯ:

9
Съобщи за изтекли лични данни